Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 13623 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 167404/16.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 12242/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, е отменено, на
основание чл.42, ал.2 ЗУЕС, по исковете на С.Д.Д., Я.Г.П.,
В.В.Б., И.Д. М.„И.Б.“ ЕООД, предявени срещу етажните
собственици в сграда, намираща се в гр. София, ж. к. „Студентски град“, бул.
„Акад. ****, решение по т.1 от протокола от проведеното на 06.12.2018 г. общо
събрание на етажната собственост, предвиждащо начина на разпределяне на
разходите за управление и поддържане на етажната собственост, а именно:
„Гласува се промяна в начина на плащане на месечните такси. Месечните такси да
не зависят от броя живущи, а да са на апартамент. Гласува се месечните такси да
са в размер на 40 лв. на един апартамент“. Ответникът е осъден да заплати на
ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 380 лв., представляваща
разноски по поризводството.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника - етажни собственици на обекти
в жилищната сграда, етажна собственост, находяща се в
гр. София, бул. „Акад. ****. Излага съображения, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като искът не е предявен в рамките на установения в чл.40,
ал.2 ЗУЕС 30-дневен срок. Възражение за това е направено още с писмения отговор
на исковата молба. С него са представени доказателства, че на 07.12.2018 г. в
присъствието на председателя на Управителния съвет на етажната собственост – М.С.и
Е.С., В.Д.и В.П. са залепили три броя съобщения за изготвения протокол от
проведеното на 06.12.2018 г. общо събрание. Тъй като ищците не твърдят
наличието на писмено уведомяване за отсъствие повече от 30 дни, както и да са
посочили електронна поща или адрес в страната, на който да им се изпращат копия
от протоколите на общото събрание, срокът за предявяване на иска започва да
тече от 07.12.2018 г. Ищците не твърдят и не доказват наличието на създадени от
председателя на Управителния съвет на етажната собственост пречки и препятствия
за снабдяването им с препис от протокола от общото събрание. Счита, че
свързването на срока за предявяване на иска с реалното получаване на протокола
от собственика би довело до невъзможност стриктно да се отчете преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. В ЗУЕС е въведен
строг и последователен ред в отношенията между етажните собственици, които
следва да положат дължимата грижа и писмено да уведомят управителните органи на
етажната собственост, в случай че не пребивават повече от месец на адреса на
етажната собственост, както и да посочат връзка за кореспонденция. Определеният
в чл.40 ЗУЕС срок е съобразен с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага бързина,
включително при изпълнение на решенията. Моли съда да обезсили обжалваното
производство и да прекрати производството по делото. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба ищците С.Д.Д.,
Я.Г.П., Й. М.Ж., В.В.Б., И.Д.М. и „И.Б.“ ЕООД, с
който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е допустимо,
правилно и законосъобразно. Обосновано решаващият съд е приел, че е спазен
срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС, който започва да тече от датата на получаване на
решението. В актуалната редакция на посочената норма, действала към момента на
приемане на оспореното решение, е предвидена по – голяма защита на всеки от
собствениците на самостоятелни обекти, която е свързана с гарантиране
възможността всеки от тях да се запознае с решенията на общото събрание, както
и със съдържанието на решението. Управлението на етажната собственост е длъжно
да връчи решенията на общото събрание на собствениците на обекти в етажната
собственост. Считат, че нормата на чл.16, ал.7, изр.4 ЗУЕС намира приложение само
в случаите на чл.13, ал.2 ЗУЕС – когато собственик на самостоятелен обект е
заявил писмено, че не живее в обекта си, че ще отсъства повече от един месец
без да посочи адрес в страната или електронна поща, на които да му бъдат
изпращани решенията на общото събрание. В случая тази хипотеза не е налице. С
оглед на това поддържат, че е спазен установеният в чл.40, ал.2 ЗУЕС срок за
предявяване на иска, предмет на делото.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с
правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС. Ищците твърдят, че са собственици на
самостоятелни обекти в жилищната сграда, състояща се от три секции – етажна
собственост „Б.Р.в гр. София, ж. к. „Студентски град“, **. „Акад. ****, вх.Б.
На 06.12.2018 г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в секциите на сградата, на което е взето решение за промяна на начина,
по който се определят ежемесечно такси. Прието е, че те ще се дължат по равно
за всеки самостоятелен обект – апартамент, независимо от броя живущи в него. За
проведеното общо събрание е воден протокол, на основание чл.16 ЗУЕС, препис от
който им е предоставен на 05.02.2019 г., предвид съставения приемо-предавателен
протокол. Излагат съображения, че приетият начин за разпределяне на разходите
за поддръжка и управление противоречи на чл.51, ал.1 ЗУЕС, който предвижда, че
тези разходи се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите
и обитателите членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който
живеят. Дори месечните такси да се отнасят за разходи за ремонт, нито начинът
на разпределяне на същите е в противоречие с чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС. Молят съда
да отмени решение по т.1 от протокол от проведеното на 06.12.2008 г. общо
събрание на собственици на обекти в горепосочената жилищна сграда, като им
присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага
съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е предявен в рамките
на установения преклузивен срок. В условията на
евентуалност поддържа, че искът е неоснователен. След като ищците не са
присъствали на проведеното общо събрание и не са възразили във връзка с взетото
решение, тази тяхна възможност към момента е преклудирана.
По силата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС в компетентност на общото събрание е да
определя размера на паричните вноски за разходите за управление и поддържане на
общите части на сградата. Месечните такси, по отношение на които е взето
оспореното решение, са за управление и текуща месечна поддръжка, а не за Фонд
„Ремонт“, тъй като в т.3 от протокола е дискутиран именно този въпрос. Счита,
че не е налице нарушение на императивна правна норма, тъй като посочената от
ищците норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС има диспозитивен
характер, в какъвто смисъл е формираната съдебна практика. Моли съда да
прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност – да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Страните не спорят
относно обстоятелството, че ответникът се легитимира като собственик на
описаните в исковата молба недвижими имоти, в каквато насока са и ангажираните
по делото доказателства – влезли в сила постановления за възлагане на недвижими
имоти.
Съгласно представения протокол
от проведеното на 06.12.2018 г. Общо събрание на етажните собственици на
самостоятелни обекти в жилищна сграда „Б.Л.“ – София, бул. „Акад. ****, т.1 е
взето следното решение: „Гласува се промяна в начина на плащане на месечните
такси. Месечните такси да не зависят от броя живущи, а да са на апартамент“.
Решението е прието единодушно. В т.2 са
обсъждани въпроси относно Фонд „Ремонти“. Приложен е списък на присъствалите на
събранието лица.
На 05.02.2019 г. е
съставен приемо – предавателен протокол от М.Л.С.– председател на Управителния съвет на процесната етажна собственост, както и С.Д.Д. – етажен съсобственик, в който е удостоверено предаване
на протоколи от проведени общи събрания на етажните собственици, сред които и
проведеното на 06.12.2019 г.
На 07.12.2018 г. е
съставено съобщение от председателя на Управителния съвет на етажната
собственост, че на основание чл.16, ал.7 ЗУЕС протоколът от проведеното на
06.12.2019 г. общо събрание на собствениците е изготвен. Всеки етажен
собственик има право да се запознае със съдържанието му – екземпляр от същия е
изложен на видно място във вхпода на сградата, или
при изрично поискване да получи копие от него.
На 07.12.2018 г. е
съставен протокол от М.Л.С., в качеството й на председател на Управителния
съвет на етажната собственост, в който е удостоверено, че е залепила три броя
съобщения за изготвен протокол от проведеното на 06.12.2018 г. Общо събрание на
етажните собственици, както и копие от същия на видно място във входа на
сградата. Протоколът е подписан от собственици на имоти – Е.С., В.Д.и В.П..
Представени са доказателства за установяване, че ищците са собственици на
обекти в сградата – етажна собственост.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение:
Жалбоподателят – ответник поддържа своевременно релевираните с писмения
отговор на исковата молба доводи за предявяване на иска извън установения преклузивен срок.
В нормата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗУЕС е регламентирано, че всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16,
ал.7. ЗУЕС
Спори се между страните по делото относно началния момент, от който е
започнал да тече преклузивния срок за предявяване на
иска, предмет на делото.
В чл.16, ал.7 вр. с ал.6 ЗУЕС е предвидено, че Председателят
на управителния съвет (управителят) в 7 – дневен срок от провеждане на
събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение
за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с
надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 ЗУЕС се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите
по чл.13, ал.2 ЗУЕС лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната,
на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с
поставяне на съобщението.
Във връзка с реда за връчване на протокола от проведеното общо събрание е
постановено решение № 295 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 212/2012 г., на ВКС, ГК,
І ГО. В него е прието, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 ЗУЕС поканата се
смята за връчена, когато се залепи на външната врата на самостоятелния обект в
сградата в сроковете по ал.1. Залепването на поканата се удостоверява с
протокол, в който се отбелязва обстоятелствата, поради което поканата не се
връчва лично, датата и часа на залепването й. Този ред за уведомяване се
прилага и при съобщаването на изготвения протокол на проведеното общо събрание.
В разглеждания случай се установи, че на 07.12.2018 г. – в рамките на
установения в нормата на чл.17, ал.6 ЗУЕС 7-дневен срок, са залепени 3 броя
съобщения за изготвения протокол от проведеното на 06.12.2018 г. Общо събрание
на собствениците в жилищната сграда Б.Р.и обекти в нея, както и копие от същия
на видно място във входа на сградата. Протоколът
е подписан от председателя на Управителния съвет на етажната собственост, както
и от трима собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, като
свидетели. В протокола обаче не са отбелязани обстоятелствата, поради които
заверен препис от протокола от проведеното на 06.12.2018 г. не е връчен на
ищците.
Не може да намери приложение и установеният в нормата на чл.13, ал.2 ЗУЕС
процесуален ред за връчване, към който препраща чл.17, ал.7 ЗУЕС. Това е така,
защото по делото не се твърди и съответно не се установява, че самостоятелните
обекти, на които ищците са собственици, не се ползват от тях или от ползвател,
респ. че те ще отсъстват повече от един месец, както и неизпълнение на
задължението им да уведомят писмено управителя или председателя на управителния
съвет и да посочат електронна поща и адрес в страната, на които да им бъдат
изпращани покани за свикване на общо събрание (заверен препис от протоколи от
проведено общо събрание), както и телефонен номер. Само в този случай, ако лицата
не са посочили електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
копия на протоколи, те се смятат за уведомени с поставяне на съобщението. Ето
защо с поставянето на съобщенията за изготвяне на протоколи от проведеното на
06.12.2018 г. Общо събраните на етажните собственици не е започнал да тече
срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС.
За ищцата С.Д.Д. 30 – дневният срок за обжалване
на решенията, взети на посоченото общо събрание, започва да тече от 05.02.2019
г., когато й е връчен препис от съставения протокол. Исковата молба е
депозирана на 27.02.2019 г., в рамките на разглеждания срок. Доколкото по
отношение на останалите ищци доказателства за връчване на препис от протокола
от проведеното на 06.12.2018 г. Общо събраните на етажните собственици не са
ангажирани, следва да се приеме, че и по отношение на тях установеният в
нормата на чл.40, ал.2 ЗУЕС преклузивен срок не е
изтекъл.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че обосновано решаващият съд е приел, че искът е своевременно предявен, поради
което е процесуално допустим. Ето защо, като е разгледал предявения иск по
същество, СРС е постановил допустим съдебен акт. С оглед на това следва да се
разгледат доводите на жалбоподателя във връзка с правилността на обжалваното
съдебно решение.
С оспореното решение е прието, че месечните такси са в размер на 40 лв.
на един апартамент. Страните не спорят, че в използваното понятие „месечни
такси“ се включват разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост по смисъла на § 1, т.11 ДР на ЗУЕС.
В нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС е регламентирано, че разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Жалбоподателят поддържа, че тази норма има диспозитивен
характер, поради което етажните собственици могат да предвидят друг способ за
разпределяне на тези разходи между етажните собственици.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 313 от 07.04.2020 г. по гр. д.
№ 1332/2019 г., . на ВКС, ГК, ІV ГО, нормата на чл.51 ЗУЕС не предпоставя възможност
за тълкуване, като същата има императивен характер. В разглежданата разпоредба
не е предоставена възможност етажните собственици да предвиждат друг начин да
разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост. Извод в тази насока може да се обоснове и при тълкуване
на чл.11 т.5 ЗУЕС, в която е предвидено, че правомощие на Общото събрание е
определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление
и поддържане на общите части. Последният е изрично регламентиран в чл.51, ал.1 ЗУЕС - поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
С обжалваното решение общото събрание на етажните собственици е приел различен
от законоустановения начин за разпределяне на
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, в
нарушение на императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС – по 40 лв. за един
апартамент, вместо поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства. Ето защо предявеният иск за
отмяна на това решение се явява основателен.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата
по жалбата С.Д.Д. следва да се присъди сумата от 600
лв., представляваща заплатено в брой възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивната инстанция по договор за правна защита и
съдействие от 17.09.2020 г., като извършеното плащане е удостоверено в самия
договор
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167404/16.07.2019 г., постановено по гр. д. № 12242/2019
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА етажните собственици в сграда, находяща се в
гр. София, ж. к. „Студентски град“, бул. „Акад. ****, представлявани от председателя
на Управителния съвет М.Л.С.и със съдебен адрес *** – адв.
С. Т., да заплатят на С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес
***-2, сумата от 600 (шестстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.