Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 08.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 14534 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание  чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН и обективно съединени с тях при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН.

Ищците Г.К.Р. и Е.М.Р. твърдят, че те двамата, както и привлечената в качеството на ответник С.К.Р. са наследници по закон - низходящи (по право на заместване): на починалата на 05.11.2009г. в гр. София наследодателка Е.М.Р.. Приживе, наследодателката Е.Р. притежавала собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент, разположен на етаж 6 –ти във вход „В“ от жилищната сграда, разположена в гр. София,  на ул. *******, състоящ се от три стаи, хол, трапезария, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 122, 49 кв.м., с прилежащите избено помещение№ 23 с полезна площ от 4, 77 кв.м. и 4, 1626 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от север- ап. № 24, от юг- тревна площ, от изток – ап. № 22 и от запад – тревна площ, отгоре – ап. №27 и отдолу – ап.№ 19 и при съседи на избеното помещение: от север – мазе № 27, от юг – мазе № 23, от изток- коридор и от запад- стол на МНО. Посредством саморъчно завещание от 01.06.2006г., с поправена цифра „6“ в обозначената дата, което било обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.04.2010г. на нотариус В.М., с район на действие СРС - ответницата С.К.Р. се легитимирала в качеството на частен правоприемник на Е.Р., за правото на собственост върху процесния недвижим имот. Ищците оспорват автентичността на завещанието, като поддържат тезата, че то не е изготвено и/или подписано от посоченото като негов автор лице, а при това поправката в датата осъществявала нарушение на изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗН за формата на акта.

Независимо от изложеното, в исковите молби, подадени поотделно от всеки един ищец се твърди, че завещателното разпореждане накърнило запазената част на всеки един от всеки от двамата ищци, тъй като процесният имот бил придобит от завещателката в режим на съпружеска имуществена общност – по силата на договор, сключен на 18.02.1991г. между МНО от една страна и съпрузите К.Р. и Е.Р.. При откриване на наследството на К.Р. на 12.12.2002г., като негови наследници по закон били призовани лицата - Е.Р. (преживяла съпруга), С.Р. (дъщеря), М.Р. (син), В.Р. (син) и Г.Р. (син), при което съпругата придобила 6/10 идеални части от правото на собственост, а всеки низходящ наследил по 1/10 идеална част от правото на собственост. Твърди се, че при откриване на наследството на Е.Р. на 15.11.2009г., запазената част на внучките на наследодателката - Е.М.Р. и М.М.Д.била по 1/20 идеална част, на низходящите Г.К.Р. и С.К.Р. запазената част била по 1/ 10 идеална част, а на внуците В.В.Р. и Т.В.Р. - запазената част била в размер от по 1/20 идеална част от наследството.

При изложените фактически твърдения, всеки един от двамата ищци претендира преимуществено да бъде постановено решение, с което да бъде обявена нищожност, поради нарушение на изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗН, на процесното саморъчно завещание на Е.М.Р. от 01.06.2006г., което е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.04.2010г. на нотариус В.М..

При условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 42 от ЗН - ищцата Е.М.Р. претендира да бъде постановено решение, с което да бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от наследодателката Е.М.Р., чрез процесното саморъчно завещание от 01.06.2006г., с поправена цифра „6“ в обозначената дата, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.04.2010г. на нотариус В.М. - с размера на запазената за нея 1/10 идеална част, която да й бъде възстановена (съгласно молба с вх. № 23106/20.02.2020г.).

При условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 42 от ЗН – ищецът Г.К.Р. претендира да бъде постановено решение, с което да бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от наследодателката Е.М.Р., чрез процесното саморъчно завещание от 01.06.2006г., с поправена цифра „6“ в обозначената дата, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.04.2010г. на нотариус В.М. - с размера на запазената за него 1/10 идеална част, която да му бъде възстановена.

С оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес, всеки от двамата ищци претендира за осъждане на ответницата, да заплати направените от него съдебни разноски.

Ответницата С.К.Р. оспорва предявените искове – както главните, така и предявените при условията на евентуалност, поддържайки тезата за неоснователността на предявените срещу нея претенции. По претенцията на Е.М.Р., ответницата не е представила отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В своевременно подадения отговор по иска на Г.К.Р. и в становището си по предявените срещу нея обективно и субективно съединени искове в първото открито съдебно заседание, ответницата релевира доводи преди всичко срещу допустимостта, а след това и срещу основателността на предявените от ищците искови претенции. Поддържа твърдение за това, че завещанието е изготвено и подписано от завещателката и при това не били допуснати нарушения на изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗН. Твърди, че процесното завещателно разпореждане имало правната същност на завет, а правото на запазена част на наследниците по закон на наследодателката не било накърнено, тъй като чрез други завещателни и дарствени разпореждания, извършени приживе- наследодателката се била разпоредила с други недвижими имоти в поза на останалите лица, имащи качеството на нейни наследници по закон. При това, в наследствената маса били останали множество други имоти, а този факт мотивирал извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 30 от ЗН. При изложените възражения – ответницата моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ищците да й заплатят направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници №ЕС-УН-1379/01.07.2013г. на К.Г.Р. и мотивира извод, относно обстоятелството, че Е.М.Р. е преживяла съпруга и наследник по закон на починалия на 12.12.2002г. К.Г.Р., а сред призованите към наследяване по закон лица са ищеца Г.К.Р. (низходящ, син) и С.К.Р. (низходяща, дъщеря).

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници № 424/09.02.2010г. на Е.М.Р. оставила за наследници по закон посоченото в удостоверението лице, че починало на 15.11.2009г., сред които са двамата ищци Г.К.Р. (низходящ, син) и Е.М.Р. (низходяща, внучка, наследник по право на заместване), както и ответницата С.К.Р. (низходяща, дъщеря)

С приет като доказателство Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.04.2010г. на нотариус В.М., с район на действие СРС е осъществена предвидената в закона процедура по обявяване на представеното от лицетоЕ.И.З.- Р. пред нотариуса завещание, за което се твърди да е саморъчно завещание, съдържащо дата на изготвяне 03.11.2005г. от починалата на 15.11.2009г. Е.М.Р.. В протокола се съдържа описание на съдържанието на плика, в което се е намирало завещателното разпореждане и описание за извършената от нотариуса процедура по чл. 27, ал.3 от ЗН.

С приет като доказателство Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.04.2010г. на нотариус В.М., с район на действие СРС е осъществена предвидената в закона процедура по обявяване на представеното от лицетоЕ.И.З.- Р. пред нотариуса завещание, за което се твърди да е саморъчно завещание, съдържащо дата на изготвяне 01.06.2006г. от починалата на 15.11.2009г. Е.М.Р.. В протокола се съдържа описание на съдържанието на плика, в което се е намирало завещателното разпореждане и описание за извършената от нотариуса процедура по чл. 27, ал.3 от ЗН, както и изрично отбелязване на факта, че цифрата „6“ в датата, записана върху документа е поправена с друга цифра.

Заключението на приетата съдебно- графическа експертиза (основно и допълнително), която е изготвена от вещо лице П.В.П. мотивира следните изводи:

·        Изследваните документи – завещанието, което съдържа дата на изготвяне 03.11.2005г. и завещанието, което съдържа дата на изготвяне 01.06.2006г. с поправена цифра „6“ са изготвени от едно и също лице и с една и съща синя химикална паста. Първият извод е мотивиран от сходните общи и частни признаци на почерка на лицето, което е изготвило документите, а вторият извод е мотивиран от факта, че химикалната паста разкрива идентични физични и химични признаци.

·        Изследването е извършено въз основа на свободни образци от почерк, които са предоставени на вещото лице от процесуалния представител на ответницата, като свободни образци от почерка на починалата на 15.11.2009г. Е.М.Р.. При използване на предоставени от ответната страна сравнителен материал /свободни образци/, вещото лице възприема извода, че документите са изготвени и подписани от едно и също лице, а именно – от  починалата на 15.11.2009г. Е.М.Р..

