РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200736 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕК. В. М., ЕГН **********, чрез адв. Л. Ц. от БАК, срещу
Наказателно постановление № 21-0346-000281/10.09.2021 г., издадено от началник на група
към ОД МВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв., както и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Л. Ц. от
БАК, който поддържа подадената жалба и моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.08.2021 г., около 21:00 ч., в гр. С****, на ул. Х*** Б***, до дом № ***,
жалбоподателката ЕК. В. М. управлявала лек автомобил „Р*** К***“ с рег. № С****,
собственост на „О****“. При предприемане на маневра на заден ход жалбоподателката не се
убедила, че пътят зад управляваното от нея превозно средство е свободен и ударила кофа за
боклук, която се ударила в паркиран мотопед с рег. № ......, а той от своя страна при
падането ударил друг паркиран автомобил Т.... К.... с рег. № ......... На място пристигнали
служители на МВР сред които и св. Р.. Жалбоподателката била проверена за употреба на
алкохол, като техническото средство "Дрегер 7510" № 0061 отчело положителен резултат от
0.64 промила. Свидетелят Р. издал на жалбоподателката талон за медицинско изследване, но
същата не се явила в посочения час да даде проба.
1
На 14.08.2021 г. свидетелят С...... Р. съставил на жалбоподателката акт за нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 5, ал. 3 ,т. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган, след като се запознал с преписката по акта е
приел нарушенията за безспорно установени и на 10.09.2021 г. издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ от 20 лв., както
и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно
постановление, талон за изследване, заповед за прилагане на ПАМ, свидетелските показания
на св. С. Р. /л. 32-33/ и св. Д.Р. /л. 50-51/. Посочените свидетели последователно и логично
излагат възприятията си по случая, които намират своята подкрепа в приложените писмени
доказателства, поради което и съдът дава вяра на изложеното от тях. Показанията на
свидетелите и събраните писмени доказателства в пълна степен разкриват всички относими
факти и обстоятелства.
Съдът кредитира и показанията на св. Р.Д. /л. 51-52/, с изключение на твърденията й с
които отрича автомобилът на жалбоподателката да е бутнал мотора, а той другият
автомобил. И това е така, защото, видно от разпита на свидетелката, същата е била вътре в
автомобила, докато жалбоподателката го е паркирала, и е нямала преки наблюдения относно
движението на автомобила на заден ход. В случая св. Д. прави едно предположение,
базирайки се на това, че системите на автомобила не са отразили наличие на обекти зад
него. Тази нейна субективна преценка обаче е погрешна и се явява в противоречие с
останалите по делото писмени и гласни доказателства. Видно от показанията на останалите
двама свидетели именно жалбоподателката е станала причина за настъпването на ПТП,
бутайки със задната част на автомобила кофата за боклук, която пък от своя страна ударила
паркирания мотопед, а той съседния автомобил Т.....
От правна страна:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, доколкото по делото не сa представени доказателства,
удостоверяващи датата на връчване на НП на жалбоподателката. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В
конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор към ОД МВР - Бургас, РУ - Созопол, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е
компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателката
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяващa й да разбере в какво е обвинена и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
2
наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно. В случая, не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. В тази връзка настоящият състав не споделя
изложените възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП.
На първо място, съдът не споделя възражението, че АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното време и място на извършване на
нарушенията. Видно от акта и от НП времето и мястото на извършване на нарушенията са
конкретизирани с посочване на датата и часа на нарушенията, както и къде са извършени -
жалбоподателката е управлявала автомобила на 14.08.2021 г., около 21:00 ч., в гр. С...., на
ул. Х....Б.... до дом ....., като съдът счита, че така описаното дава достатъчна яснота относно
времето и мястото на извършване на нарушенията.
На следващо място, съдът не споделя изложеното възражение, че при съставяне на
АУАН не е било посочено дали е свидетел на извършеното нарушение или при съставяне на
акта. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. Според съда няма пречка едно лице да
бъде свидетел в различните хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Видно от АУАН
посоченият свидетел е едновременно свидетел очевидец при установяване на нарушенията и
свидетел при съставяне на акта.
По отношение на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. А съгласно чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за
движение назад.
От анализа на установения механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е видно, че при извършване на маневрата движение назад жалбоподателката
не се убедила, че пътят зад управляваното от нея превозно средство е свободен. В резултат
на това управляваният от нея лек автомобил ударил кофата за боклук, която се ударила в
паркирания мотопед, а той от своя страна при падането си ударил друг паркиран автомобил,
което се потвърждава от изложеното от св. С. Р. и св. Д.Р.. Като не е изпълнила
задължението си, преди да предприеме маневрата движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП и е осъществила състава на нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на жалбоподателката
абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание „глоба“ от 20
лв.
Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното НП относно наложеното
на жалбоподателката административно наказание, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП,
за нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като не са налице
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. А
3
съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е управлявала лек автомобил „Р........“ с рег. №
......, с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 0.64 промила, установено с
техническо средство "Дрегер 7510". От разпита на свидетелите С. Р., Д.Р. и Р.Д. се установи,
че жалбоподателката е управлява МПС, а св. Д. е била на дясната предна седалка. Като дори
самата жалбоподателка Е.М. е заявила пред св. Р., че е била на моминско парти на плажа и е
изпила един коктейл, и след това е управлявала автомобила. Поради което и според съда тя е
имала качеството на водач и правилно и е бил извършен тест за наличие на алкохол.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията "лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство" за срок от 6 месеца и "глоба" от 500 лв. Правилно наказващият орган е приложил
посочената санкционна разпоредба като относима и на жалбоподателката са наложени
наказания именно в предвидените в нормата размери "глоба" от 500 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от
законодателя и не подлежат на изменение.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В случая деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното, наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
На основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, следва в тежест на
жалбоподателката да бъдат възложени разноските за пътни разходи на св. С. Р. в размер на
10.48 лв., които са били изплатени от бюджета на съда, както и следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът указва на жалбоподателката, че на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК има
възможност, в 7-дневен срок от влизане на решението в сила, да заплати доброволно
дължимите разноски в размер на 10.48 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Бургас, като в платежните документи посочи основанието и номера
на делото. В противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0346-000281/10.09.2021 г.,
издадено от началник на група към ОД МВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на жалбоподателката ЕК. В.
М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., както и за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
4
ОСЪЖДА ЕК. В. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - Бургас, сумата от 10.48 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5