Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
298 25 февруари 2021
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на седемнадесети февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като разгледа административно дело номер 2268 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на Н.И.Я. ***, против решение №Ц1040-02-124 от 15.10.2020 г. на директора
на Териториално поделение/ТП/ на Национален осигурителен институт/НОИ/ Бургас,
с което е оставено в сила разпореждане №РВ-3-02-00780963 от 09.07.2020 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО, ТП НОИ Бургас, с което, на
основание чл.114, ал.1 и 3 КСО, е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете
за периода 23.01.2018 г.-17.10.2019 г. в размер на 13 523.50/тринадесет
хиляди петстотин двадесет и три лева и петдесет ст./, представляващи
11 537.88/единадесет хиляди петстотин тридесет и седем лева и осемдесет и
осем ст./-главница и 1 985.62/хиляда деветстотин осемдесет и пет лева и
шестдесет и две ст./-лихва, считано от датата на неправомерно полученото
парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да
се отмени решението на директора на ТП НОИ Бургас. Твърди, че за времето, през
което е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност, поради
бременност и раждане, не е упражнявала
трудова дейност. За периода 01.12.2017 г.-31.12.2018 г. е възложила ръководната
дейност на дружеството, на което е управител, на друго лице. Излага подробни
съображения. Ангажира доказателства.
Ответникът-
директор на ТП НОИ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Представя административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 118, ал.1 КСО, от лице, което има правен интерес,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, при следните съображения:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на жалбоподателя
са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане за остатъка от 135 до
410 дни по чл.50 КСО от 23.01.2018 г. до 24.10.2018 г. и за отглеждане на дете
до 2-годишна възраст по чл.53 КСО за периода 25.10.2018 г. до 17.10.2019 г.,
съобразно подадените на 26.02.2018 г. и 09.11.2018 г. от осигурителя „Вип
холидей“ЕООД удостоверения, приложение №10 към чл.9 от Наредба за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/обн.ДВ,
бр.57/ 28.07.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., НПОПДОО/.
След
извършена проверка от контролните органи в ТП НОИ Бургас относно разходите за
държавно обществено осигуряване на осигурителя „Вип холидей“ЕООД, ЕИК/Булстат
*********, завършила с констативен протокол №КВ-5-02-00735405 от 12.03.2020 г., било
установено, че Н.И.Я. е упражнявала трудова дейност като управител на
дружеството по трудово правоотношение, за което са разрешени отпуските за
периода 23.01.2018 г.-17.10.2019 г. и съгласно които, на основание чл.50, ал.1 КСО/бременност и раждане/ и чл.53 КСО/отглеждане на дете до навършване на
2-годишна възраст/ са изплатени паричните обезщетения/ л.24-26 от делото/. След извършени справки в Търговския регистър,
административният орган установил, че жалбоподателят Я. е вписана като
едноличен собственик на капитала и управител на „Вип холидей“ЕООД, ЕИК/Булстат
*********, от 27.02.2015 г. до 19.06.2019 г., като няма данни да е възлагала
управлението на друго лице. Данните на НОИ сочат, че за цитирания период,
дружеството е упражнявало дейност-сключени са и са прекратени трудови договори;
за наетите лица са подавани данни с декларация, обр.1 с отработени дни и
осигурителни доходи; в баланса за 2018 г. е отразена неразпределена печалба за
период, в който едноличният собственик на капитала Н.Я. е получавала парично
обезщетение за бременност и раждане по чл.50, ал.1 КСО/23.01.2018 г.-24.10.2018
г./ и отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл.53 КСО/25.10.2018
г.-17.10.2019 г./.
На 09.07.2020 г., ръководителят на контрола по
разходите на ДОО, ТП НОИ е издал разпореждане №РВ-3-02-00780963, с което, на
основание чл.114, ал.1 КСО, е наредил Н.Я. да възстанови недобросъвестно
получените парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко
дете за периода 23.01.2018 г. до 17.10.2019 г. в размер на 13 523.50 лева,
представляващи 11 537.88 лева-главница и 1 985.62 лева-лихва, считано
от датата на неправомерно полученото парично обезщетение до датата на издаване
на разпореждането. Съобразно обстоятелствата, установени от контролните органи
в ТП НОИ Бургас и обективирани в констативен протокол №КВ-5-02-00735405 от
12.03.2020 г. е приел, че жалбоподателят е нямала право да получи посочените
парични обезщетения, тъй като е упражнявала реално дейност по трудово
правоотношение като управител на дружеството-осигурител за периода 23.01.2018
г.-17.10.2019 г., в противоречие с нормата на чл.46, ал.3 КСО/л.114 и 115 от
делото/.
Разпореждането е оспорено по административен ред
пред директора на ТП НОИ Бургас, който с решение №Ц 1040-02-124 от 15.10.2020
г. го е оставил в сила.
Решение № Ц 1040-02-124 от 15.10.2020 г. на
директора на ТП НОИ Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, решение №Ц1040-02-124 от 15.10.2020
г. е
издадено от компетентен орган, съобразно чл.117, ал.3 КСО. Компетентен е и
органът издал разпореждане №РВ-3-02-00780963 от 09.07.2020 г.- ръководител на контрола
по разходите на ДОО, ТП НОИ Бургас, според чл.114, ал.3 КСО.
На
второ място, същите са издадени в предвидената от закона писмена форма.
На
трето място, при издаване на решението и потвърденото с него разпореждане не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На
следващо място, относно приложението на материалния закон съдът съобрази
следното:
С
процесното решение директорът на ТП НОИ Бургас е оставил в сила разпореждане №РВ-3-02-00780963 от 09.07.2020 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО, ТП НОИ, с което, на основание чл.114, ал.1 КСО, е наредено Н.Я. да възстанови недобросъвестно получените парични
обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода
23.01.2018 г. до 17.10.2019 г. в размер на 13 523.50 лева, представляващи
11 537.88 лева-главница и 1 985.62 лева-лихва, считано от датата на
неправомерно полученото парично обезщетение до датата на издаване на
разпореждането/л.114 и 115 от делото/. Изложил е мотиви, че лицето е получило
парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за
периода 23.01.2018 г.-17.10.2019 г., за което не е имало право, тъй като през
посочения период е упражнявало реално дейност по трудово правоотношение като
управител на дружеството-осигурител. До този извод административният орган е
достигнал, след като е приел, че управителната и представителна власт на
управителя произтича от вписването му в |Търговския регистър, каквото вписване
липсвало. Затова изплатените суми, представляващи парично обезщетение, били
недобросъвестно получени от него и следвало да ги възстанови/л.8-12 от делото/.
По делото няма спор, че жалбоподателят е придобила
право на
парични обезщетения за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 дни по
чл.50 КСО от 23.01.2018 г. до 24.10.2018 г. и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст по чл.53 КСО за периода 25.10.2018 г. до 17.10.2019 г.,
съобразно подадените на 26.02.2018 г. и
09.11.2018 г. от осигурителя „Вип холидей“ЕООД удостоверения, приложение №10
към чл.9 от Наредба за паричните обезщетения
и помощи от държавното обществено осигуряване/обн.ДВ, бр.57/ 28.07.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г., НПОПДОО/ и сумите са изплатени.
Няма спор, че за
периода 23.01.2018 г. до 17.10.2019 г. осигурителят не е преустановявал дейност
за което обстоятелство сочат финансовите резултати на дружеството за 2017 г. и
2018 г.
Спорът се свежда
до това, дали Я. през периода 23.01.2018
г. до 17.10.2019 г., за който е получила парично обезщетение за бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, е осъществявала реално трудова дейност в
дружеството-осигурител „Вип холидей“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, на което е
управител и едноличен собственик на капитала.
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 КСО, посочена като правно основание за издаване на
оспореното разпореждане №РВ-3-02-00780963
от 09.07.2020 г. за
възстановяване на суми, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл.113. Следователно недобросъвестността на лицето, което е
получило осигурителните плащания е предпоставка за възстановяване на получените
суми. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде доказана по общите
правила на чл.170, ал.1 АПК от органа, издал административния акт, съдържащ
позоваване на недобросъвестност. В конкретния случай,
органът не е доказал недобросъвестно получени суми от Я., адресат на
административния акт. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило
осигурителното плащане да е знаело или да е било длъжно да знае за
съществуването, респ. за несъществуването, на отделни факти от обективната
действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително
плащане. В случая е прието, че лицето е недобросъвестно, тъй като въпреки че е
ползвало отпуск по чл.163, ал.1 КТ и чл.164 КТ е упражнявала трудова дейност
през същото време и което представлява пречка за получаване на осигурителното
плащане. Изводът, който е направил административният орган, че Я. е упражнявала
трудова дейност е провокиран от липсата на вписване в Търговския регистър на назначеното
на длъжност „управител“ лице. Вписването или липсата на такова, не може да бъде самостоятелен аргумент в
полза на направения извод, както и не може да замести липсата на доказателства за реално извършвана
дейност. По делото не се спори, че Я.К. К.е била назначена на трудов договор в
дружеството, на длъжност „управител“ до 17.06.2019 г. Тези обстоятелства не се
оспорват от органа, като е цитирана справка в електронната система на НОИ -
актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител/л.73 от
делото/, както и от приложената по делото „Справка от персоналния регистър на
НОИ за осигурителните период 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. на Къбова“ /л.92-97
от делото/. Отделно от това, следва да се има предвид и безспорният факт, че Я.
е била осигурена за социалния риск „бременност и раждане“; същият е възникнал
реално и е констатиран надлежно от компетентните медицински органи чрез
издаване на редовни болнични листи, които не са оспорени по съответния ред и са
влезли в сила.
Ето
защо, неправилно административният орган е приел, че Я. следва да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и
раждане и отглеждане на малко дете за периода 23.01.2018 г.-17.10.2019 г. в
размер на 13 523.50/тринадесет хиляди петстотин двадесет и три лева и
петдесет ст./, представляващи 11 537.88/единадесет хиляди петстотин
тридесет и седем лева и осемдесет и осем ст./-главница и 1 985.62/хиляда
деветстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и две ст./-лихва, считано от
датата на неправомерното му получаване до датата на издаване на разпореждането.
Предвид горното, решение
№Ц1040-02-124 от 15.10.2020 г. на директора на ТП НОИ Бургас и оставеното с
него в сила разпореждане №РВ-3-02-00780963 от 09.07.2020 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО, ТП НОИ Бургас, следва да бъдат отменени.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№Ц1040-02-124 от 15.10.2020 г. на директора на Териториално поделение/ТП/ на
Национален осигурителен институт/НОИ/ Бургас, с което е оставено в сила
разпореждане №РВ-3-02-00780963 от 09.07.2020 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО, ТП НОИ Бургас, с което, на основание чл.114, ал.1 и 3 КСО на Н.И.Я.
*** е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично
обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода
23.01.2018 г.-17.10.2019 г. в размер на 13 523.50/тринадесет хиляди
петстотин двадесет и три лева и петдесет ст./, представляващи
11 537.88/единадесет хиляди петстотин тридесет и седем лева и осемдесет и
осем ст./-главница и 1 985.62/хиляда деветстотин осемдесет и пет лева и
шестдесет и две ст./-лихва, считано от датата на неправомерно полученото
парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ :