Р Е Ш Е Н И Е
№ 1885
гр. Пловдив, 18 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАНД № 2164 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТД
на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт E= против
Решение № 564/10.05.2021 г. постановено по АНД № 184/2021 г. по опис на Районен
съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 545937 – F570387/04.11.2020
г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с
което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, представлявано от Д.Н.С. на основание чл. 178 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение по чл. 97а, ал. 4 вр. с ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
Претендира се отмяна на решението на
РС - Пловдив, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и се иска постановяването на
друго решение, с което да се потвърди НП. В касационната жалба е изразено
несъгласие с изводите на районния съд, като са изложени доводи, че неправилно
съдът е приел, че не са посочени изрично видът на доставките. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният
жалбоподател не е изпратил представител.
Ответникът
по касационната жалба, в писмено становище, изразява съображения относно неоснователност
на касационните оплаквания.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение, че
жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният
съд е бил сезиран с жалба предявена от „СИЛЕНТИ“ ЕООД против Наказателно
постановление № 545937 – F570387/04.11.2020 г. на Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на
НАП - гр. Пловдив, с което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, издадено на основание АУАН № F570387 от 16.09.2020 г., съставен от С.Ь. К. на длъжност „инспектор по
приходите" при ТД на НАП- Пловдив.
Административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена
проверка, документирана с Протокол № 1600021855/24.06.2020 г. и последваща проверка
документирана с Протокол № 1600029481/04.09.2020 г. е установено, че
данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице „СИЛЕНТИ“ ЕООД е установено на територията
на страната, получава онлайн услуги, с място на изпълнение на територията на
страната, от
чуждестранно юридическо лице, което не е установено на територията на страната услуги,
които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. „Силенти“ ЕООД получил
услуги за периода от 15.11.2019 г. до 30.11.2019 г. от Facebook Ireland Limited
с валиден VAT номер IE9692928F, Република Ирландия, на обща стойност 297,43
лева, като първото плащане било извършено на 18.11.2019 г. В качеството си на ДЗЛ то
не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив в 7-дневен
срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на
авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на
получената услуга подлежи на облагане с данък. Заявление за регистрация по ЗДДС
по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е следвало да
се подаде не по- късно от 11.11.2019 г. включително. На 15.06.2020 г. е подадено Заявление за
регистрация, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с № 1639120020487/15.06.2020 г. За извършеното нарушение на
чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е съставен
АУАН. Касационният ответник е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на 24.06.2020 г. като това
е датата на връчване на акта за регистрация по ЗДДС №
160422002129993/24.06.2020 г.
Жалбоподателят е бил санкциониран с
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 176 ЗДДС за това, че
не е подал заявление за регистрация по реда на чл.97а, ал. 1 от ЗДДС в срок до
11.11.2019 г.
Така
описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на основание чл. 176 ЗДДС е наложил на нарушителя
имуществена санкция в минимален размер на 500 лева. За да отмени атакуваното
пред него НП първоинстанционният съд е приел, че са налице допуснати съществени
процесуални нарушения на проведения, което налага отмяна на издаденото
наказателно постановление. Съдът е установил, че по начина, по който е описано
нарушението, липсва конкретизация относно съставомерните му признаци, което касае
нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочено е, че като не е
дадено в пълнота описание на съставомерните му елементи, които определят и
предмета на доказване по делото, то е възпрепятстване и възможността да се
осъществи преценката на съда досежно законосъобразността на оспорения акт.
Съдът е посочил, че констатираните пороци на АУАН и НП не могат да бъдат
санирани на етап съдебно следствие доколкото не се касае за наличие на
доказателствен дефицит, а за ненадлежно обвинение. Подробно в мотивите си се е
спрял на пороците на НП, обсъдил ги е в светлината на конкретния казус задълбочено
и всестранно. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят
от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Не
може да бъде споделена позицията на касатора, че допуснатият порок в НП е
несъществен. Правилото на чл. 57, т. 5 от ЗАНН въвежда императивното
изискване в наказателно постановление да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, и
доказателствата, които го потвърждават. Така даденото описание, по смисъла на
т. 6 и т. 7 от същата правна норма, следва да кореспондира напълно със
законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на
наказанието, което се определя съобразно приложимата санкция. От съдържанието
на посочените като нарушени норми на чл. 97а, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗДДС е
видно, че основният съставомерен факт, за да възникне отговорност на
жалбоподателя по чл. 178 ЗДДС
е да установи, че за процесния период 15.11.2019 г. -30.11.2019г, същият е получил
услуги с място на изпълнение в страната, които са облагаеми и за което данъкът
е изискуем от получателя. При липса на изложение на съставомерни факти в НП, а
именно: колко на брой и най-вече какви са били по естеството си получените от
касационния ответник услуги,
за които наказващият орган твърди, че са облагаеми, наказаното лице може само
да гадае какви факти следва да оборва, което съществено накърнява правото му на
защита. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ответникът
не е заявил претенция за присъждане на разноски и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд -
Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 564 от 10.05.2021 г., постановено по АНД № 184/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XXI-
ви н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :