Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 01.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на десети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
секретар Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр.
дело № 532 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
231 от 07.07.2020 година, постановено по гр.дело №
1440 по описа за 2017 година Ловешкият районен съд е отхвърлил, като
неоснователен и недоказан, предявения от ищцата В.Й. ***, против ответника Б.Й. ***, ***, иск с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН, за възстановяване на запазената ѝ част от наследството
на майка ѝ Е. С. Й.,***, починала на 07.02.2010 год., като намали
направеното безвъзмездно дарение на ответника Б.Й.Й.
на 1/4 идеална част от ПИ с
идентификатор №43952.513.1966, с площ от 478 кв.м., с адрес на ПИ : гр.***, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване (до10м.), при съседи: 43952.513.1968,
43952.513.1965,43952.513.9508, 43952.513.1964, заедно със същата такава ид.ч. от сгради : 43952.513.1966.1 - еднофамилна жил.сграда със ЗП
на 100 кв.м. на два етажа, №43952.513.1966.2, хангар, депо, гараж със ЗП 28
кв.м. на един етаж, №43952.513.1966.3, хангар, депо, гараж със ЗП 19 кв.м. на
един етаж, №43952.513.1966.4, сел.стоп.сграда със ЗП
11 кв.м. на един етаж (съгласно скица на ПИ №15-96559-10.03.2015 год. на
СГКК-гр.Ловеч), като искът е за 1/3 от 1/4, т.е. 1/12 идеална част, с която да
се намали извършеното дарение в полза на Б.Й.Й. с
нотариален акт №58, том ІІ, дело №506/92 год. на РС-гр.Ловеч.
Против решението е подадена въззивна жалба от В.Й.Й..
В жалбата са изложени обяснения
във връзка с отношенията между страните и извършените разпореждания от Е. Й. в
полза на страните, като нейни деца. Ищцата твърди, че в решението на РС не е
спазена хронологията и не са описани всички имоти, които касаят наследството на
Е. Й. В жалбата обсъжда решенията по други дела, водени между страните ( гр.д.№
1847/2014 г. гр.дело № 136/2015 г.), както и отделянето на настоящето
производство от това по гр.дело № 136/2015 година, което счита за неправилно.
Според въззивника, с образуването на гр.дело №
1440/2017 г. се е целяло „изместване на срока” за подаване на претенцията.
Поддържа, че всички дела следва да бъдат обединени в едно производство, тъй
като касаят едно и също наследство- това на Е. Й.. В допълнителна молба изтъква,
че наследодателката на страните в един и същи момент
е дарила на децата си два свои имота: 1. Апартамент 1 в кв.”***” **, заедно със
заем от ДСК и оценка (1/2 ид.част ) от наследствен
имот, върху който е построен блок „***”, а за другата ½ ид.част е построен ап.6 в същия блок, притежание на Б.Й. и
2. ¼ ид.част от имот, находящ
се на ул.”***” № 2б, дарен на ответника. Последното дарение е предмет на
производството по гр.дело № 1440/2017 г. на ЛРС (неправилно отделено от гр.дело
№ 136/2015 г.).
Поддържа, че предявеният иск е оценяем-
за сумата 2 807,72 лева, представляващ стойността на 1/12 ид.част от имота на ул.”***” № 2б, с която част е нарушена
нейната запазена част от наследството на майка ѝ Е. Й..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Б.Й.Й., в който моли да бъде потвърдено
решението на Ловешкия районен съд.
В съдебно заседание, въззивникът
се представлява лично и поддържа жалбата си. Въззиваемият също се явява лично и
счита, че обжалваното решение е правилно.
От приложените доказателства по гр.дело № 1440/2017 година на Ловешкия
районен съд (включително и гр.дела № 1847/2014 г., № 269/2015 г. №136/2015 г.
на ЛРС), от становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивната жалба против решение № 231/07.07.2020 г. по гр.дело № 1440/2017 година на Ловешкия районен съд е подадена в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК и настоящето въззивно производство
е допустимо.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност, допустимо е, а след анализ на казуса от
фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.
Предявена е искова
молба от В.Й. *** срещу Б.Й.Й. с искане за възстановяване на запазена част от
наследството на майка ѝ Е. С. Й.,***, починала на 07.02.2010 година,
която е нарушена и да се намали направеното от последната дарение на ответника
с нот.акт №17, том 2, дело №431/92 год на РС-гр.Ловеч на ¼ идеална част от ПИ с
идентификатор №43952.513.1966, с площ от 478 кв.м., с адрес на ПИ : гр.***”,
заедно със същата такава ид.ч. от построените в него
сгради, до размера от 1/3 от ¼, ,или за 1/12 идеална част.
