РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Бяла, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20224510100080 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. И. С. срещу И. И.
Б.. Ищцата твърди, че на 13.09.2020 г. в качеството си на възложител е
сключила с ответника писмен договор за извършване на основен ремонт на
покрива на къща в с.Т., при уговорено възнаграждение от 7 400 лв. за
материали и труд, с краен срок на изпълнение 30.06.2021 г., като в деня на
подписването на договора платила на ответника авансово сумата от 4 000 лв.,
предоставена като доказателство за сключване на договора и обезщетяване на
неговото изпълнение, с уговорката за приспадане на тази сума от уговореното
по договора възнаграждение, след изпълнение на договора. Твърди, че с
договора била уговорена и неустоечна клауза за заплащане на обезщетение за
пълно неизпълнение на договора в размер на 4 000 лв. Ищцата твърди пълно
неизпълнение на поетото от ответника задължение по договора. Твърди, че
било уговорено ремонтът да започне през пролетта на 2021 г. при подходящи
метеорологични условия. Твърди, че на 02.08.2021 г. ответникът се явил на
адреса с работници и започнал подготовка на работа, но между страните
възникнал спор във връзка с договорни взаимоотношения, касаещи други
строително-монтажни работи /СМР/ по вътрешната част на същата къща, за
които ответникът заявил претенция за заплащане на сумата от 2 000 лв.,
дължимостта на която ищцата отрекла и отрича понастоящем, като това
довело до отказ на ответника да извърши ремонт на покрива. Ищцата твърди,
че заявила ясно и категорично на ответника, че при това положение счита
постигнатото между тях съглашение за прекратено, което било гласно
потвърдено от ответника и поискала връщане на платеното капаро. Заявява,
че ответникът ú върнал сумата от 2 000 лв., като отказал да ú възстанови
остатъка от 2 000 лв. Признава, че във връзка с друг договор по нейно искане
ответникът е извършил допълнителни СМР по вътрешността на къщата, но
1
твърди, че стойността на същите са заплатени на ответника. При тези
твърдения претендира осъждане на ответника да ú заплати сумата от 2 000 лв.
- остатък от невъзстановената част от заплатената при подписването на
договора сума в размер на 4 000 лв., както и сумата от 4 000 лв. - уговорена
между страните договорна неустойка за пълно неизпълнение на договора.
Претендира и разноски за производството.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че на
13.09.2020 г. страните по делото са подписали договор за ремонт на покрив на
къща в с.Т. Признава, че в деня на подписването на договора е получил от
ищцата сумата от 4 000 лв., като твърди, че същата била предназначена за
закупуване на част от необходимите за ремонта на покрива материали.
Твърди, че е закупил материали за сумата от 2 000 лв. Ответникът
потвърждава постигната уговорка за започване на ремонта през пролетта на
2021 г., но сочи, че тогава метеорологичните условия не били подходящи.
Навежда твърдения за съществуването на облигационна обвързаност между
страните във връзка с извършването в периода месец март – месец май 2021
г. на СМР по вътрешната част на къщата, при възнаграждение от 10 000 лв.,
включващо и цената на необходимите материали, като твърди още, че по
искане на ищцата били извършени допълнително строителни работи, за които
вложил материали на стойност 2 000 лв., която сума не била заплатена от
ищцата. Твърди, че в началото на месец юни 2021 г. се явил в имота заедно с
приятели - помощници и закупените за ремонта на покрива материали в
готовност за извършване на ремонт на покрива, като преди започване на
работата поискал ищцата да му заплати материали и допълнително извършен
ремонт по вътрешната част на къщата, но същата заявила, че няма пари и че
се отказва от ремонта на покрива, като поискала връщане на дадените от нея 4
000 лв. Заявява, че върнал на ищцата сумата от 2 000 лв., а останалите 2 000
лв. прихванал за задължение на ищцата за извършените допълнително СМР
по вътрешния ремонт на къщата, за което направил изрично изявление към
ищцата. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноските по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно
и съобрази твърденията и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор от 13.09.2020 г. със страни П. И. С. като
възложител и И. И. Б. като изпълнител, с предмет: извършване на основен
ремонт на покрива на къща с административен адрес: с.Т., общ.И., ул.“Х.А.“
№ **. Уговорено е работата да бъде изпълнена с материали на изпълнителя
/чл.3 от договора/, в срок до 30.06.2021 г. /чл.2 от договора/, като при забава
изпълнителят дължи неустойка в размер на 10% от договореното
възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от 50% /чл.12 от
договора/. Страните са се споразумели при изпълнение на възложеното
възложителят да плати възнаграждение в размер на 7 400 лв., като съгласно
чл.4, ал.2 от договора в деня на подписване на договора възложителят ще
заплати „капаро“ в размер на 4 000 лв. Съгласно чл.11 от договора при пълно
неизпълнение на възложената работа изпълнителят дължи неустойка в размер
на платеното капаро. Уговорени са следните хипотези за прекратяване на
договора: с изработването и предаването на изработеното, по взаимно
съгласие на страните, при настъпване на обективна невъзможност за
изпълнение на възложената работа, с едностранно изявление на изправната
2
страна за развалянето му при неизпълнение на другата страна, при отказ на
поръчващия или при смърт или поставяне под запрещение на изпълнителя
/чл.15 от договора/.
За изясняване на спора от фактическа страна в производството са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели на
страната на ищцата - М. С. /брат на ищцата/, Й. К. /майка на ищцата и на
свидетеля С./ и Ф.Н., както и свидетелите на ответната страна - Ц. Ц. и А. И..
От разпита на свидетеля С. се установява, че първоначално ответникът
бил нает да извърши ремонт на покрива на къщата, като през януари 2021 г.
свидетелят като възложител и ответникът като изпълнител постигнали
договореност /устна, без подписване на писмен договор/ и за извършването на
ремонт вътре в къщата. Предвид метеорологичните условия, първоначално
започнала работата по вътрешната част на къщата, като ответникът получавал
различни суми от свидетеля за закупуване на материали, предавани чрез
свидетелката К. и чрез ищцата, тъй като свидетелят работел в чужбина, но
технически указания за това какво трябва да бъде направено във връзка с
вътрешния ремонт, свидетелят давал чрез ищцата, която препредавала
информацията на ответника. Свидетелят заявява знание, че на 09.08.2021 г.
ответникът се явил да извърши ремонта на покрива, но поради заявена
претенция за задължения във връзка с извършения от него ремонт вътре в
къщата ответникът наредил на работниците си да слязат и да приберат
материалите, тъй като нямало да правят покрива. Свидетелят изрично заявява,
че не е присъствал на тези събития, но знае за тях от ищцата и свидетелката
К..
Разпитана пред съда свидетелката К. заявява, че живее в процесната
къща в село Т. Сочи, че след извършен оглед на имота, ответникът бил нает
да извърши ремонт на покрива на къщата, като ищцата и ответникът
подписали договор. Свидетелката заявява, че ответникът получил сумата от 4
000 лв. като гаранция от страна на изпълнителя, че през 2021 г. ще започне
първо с този ремонт, тъй като имал и други ангажименти. Сочи, че едва през
месец август 2021 г. ответникът се явил за да извърши ремонта на покрива,
като пристигнал заедно с двама работници. Посочва, че тогава бил проведен
разговор между ответника и ищцата, на който свидетелката не присъствала и
не чула, защото в този момент се намирала вътре в кухнята на къщата, но
твърди, че ясно чула ответникът да казва работниците да слязат от покрива, а
впоследствие ищцата ú казала, че „няма да има ремонт на покрива“. Изнася
данни и за съществуването на уговорка между свидетеля С. и ответника за
извършването на ремонт вътре в къщата, като уточнява, че уговорката била
постигната след среща между двамата, а последващата комуникация била
осъществяване чрез ищцата.
Свидетелят Н. разказва, че бил повикан в дома на ищцата и на майка ú в
село Т., за да прави „ремонт на ремонта“ - да фугира плочки в банята на
къщата и да „дозалепи“ плочки в коридора. Сочи, че бил в имота, когато
ответникът дошъл да прави ремонта на покрива. Обяснява, че тогава
ответникът пристигнал с бригада от двама или трима човека, като някой от
тях изрично уточнил, че идват да правят ремонт на покрива, като свидетелят
видял да носят стълба и инструменти, но след разговор с ищцата, който
свидетелят не чул, ответникът и бригадата си тръгнали. Впоследствие
разбрал, че причината да си тръгнат е „заради парите“.
В разпита си пред съда свидетелите Ц. и И. разказват, че помагали на
3
ответника във връзка с извършването на ремонт вътре в процесната къща,
като обясняват в кои помещения каква работа била осъществена. Свидетелят
Ц. сочи, че след приключването на вътрешния ремонт трябвало да извършат и
ремонт на покрива на къщата. Сочи, че се явили в имота и докато той и
свидетелят И. разтоварвали материалите, които преди това били закупили от
гр.Д.м., и инструментите, ответникът разговарял с ищцата „за техните си
сметки“, като накрая чул ищцата да казва „Аз се отказвам да ми правите
покрива“. Сочи, че тогава ответникът им казал да натоварят обратно нещата в
камиончето, след което и си тръгнали.
В разпита си пред съда свидетелят И. също сочи, че след приключване
на вътрешния ремонт трябвало да пристъпят към ремонт на покрива.
Разказва, че когато пристигнали за ремонта на покрива, докато той и
свидетелят Ц. смъквали материалите и инструментите, които носели, чул
ответникът да казва на ищцата, че имат нещо да доуточняват, както и че има
да ú дава фактура за материали. Заявява, че след около десетина минути
ответникът им казал да прибират материалите, а ищцата казала „Отказвам се.
Няма да правя ремонт на покрива“ и поискала ответникът да ú върне парите,
след което те си тръгнали. Свидетелят разказва, че ден или два по-късно
придружил ответника до село Т. и тогава последният дал на ищцата 2 000 лв.,
като тя заявила, че ú се дължат 4 000 лв., но ответникът казал, че носи толкова
„заради допълнителните работи, които струват 1 500 лв. и 500 лв. за
материали, които пазарувал“.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и представеното по делото писмено
доказателство установява, че ищцата и ответникът са били обвързани от
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка
от 13.09.2020 г. в писмена форма, по силата на който ответникът се е
задължил на свой риск да извърши ремонт на покрив на къща в село Т.,
съгласно поръчката на ищцата, а последната се е задължила да заплати
възнаграждение. Предвид съвпадащите твърдения на страните, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е обявил обстоятелствата, че в
деня на подписване на договора ищцата е дала на ответника сумата от 4 000
лв., че от страна на ответника не са извършвани никакви СМР по покрива на
къщата, че ответникът е върнал на ищцата сумата от 2 000 лв. - част от
получените от него в деня на подписване на договора 4 000 лв. и е отказал да
върне останалите 2 000 лв.; че договорът за ремонт на покрива е прекратен.
Спорен между страните е въпросът по чия инициатива е прекратен
договорът за ремонт на покрива /кой е направил волеизявление за отказ от
договора/. Събраните по делото гласни доказателствени средства налагат
извода, че договорната връзка между страните е прекратена поради отказ на
изпълнителя /ищцата/. В тази насока съдът отчете обстоятелството, че
свидетелите на ищцовата страна - С., К. и Н., не са възприели непосредствено
въпросния разговор между ищцата и ответника - свидетелят С. не е бил по
това време в страната и за събитията разбирал впоследствие, а свидетелите К.
и Н. сами заявяват, че не са чули разговора. Едновременно с това
свидетелката К. твърди да е чула ответника да казва на работниците да слязат
от покрива. Това ú твърдение не кореспондира на даденото от нея обяснение
за мястото, където се е намирала тя и мястото, където са били ответникът и
ищцата, което самата тя посочва като причина да не е възприела какво са си
4
казали страните по делото. Но дори и да се приеме за достоверно това
твърдение, то не може да бъде прието еднозначно за изявление за отказ от
договора от страна на ответника без да бъде преценено в контекста на
проведения разговор, доколкото подобна реплика може да бъде реакция на
различни изявление или договорки между страните. В същото време в
показанията си пред съда свидетелите Ц. и И., сочат за отправеното от ищцата
изявление за отказ от договора. Заявеното от тези свидетели не се
опровергава от останалия доказателствен материал. Показанията на тези
двама свидетели съдът намира за последователни, логични, без вътрешни
противоречия и кореспондиращи и на показанията на свидетелите на
ищцовата страна, поради което не е налице основание за съда да не кредитира
същите и да не им даде вяра.
Това прекратително основание страните изрично са предвидили с
подписаното от тях писмено съглашение - чл.15, т.5 от договора. Следва да се
има предвид обаче, че към момента на изявлението на ищцата за отказ от
договора ответникът е имал намерение и готовност да престира поетото от
него задължение за извършване на ремонт на покрива - същият се е явил в
имота с работници, материали и инструменти, като не е налице спор между
страните, че пристигането на ответника е било именно за започване ремонта
на покрива, в каквато насока са и събраните по делото свидетелски
показания, включително и на свидетелите на ищцовата страна. Институтът на
неустойката има обезщетителни функции и затова правото на неустойка за
неизпълнение по чл.92 от ЗЗД принадлежи на изправната страна по договора.
При положение, че в случая договорната връзка между страните е прекратена
поради отказ на ищцата от договора, неоснователна се явява претенцията ú за
заплащане на договорна неустойка в размер на 4 000 лв. от насрещната страна
за пълно неизпълнение на договора.
Вторият спорен между страните въпрос е за характера на дадената в
деня на подписването на договора сума.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че с оглед
въведения в чл.9 от ЗЗД принцип на свобода на договарянето, страните могат
да уговарят различни последици от поведението си както при сключването,
така и при неизпълнение на поетите с договора задължения, включително
заплащането на неустойки или възможност за отказ от договора, като тази
тяхна свобода е ограничена единствено от повелителните норми на закона и
на добрите нрави. Обвързването на конкретен договор със задатък /който по
смисъла на закона - чл.93, ал.1 от ЗЗД, служи за доказателство, че е сключен
договорът и обезпечава неговото изпълнение/, както и определянето на
размера му е израз на автономията на волята на договарящите страни. Ако
договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово
платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично
уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то предадената сума има
качеството на задатък. Законът не забранява по един двустранен договор
функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платена сума, в
който случай капарото би представлявало част от възнаграждението или
цената и ще подлежи на приспадане при изпълнението, като при
неизпълнение - ще се задържи или върне в уговорения от страните размер, а
при липса на изрична уговорка - в предвидения в чл.93, ал.2 от ЗЗД двоен
размер /така Определение № 920 от 07.12.2015 г. по т.дело № 692/2015 г. на
I ТО на ВКС/. За да се приеме, че предаването на определена имуществена
5
ценност /вещ или парична сума/ изпълнява ролята на задатък, уговорките на
страните следва да дават опора за обоснован извод, че договорът съдържа
клауза, аналогична по съдържание на нормата на чл.93 от ЗЗД. В настоящи
случай, при тълкуване съдържанието на сключения между страните писмен
договор от 13.09.2020 г., не може да се счете, че посоченото в договора
„капаро“ в размер на 4 000 лв., което страните не спорят че е било дадено, има
функцията на задатък - съдържанието на договора не води до извод, че
авансово платената сума е и доказателство за сключване на договора и
обезпечава неговото изпълнение. Този извод на съда не се разколебава от
наличието на договорна клауза за дължимост на обезщетение в размер на
платеното капаро /чл.11 от договора/, доколкото това обезщетение е
уговорено за пълно неизпълнение на договора /а не в хипотезата на отказ от
договора/, т.е. касае се за неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД, като
препращането към капарото е единствено досежно размера на това
обезщетение. Наведените в тази насока съждения от процесуалния
представител на ищцата в представената по делото писмена защита касателно
показанията на свидетелката К. досежно целта на дадената сума не се
споделят от настоящия съдебен състав, доколкото съществуването на
уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора, който в случая
е в писмена форма, т.е. релевантно е съдържанието на разписаните в договора
клаузи.
За разлика от хипотезата на развалянето на договора /чл.87 от ЗЗД/,
което има обратно действие освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение, при правото на отказ от договора последиците
настъпват занапред. При развалянето на договорите правната връзка отпада с
обратна сила и възниква задължение за страните за двустранна реституция.
При правото на отказ такова задължение не възниква, защото ако между
страните са били налице някакви престации, то към момента на
осъществяването на юридическия факт е имало налице валидно правно
основание. Предвид изложеното, както и обстоятелството, че дадената в деня
на подписването сума няма характера на задатък и правилото на чл.93, ал.2 от
ЗЗД в случая не намира приложение, неоснователна се явява и претенцията на
ищцата за сумата от 2 000 лв.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на
разноски има ответната страна. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие с бланков № 010771 от 04.01.2022 г. ответникът е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв., която
сума следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. И. С. с ЕГН ********** срещу И. И. Б. с ЕГН
********** за заплащане на сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща част от дадена при подписването на договор за изработка от
13.09.2020 г. сума в размер на 4 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. И. С. с ЕГН ********** срещу И. И. Б. с ЕГН
********** за заплащане на сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща договорна неустойка за пълно неизпълнение на договор за
6
изработка от 13.09.2020 г.
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН **********, адрес: гр.Русе, ул.“Тодор
Каблешков“ № 23, вх.2, ет.6, ап.21, да заплати на И. И. Б., ЕГН **********,
адрес: гр. Две могили, обл.Русе, ул.“Драва“ № 9, сумата от 630 лв.
/шестстотин и тридесет лева/ - разноски за производството за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
7