№ 699
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330201151 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4618762 на ОДМВР Пловдив за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на К. Д. К. от ***, ЕГН ********** на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ поради неговата
неправилност, незаконосъобразност и съставянето му в нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон.
Представят се съображения по същество на искането.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. С писмено становище представено преди даване ход на делото
се счита жалбата за неоснователна. Представят се доводи за правилно и
законосъобразно издаден ЕФ и се прави искане за неговото потвърждаване.
1
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прави се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
В издадения електронен фиш /ЕФ/ констатираното административно
нарушение е описано по следния начин: На 13.03.2021г. в 12:50 часа в
гр.Стамболийски, ул. Тракия № 15, посока юг север при ограничение на
скоростта за населено място 50 km/h., заснето с АТСС TFR1-M № 530 и
отчетен толеранс от минус 3 км./ч. в полза на водача, с МПС МЕРЦЕДЕС Е
320 ЦДИ вид лек автомобил регистрационен номер **** е извършено
нарушение за скорост, разрешена стойност на скоростта 50 km/h, установена
стойност на скоростта 74 km/h, превишена стойност на скоростта 24 km/h. В
ЕФ е посочено, че собственик на когото е регистрирано МПС/ползвател е
жалбоподателят К. Д. К. от ***, ЕГН ********** с постоянен адрес ***. Към
издадения електронен фиш е приложена Снимкова разпечатка/снимка,
Протокол за използване на АТСС от 15.03.2021г., Протокол № 9-33-21 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, ИДЕНТ.№ 530/07 от
16.11.2021г.Снимка на разположението на АТСС в МПС, Справка от
информационните масиви на МВР относно АИС АНД удостоверяващ че ЕФ
серия К № 4618762 е съставен на 24.03.2021г. и връчен на 11.01.2022г., както
и че е обжалван на 13.01.2022г.; Копие на удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835. Справка за собственик на МПС. Други
доказателства страните не ангажират.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на посочените по – горе доказателства, приети по настоящето дело
че издадения ЕФ не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4, изречение
второ от ЗДвП, според които той следва да съдържа данни за „ ... описание на
нарушението, нарушените разпоредби..” , като под „ описание на
2
нарушението“ несъмнено следва да се разбира изложение на всички
съставомерни факти, а под „нарушените разпоредби“ не само конкретната
норма, чието предписание е било нарушено, но и нормата, обуславяща
наказуемост на деянието и визиращо за него конкретно по вид и размер
наказание, т.е. санкционната разпоредба, в противен случай административно
- наказателното обвинение не би могло да изиграе вменената му от закона
функция, предопределяща предмета на доказване чрез лимитиране на
пределите, в които се реализира правото на защита на подведеното под
отговорност лице да разбере в какво е обвинен и да се осъществи съдебният
контрол по ЗАНН.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182,
ал.4 от ЗДвП, съставляваща квалифициран състав на визирани в предходните
алинеи нарушения, както въвежда допълнителен съставомерен признак за тях
- повторното им извършване, т. е. по отношение на останалите признаци от
състава на конкретното административно нарушение разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП е бланкетна, като препраща към изрично изброените в нея
хипотези на предходните алинеи (ал.1, т.1 - 6, ал.2 и ал.3, т.1 - 6). Тя е такава
и по отношение на предвидените в нея наказания - в двоен размер на
наказанието глоба, предвидено за съответното нарушение в ал.1, т.1 - 6, ал.2 и
ал.3, т.1 - 6, за нарушенията по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно, за да
е налице пълнота във фактическото и юридическото формулиране на
разглежданото административно - наказателно обвинение, позволяваща му да
изиграе процесуалната си роля, в ЕФ с оглед на споменатите по-горе
изискуеми от закона реквизити е следвало да бъде посочено: от една страна -
конкретната разпоредба измежду изброените в чл.182, ал.4 предходни такива,
изпълващия я с приложимото към случая съдържание - както по отношение на
състава на административното нарушение, така и по отношение на
наказанието глоба, което следва да бъде удвоено, а от друга страна - за
обстоятелството, обуславящо квалифициращия признак (повторност) не са
представени каквито и да е било доказателства, че нарушението, за което е
санкциониран водачът на МПС с издадения електронен фиш, е извършено
при условията на „повторност“, като основание за налагане на
административно наказание по квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от
3
ЗДвП.
В настоящето производство съдът констатира че в съпроводителното писмо, с
което жалбата на К.К. срещу Електронен фиш серия К № 4618762 е изпратена
в съда, не са посочени доказателства в подкрепа на обжалвания електронен
фиш и в частност не са посочени доказателства за наличието на основание за
налагане на административна санкция по квалифицирания състав на чл.182,
ал.4 от ЗДвП - т.е за извършено нарушение по чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от
ЗДвП в условията на повторност.
Такива доказателства не са представени и в настоящето съдебно производство
от наказващия орган, в чиято тежест е да установи и докаже при условията на
пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В тази връзка в електронния
фиш е следвало да се впише наказателното постановление или електронния
фиш, с които вече е наложено административно наказание за нарушение на
някоя от хипотезите но чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП с оглед
възможността за проверка на законосъобразността на определеното по-тежко
наказание за деяние, в условията на повторност. По смисъла на § 6, т.33 от
ДР на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото
изтърпяване“. Безспорно е, че за да е налице посоченият състав на това
нарушение, следва да има влязло в сила наказателно постановление на
съответния административен орган и да не е изминал срок по дълъг от
посочения в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. В административната преписка липсват
такива данни и по делото не са представени доказателства за предходно
наказване на водача за същото по вид нарушение. Грубо е нарушено правото
на защита на наказаното лице да разбере точно за какво е наказано, за да
организира правилно своята защита.
В предвид всичко гореизложено съдът счита, че обжалвания ЕФ следва да
бъде отменен изцяло.
4
Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. При този изход на спора на основание на чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски, но които съдът констатира че не са
надлежно удостоверени с прилагане на договор за правна помощ и адвокатско
пълномощни чрез прилагането им към жалбата, поради което и не дължи
произнасяне с решението си. По отношение направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно именно поради изхода на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4618762 на ОДМВР Пловдив за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на К. Д. К. от ***, ЕГН ********** на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5