РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаМ. К. М.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221600600044 по описа за 2022 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда № 2 на Районен съд-Лом, постановена на 19.01.2022
година по нохдело № 405/2021 година, подсъдимият Т. Ц. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1; осъден е
на обществено порицание и на шест месеца лишаване от свобода, като е
постановено ефективно изтърпяване на наказанието; на основание чл.68, ал.1
НК е приведена в изпълнение присъда по нохдело № 349/2020 година по
описа на Ломски районен съд; в тежест на подсъдимия са присъдени разноски
и държавна такса.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез защитника му адв. Г. с
оплаквания за несправедливост на наложеното наказание и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствени; с искане присъдата да бъде
отменена.
Във въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд подсъдимият и
1
неговият защитник поддържат жалбата; защитникът излага конкретни
съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана поддържа ,че
присъдата следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, във връзка с оплакванията в жалбата, доводите на страните и като
обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество същата е
основателна.
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната
присъда, е проведено при допуснато от страна на първостепенния съд
нарушение на процесуални правила; при такова нарушение е постановената и
присъдата, атакувана в настоящото въззивно производство.
Съображенията на въззвиния съд са следните:
На първо място, в първоинстанционното производство, завършило с
обжалваната присъда, е проведено съкратено съдебно следствие при
условията на чл.371, т.2 от НПК - при направено признание от страна на
подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Видно е обаче от материалите по делото, че районният съд не е
постановил в пълнота определение по чл.372, ал.4 от НПК; следвало е да
постанови определение, с което установи, че направеното самопризнание се
подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство; това не
е сторено от първостепенния съд / протокол от съдебно заседание- л.24 от
делоот/. Следва да бъде коментиран и въпросът доколко е налице признание
на всички фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, след като
подсъдимият е заявил, че е в обективна невъзможност за заплащане на
издръжката, а в обвинителния акт е прието, че такава е налице.
Въззивният съд е длъжен да провери правилността на решението на
първоинстанционния съд да проведе съкратено съдебно следствие по реда
чл.371, т.2 НПК, като разгледа и даде отговор на въпросите дали
самопризнанието се е подкрепяло от докозателствата по делото, дали и
обхващало всички факти, изложенит в обстоятествената част на
обвинителиня акт. Констатацията , че липсват предпоставките или не е спазен
2
редът за провеждане на съкратено съдебно следствие, налага отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
На второ място :
Подсъдимият и жалбоподател в настоящото производство е обвинен
в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК и
конкретно в това, че в периода 01.05.2020 година - 31.01.2021 година, след
като е осъден с влязло в сила решение по гражданско дело № 2095/2018
година по описа на Ломски районен съд да заплаща месечна издръжка в
размер на усмата от 180 лева на малолетната М. Ц. черз нейната майка и
законен представител Т.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски - осем месечни вноски в размер на
сумата 1440 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с
влязла в сила присъда по нохдело № 362/2018 година на Ломски районен съд
за пристъпление по чл.183, ал.1 НК.
По делото действително е установено, че подсъдимият не е
заплатил горепосочената сума представлаща издръжка за осем месеца, при
наличие на предходно осъждане за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Тези
обстоятелства не се оспорват от самия подсъдим и от негова защита.
Спорно, по разбиране на въззивния съд, е обстоятеството дали е била
налице обективна възможност за изпълнение за задължението за издръжка от
страна на подсъдимия.
В мотивите към присъдата си съдът само е декларирал, че
подсъдимият съзнателно, при липса на обективна невъзможност, е
неглижирал задълженията си към своя низходяща; от субективна страна бил
действал с пряк умисъл - знаел, че е осъден да заплаща издръжка в
горепосочения размер, но умишлено не положил усилия да покрие
задълженията си.
Вярно е , от една страна, че при постановяване на присъда в
производство по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.372, ал.4 въ вр.
чл.371, т.2 НПК , доколкото такова, по изложените по-горе съображения, е
било възможно, съдът не извършва типичния анализ на доказателствата по
чл.чл.305, ал.3 НПК. Основната му оценка на доказателствените материали е
предварителна и се свежда до решаване но въпроса дали заявеното от
посъдимия признание на фактите, изложени в обстоятествената част на
3
обвинителния акт, се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Такава предварителна оценка обаче, както
посочено и по-горе, липсва. Липсват мотиви в какво се изразява обективната
възможност на подсъдимия да заплаща издръжка; кои всъщност са
подкрепящите този извод доказателства, които са били събрани в хода на
досъдебното производство.
Престъплението па чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК може да бъде
извършено само при пряк умисъл, като деецът предвежда неизбежното
неплащане на издръжката, но съществременно , за да се се установи, че
осъществен този престъпен състав от субективна стран, следва да е изяснено
дали подсъдимият е имал обективна икономическа възможност да изпълнява
задължениято си за издръжка, на което е осъден. Въведеният в СК принцип,
че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, мотивира намесата на държавата, но не непременно чрез
ангажиране на наказателна отговорност. В тази насока е разпоредбака на
чл.152 от СК, респ. Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата
на присъдена издръжка. Визирната процедура предполага инициирано
изпълнително производство /такова е образувано - изп.дело№ 134/2013
година на ДСИ-Лом/; това именно се явява предвиден законодателен баланс
между интересите на нуждаещия се от издръжка и възможностите на
дължащия издръжка.
Не са изложени каквито и да е събражения по отношение определяне
едно от наказанията на подсъдимото лице във вида „лишаване от свобода“
при предвидена в закона алтернативна възможност на налагане на наказание
„пробация“; как всъщност с оглед конкретното престъпление постановеното
от съда наказание „лишаване от свобода“ ще съдейства конкретно за
постигане целите на наказанието, посочени в разпоредбта на чл.36, ал.1 от
НК; кои са смекчаващите и кои отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Липсата на мотиви препяства изцяло възможността на въззивната
инстанция да установи действително формираната воля за осъждане на
подсъдимото лице; тази липса също е основание за безусловна отмяна на
съдебния акт; присъдата следва да бъде отменена изцяло - и в частта по
4
приложението на чл.68, ал.1 НК и в частта, с която в тежест на подсъдимия
са присъдени разноски и държавна такса.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с
чл.334, т. 1 НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 2 на Ломския районен съд, постановена на
19.01.2022 година по нохдело № 405/2021 година по описа на Ломски
районен съд
ВРЪЩА делото на Ломския районен съд за ново разглеждане от
друг състав съда.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5