Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260080
гр. Пловдив,
15.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5904/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.Л.Л.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Б.Х. против Наказателно
постановление № 20 – 1030 – 006540 от 13.07.2020 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
Пътна Полиция Пловдив с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева за
нарушение по чл. 37, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се излагат конкретни
съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на НП и се
моли за неговата отмяна. Конкретно – оспорва се приетата от наказващия орган
фактическа обстановка, като се аргументира тезата, че жалбоподателят не е
извършил посоченото в атакуваното НП нарушение, като липсва съставомерност на
същото от субективна страна. В тази
връзка – акцентира се, че Л. не е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗдВП, тъй
като водачът на лек автомобил Фолксваген Шаран се е движел с висока скорост,
след употреба на алкохол, като същият е предприел маневра изпреварване в
собствената им пътна лента, без да се съобрази с подадения от жалбоподателя
сигнал, с което не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1 ЗдВП. Поради
това жалбоподателят не е имал техническа възможност да предотврати удара с другия участник в процесното ПТП –
водач на лек автомобил Фолксваген Шаран. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира
писмено становище с което излага съображения за неоснователност на въззивната
жалба, респективно за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване: Съображенията в
тази насока са следните:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.06.2020 г., около 07,15
часа в Община Родопи, на общински път № PDV1190
– км. 3, жалбоподателят Л. управлявал лек автомобил
Опел Тигра 1.4 с рег. № ***, собственост
на Д.М.М. като при извършване на маневра ляв завой за влизане в двора на фирма
„Ведена“ не пропуска ППС движещо се по пътя, който той напуска и допуска ПТП с
изпреварващия го лек автомобил „Фолкваген Шаран“ с рег. № ***.
Административно - наказващият
орган е приел, че с посочената деятелност санкционираното лице е извършил
виновно нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179,
ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП му наложил административно наказание
– „Глоба“ в размер на 200,00 лева.
На първо място, съдът намира, че
при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН,
така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на
извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно
релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място
на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна
страна.
Актът е съставен от компетентно
лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН,
като материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з
– 825/19.07.2019 г.
Процесният АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, като последният е имал
възможността да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но
такива не са постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната
квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушението и нарушителят са установени на 15.06.2020
г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП на 13.07.2020 г.
По отношение на правилността на
атакуваното НП, настоящата съдебна инстанция намира, че посоченото в АУАН и НП
изцяло съответства на осъществилото се в действителността.
Процесното нарушение се доказва
по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност, като доводите в обратна насока, наведени с въззивната жалба са
неоснователни.
За да достигне до тези правни
изводи, както вече беше посочено, съдът
на първо място споделя изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Същата се
установява от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие като
свидетел – актосъставител Х.Х., показанията на другия участник в процесното ПТП
– свид. С.Г.С., както и от приложените по преписката Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2020 – 1024 –
835 и АУАН № 510379/15.06.2020 г.
Съдът кредитира показанията на
актосъставителя Х., като ги намира за обективни, като изхождащи от
незаинтересовано лице. Същите са последователни, логични и съответстващи на
останалите доказателвствени материали по делото. Въпреки, че актосъставителят
не е свидетел – очевидец на процесното ПТП, то същият е отразил в АУАН и КП
изводите си за случилото въз основа на личните си възприятия на база заварената
обстановка на местопроизшествието /разположение на автомобилите, следи от
спирачен път, части от автомобилите / и разговора си с двамата участници в
произшествието. От показанията на същия, както и от показанията на свид. С.,
съдът намира, че по безспорен начин се установява механизма на настъпване на процесното
ПТП, както и вината на двамата водачи.
В тази връзка, при обсъждане на показанията на свид. С.,
съдът отчете обстоятелството, че същият е участник в процесното ПТП, поради
което изложеното от него налага внимателно да бъде анализирано в светлината на
останалия доказателствен материал. Така, в показанията си свидетелят подробно
описва условията при които същия е предприел маневра за изпреварване. Посочва,
че пред него имало един камион и четири коли, като той бил петата кола. След като се уверил, че в насрещното движение
няма коли предприел изпреварване, като в момента в който стигнал на 5 – 6 метра
отстоятние от колата на жалбоподателя, последният подал ляв мигач. свид. С.
натиснал спирачка, гумите изсвирили, но докато жалбоподателят натисне спирачка
същия вече бил завъртял волана на ляво като автомобилът на свид. С. ударил този
на жалбоподателя Л. в задната дясна
страна. След това автомобилът, управляван от Л. се ударил в оградата на фирма
Ведена. От своя страна
автомобилът на свид. С. тръгнал надясно към тревата и спрял
извън пътя, където и бил установен от пристигналите на местопроизшествието
впоследствие полицейски служители сред които и свид. Х.. Ударът настъпил в лявото платно за движение.
Настоящата съдебна инстанция
кредитира показанията на свид. С., като намира, че същите се открояват с
необходимата еднопосочност, последователност, безпротиворечивост и подчертана
убедителност, поради което съдът ги намира за напълно достоверни и обективни.
Изложеното от него се подкрепя от показанията на свид. Х., както и от описаните
в КП видими щети по ППС /МПС с рег. № *** било ударено в задна
част, в предната и ходова част, а МПС на свид. С. с рег. № *** било ударено в
предна част/ и други материални щети - изкъртени два броя тротоарни
бордюра и ударена ограда на фирма Ведена.
Що се отнася до показанията на
водения от жалбоподателя свидетел А.,
анализирайки същите поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал,
съдът
формира извод, че същите не са годни
да внесат убедителни съмнения във
верността на отразеното в АУАН и в НП, включително не водят до промяна във
фактическата обстановка и правните изводи. Посоченото от свид. А., че жалбоподателят
Л. бил спрял автомобила си в близост до него, извън пътната лента се
опровергава от показанията на свид. Х. и свид. С., а така също и от отразените в КП данни.
Логически необосновано е според съда и описанието на удара между двата
автомобила, което дава свид. А.. Същият заявява, че жалбоподателят е предприел
пресичане на пътя, за да навлезе в намиращото се отсреща предприятие, като зад него връхлетял с висока скорост автомобил „Фолксваген“,
който го ударил в задната част и го запратил директно на входа на
предприятието, а същевременно движещият се с висока скорост автомобил „Фолксваген“ бил останал на пътното платно,
леко встрани завъртян. Или иначе казано - същият е успял въпреки високата си скорост да
спре и да остане на пътното платно без по никакъв начин инерционната сила от
удара между двете МПС да му повлияе и да го измести извън пътното платно, така
както се е случило с автомобила на жалбоподателя.
В аспект на гореизложеното, въпросът който се поставя с
оглед изясняването на субективната съставомерност на администартивното
нарушение е кой от двамата водачи е следвало да осигури предимство и да изчака?
Свид. С. ли е следвало да изчака движещия се пред него и завиващ наляво
автомобил или жалбоподателят Л. е следвало да извърши маневрата ляв завой след
като пропусне изпреварващия го лек /и
движещ се по същия път/ автомобил на свид. С..
Ясен отговор на този въпрос дава разпоредбата на чл. 37,
ал. 2 от ЗДвП, съгласно чийто регламент водачът на нерелсово
пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи
се по пътя, който той напуска.
Предвид изложеното настъпилото автопроизшествие
е пряка последица от допуснатото от жалбоподателя Л. нарушение на правилата за движение, а
именно на чл. 37, ал. 2 ЗдВП. С тази разпоредба е създадено едно безусловно предимство на превозните средства и пешеходците, които продължават движението си по
пътното платно спрямо тези, които го напускат, в резултат на завиването наляво
или надясно за да навлязат в дадена крайпътна територия. Водачът, напускащ пътното платно,
за да премине в
крайпътната територия, не се
освобождава от това си задължение, включително и тогава, когато продължаващите движението
си участници в него са нарушили изисквания на закона за ограничение на
скоростта, или са допуснали друго нарушение, каквато хипотеза е налице в настоящия
случай доколкото по отношение на другия участник в процесното ПТП е била
реализирана наказателна отговорност за управление на МПС в нетрезво състояние. От момента, от който Л., като водач
напускащ
пътното платно, е могъл да възприеме
или е възприел движението на изпреварващия го лек автомобил, управляван от
свид. С.,
независимо от това дали последният е нарушава допустимата скорост, или не / в какъвто смисъл
са показанията на свид. А./, е длъжен да му осигури предимството, което му предоставя нормата
на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно, през цялото това време, ако жалбоподателят е наблюдавал
разположението на превозните средства, движещи се зад него, продължаващи движението
си по пътното платно, без да го напускат, е имал възможността да установи, че свид. С. се е движил в неговата лента за
движение, зад него, в даден момент е предприел изпреварване и за да се
установи в крайпътната територия, изпълнявайки предписаното от разпоредбата
на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП е следвало да го
пропусне да мине, да го
размине и едва тогава да предприеме завиването наляво. Точно отнемането
на това предимство и несъобразяването от страна на жалбоподателя Л. като водач на напускащо
пътното платно превозно средство да пропусне това превозно средство, управлявано от свид. С., който е продължавал движението си, изпреварвал е
по същото пътно
платно, е в пряка причинна връзка с настъпването на удара между двете превозни
средства и настъпилите в резултат на този удар вреди по двата автомобила. Противоправността в поведението на свид. С., а именно
управление на МПС след употреба на алкохол не изключва задължението на
жалбоподателя Л., визирано в чл. 37, ал. 2 ЗДвП, още повече, че С. е предприел
маневра за изпреварване преди
Л. да подаде сигнал за ляв завой.
Предвид разрешението дадено
с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, съдът дължи произнасяне и
по този въпрос.
Настоящият състав споделя
изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при
липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл. 93, т.9 НК, според който маловажен случай
е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се
констатира, че степента на обществена опасност, както на конкретното деяние, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
По мнение на настоящия състав, констатираното
нарушение разкрива типичната
обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и
невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния случай.
В този смисъл следва да се съобрази
обстоятелството, че в при настъпване на процесното автопроизшествие освен
материални вреди по МПС – ва, имуществени щети са нанесени и на фирма „Ведена“.
Отделно от това, сериозността на нарушението, съответно невъзможността му да
бъде квалифицирано като такова по чл. 28 ЗАНН се извежда и от обстоятелството,
че жалбоподателят е пострадал, като същия е поучил контузия в областта на
гърдите и корема, както и рана на главата.
Гореизложеното води до извод за
правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради
което същото ще бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна.
Доколкото обаче същата не е изявила претенция за присъждане на разноски, нито
реално е доказала заплащането такива, то разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 –
1030 – 006540 от 13.07.2020 г., издадено от
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна Полиция Пловдив с
което на В.Л.Л., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 37, ал.
2 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС