О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1575
гр.Бургас, 12.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на дванадесети юни две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №900 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
„Околовръстен път“ №260, чрез процесуалния представител адв. В.И.П., с която се
обжалва Решение №302 от 20.12.2019г., постановено по гр.д. №1475/2018г. по описа на Районен съд Карнобат.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил
иска с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК,
във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от “Юробанк
България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, “Околовръстен
път” №260, предявен чрез
процесуалният му представител адв. В.И.П., същото дружество с адрес за
съобщения – гр. София, бул. „Черни
връх” 33 Е ет. 4
чрез адв. В.И.П., срещу А.М.Д. с
ЕГН: **********,
с адрес ***, с който иск “Юробанк
България” АД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че А.М.Д., в качеството му на поръчител му дължи
сумата от 7934, 23 евро
представляваща дължима се главница, произтичаща от
неизплатени задължения по договор за
кредит № 531 – 51 / 2008 г. от дата 09.05.2008 г., сключен между Алфа Банк в
качеството й на кредитор и Йордан М. Христов в качеството му на заемател –
длъжник, както и сумата от 157, 20 лв., представляваща такси за периода от 04.10.2017 г. до 18.03.2018 година по същия договор, както и законната лихва върху главницата
посочена по – горе в размер на
сумата от 7934, 23 евро, считано от
датата 19.03. 2018 година – датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК в районен съд Карнобат до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 209 от
26.3.2018 г. по ч. гр.д. № 310/2018 година по описа на Районен съд Карнобат
като неоснователен и недоказан изцяло.
Отхвърлено е искането на „Юробанк
България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София „Околовръстен
път“ № 260, предявен чрез процесуалният му представител адв. В.И.П., същото дружество с адрес за
съобщения – гр. София бул. „Черни връх“
33 Е ет. 4, чрез адв. В.И.П. за
осъждането на А.М.Д. с ЕГН: ********** с адрес ***, да му заплати сумата от
1593, 48 лв., представляваща
направените от него съдебни разноски
по настоящото исково производство по гр.д. № 1475/ 2018 г. по описа на Районен
съд Карнобат, както и сумата от 1179, 76
лв., представляваща направените от него съдебни разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 310 / 2018 г. като неоснователно.
В жалбата се твърди, че решението на РС Карнобат е незаконосъобразно,
противоречащо на материалния закон и с противоречиви мотиви. Сочи се, че ищцовото дружество е изпълнило
посочените от районния съд изисквания за доказване на основателността на
предявения иск. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за ненадлежно
обявяване на предсрочната изискуемост, като се твърди, че банката е предприела
необходимите действия за уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
На следващо място се посочва, че
неправилно районният съд е изключил от доказателствата по делото погасителния
план, тъй като същият не бил подписан.
Оспорва се като неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че договорът за кредит е изцяло нищожен, като
противоречащ на чл.7, т.6 и т.8 от ЗПК, като се излагат съображения, че същият
не е нищожен. Сочи се още, че отмененият ЗПК, на който се позовава районният
съд няма действие по отношение процесния договор за кредит, тъй като съгласно
чл.3, ал.3, т.5 от ЗПК /отм./, разпоредбите на закона не се прилагат за
договори за кредит, чиито размер е под 400 лв. или над 40 000 лв., а процесният
договор е за 21 000 евро, с левова равностойност над 40 000 лв.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен размер. В
случай, че не се уважи изцяло исковата претенция, се претендира да се приеме за
установено, че ответникът дължи неплатените вноски от главницата с настъпил
падеж, които са определени от вещото лице. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от А.М.Д., чрез адв. А.Г. – особен представител, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Оспорват се всички въведени в жалбата
възражения и се развиват съображения за тяхната неоснователност. Излагат се
доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е
правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №900 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.