№ 84
гр. Радомир, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200239 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72 от
ЗМВР.
Образувано по жалба на Т. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Г.“, бл. ., ет.
., ап. ., против заповед за задържане рег. № . г., издадена от Г. А. Х., на длъжност командир
на отделение в РУ - Р., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР жалбоподателят е
задържан за срок от 24 часа в РУ - Р.. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли
съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът – полицейски орган при РУ - Р., редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2
ГПК, във връзка с чл. 144 АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
В изпълнение на разпореждане от 31.07.2024 г. на настоящия съдебен състав по
делото е представено от административния орган заверено копие от цялата административна
преписка по издаването на заповед за задържане на лице с рег. № . г., видно от която
1
жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа, след което е извършен личен обиск, при
който са намерени и иззети движими вещи от жалбоподателя.
На 26.07.2024 г., в 10,40 ч. задържаното лице е освободено.
При така установените факти, настоящият съдебен състав, като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със заповед за задържане на лице рег. № . г., издадена от Г. А. Х., на длъжност
командир на отделение в РУ - Р., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено
задържането на лицето Т. М. М. (настоящ жалбоподател) за срок от 24 часа.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за
срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
По делото не се спори, че издателят на заповедта заема длъжността командир на отделение в
РУ – Р., поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има
право на лична свобода и неприкосновеност, а според чл. 30, ал. 3 КРБ в изрично посочените
от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани,
за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от
задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от
14.08.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., всеки има право на свобода и сигурност. В
юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това право.
Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2 ЕКПЧ, чието тълкуване
трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са
недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода
на основание, което не е предвидено в Конвенцията. Вторият е законност на лишаването от
свобода по националния закон както от процесуална, така и от материалноправна страна. За
целта чл. 5, § 2 - § 5 от ЕКПЧ гарантира сбор от материалноправни права, свеждащи до
минимум рисковете от произвол при лишаването от свобода. Такова е правото по чл. 5, § 2
ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си при
задължение на държавата чрез компетентния национален орган да обоснове всяко едно
лишаване от свобода на всеки един етап.
В решение от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България по жалби №
50027/08 и № 50781/09 е посочено, че чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано
2
подозрение“, че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и
абстрактно (§ 46). Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да
било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно
основание за съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е
несъвместимо с принципа на защита от произвол (§ 47). ЕСПЧ е припомнил, че изискването
подозрението да се базира на разумни основания е съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане. За да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението.
Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР заповедта следва да съдържа фактическите и правни
основания за задържането. Задържането е на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
според която норма полицейските органи задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. За да е мотивиран от фактическа страна, актът, издаден на това основание,
следва да съдържа посочване на фактите, сочещи на данни, че лицето е извършило
престъпление. Данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно да са такива, че
от тях да може да се направи предположение за това лицето да е съпричастно към
престъпление. В заповедта за прилагане на мярката данните, послужили като основание за
задържането, следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е необходимо за
обосноваване упражненото от органа правомощие в рамките на предоставената му
дискреционна власт, както и за осигуряване на възможност на адресата на акта да защити
правата си.
В случая в заповедта за задържане не са посочени осъществилите се факти, които са
обосновали необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка по чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съобразно която норма
административният акт следва да съдържа правните и фактически основания за издаването
му и е основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В заповедта е посочено
единствено, че „има данни за извършено престъпление“, но не става ясно какво
престъпление е било извършено, кога и по какъв повод е извършено евентуалното
престъпление и какви са фактите, установяващи съставомерността му, за да извърши съдът
служебно дължимата преценка за наличие на данни за извършено от задържаното лице
престъпление като материалноправно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за законността на
задържането. Константна е съдебната практика, че излагането на несъответни и ирелевантни
мотиви като фактическо основание за издаването на административния акт следва да бъде
приравнено на липса на изискуемите от закона мотиви за обосноваване наличието на
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставената от закона компетентност
и съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК.
Както се посочи, за обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното
му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на
адресата на акта да защити правата си, е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1,
3
т. 1 ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства, обуславящи издаването ú в
приложената от полицейския орган хипотеза.
Настоящият съдебен състав намира и че оспорената заповед е незаконосъобразна и
поради несъответствието ú с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност по
чл. 6 АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 2 АПК административните актове се издават за
целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Във връзка с изложеното при
прилагане на принудителните административни мерки по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, полицейските
органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен
случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, целта
на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане, е
преустановителна и предотвратяваща. В случая не се установява съответствието на
оспорената заповед за задържане с посочените цели, т. е. приложената принудителна
административна мярка, освен фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на
закона. Нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, съобразно който прилагането
на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане
на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане
на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира издадената заповед
за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответникът следва
да му заплати сумата в размер на 10 лева - внесена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане рег. № . г., издадена от Г. А. Х., на длъжност
командир на отделение в РУ – Р., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24
часа е задържан Т. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Г.“, бл. ., ет. ., ап. ., като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник да заплати на Т. М. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ЖК „Г.“, бл. ., ет. ., ап. . направените съдебни разноски в размер
на 10,00 лева (десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5