·        Поправката на цифрата „6“ в датата, записана върху документа, вероятно е извършена от лицето, което е автор на саморъчно написаният текст. Категоричен извод в тази насока не би могъл да бъде формиран, поради наличието на малък брой съвпадащи общи и частни признаци при изписване на цифрите.

·        Поставената в резултат от поправката цифра в месеца от датата е „7“.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Предявените субективно съединени искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от и срещу лица с надлежна процесуална легитимация, която се определя от правния им интерес, породен от възникналия помежду им правен спор. Както ищците, така и ответницата са засегнати от правните последици на завещателното разпореждане, което е предмет на правния спор.

От гледна точка на изискванията на процесуалния закон, искът е предявен пред компетентен да го разгледа съд,.

По допустимостта на предявените искове - настоящият състав на съда възприема задължителните указания, които са дадени в Определение № 117/ 19.06.2018г. по гр.д. № 1357/ 2018г. съгласно описа на ІІ ГО на ВКС на РБ, като приема исковете за допустими и подлежащи на разглеждане по същество, тъй като частният спор по този въпрос е бил окончателно разрешен от ВКС на РБ със споменатия по- горе влязъл в сила съдебен акт.

По основателността на исковете:

Главната претенция на всеки от ищците се основава на разпоредбата на чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, според която завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Понеже процесното завещание е саморъчно – то би било нищожно в следните хипотези: ако не е изцяло написано ръкописно от самия завещател, или ако не съдържа означение на датата, на която е съставено или ако не е било подписано от завещателя, със саморъчен подпис, поставен след след завещателните разпореждания.

Завещателното разпореждане, изготвено под формата на саморъчно завещание (каквото е процесното) представлява по дефиниция частен, диспозитивен документ, чието авторство/ автентичност не се ползва с доказателствена сила и винаги може да бъде оспорена.

В конкретния случай, оспорването е същностното основание на предявените от двамата ищци главни искове с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, тъй като претенциите се основават на нарушения във формата на процесното саморъчно завещание и оспорване на авторството на документа. Ето защо, в доказателствена тежест на ответницата, която се ползва от завещателното разпореждане, бе вменено задължението да установи автентичността на документа и спазване на особените изисквания за формата, в която следва да бъде изготвено саморъчното завещание.

Събраните в хода на съдебното дирене доказателства обаче, според настоящия съд, не установиха по необходимия категоричен начин оспорената автентичност на съдържанието и подписа на документа. В тази насока трябва да се отбележи, че експертните изводи на вещото лице са достатъчни да мотивират единствено извода, че подложените на експертен анализ две отделни завещателни разпореждания: от една страна представеното отЕ.И.З.- Р. пред нотариуса завещание, за което се твърди да е саморъчно завещание, съдържащо дата на изготвяне 03.11.2005г. и от друга страна представеното отЕ.И.З.- Р. пред нотариуса завещание, за което се твърди да е саморъчно завещание, съдържащо дата на изготвяне 01.06.2006г. (с поправка на цифрата „6“ в месеца), са документи, чието съдържание най- вероятно е изготвено и подписано от едно и също лице, както и с помощта на едно и също пишещо средство.

Авторството на двата изследвани документа (и по- конкретно на процесното завещание), съдът намира за напълно неустановено, тъй като отчита изрично посочения от вещото лице факт, че за изготвяне на експертните изводи са били изследвани т.нар. „свободни образци“ от почерк и подпис, които са били представени от процесуалния представител на ответницата. По идентични съображения, не би могла да бъде установена и автентичността на положените под завещателните разпореждания подписи, макар те да са изпълнени от едно и също, но неустановено лице.

В конкретната хипотеза, не може да бъде направен извод, че изследваните пред периода на 2020-2021г. сравнителните образци, на които се основава експертния извод за авторството на завещанието - произхождат именно от починалата още на 15.11.2009г. наследодателка Е.М.Р..

В този контекст би могло да бъде допуснато единствено, че авторството на изследваните сравнителните образци от типа на т.нар. „свободни образци“ от почерк и подпис, както и авторството на процесното завещание, което е предмет на спора, принадлежи на едно и също лице, но на релевантния по смисъла на чл. 25, ал.1 от ЗН съществен въпрос: дали това лице е именно завещателката Е.М.Р. - трудно може да бъде даден необходимия категоричен, еднозначен и положителен отговор. По изложените съображения и доколкото ответницата не установи по необходимия категоричен начин обстоятелството, че процесното завещание е изцяло написано ръкописно от самия завещател и е подписано от завещателя – предявените срещу нея субективно съединени искове с правно основание  чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН следва да бъдат уважени.

Допълнителен аргумент подкрепящ основателността на иска е и констатираната видима техническа поправка в цифрата, обозначаваща месеца на изготвяне на завещанието. Наличието на поправка в елемент от датата на завещанието не е малозначителен юридически факт, но осъществява порок във формата на завещанието – както по принцип, така и в конкретния случай. Това е така, доколкото има данни, че от името на завещателката Е.М.Р. са съставени повече от едно завещания, а приложното поле на разпоредбата на чл. 39 от ЗН изисква във всеки случай пълна яснота за конкретния момент, в който завещателното разпореждане е било изготвено.

Евентуалната техническа грешка, която авторът на документа може да е допуснал, при изготване на завещание следва да бъде надлежно обозначена и коректно технически поправена, за да бъдат избегнати всякакви съмнения относно правно релевантния момент на извършване на завещателното разпореждане.

В конкретния случай, поправката е извършена ненадлежно и според настоящия състав на съда -  наличието й също влече предвидените от чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН правни последици.

По всички изложени съображения, предявените от ищците субективно съединени искове с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН следва да бъдат уважени и съдът да прогласи недействителността на процесното завещателно разпореждане.

При този изход на спора по предявените главни искове - съдът не дължи произнасяне по обективно съединените с тях евентуални искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и не обсъжда събраните доказателства, относими към предявените евентуални искове - понеже тези искове следва да бъдат оставени без разглеждане по същество.

По отношение на претендираните съдебни разноски;

С оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на всеки от ищците направените от него съдебни разноски, съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК /стр.98 от делото/- за ищцата Е.Р. и съобразно представените разходни документи – доказващи направени разходи за процесуално представителство и държавна такса – за ищеца Г.Р. .

Разпоските, които е легитимирана да получи ищцата Е.Р. са в общ размер на сумата от 545 лева, а разноските, които е легитимиран да получи ищецът Г.Р. са в общ размер на сумата от 320 лева.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на завещателно разпореждане - саморъчно завещание на Е.М.Р. от 01.06.2006г. /с поправена цифра „6“/, което е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, което не е оставено за пазене при нотариус от 06.04.2010г., на нотариус В.М. с рег. № 74 в НК,                    по искове с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, които са предявени от Г.К.Р. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. М.С.,***, и от Е.М.Р. с ЕГН ********* и съдебен адресат- адв. С.А.,***, офис №9 срещу С.К.Р. с ЕГН ********** и адрес ***.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Г.К.Р. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. М.С.,***, и от Е.М.Р. с ЕГН ********* и съдебен адресат- адв. С.А.,***, офис №9 срещу С.К.Р. с ЕГН ********** и адрес *** евентуално съединени искове с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане - саморъчно завещание на Е.М.Р. от 01.06.2006г. /с поправена цифра „6“/, което е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, което не е оставено за пазене при нотариус от 06.04.2010г., на нотариус В.М. с рег. № 74 в НК, с размера на запазена за всеки от ищците 1/10 идеална част и за възстановяване на запазената част от наследството.

 

ОСЪЖДА С.К.Р. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Е.М.Р., с ЕГН ********* и съдебен адресат- адв. С.А.,***, офис №9, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА С.К.Р. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Г.К.Р., с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. М.С.,***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 320 /триста и двадесет/ лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за постановяването му.

                                                                       

 

СЪДИЯ: