№ 314
гр. Петрич, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101428 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от И. С. Х., ЕГН:
**********, от с.К., общ.П., ул.П. Р. С. № 46, със съдебен адрес за призоваване – гр.Б.,
ул. П.Д.П. № 18, чрез адв.С. Н. Г. от АК-Б., срещу А.П.И., ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „М.“ № 3, представлявано от инж. Я.Й., в качеството
му на председател на УС към АПИ.
Сочи се в исковата молба, че ищцата е работила в ответното дружество на
длъжност „специалист, длъжностно ниво 13, ниво специалност 3, с код по НКПД –
33593009“, съгласно сключен трудов договор ЧР-НТУ-42/05.11.2021 г., с основно
месечно трудово възнаграждение 1 180 лева. Твърди се, че ищцата изпълнявала
длъжността специалист в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., отдел „Контрол и
правоприлагане“, Национално ТОЛ управление /НТУ/ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/. Изложено е още, че със Заповед № РД-11-1145 от 25.08.2023
г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, ал.
1, т. 1, т. 8 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 от КТ, при спазване на изискванията на
чл. 189, чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 от КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, а трудово правоотношение с ответника е прекратено, считано
от 28.08.2023 г. Излага твърдения, че посоченото основание в заповедта е, че ищцата
не се е явила на работа на 30.05.2023 г. – нощна смяна, на 06.06.2023 г. – дневна смята
и на 07.06.2023 г. – нощна смяна, съгласно утвърдените месечни работни графици за
месеците май и юни 2023 г. Посочва, че са изискани писмени обяснения, които ищцата
е представили в срок, но същите не са обсъдени, като се твърди, че такива не са
1
представени. Изразява становище, че процесната заповед за уволнение е немотивирана
и незаконосъобразна.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразна Заповед № РД-11-1145/25.08.2023 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “М.“ №
3, представлявано от инж. Я.Й., в качеството му на председател на УС към АПИ, с
която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като неправилна и
незаконосъобразна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да възстанови ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „специалист, длъжностно ниво 13, ниво
специалност 3, с код по НКПД – 33593009“; на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“М.“ № 3, представлявано от инж.
Я.Й., в качеството му на председател на УС към АПИ, да заплати обезщетение на
ищцата, за оставането й без работа, в резултат на незаконосъобразно уволнение, в
размер на шест брутни трудови възнаграждения, в размер на 7 080 /седем хиляди и
осемдесет/ лева, считано от 28.08.2023 г., както и законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски, адвокатско
възнаграждение.
На ответника-работодател е изпратено съобщение и препис от исковата молба на
адреса му. В предвидения от закона срок, ответната страна е депозирала отговор, в
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва
твърденията в исковата молба за издаване на незаконосъобразна Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание на ищцата, за представяне в срок на изисканите
обяснения, за точно и добросъвестно изпълнение на задълженията, както и
твърдението, че работодателят своевременно е уведомен за задържането и това, че
няма да може да се яви на работа. Не се оспорва, че страните са били в трудови
правоотношения.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен
адвокат, който пледира за това исковете да бъдат уважени.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В хода на процеса се
оспорват исковите претенции и се моли за тяхното отхвърляне.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
По реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявената претенция по
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ като е увеличил размера на същата до сумата от
8 172,62 лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
В кориците на делото е приложен трудов договор № ЧР-НТУ-42 от 05.11.2021 г.,
сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: ***, гр. С., бул. „М.“ № 3,
представлявана от инж. И.И.Д. – и.д. председател на УС на АПИ и И. С. Х., ЕГН:
2
**********, считано от 15.11.2021 г., ищцата е назначена на длъжност „специалист,
длъжностно ниво 13, Ниво специалист 3, с код по НКПД – 33593009“, с място на работа:
Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., Отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално
ТОЛ управление, със срок на договора: за неопределено време, със срок на изпитване 6
месеца в полза на работодателя, срок на предизвестие: при прекратяване на трудовия
договор е еднакъв и за двете страни – 30 (тридесет) дни, работно време: пълно работно
време – 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица и определено
основно месечно трудово възнаграждение, което се изплаща авансово, след предварително
подадено заявление и/или окончателно за всеки месец, ниво на основната месечна заплата:
26, степен на основната месечна заплата: 3, основна месечна заплата 1180 лева, както и
право на 20 дни платен годишен отпуск /л. 11 и л.37-38 от делото/.
Приобщени към доказателствата по делото са и Длъжностна характеристика за
длъжността Специалист /пунктове за продажба на електронни винетки и маршрутни карти/,
в отдел „Контрол и правоприлагане“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ към АПИ,
Национално ТОЛ управление, подписана от И. Х. /л.39-43/, както и два броя Декларации от
И. Х. от 04.11.2021 г., с които декларира, че е запозната с Кодекса за поведение на
служителите в държавната адмистрация.
Ангажиран в хода на процеса е доклад на К.Ч. вх. № 09-99-1057/17.03.2023 г.,
Началник Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., Национално ТОЛ управление до Г.Т. –
Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално ТОЛ управление, изготвен във
връзка с Жалба с вх. № 94-00-3496/20.02.2022 г. на Национално ТОЛ управление се
установява, че след извършена проверка е установено, че приложените към жалбата два броя
маршрутни карти са закупени от пункт за продажба на електронни винетки и маршрутни
карти, разположен на ГКПП-К., а издаването им е от И. Х.. Посочено, че от служителката са
изискани обяснения, след получаването на които е преценено, че същата е превишила
правомощията си по длъжностна характеристика, поради което е предложена за налагане на
дисциплинарно наказание /л.46-47/.
От писмени обяснения от И. С. Х., /с вх. № 94-00-505 от 31.07.2023 г. на Областно
пътно управление гр. Б./, се установява, че същите са във връзка с получено искане за даване
на обяснения по повод получен доклад от г-н Г.Т., директор на Национално ТОЛ управление
и доклад на г-н К.Ч., началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., като на поставените
въпроси ищцата отговаря и моли да бъде взето предвид: по отношение на въпрос 1 - че по
отношение на допуснатите технически неточности е представен доклад, съгласно
изискванията; по отношение на въпрос 2 – че на посочени дати е била с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, в Следствения арест в гр. Б., като е нямала обективна
възможност да бъде на смяна, за което представя документ и по отношение на въпрос 3 - че
на посочени дати е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“, в Следствения
арест в гр. Б., като е нямала обективна възможност представи документ с оглед
ограниченията, които са били наложени, като представя Постановление на ОП-Б. за
задържане. Посочено е, че своевременно е информиран прекия началник за инцидента. /л. 12
и л. 65 от делото/.
Приложен е и Доклад от И. Х. от 10.09.2022 г., вх. № 09-99-4380/27.09.2022 г. до К.Ч.
вх. № 09-99-1057/17.03.2023 г., Началник Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., в НТУ,
относно некоректно въведени данни при продажба на маршрутна карта, от който е видно, че
на 10.09.2022 г., поради струпване на клиенти в пункта за продажба на електронни винетки
и маршрутни карти на ГКПП-К. и в стремежа си да обслужи бързо всички клиенти, при
продажба на маршрутна карта за ППС е въвела грешни данни, като след проведен разговор с
клиента е издадена нова маршрутна карта с правилните данни, която е заплатена със
собствени средства, в която връзка моли на основание Решение на УС на АПИ заплатената
сума да й бъде възстановена по посочена банкова сметка /л. 48/.
От Доклад от И. Х. от 21.10.2022 г., с рег. № 09-99-5092 от 11.11.2022 г., до К.Ч. вх. №
09-99-1057/17.03.2023 г., Началник Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., в НТУ, относно
некоректно въведени данни при продажба на маршрутна карта, се установява, че на
21.10.2022 г., поради струпване на клиенти в пункта за продажба на електронни винетки и
маршрутни карти на ГКПП-К. и в стремежа си да обслужи бързо всички клиенти, при
продажба на маршрутна карта за ППС ищцата е въвела грешни данни. След проведен
разговор с клиента е издадена нова маршрутна карта с правилните данни, която е заплатена
със собствените й средства, в която връзка моли на основание Решение на УС на АПИ
заплатената сума да й бъде възстановена по посочена банкова сметка /л. 49/.
3
В Обяснение от И. Х. от 05.01.2023 г. до Началник Сектор КП-Б., относно направена
грешка при издаването на КТ е посочено, че на 30.12.2022 г. ищцата била дневна смяна в
пункт за продажби на ГКПП-К., около 13,00 часа дошъл колега инспектор с нарушител и
при издаването на касов бон неволно е допуснала грешка, като вместо бутон за приключване
на операцията натиснала бутон за умножаване на сумата, след което е направено сторно на
повторно въведената сума. /л.50/
Приет е и Доклад от К.Ч. рег. № 09-99-2277 от 11.04.2023 г. до Г.Т., Директор на
Национално ТОЛ управление относно некоректно въведени данни при продажба на
маршрутна карта в пункт за продажба на електронни винетки маршрутни карти на ГКПП
„К.“ от служител на сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., от който се установява, че на
08.04.2023 г. И. Х. е допуснала грешка при продажба на маршрутна карта, като е издала
такава за МПС над 3,5 т и националност Украйна, като вместо Украйна е записала Унгария.
Посочва се, в постъпил доклад от служителката, същата е обяснила, че грешката е допусната
поради обективни причини – струпване на клиенти в пункта за продажба и в стремежа си да
обслужи бързи всички клиенти е въвела грешни данни за МПС. След разговор с клиента е
издала маршрутна карта с правилните данни, която е заплатила със собствени средства, като
се иска посочената сума да бъде възстановена по банковата сметка на И. Х../л. 51/
Доклад от К.Ч. вх. № 09-99-3341 от 31.05.2023 г. до Г.Т., Директор на Национално
ТОЛ управление, относно „нарушения на трудовата дисциплина, извършени от служител на
сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ, е във
връзка със зачестили оплаквания от граждани по повод изпълнението на служебните
задължения, касаещи нарушения на трудовата дисциплина от служителя И. Х., като е
посочено, че служителката неколкократно е представяла доклади за некоректно въвеждане
на данни при продажба на електронни винетки и маршрутни карти, и с тези си действия
същата многократно е нарушавала т. 7.2 от утвърдената длъжностна характеристика на
заеманата от нея длъжност./л. 52-53 от делото/
Приет е и Доклад от Н.К. от 30.05.2023 г. до Началник сектор „Контрол и
правоприлагане“ – Б., от който се установява, че съгласно утвърден график за месец май, на
30.05.2023 г. бил на работа в пункта за продажби на ГКПП-К., нощна смяна от 20,00 до 8,00
часа с колежката И. Х., която не се явила на работа и същата не е вписала в системата за
продажба на електронни винетки и маршрутни карти. /л. 54/
В Доклад от Б. Г. от 06.06.2023 г. до Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ –
Б., е посочено, че съгласно утвърден график за месец юни, на 06.06.2023 г. била на работа в
пункта за продажби на ГКПП-К., дневна смяна от 8,00 до 20,00 часа с колежката И. Х., която
не се явила на работа и същата не е вписала в системата за продажба на електронни винетки
и маршрутни карти. /л. 55/
В същия смисъл е и Доклад от Б. Г. от 07.06.2023 г., когато по утвърден график за
месец юни, на 07.06.2023 г. била на работа в пункта за продажби на ГКПП-К., нощна смяна
от 20,00 до 8,00 часа с колежката И. Х., която не се явила на работа и същата не е вписала в
системата за продажба на електронни винетки и маршрутни карти./л. 56/
От Доклад от К.Ч. вх. № 09-99-3469 от 09.06.2023 г. до Директора на НТУ, относно
„Неявяване на работа от служителя И. С. Х. – специалист в сектор „Контрол и
правоприлагане“ – Б.“ е видно, че Х. била в трудово правоотношение с АПИ, като заема
длъжност „специалист“ за продажба на електронни винетки и маршрутни карти в сектор
„Контрол и правоприлагане“ - Б., отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ. Сочи се, че
същата не се явила на работа съгласно утвърдените графици в дните 30.05.2023 г., 06.06.2023
г. и 07.06.2023 г., като за посочените дати не е представила документ за временна
неработоспособност или друг официален документ, оправдаващ нейното отсъствие от
работа. Предвид нарушение на чл. 187, ал. 1, предл. 3 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е
предложено да бъде образувано дисциплинарно производство по отношение на Х., както и
да й бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2
от КТ./л. 57-58 от делото/
С Доклад от Г.Т. изх. № 09-99-3610 от 16.06.2023 г. до инж. Я.Й., Председател на УС
на АПИ, относно „ Предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу И.
Х., служител в сектор „Контрол и правоприлагане“-Б.“ е изложено, че във връзка с постъпил
доклад от Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б. относно нарушение на
трудовата дисциплина и предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу
служителя И. Х.. Посочено е, че Х. е в трудово правоотношение с АПИ, като заема
длъжност „специалист“ за продажба на електронни винетки и маршрутни карти в сектор
4
„Контрол и правоприлагане“ - Б., отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ. Сочи се, че
същата не се явила на работа съгласно утвърдените графици в дните 30.05.2023 г., 06.06.2023
г. и 07.06.2023 г., като за посочените дати не е представила документ за временна
неработоспособност или друг официален документ, оправдаващ нейното отсъствие от
работа. Предвид нарушение на чл. 187, ал. 1, предл. 3 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е
предложено да бъде образувано дисциплинарно производство по отношение на Х., както и
да й бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2
от КТ./л. 59-60/
Приет по делото е и Доклад от К.Ч. изх. № 09-99-4103 от 14.07.2023 г. до Директора
на НТУ, от който се установява, че във връзка с връчване на Покана за писмени обяснения
двама инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б. посетили И. Х. на домашния й
адрес в с. К.. Същата не открили лицето на адреса, като по данни на нейната майка същата
бил в Г.. От случаен човек разбрали, че Х. от доста време се намира в следствения арест в
ОДМВР гр. Б.. /л.61/
Представен е и Доклад от Ц.В. и Д.С. до Началник сектор „Контрол и
Правоприлагане“ – Б., изготвен във връзка с връчване на Покана за писмени обяснения на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ на И. Х.. Видно от същия, в изпълнение на поставената задача
същите на 12.07.2023 г. посетили с. К., търсейки адреса попитали един господин да ги упъти,
като след като същият попитал кого търсят, им заявил, че няма да намерят И. Х., защото от
доста време била арестувана в Б.. Въпреки казаното посетили адреса, където открили
майката на Х., която им казала, че дъщеря й е в Г. и не знае кога ще се върне./л. 62/
Приложена е и Покана за писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ вх. №
93-01-4636 от 06.07.2023 г. от инж. Я.Й., Председател на УС на АПИ до И. Х., с която се
искат писмени обяснения, както документи и други доказателства по отношение на
твърдени факти и обстоятелства, във връзка с получен доклад от г-н Г.Т., директор на
Национално ТОЛ управление и доклад от г-н К.Ч., началник сектор „Контрол и
правоприлагане“ – Б., относно извършени нарушения, във връзка с продажбата на
електронни винетки и маршрутни карти и неявяване на работа. На основание чл. 193, ал. 1
от КТ е дадена възможност в тридневен срок от връчването на настоящето да бъдат
представени писмените обяснения./л. 63/
Приобщено е и писмо рег. № 4157 от 28.07.2023 г. от МП, ГДИН, ОС „Изпълнение на
наказанията“ гр. Б. до инж. Я.Й., Председател на УС на АПИ относно връчена покана за
писмени обяснения на И. С. Х../л.64/
Представено и прието е и Постановление за задържане от 30.05.2023 г. на прокурор
при Окръжна прокуратура гр. Б., видно от който с цел осигуряване на И. С. Х., обвиняема по
ДП № 4/2021 г. по описа на сектор „БОП“ гр. Б., пред Окръжен съд – Б. същата е задържана
за срок от 72 часа, считано 16,50 часа на 30.05.2023 г./л.66-67/
Със Заповед № РД-11-1145 от 25.08.2023 г. инж. Я.Й., Председател на УС на АПИ е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на И. С. Х., специалист в сектор „Контрол
и правоприлагане“ – Б., на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 8 и т. 10, чл.
190, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ. Като мотиви за е посочено, че е налице виновно нарушение
на трудовата дисциплина на И. Х., изразяващо се в това, че е извършила нарушения, във
връзка с продажбата на електронни винетки и маршрутни карти, както и това, че не се явила
на робата на 30.05.2023 г. – нощна смяна, на 06.06.2023 г. – дневна смяна и на 07.06.2023 г. –
нощна смяна, съгласно утвърдените месечни графици за месеците май и юни 2023 г., като са
изложени подробно сочените нарушения. На основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 187,
ал. 1, т. 1, т. 8 и тт. 10, чл. 190, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ, чл. 330, ал. 2, т. 6 е прекратено
трудовото правоотношение с И. С. Х. на длъжност специалист в сектор „Контрол и
правоприлагане“ – Б., отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално ТОЛ управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта
е отбелязано, че екземпляр от същата е оставен на Х. на 28.08.2023 г., удостоверен с
подписите на двама свидетели /./л. 68-72 от делото/
Приети са и Удостоверение за ползван отпуск за И. Х. за периода 17.06.2022 г. до
13.06.2023 г., графици за явяване на работа за месеците май и юни 2023 г., Кодекс за
поведение на служителя в Агенция „Пътна инфраструктура“, Кодекс за поведение на
служителите в Държавната администрация, както и копие от трудовата книжка на И. С. Х..
/л.73-104 от делото/.
В хода на процеса, в качеството им на свидетели са разпитани лицата Н.К. В., Б. А. Г.
5
и Р. В. М..
Свидетелят Н.К. заявява, че работи в Национално ТОЛ управление, сектор Б., като
местоработата му е на ГКПП-К., както и че изпълнява
длъжността старши специалист, като задълженията му са свързани с продаване на винетки
и маршрутни карти. Посочва, че познава И. Х., тъй като тя му била колежка и изпълнявали
една и съща функция, на едно и също място работно място, заедно работили на ГКПП-К..
Свидетелят заявява, че когато някой колега не се яви на работа пишели доклад до началника,
което било обичайна практика. Сочи, че работели на смени 12 часови, дневна, нощна,
почивка и пак така. Твърди, че на 30.05.2023 г. той лично не трябвало да е на работа, но
началникът му се обадил по телефона дали можел да замести И. Х.. Не му била обяснена
причината. Обадил му се началникът му К.Ч., който бил началник сектор Б. и графиците се
изготвяли от Чакъров. Графиците се изготвяли един път месечно, и отразеното в графиците
трябвало да се спазва. Сочи, че не се налагало да замества друг колега, както и друг път не
бил писал доклади до началника. Заявява, че в последствие разбрал, че причината И. Х. да
не отиде на работа в посочения ден била това, че тя била задържана в ареста, в полицията.
Свидетелката Б. Г. посочва, че работи като специалист в Национално ТОЛ
управление, а трудовите й функции включвали продаване на електронни винетки и издаване
на маршрутни карти. Работното й място било на ГКПП-К.. Заявява, че познава И. Х. от две
години или три, тъй като им била колежка и работила същото което работили и те. Имало и
смени, в които заедно работили. Посочва, че всеки месец бил изготвян график за следващия
и всеки си знаел смените. Не се случвало често да не бъде спазван, ако имало нещо
началника бил уведомяван и се намирало начин да се попълнят смените, но това се случвало
много рядко. Сочи, че на 06.06.2023 г. била на смяна с И. Х., но тя не се явила на работа, за
което свидетелката написала доклад, че Х. я нямало на работа, след което началника й се
обадил и я помолил да вземе и следващата смяна на Х. на 07.06.2023 г. Посочва, че това се
наложило, тъй като не знаели дали И. Х. ще дойде на работа и при евентуално неявяване да
не станело така, че да се наложи пункта да бъде затворен. Свидетелката заявява, че за
неявяването на Х. на работа е написала два доклада до началника, което са правило когато
имало отсъстващ от работа колега. Сочи, че не се сещала друг път да замествала колега.
Заявява, че преди това И. Х. никога не отсъствала без причина от работа. Посочва, че
първоначално не знаела защото Х. не се явила на работа, в последствие от новините
разбрала, че същата била задържана в Б..
Свидетелят Р. М. заявява, че към месец април 2023 г. работил в АПИ, Дирекция
"Национално ТОЛ управление“, като главен инспектор в сектора в Б.. Сочи, че познава И. Х.
служебно, тъй като тя работила на ГКПП-К., с длъжност „Специалист“, което означавало
специалист по продажби на маршрутни карти и винетки. Посочва, че като главен инспектор
имал наблюдения върху работата на инспекторския състав и техническите специалисти,
които извършвали продажби. Заявява, че на всички служители се случвало да допускат
грешки, тъй като работели с електронна система, в която се въвеждат куп неща, освен
маршрутни карти, регистрационни номера, и понякога се допускали грешки и тъй като
нямало възможност да се сторнират тези операции, за допуснатите грешки служителите
пишели доклади, тъй като когато допускали грешка те пускали следваща маршрутна карта
или винетка за тяхна сметка и когато напишели доклад им се връщали средствата. Заявява,
че знае за случай за грешка от страна на И. Х., за която тя била изготвила такава докладна,
която била адресирана до началника на сектора. Относно неявяването на работа на Х. през
месец май сочи, че в посочения ден бил служебно с друга колежка на дело в Гоце Делчев,
когато Х. му се обадила от стационарен телефон с Б.ски код. Първоначално свидетелят не
разбрал какво става, след което й се обадил, при което тя му казала, че била задържана и
нямало да се яви на работа. Свидетеля сочи, че се обадил на началник сектор и го уведомил
за И. Х. и на следващия ден написал доклад до началник сектора за случилото се, относно
това кой му се обади, как му се е обадил, от кой телефон му се обади, поради това, че Х. била
задържана от органите на МВР. Посочва още, че извън това неявяване на работа, не знае
същата да имала закъсняване за работа или нарушения, защото те се регистрирали всеки ден
в електронната система с лична парола, за започване на работа и ако имало такива
системата щяла да я регистрира веднага. Не знае за случай, в който И. Х. преди това да била
закъснявала или нещо да била нарушава работното време без да била болничен или нещо
подобно. Заявява, че неговият пряк ръководител бил началник сектора и началника на
контрола в С., който бил общ за цялата страна. Йерархически надолу продължавали
инспекторите и специалистите. Можело да се каже, че прекият ръководител на ищцата бил
той, освен началник сектора, който бил ръководител и на него.
6
По делото е прието неоспореното от страните заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото обезщетението дължимо на
ищцата И. С. Х. по повод процесното уволнение, съгласно чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на
труда, за периода от шест месеца, през което ищцата е останала без работа /от 28.08.2023 г.
до 28.02.2024 г./, изчислено на база брутното трудово възнаграждение за месец май 2023 г.
/последния пълен работен месец преди уволнението/ от 1 354,16 лева е в размер на 8 172,62
лева.
Въз основа на изложеното от фактическа страна на спора, съдът излага следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, по чл. 225, ал. 1 от КТ и по чл. 86 ЗЗД, с
искане да се постанови решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед
№ РД-11-1145 от 25.08.2023 г., с трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 8 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 2, т.
3 и т. 4 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ищцата да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на И. Х. сумата от
8 172,62 лева, представляваща обезщетение за времето на оставянето й без работа, следствие
на незаконното й уволнение, считано от 28.08.2023 г. до 28.02.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
При иск за отмяна на дисциплинарно уволнение работодателят е този, който носи
тежестта да докаже, че законосъобразно е упражнил правото да накаже виновно нарушилия
трудовата дисциплина негов работник или служител и да установи при условията на главно
и пълно доказване, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на
наложеното наказание, да докаже реалното извършване на описаното в обжалваната заповед
нарушение на трудовата дисциплина, както и че определеното наказание е съобразено с
критериите посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ.
При налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и последиците, които влече
същото след себе си, несъмнено работодателят трябва изрично, точно и ясно да определи
периода на нарушението, което се твърди, че е извършил работника. Мотивите на заповедта
следва да са ясни и съвсем конкретни, а не да оставят работника в неведение за какво точно
нарушение е санкциониран.
Съдът следи за спазване на императивните изисквания на закона във връзка с
мотивирането на заповедта и сроковете за налагане на наказанието, а в останалата част
контролира законосъобразността на наложеното наказание съобразявайки доводите на
страните.
Нормите за мотивираността на заповедта по чл.195, ал.1 от КТ и спазване на
сроковете за налагане на наказанията по чл.194 от КТ са императивни и съдът следи за
прилагането им служебно.
Съгласно чл.195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Мотивите на заповедта са необходими, тъй
като очертават предмета на проверката по законосъобразността й и позволяват да се
проверят сроковете за налагане на наказанието по чл. 194 от КТ, а именно не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и до една година от извършването му.
Видно от представената и приета по делото заповед, с която е наложено
дисциплинарното наказание, същата съдържа всички реквизити предвидени в чл. 195 от КТ.
Новелата на чл.193, ал.1 от КТ задължава работодателя да изслуша устните или да
приеме писмените обяснения на работника преди налагането на дисциплинарното
наказание. От доказателствата по делото се установява, че работодателят е изпълнил това си
задължение, като е поискал писмени обяснения от ищцата.
Поканата за писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ е получена от
последната на 27.07.2023 г. /л. 63 от делото/, като такива са дадени от Х. на дата 31.07.2023 г.
/л. 65 от делото/, т.е депозирани в ответното дружество след дадения тридневен срок за
представянето им. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ищцовата
страна, че в обжалваната заповед не са коментирани представените писмени обяснения от
ищцата.
7
В обжалваната заповед обаче, с която на ищцата е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание, като мотиви за налагане на същата са изложени извършени
нарушения на служебните задължения и трудовата дисциплина, изразяващи се в продажба
на електронни винетки и маршрутни карти, както и поради това, че същата не се е явила на
работа в три работни дни, съгласно утвърдените месечни работни графици за месеците май
и юни.
По отношение на цитираните в заповедта извършени нарушения на трудовата
дисциплина, свързани с продажбата на електронни винетки и маршрутни карти е посочено,
че същите са извършени на дати 10.09.2022 г., 21.10.2022 г., 30.12.2022 г. и 08.04.2023 г.
В настоящия случай съдът счита, че не са спазени предвидените в чл. 194 от КТ
срокове за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на тези нарушения, тъй като
заповедта е издадена на 25.08.2023 г., а последното нарушение, което се цитира е от
08.04.2023 г., ето защо същата се явява издадена след изтичане на срока от два месеца по чл.
194 от КТ. При което и само на това основание Заповед № РД-11-1145/25.08.2023 г. е
незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.
По отношение на посочените нарушения свързани с неявяването на ищцата на работа
в дните 30.05.2023 г., 06.06.2023 г. и 07.06.2023 г., по делото безспорно се установи, че за
периода, за който е наложено дисциплинарното наказание, ищцата е била задържана
под стража във връзка образуваното срещу нея с досъдебно производство № 4/2021 г. по
описа на сектор „БОП“ гр. Б.. По делото е прието като доказателство Постановление на
прокурор Р.Г. от Окръжна прокуратура гр. Б., от което се установява, че е постановено
задържането на И. С. Х., обвиняема по ДП № 4/2021 г. по описа на сектор „БОП“ гр. Б. за
срок до 72 часа, считано от 16,50 часа на 30.05.2023 г./л.67 от делото/. От изисканите и
приобщени по делото справки от Окръжна прокуратура гр. Б. се установява, че И. Х., като
обвиняема по ДП № 4/2021 г. по описа на сектор 03, отдел 10 при ГД „БОП“ е задържана за
срок от 24 часа със заповед по ЗМВР, считано от 06.45 часа на 30.05.2023 г. С постановление
от 30.05.2023 г. е задържана за срок от 72 часа, считано от 16,50 часа на 30.05.2023 г., с
Определение № 651/01.06.2023 г., постановено по ч.н.д.№ 649/2023 г. по описа на ОС-Б., по
отношение на Х. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изменена с
Определение № 938/27.07.2023 г. по ч.н.д. № 859/2023 г. на ОС-Б. в „Домашен арест“, която
на 15.12.2023 г., с Определение по ч.н.д. № 649/2023 г. на ОС-Б. е изменена в „Парична
гаранция“.
Разпитаният по делото свидетел Р. М., пряк началник на ищцата към датата
30.05.2023 г., деня на задържането й, заявява, че по същото време Х. му се е обадила и му е
съобщила, че е задържана, след което той е уведомил началник сектора, а на следващия ден
и написал доклад във връзка с полученото обаждане.
С оглед изложеното съдът приема, че към датата на издаване на процесната заповед,
работодателят е бил наясно с обективната причина, поради която в периода от 30.05.2023 г.
до 07.06.2023 г. включително, ищцата не се е явила на работа, а именно поради
обстоятелството, че е била задържана под стража във връзка с образувано срещу нея
досъдебно производство № 4/2021 г. по описа на описа на сектор „БОП“ гр. Б..
Според разпоредбата на чл. 186 от КТ, виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина. То като всяко правонарушение е виновно
противоправно деяние.
Субект на нарушението може да бъде само работник или служител, т. е. лице, което
предоставя работната си сила по трудово правоотношение. Обект на дисциплинарно
нарушение могат да бъдат само задължения на работника или служителя по трудовото му
правоотношение със съответния работодател.
Има обаче и случаи на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Тогава има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор
е станало практически невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност
трябва да бъдат непреодолими за и от страните.
Когато работникът или служителят е задържан под стража като мярка за
неотклонение /в наказателно производство/, то очевидно същият няма как да изпълнява
трудовите си задължения поради ограничаване на правата му с оглед наказателното
преследване срещу него.
Задържането под стража, като мярка за неотклонение, е законово средство за
процесуална принуда, което се налага с цел да бъде осигурено нормалното протичане и
8
довършване на развиващото се наказателно производство и да се гарантира изпълнението на
влязлата в сила присъда.
Тя може да бъде взета както за по-кратък период от време, така и за относително по-
дълъг период, през който работникът или служителят обективно не може да изпълнява
трудовите си задълженията. Тоест, в такива случаи няма как да бъде налице предпоставката
– „виновно неизпълнение на трудови задължения от работника или служителя“, а причината
за невъзможността е непреодолима и за двете страни по трудовото правоотношение /в този
смисъл Решение № 203 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6889/2014 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС/.
Следователно, доколкото в издадената на 25.08.2023 г. заповед Заповед № РД-11-
1145/25.08.2023 г. на Председателя на УС на ответната агенция, за прекратяване на
съществуващото между страните в производството трудово правоотношение по сключения
между страните трудов договор, посредством налагане на ответника на дисциплинарно
наказание "уволнение", една от предпоставките за налагане на дисциплинарното нарушение
се изразява в това, че в периода от 30.05.2023 г. до 07.06.2023 г. включително, служителят не
се явил на работа, като не е уведомил своевременно работодателя си за причините за
неявяване на работа, за който период се установи в производството, че са били налице
обективни пречки пред работника да изпълнява трудовите си функции, то заповедта се
явява и незаконосъобразна.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява основателна.
Въпреки изложеното дотук съдът дължи произнасяне и по отношение направеното в
исковата молба твърдение за защита по реда на чл. 333, ал. 3 от КТ. Съгласно ал. 3 на
цитираната разпоредба „ В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т.
6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен
синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6
месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган,
определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.“.
По искане на ищцовата страна по делото е приложен и приобщен Колективен трудов
договор /КТД/ от 18.10.2023 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“, Фирмена
синдикална организация „Подкрепа“ и Синдикат „Пътно дело“, основен член на
Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1
от същия сочи, че „Колективният трудов договор се прилага за всички служители по трудово
правоотношение, синдикални членове в Системата на АПИ /Централна Администрация на
АПИ, специализираните звена – Институт по пътищата и мостове и Национално ТОЛ
Управление към АПИ/, а в ал. 2 е посочено, че „Работниците и служителите на ЦА на АПИ
и специализираните звена, които не членуват в един от синдикатите – страна по КТД могат
индивидуално да се присъединят към сключения КТД с писмено заявление до една от
страните по договора и внесат на касата или по сметка на предприятието еднократна
възмездна годишна вноска за „Социално-битово и културно обслужване“ в размер на 220
лева на годишна база.“.
По делото от страна на ищцата не са ангажирани доказателства, че същата е била
член на някои от синдикалните организации, страни по сключения Колективен трудов
договор, нито пък, че има подадено заявление до някои от страните по договора за нейното
присъединяване.
В тази връзка съдът приема, че в случая не са налице основания за прилагане на
търсената защита по чл. 333, ал. 3 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е с обуславящо значение за другите два иска
по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За основателността на тази претенция в тежест на ищеца е
да докаже надлежно упражнено преобразувателно право по същата норма, да е налице
уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съвпадение между длъжността, от която ищецът е
уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и ако трудовото правоотношение е
срочно, да не е изтекъл срокът по същото.
В случая не е спорно по делото, че трудовото правоотношение между страните е било
безсрочно, поради което и тази искова претенция се явява основателна и следва да се уважи,
като ищцата се възстанови на заеманата преди уволнението й длъжност "Специалист“ в
сектор „Контрол и правоприлагане“ – Б., отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално
9
ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца. В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че
след уволнението, за периода от 28.08.2023 г. до 28.02.2024 г., е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение, както и че оставането му без работа е в причинна връзка
с уволнението /в т. см. е постановеното Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/.
Съдът намира, че така заявената искова претенция се явява основателна, доколкото от
материалите по делото не се установи, че ищцата е започнала работа в периода 28.08.2023 г.
до 28.02.2024 г., като в подкрепа на тези твърдения са и приетите като доказателства по
делото копие от трудова книжка и справка-данни за осигуряване на ищцата.
Относно разноските:
В исковата молба е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените от последния разноски, които съгласно представен
договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024 г. са в размер на 1 200 лева.
Съобразявайки разпоредбата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и проведените по делото съдебни заседания, съдът намира
за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и предвид уважаване на предявените искове, ответното дружество трябва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд – гр. П. държавната такса, дължима във
връзка с уважаването на ищцовите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като
сборът на държавните такси по двете претенции по т. 1 и т. 2 възлиза общо на сумата от 100
лева /съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК/, а по т. 3 е в размер на 326,90 лева, която е определена съгласно чл.1 от цитираната
Тарифа. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и сторените
разноски за възнаграждение на вещото лице.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на И. С. Х., ЕГН: ********** от с. К., общ. П., ул. “П. Р. С.“ № 46, от
длъжността „специалист, длъжностно ниво 13, ниво специалност 3, с код по НКПД –
33593009“, заемана при ответната Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “М.“ № 3, представлявано от инж. Я.Й., в
качеството му на председател на УС към АПИ по Трудов договор № ЧР-НТУ.42 от
05.11.2021 г., прекратен със Заповед № РД-11-1145 от 25.08.2023 г. на Председателя на УС на
АПИ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, И. С. Х., ЕГН: ********** от с.
К., общ. П., ул. “П. Р. С.“ № 46, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност –
10
„специалист, длъжностно ниво 13, ниво специалност 3, с код по НКПД – 33593009“,
при ответната Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. “М.“ № 3, представлявано от инж. Я.Й., в качеството му на
председател на УС към АПИ.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “М.“ № 3, представлявано от инж. Я.Й., в
качеството му на председател на УС към АПИ, да заплати на И. С. Х., ЕГН: **********
от с. К., общ. П., ул. “П. Р. С.“ № 46, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ,
сумата от 8 172,62 /осем хиляди сто седемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на
незаконното уволнение, извършено със Заповед № РД-11-1145 от 25.08.2023 г. на
Председателя на УС на АПИ, за периода от 28.08.2023 г. до 28.02.2024 г. вкл., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 30.10.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “М.“ № 3, представлявано от инж. Я.Й., в
качеството му на председател на УС към АПИ, да заплати на И. С. Х., ЕГН: **********
от с. К., общ. П., ул. “П. Р. С.“ № 46, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1200
/хиляда и двеста/ лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
“М.“ № 3, представлявано от инж. Я.Й., в качеството му на председател на УС към
АПИ, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Петрич, сумата от 626,90 /шестстотин
двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Б.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
указаната на страните дата по смисъла на чл.315, ал.2 ГПК, а именно от 16.10.2024 год.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11