В отговора
на исковата молба ответникът е изразил становище за неоснователност на
претенцията. Позовава се и на изтекла в негова полза погасително давност.
От фактическа
страна се установява следното:
От удостоверение за
наследници изх.№78/13.01.2015 год. на Община-гр.Ловеч се установява, че
страните по делото- В.Й.Й. и Б.Й.Й.
са низходящи наследници- деца на Е. С. Й.,***, починала на 07.02.2010 год. Съпругът
на Е. Й.- Й. Б. Й. е починал на 26.02.1977 година. От
удостоверение № 940/22.11.1991 г. на Ловешкия районен съд се установява, че Е. Й.
се е отказала от наследството на своя съпруг и отказът ѝ е вписан в
специалния регистър на съда под № 940/22.11.1991 година.
На 15.02.1984 година с
нот.акт №205, том I, дело №129/1984 год. на
РС-гр.Ловеч Б.Й.Й. дарява на майка си Е. С. Й.
наследствените си права, останали от баща му Й. Б. Й. по отношение на
постройка, дворно място и други на ул.”***”в гр.Ловеч, представляващо имот с
пл.№1966, в кв.149, цялото с площ от 405 кв.м., при подробно описани граници,
като дарената Е. С. Й. е приела дарението на имота.
На 03.04.1992 година с нотариален акт за
дарение на недвижим имот №58, том II, дело №506/1992 год. на РС-гр.Ловеч, Е. С. Й. дарява на своя син Б.Й.Й. следния свой собствен недвижим имот : ¼
идеална част от дворно място, находящо се в гр.Ловеч, цялото от 405 кв.м.,
съставляващо по плана на гр.Ловеч парцел Х, пл.№1966 в кв.142, заедно с
¼ идеална част от построените в него сграда с пристройки и други
подобрения, при подробно описани граници на имота. Дареният е заявил пред
Нотариуса, че приема дарението на имота, описан подробно в пункт 1.
С нот.акт
за собственост на недвижим имот по давност и делба и наследство №175, том XIII,
дело 4624/1997 год., Нотариус при РС-гр.Ловеч, издаден по реда на
обстоятелствената проверка на 12.12.1997
г., и съгласно чл.483 от ГПК, Е. С. Й., Б.Й.Й. и В.Й.
Ю., за признати за собственици по давностно владение,
делба и наследство на горния недвижим имот.
На 12.12.1997 година е
сключен договор за продажба на недвижим имот по силата на който Е. С. Й. е
продала на сина си Б.Й.Й. своята ¼ идеална
част от процесния имот срещу задължение за издръжка и
гледане- нот.акт № 16 том ХІV дело № 5062/1997 г. на
РС при ЛРС.
С нотариален акт№ 65 ,том ІV, рег.№ 4658, дело 279
от 2003 година Е. Й. е продала на дъщеря си В.Й. (Ю.) ¼ идеална част от
недвижимия имот.
С решение
№79/01.03.2017 год., постановено по
гр.дело №1847/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч, влязло в сила на 29.03.2017 година по иск на В.Й.Й. против Б.Й.Й. и С. А. Й., е развален, на основание чл.87,ал.3 ЗЗД, до размера на 1/8 ид.части, сключения
договор за гледане и издръжка с нотариален акт №16, том XIV, дело №5062 от
22.12.1997 година на ЛРС между общата наследодателка Е.
С. Й.,***, прехвърлителка по договора и ответниците по делото: Б.Й.Й. и С.
А. Й. с ЕГН – **********, поради неизпълнение, а искът за над 1/8
идеални части до пълния претендиран размер на
¼ ид.части от процесния
имот- отхвърлил.
С решение №118/29.03.2016 година, постановено по гр.дело
№269/2015 год. по описа на РС-гр.Ловеч е отхвърлен като неоснователен и
недоказан, предявения от Б.Й.Й. и С. А. Й. против В.Й.
Ю. (Й.), иск по чл.124, ал.1 от ЗС – за признаване за установено по отношение
на ответника, че двамата ищци са собственици на недвижими имоти, а именно: 7/12
ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43952.513.1966 по КККР на гр.Ловеч, одобрени със Заповед №РД – 18 –
10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр.***”№2Б, с площ 478 кв.м, заедно с 7/12 ид.част
от жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 43952.513.1966.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 100 кв.м, бр.етажи 2,
заедно с 7/12 ид.част от сграда – хангар с
идентификатор 43952.513.1966.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.513.1966, със ЗП 28 кв.м., бр.етажи 1, заедно и реално със СГРАДА
- ГАРАЖ с идентификатор 43952.513.1966.3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 19 кв.м, заедно с 7/12 ид.част от едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор 43952.51.1966.4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 19 кв.м. С решението си съдът е отхвърлил
като неоснователно, искането на ищците за
отмяна на Нотариален акт №65, том ІV, рег.№ 4658, дело № 279 от
От приложения по гр.дело № 136/2015 г. на ЛРС нот.акт № 17 том ІІ н.д.№ 431/1992 г. се установява, че на
18.03.1992 г. Е. С. Й. е дарила на
своята дъщеря В.Й. Ю. Апартамент № 1, на І етаж в жилищен блок „***”, вх.И,
построен върху държавна земя, парцел І, кв.203 по плана на гр.Ловеч със
застроена площ от 76.85 кв.м., заедно с принадлежащите таванско и избено помещение,
при граници на парцел : ул.”***”, ул.”***”, пл.”***”.
С решение №
4 от 05.01.2018 г. постановено по гр.д.№ 136/2015 г., влязло в сила от
30.01.2018 г. на ЛРС, е възстановена запазената част на Б.Й. от наследството на
майка му Е. Й., починала на 07.02.2010 г., накърняването на която е в размер на
1/3 ид.част или сумата 16 245.00 лева, като е
намалено, на основание чл.30, ал.1 ЗН с 1/3 идеална част извършеното дарение на
18.03.1992 година, обективирано в нот.акт
№ 17/18.03.1992 година, том ІІ, д.№ 431/1992 г.
В производството по това дело, заедно с отговора
на исковата молба, В.Й. е предявила срещу Б.Й. насрещен иск с вх.№
4608/22.05.2015 година- за възстановяване на запазената ѝ част от
наследството на нейната майка Е. С., като бъде намалено направеното от последната с нотариален
акт №58, том II, дело №506/1992 год. на РС-гр.Ловеч
дарение на Б.Й.Й.. С Протоколно определение от 11.07.2017 год.
по гр.дело №136/2015 год. по описа на РС-гр.Ловеч, съдът е отделил за
разглеждане в отделно производство, предявения след срока за отговор на
исковата молба, насрещен иск. Именно по повод на този насрещен иск е образувано
настоящето производство.
При така изложените факти, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.30, ал.1 Закона за наследството,
според който наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния
размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им
до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на
обичайните дарове.
В чл.29,ал.1 ЗН е посочено, че
запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг при две
и повече деца, какъвто е настоящия случай, е 2/3 от имуществото на
наследодателя.
Ищцата е низходящ наследник- дъщеря и
тъй като счита, че нейната запазена част от наследството е нарушена от
извършеното от наследодателката ѝ дарение в
полза на Б.Й., е активно легитимирана да предяви иска за възстановяване на тази
част.
Правото да се иска възстановяване на
запазената част е имуществено, възниква в момента на смъртта на наследодателя и
може да се погаси на общо основание.
С оглед направеното възражение от
страна на ответника за погасяване на правото на ищцата да иска възстановяване
на запазена част, съдът дължи произнасяне по него.
В т.3, буква г) на Постановление № 7
от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС се приема, че искът за намаляване на завещания и
на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД, която за даренията започва да тече от откриване на
наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът
упражни своите права по завещанието.
Това тълкуване на закона е задължително за съда,
на основание чл.130, ал.2 Закона за съдебната власт.
Предявеният от ищцата иск по чл.30,
ал.1 ЗН е подаден в производството по гр.дело № 136/2015 г. на Ловешкия
районен съд на 22.05.2015 година.
Съгласно чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното
местожителство на умрелия. От удостоверението за наследници на Е. С. Й. ( изх.№
78/13.01.2015 г. на Община Ловеч) е видно, че тя е починала на 07.02.2010
година, поради което 5-годишният срок за предявяване на иска е изтекъл (на
07.02.2015 г.) и правото на ищцата да иска възстановяване на запазената си част
от наследството на своята майка е погасено по давност. Само на това основание
искът следва да бъде отхвърлен.
Ловешкият районен съд е изложил
мотиви за отхвърляне на иска, разглеждайки претенцията и в случай, че не е изтекла
погасителна давност, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗН, за да определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението
на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. След това към нея се прибавят даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряването на движимите вещи.
Следователно, наследствената маса
се формира от наследството на наследодателя изцяло и в нея влизат всички имущества- т.е. оценими в пари права, които наследодателят е притежавал при
смъртта си, с изключение на тези, които се погасяват с неговата смърт, като се
изваждат задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН.
Анализирайки разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗН, съдът правилно е посочил, че
когато облагодетелстван наследник, в чиято полза е извършено дарение или завещателно разпореждане от общия наследодател, упражни
правото си по чл.30 от ЗН, безвъзмездните разпоредителни актове, направени в
полза на този наследник, се прихващат не от разполагаемата част на
наследодателя, а от запазена част на наследника - претендент по иска по чл.30
от ЗН, чието допълване той, респективно неговите наследници претендират.
Ищцата не е представила
доказателства за имуществото, останало към деня на смъртта на Е. С. Й.-
07.02.2010 г. , а изброяването на имоти в молбата от 26.06.2019 г. не е
основание за уважаване на претенцията. Липсват писмени доказателства за
придобиването от Е. Й. на всеки един от
имотите, определяне на стойността им към
момента на смъртта ѝ, оценка на извършените дарения в полза на всяка от
страните към момента на подаряването им, както и какви са пасивите на
наследството, които следва да бъдат приспаднати. Така напр.се сочи във въззивната жалба, че наследодателката
е притежавала имот и вила в м.”Сливешки ливади”, но
няма такива доказателства, Това не позволява на съда да формира наследствената
маса и да извърши преценка дали и доколко е нарушена запазената част на ищцата
от наследството на нейната майка.При изготвяне на доклада по чл.146 ГПК районният
съд е указал на страната, че носи тежестта да докаже тези свои твърдения и
страната се е съгласила с него, но не изпълнила указанията.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са свързани и с други, водени
между страните съдебни производства, процесуалните действия на съда по тези
спорове, които обаче са извън предмета на настоящето обжалване. Страната
възразява срещу отделянето на настоящия иск от производството по гр.дело №
136/2015 г., което е дало основание на съда да приеме изтичането на давността
за предявяване на иска и по този начин са нарушени нейните права. Твърдение е
неоснователно, тъй като правата на страната не са нарушени- определението от 11.07.2017 год. по
гр.дело №136/2015 год. на РС Ловеч не е преграждащо и не възпрепятства правото
на защита на страната, а датата на подаване на насрещния иск от В.Й.
(вх.№4608/22.05.2015 год.) е приета от състава на РС като релевантната при
постановяване на съдебния акт и мотивиране на крайния извод за погасяване по
давност на иска по чл.30, ал.1 ЗН. Съгласно чл.125 ГПК искът е предявен с постъпване на исковата молба в съда, поради
което не може да се приеме за основателно твърдението на въззивника,
че насрещният иск следва да се счита, че е предявен „в срока” на претенцията на
Б.Й. за намаляване на дарението, извършено от Е. Й. в полза на В.Й. (гр.дело №
136/2015 г. на ЛРС).
Неоснователно е
искането в жалбата да бъдат “разгледани” и приложените към настоящето и гр.дело
№ 1847/2014 г. гр.дело № 269/2015 г., гр.дело № 136/2015 г. Решенията по тези дела са влезли в сила и са
задължителни за съда, съгласно чл.297 ГПК, а разрешеният с тях спор не може да
бъде пререшаван, на основание чл.299, ал.1 ГПК. Делата са приложени към
настоящето доколкото в тях се намират доказателства от значение и за настоящия
процес. Формирането на крайния извод, обаче, за неоснователност на претенцията
по чл.30, ал.1 ЗН на В.Й. е обусловен от факта, че правото ѝ да иска
възстановяване на запазена част е погасено.
С оглед изложеното и
поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК ЛОС препраща и към неговите мотиви.
Въззиваемата страна не е поискала
присъждане на разноски и не е представила доказателства за направени такива,
поради което разноски не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231
от 07.07.2020 година, постановено по гр.дело № 1440 по описа за 2017 година на
Ловешкия районен съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: