№ 1057
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110206021 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на „К. К.“ ЕООД срещу НП № 706810-F697319/12.06.2023 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, както и присъждане на
разноски, като се излагат конкретни твърдения по същество за нарушаване на процесуалния
и материалния закон. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си
представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, излагайки доводи за законосъобразност на санкционирането.
От писмените доказателствени материали (ангажирането и на свидетелски показания
по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е
необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на
АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила), т. е. приобщените такива към
доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАН, респективно въз основа на нарочно съдебно определение за
приемане и прилагане като доказателства, се установява (безспорно, като нито един елемент
на доказателствената съвкупност, поне що се отнася до тази фактическа обстановка, която е
от значение за решаване на делото, не буди логически обосновано съмнение досежно
автентичност и достоверност, включително като липсват съответните вътрешни и между
отделните доказателствени материали противоречия и включително като се държи сметка за
източника на съответната информация досежно всеки един от конкретните доказателствени
материали) - освен оправомощаването на наказващия орган да издава НП от процесния вид -
още описаната в НП фактическа обстановка, към която фактическа обстановка съдът
препраща (забрана за каквото препращане като начин на излагане на установената от съда
фактическа обстановка /съобрази изрично, че такава се сочи в настоящото решение макар и
1
посредством препращане към друго съдържание, с което, обаче, страните са запознати!/
липсва в релевантната нормативна уредба), както и (се установява още) това, че издадената
във връзка със същите факти като обжалваното НП ЗНПАМ е била впоследствие отменена с
влязло в сила съдебно решение на ВАС.
При това положение следва от правна страна изводът, че действително е налице
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, т. е. касае се за осъществен състав на административно
нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Налице е хипотеза по чл. 83 от ЗАНН. Отговорността
по чл. 83 от ЗАНН е обективна, безвиновна. В случая съответната ЗНПАМ е била (макар и
последствие) отменена, при което положение санкционирането на дружеството само въз
основа на процесното НП не би нарушило принципа на пропорционалността (коментиран в
жалбата); санкционирането на различни лица, отговорни за неиздаването на касовия бон,
също не нарушава визирания принцип – наказанието има определени цели (съответни на
принципа на пропорционалността) и те няма как да бъдат постигнати в пълнота, ако едно от
отговорните лица не бъде санкционирано. Смисълът на визираното в жалбата решение на
СЕС определено не е свързан с това в подобни хипотези за отговорните лица/част от тях да
не бъде наложена никаква санкция.
Процесното административно нарушение не предполага никаква сложност както от
фактическа, така и от правна страна, като АУАН и НП са достатъчно съдържателни, така че
да не се стигне до каквото и да било ограничаване на процесуалното право на защита на
въззивника. При всяко положение не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2
от ЗАНН.
Изобщо при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за
изменение на атакуваното НП, респективно съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр.
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход на делото правно
основание за присъждане на разноски в полза на въззивника изначално липсват, а на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК се следва присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП (с уточнението, че изразът „ако те са били
защитавани“ в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН подлежи на корективно тълкуване, доколкото
съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН страна в производството при обжалване на НП се явява
самият орган, който е издал постановлението, т. е. изразът следва да се тълкува в смисъл, че
юрисконсултско възнаграждение се присъжда при защита /процесуално представителство/ от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в полза на съответната страна по
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която е с процесуална функция по защита на акта по чл. 58д от ЗАНН)
в размер, близък до минималния (имайки предвид относително ниската степен на правна и
фактическа сложност на делото) съобразно чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от
ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 706810-F697319/12.06.2023 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
Не присъжда разноски в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател, което
дружество осъжда да заплати на НАП сумата от 90 лева – разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
2
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3