Решение по дело №4157/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  29.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесет и седми октомври октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова                                             ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       м.с. Димитринка Костадинова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4157 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.12.2019 г. по гр.д. № 37783/17 г., СРС, І ГО, 42 с-в е отхвърлил иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, предявен от „С.л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център Венус, представлявано от И.П.Р.против „Ю.Б."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Д.и Д.Ш.за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер от 65,45 лева,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 16626/2017 г. по описа на СРС,42 състав. Осъдил е „С.л." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център Венус, представлявано от И.П.Р.да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК на „Ю.Б."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от П.Д.и Д.Ш., сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ищеца „С.л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център Венус, представлявано от И.П.Р., чрез пълномощника по делото адвокат Н.И.И., със съдебен адрес: ***, офис партер  само в частта, в която съдът е отхвърил иска за сумата от 20 лв., представляваща сума, удържана от банката за такса за закриване на сметка. Твърди се, че ищецът е имал банкова сметка ***/Банката/, която едностранно е закрила банковата сметка, прекратила е договора и наличните суми по сметката е усвоила в своя полза. В производството пред СРС Банката е признала тези обстоятелства, както и че сумата вече не е по сметката на Банката, както и че е „удържала процесната сума от 20 лв., които й се дължали за услугата закриване на сметка. Във въззивната жалба се „цитира“ приетото от съда, че „сметката е закрита и за банката е възникнало правото да удължи сумата от 20 лв. за закриването на сметката, съгласно Тарифата, представена по делото“ и това се намира на стр. 5-та, абзац 2-ри от обжалваното решение. Сочи се, че дружеството не е искало услугата закриване на Банкова сметка, ***. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова частично само за сумата от 20 лв., която сума Банката е удържала  за такса за закриване на сметка, за която е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37783/2017 Г. по описа на СРС, 42 състав и съдът да признае за установено недълживмостта на тази сума. Претендира присъждане на разноски за първата и настоящата инстанции.

Въззиваемото дружество „Ю.Б.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Д.Ш.и прокуриста М.В., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.П.Х.-И.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.2 ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД от „С.л.“ ООД, ЕИК ******** срещу „Ю.Б.” АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 65,45 лв., която е била по банкова сметка *** № ************ открита в „Ю.Б.” АД, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедно дело № 16626/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, като са присъдени разноски.

Ищецът твърди, че тази сума била по банковата му сметка в „А.Б.а" АД, сега „Ю.Б.” АД, която без негово знание и съгласие била закрита от ответника  през м.11.2016 г. и усвоена от банката без основание. По този начин Банката се е обогатила със сумата от 65,45 лв., получена от нея без основание. Ищецът претендирал вземането си по реда на заповедното производство, но е било подадено възражение от Банката, което обосновава правния му интерес от предявяване на настоящия установетелен иск.

Ответникът „Ю.Б.” АД в срока по чл.131 ГПК е оспорил исковете.

По делото е безспорно, а и от приложеното заповедно дело № 16626/2017 г. на СРС, 42 състав се установява, че заповедно дело е образувано по заявление по чл.410 от ГПК подадено от „С.л.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу „Ю.Б."АД за сумата от 65,45 лева. Искането било уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 16626/2017 г. по описа на СРС,42 състав. На 14.03.2017 г. „С.л."ООД е претендирало от „Ю.Б.“ АД да възстанови суми по закрити банкови сметки.

Представено е извлечение от сметка към 12.01.2017 г. Депозирано е искане за откриване на банкова сметка *** „С.Л.“ ЕООД, представлявано от И.П.Р., въз основа на което банкова сметка ***.12.2014 г. Проложен е договор от 17.12.2014г., сключен между „А.Б.“ АД и „С.Л.“ ЕООД, по силата на който страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според което банката е приела да открие разплащателна банкова сметка ***, а дружеството клиент се съгласява да извършва платежни операции като правата и задълженията на страните се уреждат според рамков договор за платежни услуги. Представен е рамков договор за платежни услуги, в който раздел II чл.7 урежда закриването на банкови сметки.  Приети са общи условия на „Ю.Б. АД за откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД,бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства като закриването на сметки е уредено в раздел VI. Съгласно уведомление от 12.08.2016 г., „Ю.Б.“ АД уведомява „С.л.“ ООД чрез законния представител И.Р.относно упражнено право да закрие банкова сметка ***.VІ, т.1.2 от ОУ, като уведомлението е било получено на 27.09.2016 г. С покана от 13.04.2017 г. „Ю.Б.“ АД е уведомило „С.л.“ ООД чрез управителя И.Р.,че наличните парични суми по банковите сметки, които са закрити, са на разположение във финансов център „София – Дондуков“ като за получаването им следва да се яви законен или упълномощен представител. Поканата е била получена с известие за доставяне на 18.04.2017 г.

От правна страна:

Предявеният иск е с правно основание  чл.422  вр.  с чл.415, ал.2 вр. чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

По делото е безспорно, а и се установява от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл.410 от ГПК е било образувано заповедно производство, по което е била издадена заповед, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца процесната сума от  65,45 лв., както и разноски. Било е депозирано в срок възражение срещу заповедта, а заявителят в срока по чл.415 от ГПК е предявил установителния иск за съществуване на процесните вземания. Безспорно е, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от договор за банково обслужване чрез биснес пакет, сключен на 17.12.2014 г. Банковата сметка била закрита от банката, като в този момент наличността по банковата сметка е била в размер на 65,45 лв., от която наличност няма данни банката да е усвоила 20 лв. като такса за закриване на банковата сметка и това е единственият спорен въпрос по делото.

Относно сумата от 65,45 лв., настоящата инстнация също приема, че банковата сметка, която е открита от банката на ищеца е с титуляр ищеца, има аналитичен номер, който я отграничава от останалите банкови сметки, тя е специална сметка за съхранение на пари, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че средствата по тази сметка са били на разпореждане на ищеца, а не на банката. Сумата не е

преминала в имуществото на банката, защото по делото е установено, че сумата е по банкова сметка ***, т.е. тя е на негово разпореждане.

Фактическият състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при липса на основание. След като предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД  и доколкото не е установено банката да е усвоила сумата, то не е установено тя да се е обогатила неоснователно с нея. Ето защо,  искът по чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД  за сумата от 65,45 лв. се явява неоснователен.

Настоящата въззивна жалба е само в частта, в която „искът на дружеството е отхвърлен за сумата от 20 лв., представляваща сума, удържана от банката за такса за закриване на сметка“. Нещо повече, в жалбата се „цитира“ съдебното решение като се сочи, че „според“  съда „сметката е закрита и за банката е възникнало правото да удържи сумата от 20 лв. за закриването на сметката, съгласно Тарифата, представена по делото“ и това се намира на стр.5-та, абзац 2-ри от обжалваното решение. Преди всичко следва да бъде посочено, че в съдебното решение такъв отхвърлителен диспозитив за 20 лв. няма. Интерес представлява соченият цитат от съдебното решение,  намиращ се на стр.5-та, абзац 2-ри/ в действителност това е диспозитива на решението/, и липсва цитата, че „сметката е закрита и за банката е възникнало правото да удължи сумата от 20 лв. за закриването на сметката, съгласно Тарифата, представена по делото“ . В решението въобще няма мотиви от съда, касаещи т.н. удържана сума от Банката в размер на 20 лв, а и по  делото няма данни „Ю.Б.“ АД да е събирала такава такса за закриване на сметката.

Напротив, данните по делото са, че цялата наличност от 65,45 лв. е била преведена по аналитичната сметка и от нея от страна на Банката не са правени удръжки, включително и за такси. Предвид доказателствата по делото за заведени други подобни дела, налице е типова въззивна жалба, която няма връзка с настоящето производство.

С оглед изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.12.2019 г. по гр.д. № 37783/17 г. на СРС, І ГО, 42 с-в.

ОСЪЖДА „С.л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център Венус, представлявано от И.П.Р., чрез пълномощника по делото адвокат Н.И.И., със съдебен адрес: ***, офис партер да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Д.Ш.и прокуриста М.В., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.П.Х.-И.направените разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.