РЕШЕНИЕ
№ 2404
гр. Пловдив 21 декември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2619 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Н.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, чрез
процесуалния му представител адв. К., срещу Решение
№ 1539/01.09.2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХІV наказателен състав,
постановено по а.н. дело № 5320 по описа на същия съд за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 612081-F617374/19.11.2021
г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП -
Пловдив, с което на оспорващия е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 605,74
лв. за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. ал. 2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Поддържаните касационни
основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода
на административното наказване не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че районният съд е формирал решаващите си изводи при
неправилна преценка на фактите по делото, което е възпрепятствало правото на
защита на касатора. Сочи се противоречие на оспорваното решение с правото на
ЕС. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение. Иска се присъждане на
съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от Н.А.К. срещу Наказателно
постановление № 612081-F617374/19.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Контрол”
при ТД на НАП – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия AN № F617374 от 28.06.2021 г., съставен от Г.Д.С.– на длъжност главен инспектор
по приходите при ТД на НАП – Пловдив.
Отразената в АУАН
фактическа обстановка се свежда до следното:
Н.А.К. като данъчнозадължено
лице по ЗДДС, установено на територията на страната, не е начислил следващия се
ДДС по облагаеми доставки /с място на изпълнение на територията на страната/,
извършени за данъчни периоди от 01.07.2019 г. до 31.03.2021 г., когато лицето
не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки че е бил длъжен.
За периода от 01.01.2018
г. до 30.11.2018 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла
на чл. 96, ал. 1, изр. 1-во и ал. 2, т. 1 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /51
554,04 лв./, формиран от търговия със стоки - ножове и часовници. Клиенти на Н.А.К.
са данъчно незадължени физически лица. Продажбите се осъществяват чрез онлайн
сайт Etsy.com. Плащанията се приемани по банков път.
За реализираните
продажби чрез онлайн търговия са постъпили плащания по банков път, подробно
описани в приложение № 1, неразделна част от АУАН № F617374/28.06.2021 г.
Реализираният облагаем
оборот в размер на 51 554,04 лв. през м.11/2018 г. е формиран чрез постъпили
приходи по банков път.
Данъчното събитие на
доставките е настъпило, на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗДДС на
датата, на която е получено плащането. На датата на данъчното събитие ДДС е
станал и изискуем на основание чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС.
С оглед на горното, Н.А.К.
е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив, заявление за регистрация по ЗДДС в
срок до 07.12.2018 г. включително, съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 изр.
1-во от ЗДДС, което не е направено.
За периода от изтичане
на срока за издаване на акта за регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 101, ал. 6 и
ал. 7 от ЗДДС /т.е. 14.12.2018 г./, ако лицето беше подало в срок заявлението
за регистрация по ЗДДС, до датата на отпадане на основанието за регистрация по
ЗДДС, лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми
доставки, както следва:
3а периода 01.06.2020 г.
- 30.06.2020 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало
заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, не е начислило ДДС в
общ размер на 605,74 лв. по облагаеми доставки – продажби към данъчно
незадължени лица на обща стойност 3634,46 лв. /в това число данъчна основа: 3028,72
лв., и ддс 605,74 лв./, описани
подробно в Приложение № 1, неразделна част от АУАН № F617374/28.06.2021 г., извършени посредством куриерски фирми.
Ако лицето беше
регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него
облагаеми доставки по смисъла на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като в срок до
30.06.2020 г. състави обобщен отчет по чл. 119, ал. 1 от ЗДДС с данъчна основа 3028,72
лв. и ддс 605,74 лв. /доколкото
на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС издаването на фактура не е
задължително при получатели данъчно незадължени лица/, и като посочи така
съставения отчет в дневника си за продажби и справката-декларация за данъчен
период 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г. , които е следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно в срок до 14.07.2020 г. включително.
На основание чл. 67, ал.
2 и ал. 3 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено,
че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена,
поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от
ППЗДДС.
В АУАН е посочено още,
че нарушението е установено в гр. Пловдив на 27.04.2021 г. и е открито със
съставяне на Протокол за извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, приключила с Протокол обр. кд. 73 с № П-16001620181576-073-001/27.04.2021
г.
Нарушението е
квалифицирано по чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. чл.
86, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, вр. чл. 119, чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 6 от ЗДДС.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която в пълнота е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съдът е изложили мотиви, че е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка е
приел, че последната
справка за облагаем оборот е постъпила на 08.04.2021 г. и е описана в
приложението към АУАН, като от тази дата на представяне на тези документи,
следва да тече срока по чл. 34 ЗАНН, тъй като тогава актосъставителят е
разполагал с данни за извършване на нарушението. Съдът е отхвърлил възражението
на жалбоподателя, че поради липсата на детайлно описание на отделните доставки
е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесното НП,
като се е позовал на обстоятелството, че от значение е месечния оборот,
генериран от лицето, формиран от съответните доставки. Все в тази насока е
посочено, че К. не е изпълнил задължението се да води счетоводна отчетност. В
случая той не е издавал фактури или други документи за извършените доставки,
като единствено по получените приходи може да се съди за реализирания оборот от
негова страна. При това положение съдът е приел, че К. не може да се позовава
на своето противоправно поведение като не е водил отчетност и от това да черпи
права. При извършената служебна проверка съдът е констатирал, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Прието е, че в случая
не е налице и маловажност на извършеното нарушение.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите
констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се
споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
10. Обосновано при
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното наказателно
постановление районният съд е констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. В тази насока съдът е обосновал правилен извод, че на датата на
постъпване на последната справка за облагаем оборот (08.04.2021 г.) е започнал
да тече срока по чл. 34 от ЗАНН. От този момент органът е разполагал с
достатъчно данни за извършеното конкретно нарушение. Моментът, от който
започва да тече срокът по чл. 34, ал. 2 за съставяне на АУАН е този на
откриване на нарушението и нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение
между понятията „откриване“ на нарушението/нарушителя и „установяване“ на
нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението
се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото
извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани
факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или
бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на
допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти,
съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на
нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието
на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната
отговорност, които действия хронологично следват откриването на нарушението и
представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на
административните санкции. По смисъла на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН откриване на
нарушителя означава установяване и индивидуализиране на лицето, отговорно за
противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не
принципното наличието на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото
му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя.
11. Неоснователни са и
възраженията на оспорващия за
допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на детайлно
описание на отделните доставки. Към съставения АУАН е изготвено нарочно Приложение
№ 1 (предявено и връчено на задълженото лице едновременно с процесния АУАН), в което обстойно са посочени
реализираните от К. обороти за всеки от процесните данъчни периоди, като в АУАН
и НП изрично е посочено,
че облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1, изр. 1-во и ал. 2, т. 1 от ЗДДС в случая е формиран от търговия със стоки - ножове и часовници. Това от
своя страна означава, че извършваните през процесния период доставки на стоки
са облагаеми по смисъл на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
Така даденото описание
на нарушението дава възможност на дееца да разбере с кои свои действия и при
какви обстоятелства е реализирал състава на санкционираното от закона
противоправно поведение, с което се явява охранено и правото му на защита.
12. Несъстоятелни са и
твърденията на жалбоподателя, че в случая е нарушен принципът за пропорционалност
при определяне размера на наложеното наказание. Сочената от оспорващия задължителната
практиката на СЕС, отразена в Решение от 20.06.2013 г. по дело С-259/12, е по
прилагане разпоредбата на чл. 182 от ЗДДС, поради което се явява неприложима в
настоящия случай. Общите правила на чл. 27 ЗАНН изискват размер на наказанието
да се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
13. Изложеното до тук
налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
Релевантни за тази
преценка са тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. За разноските:
14. При посочения изход
на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, на Община Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. То се констатира в размер на 80 лв., изчислено съгласно правилото на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1539 от 01.09.2023 г., постановено по а.н.д №
5320 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XIV-ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.