О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти август 2021г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
ч.адм.д.№ 1818/2021г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.41, ал.3 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя М.
Р. Д., чрез адв.П.Т., против действия за обезпечаване на доказателства
обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
обр.№ Kd-75сер.АА
№ 0034099/20.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, потвърдени с Решение № 151/05.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, а
именно: стока, представляваща МДФ
профили с бруто тегло 26000кг., намираща се в контейнер TCNU7928141,
превозвана с МПС марка Волво
рег.№ В9137ВХ и ремарке с рег.№ В4477ЕН, запечатана с 1бр. ТСК - пломба № 0543339.
Жалбоподателят релевира довод за нищожност на
обжалваните действия на съображения, че органите по приходите, които са ги
извършили, не са надлежно оправомощени със заповед по чл.111 от ДОПК и, че
превратно са упражнили правомощията по чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК, т.к.
процесните стоки не са включени в списъка на стоките по чл.127а, ал.7 от ДОПК и
не са стоки с висок фискален риск. В тази връзка сочи, че разпоредбата на
чл.12, ал.1, т.10 от ДОПК е неприложима, тъй като от една страна действията по
запечатване на обект се прилагат само относно обекти с трайно установено
местоположение, а от друга, действията по запечатване се изразяват в поставяне на
стикери, ограничаващи достъпа до определен обект, а не в поставянето на
техническо средство за контрол на МПС - което обезпечително действие е предмет
на самостоятелна уредба по чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК. В алтернативност, при
условие, че съдът приеме, че действията са извършени от компетентен орган и при
наличие на законовите предпоставки прави възражение, че същите са материално
незаконосъобразни, поради липсата на мотиви. Сочи, че в съставения протокол не
са изложени доводи и не са посочени доказателствата, въз основа на които
органът по приходите е направил преценка защо се налага поставянето на
техническо средство за контрол на процесното МПС и стока. От съдържанието на
оспорения акт не става ясно какъв е поводът за извършване на проверката, какви
фактически действия са извършили проверяващите, каква е обезпечителната нужда и
кои точно доказателства се обезпечават с наложената мярка. Релевира доводи за
наличието на правен интерес от обжалване на действията, независимо от
последвалата им отмяна, т.к. настъпилите в резултат на незаконосъобразните
действия на органите по приходите вреди, могат да се претендират единствено по
реда на ЗОДОВ. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваните
действия по обезпечаване на доказателства по протокол № 0034099/20.07.2021г. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна не изразява становище по жалбата.
След
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна, следното:
На 20.07.2021г.
в 16.20 часа и на основание чл.110, ал.4 от ДОПК на фискален контролен пункт
ГКПП „Пристанище Варна – Запад“, старши инспектори по приходите в ГД „Фискален
контрол“ извършили проверка на контейнер TCNU7928141
натоварен на МПС Волво рег.№ В9137ВХ и ремарке с рег.№ В4477ЕН. Стоката
натоварена в контейнера била допусната за свободно обращение в страната след
освобождаване от митнически режим 40. След оглед на видимата част било
установено, че превозваната в контейнера стока представлявала МДФ профили с
общо бруто тегло - 26000кг., нето тегло - 24500кг. Според придружаващите
документи изпращач на стоката било ZHEJIANG JIANGSHAN WUFU DOOR LTD
Китай, а получател - „Изток инвест 3000“ ЕООД. Превозвач на стоката от ГКПП „Пристанище
Варна – Запад“ до мястото на разтоварване бил „Терминален оператор“ЕООД.
Извършена
била проверка в ИМ на НАП относно идент.№ по ДДС на получателя, при която било
установено, че „Изток инвест 3000“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС.
На
основание чл.37, вр.чл.12 от ДОПК от водача на превозното средство било
изискано да декларира място, дата и час на разтоварване на стоката, като същият
посочил, че стоката ще се разтовари в гр.Николаево, обл.Стара Загора, склад на
„Изток инвест 3000“ на 21.07.2021г.
С протокол
обр.№ Kd-75сер.АА № 0034099/20.07.2021г., в 16.50 часа, са предприети действия за обезпечаване на
доказателства - процесната стока, изразяващи се в запечатване на контейнер стока, представляваща МДФ профили с бруто
тегло 26000кг., намираща се в контейнер TCNU7928141,
превозвана с МПС марка Волво рег.№ В9137ВХ и ремарке с рег.№ В4477ЕН,
запечатана с 1бр. ТСК - пломба № 0543339.
Действията
по обезпечаване на доказателства по протокол обр.№ Kd-75сер.АА
№ 0034099/20.07.2021г. са обжалвани пред директора на ТД на НАП-Варна, който с
Решение № 151/05.08.2021г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Относно
твърденията за нищожност на действията поради липсата на компетентност е
прието, че същата се установява от Заповед
№ Д-1024/29.06.2018г. с която органите по приходите от Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да предприемат действия за
обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. Посочено е още, че действията
са предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също
и с цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. Запечатването на обекта се явява обосновано и необходимо с оглед
необходимостта да бъде запазена и автентичността на доказателствата -
документите, книжа и носители на информация свързани със задължения и
отговорности за данъчни задължения, съгласно правомощията по чл.12 от ДОПК. По
тези съображения и поради невъзможността от изброяване и проверка на наличната
стока са извършени действията по обезпечаване на доказателствата на основание
чл.40 ДОПК. Приети са за неоснователни оплакванията на дружеството за нищожност
на действията поради това, че стоките не съставляват стоки с висок фискален,
т.к. в случая действията не са извършени на основание чл.121а от ДОПК, а в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК, според която в случай че е невъзможно
действията по извършване на проверка да бъдат извършени своевременно, органът
по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират
подлежащите на обезпечаване доказателства, в срок до 48 часа.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 41, ал.3 от ДОПК и след
изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Приложимите
към установените факти разпоредби са тези на чл.40 вр. чл.41 от ДОПК.
Цитираните разпоредби поставят императивни изисквания към органа осъществяващ
производството по обезпечаване на доказателства.
Съгласно
чл.40, ал.1 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка органът по
приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни
книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез
копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите технически мерки за
запазване на автентичността ѝ. В ал.2
на същата разпоредба е предвидена възможност органът по приходите да запечата
обекта или част от него (само където се намират подлежащите на обезпечаване
доказателства, за срок до 48 часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат
извършени своевременно за
целите на ревизията или проверката
От
анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че предприемането на действия
за обезпечаване на доказателства е допустимо само при осъществяване на
данъчно-осигурителен контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и
проверки по арг.чл.110, ал.1 ДОПК. Обезпечаването на доказателствата по чл.40
от ДОПК представлява тяхното предварително събиране (в хода на проверка),
предхождащо образуване на ревизионно производство или събирането им в хода на
самата ревизия с цел да се предотврати евентуална опасност от тяхното
унищожаване, изчезване или увреждане, когато тези доказателства са от
съществено значение за установяване на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски.
Запечатването
на обекти или на части от тях за срок от 48 часа ще е съобразено със закона, при
условие, че действията по чл.40, ал.1 ДОПК не могат да бъдат извършени
своевременно за целите на ревизията или проверката.
Съгласно
разпоредбата на чл.111 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка
действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по
приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП или
упълномощено от него лице. От представената Заповед № Д-1024/29.06.2018г. на
основание чл.11, ал.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК е видно, че директорът на ТД на
НАП-Варна е оправомощил органите по приходите от дирекция „Оперативни дейности“
в Главна дирекция „Фискален контрол“ да предприемат действия за обезпечаване на
доказателства по чл.40 от ДОПК.
От
горното следва извод за неоснователност на довода на жалбоподателя, че органите по приходите,
съставили протокол № 0034099/20.07.2021г. не са разполагали с компетентност да
извършват действия по обезпечаване на доказателства.
Основателно
се явява възражението, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви
относно необходимостта от предприемане на действията. В същия само са изброени
документите, придружаващи стоката, нейният вид и тегло - пак според
придружаващите документи, установените след справка в ИМ на НАП факти относно
получателя на стоката, съответно за нейния превозвач, като липсва посочване, и
от съдържанието на протокола не става ясно, в каква връзка и за какви факти и
обстоятелства се извършва проверката, в хода на която се извършват действията
по чл.40, ал.1 ДОПК, и кои конкретни обстоятелства го налагат в хипотезата на
чл.40, ал.2 от ДОПК.
В
Решение № 151/05.08.2021г. решаващият орган е изложил бланкетно мотиви относно
необходимостта от предприемане на действията обективирани в протокол обр.№ Kd-75сер.АА
№ 0034099/20.07.2021г. Посочено е, че действията по обезпечаване на
доказателствата са предприети с цел да бъде запазена автентичността им, а също
и с цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. Не са изложени мотиви кои точно обстоятелства обосновават
наличието на съмнение относно съответствието на стоката с тази по документите,
при констатацията, че същата вече е била обект на митнически контрол, допусната
е за свободно обращение на територията страната след освобождаване от
митнически режим 40 – внос, като, в представената митническа декларация са
посочени номерата на контейнерите, с които е пристигнала стоката, а в
коносаментите са посочени и номерата на пломбите, с които са запечатани
контейнерите, а впоследствие същите номера (на контейнерите и на пломбите) са
посочени в издадените от „Пристанище Варна – Запад“ експедиционни бележки,
приложени към товарителниците, издадени от превозвача „Терминален оператор“
ЕООД.
Не е
посочено и във връзка с какво е извършено обезпечаването на доказателства –
конкретно производство (ревизия или проверка). И ако действията по обезпечаване
на доказателствата са извършени в хода на проверка – какъв е нейния обхват и
какви обстоятелства следва да бъдат установени в това производство. Това налага
извод, че действията по обезпечаване на доказателства са предприети извън
предвидените от закона хипотези.
Липсата
на мотиви в административния акт лишава съда от възможността да извърши
преценката за наличието на предвидените от закона предпоставки за извършването
на действията обективирани в него и е основание за отмяната им.
Основателни
са доводите на жалбоподателя за осъществяването на действията по обезпечаване
на доказателствата при прилагането на разпоредбите относно фискален контрол
върху стоки с висок фискален риск. Посочена е в протокол обр.№ Kd-75сер.АА
№ 0034099/20.07.2021г на ст.инспектори по приходите в дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП като основание за предприемането на действията
разпоредбата на чл.40, ал.2 от ДОПК, но като са поставили пломба на контейнера,
в който са били стоките, органите по приходите са извършили действия по
осъществяване на фискален контрол върху тях. Този извод се подкрепя от
поставения на експедиционната бележка печат на НАП „Висок фискален риск“, както
и от обстоятелството, че „обезпечаването на доказателствата“ в случая е
осъществено посредством поставянето на техническо средство за контрол -
обикновена пломба. Пломбирането на контейнера има за последица запечатването му,
като тези действия по запечатване са идентични с предвидения ред за
осъществяване на фискален контрол по Наредба № Н-2/30.01.2014г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на РБ, и не са предвидени за хипотезите разписани
в чл.40, ал.2 от ДОПК.
Техническите
средства за контрол по смисъла на §1, т.26 от ДР на ДОПК - каквото е използвано
в случая, а именно пломба с конкретен номер, е способ за контрол на стоки,
регламентиран с Наредба № Н-2/30.01.2014г., за използването на който правомощия
имат само органите по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол
върху стоки с висок фискален риск, при това само в хода на извършването на
фискален контрол на стоки с висок фискален риск – арг. от чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК.
В
конкретния случай не са изложени съображения от органите по приходите да са
били налице условията за извършване на такъв контрол, т.к. стоките предмет на
вноса - представляващи МДФ врати и елементи за тях, декларирани с код по КН
44182080, не попадат в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК и не подлежат на
фискален контрол.
С
оглед изложеното, съдът намира, че действията на органите по приходите по
обезпечаване на доказателства, документирани с Протокол обр.№ Kd-75сер.АА
№ 0034099/20.07.2021г. следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.
Направено
е искане за присъждане на разноските по водене на делото от дружеството. Искането
е направено от адв.Т. и е приложен списък на разноски по чл.80 от ГПК в размер
на 550лв. от които 500лв. за адвокатско възнаграждение и 50лв. - държавна
такса.
Представени
са пълномощно на процесуалния представител – адв. П.Т., фактура № **********/11.08.2021г.
с издател адв. Т., разписка **********/11.08.2021г. за 500лв. с издател адв.Т.
и фактура № 328/02.08.2021г. с издател адв. М.Т. и разписка № 328/02.08.2021г. за
сума в размер на 500 лв. с издател адв. М. Т. Не са представени договор за
адвокатска помощ, в който да е договорен размера на адвокатското възнаграждение. Не е
ясно каква е връзката между процесуалния представител по делото – адв. Т. и
адв. М.Т. От съдържанието на фактура **********/11.08.2021г. с издател адв. Т.
и на фактура № 328/02.08.2021г. с издател адв. М. Т. се констатира, че и в
двете са посочени като услуга „адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Административен съд Варна по жалба срещу действия по
протокол № 0034099/20.07.2021г.“ Фактурите не са подписани от управляващия
дружеството, т.е. не са налице данни, че последният е приел, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва е този посочен във някоя от двете или в
двете фактури. От съдържанието на разписките за получени суми се констатира, че
имат сходни реквизити. Разписката със съставител адв. М.Т. от 02.08.2021г. и е
по фактура с номер - № 328/02.08.2021г. Разписката съставена от адв.Т. е от
дата 11.08.2021г. В разписките отсъстват данни и подпис на лицето предало
сумата, не е посочена и датата на направеното плащане.
От
разгледаните документи не може да се направи извод за направено плащане за
процесуално представителство по делото преди приключването му, поради което
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно.
При
този изход на спора в полза на дружеството следва да се присъдят разноските за
производството в размер на 50лв. за държавна такса.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7,
представлявано от управителя М. Р. Д., чрез адв.П.Т., действията за
обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-75сер.АА
№ 0034099/20.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, потвърдени с Решение № 151/05.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, а
именно: стока, представляваща МДФ
профили с бруто тегло 26000кг., намираща се в контейнер TCNU7928141,
превозвана с МПС марка Волво
рег.№ В9137ВХ и ремарке с рег.№ В4477ЕН, запечатана с 1бр. ТСК - пломба № 0543339.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя М. Р. Д., разноски за
производството в размер на 50 /петдесет/лева.
Определението съгласно чл.41,
ал.3 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: