№ 92
гр. Стара Загора , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501387 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Н.Й.П. от ***, чрез
пълномощника си мл.адв. К.П. К. от АК - Стара Загора против решение №
260333 от 15.04.2021 г., постановено по гр.дело № 4678/2020г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което е допусната съдебна делба между Д.С.А.
и Н.Й.П. по отношение на два недвижими имота и една движима вещ описани
подробно в обжалвания акт при квоти: по идеална част за страните. Със
същото решение съдът се е произнесъл, че възражението им за пълна
трансформация на лични средства при придобиване на собствеността е
неоснователно.
Въззивникът обжалва постановеното решение като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, както и необосновано, тъй
като направените от съда фактически и правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Излагат се изключително подробни
съображения.
Претендира се изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като
неправилно и необосновано. Моли съда, след като отмени постановеното
1
решение, да реши спора по същество, като установи основателността на
направеното възражение по чл.23, ал.1 от СК, а впоследствие да отхвърли
иска за делба. Претендира присъждане на направените разноски по делото и
пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.С.А. от
***, чрез пълномощника си адв.К.А., с който вземат становище, че въззивната
жалба е допустима, но е неоснователна, а първоинстанционното решение
законосъобразно и правилно. Излага подробни съображения.
Претендират присъждане на направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
Доказателствени искания не са направени с писмения отговор по чл.261
ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна,
поради което същата следва да се разгледа по съществото си.
Въззивникът Н.Й.П., редовно и своевременно призован, явява се лично,
заедно с ПЪЛНОМОЩНИКА си адв. К.К. надлежно упълномощен по делото,
които молят въззивния съд да уважи въззивната жалба и да се отмени изцяло
първоинстанционното съдебно Решение, с което е допуснал до делба
процесните недвижими имоти и движими вещи, като незаконосъобразно и в
противоречие с императивната разпоредба на чл.34 от ЗС и да реши спора по
същество, като отхвърли изцяло иска за съдебна делба, предявен от ищцата.
Въззиваемата Д.С.А., редовно и своевременно призована, не се явява
вместо нея се явява адв. К.А. от АК – Стара Загора, надлежно упълномощена
от по-рано, която моли въззивиния съд да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно Решение.
След като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната
писмена молба на жалбоподателите, както и с писмените доказателства по
делото съдът намира за изяснено следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл.
341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускането
на делбата.
В първоинстанционното производство е установена следната
фактическа обстановка:
По делото е представено и прието като писмено доказателство пред
2
първостепенния съд надлежно заверено копие от представеното по делото
решение с № 175/04.02.2020 г. по гр.д.№ 5837/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд, страните са бивши съпрузи, като бракът им
сключен на 22.02.1997 г. и съответно прекратен на датата 04.02.2020 г.
С договора за покупко-продажба на недвижимия имот, сключен с
нотариален акт № 128, том II, peг. № 4478, дело № 82/19.10.2001 г. на
нотариус Р.Б., въззивникът е придобил недвижими имот: ДВОРНО МЯСТО с
площ 1255 кв.м., находящо се в село С., ***, съставляващо поземлен имот 208
в кв. 16 по плана на селото, заедно с всички постройки в имота - едноетажна
масивна жилищна сграда и второстепенна сграда. Видно от скица № 15-
584971/06.07.2020 г. на СГКК - Стара Загора, към настоящия момент
посоченият имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
70202.501.208 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-11/23.02.2010г. на
изпълнителния директор н АГКК, с адрес на поземления имот: с. С., ***, с
площ на поземления имот: 1285 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м/, при съседи 70202.501.222; 7020.501.210; 702202.501.209;
70202.501.698; 7020.501.728; 70202.501.207, в който поземлен имот попадат:
сграда 70202.501.208.1, на един етаж, с предназначение: жилищна сграда
еднофамилна със застроена площ 64 кв.м. и сграда със застроена площ 41
кв.м., на един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване.
С договор от 22.04.1998 г. въззиваемата е придобила възмездно правото
на строеж за гаражната клетка с № 17 от 29 кв.м. в общинско място - парцел I,
кв.40 по плана на ***. С допълнителен договор от 22.04.1998 г. на
въззиваемата е отстъпено допълнително право на строеж от 1,06 кв.м. от
посоченото общинско място. С разрешение за ползване № 450/06.11.2001г.
гаражна клетка №17 от 29 кв.м., находяща се в ***, е въведена в
експлоатация. Видно от схема № 15- 1193557/29.12.2020 г. на СГКК - Стара
Загора, към настоящия момент посоченият имот представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.505.12.5.17 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-
5-51/24.06.2004г., с адрес на имота ***; самостоятелния обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 68850.505.12.5, с предназначение - хангар,
депо, гараж; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.505.12; предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда; брой
нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 30,06; съседни самостоятелни
3
обекти: на същия етаж: 68850.505.12.5.18; 68850.505.12.5.16; под обекта:
няма, над обекта: няма.
По делото не се спори, че по време на брака си страните са придобили с
договор за продажба и лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, както
и че тази движима вещ се държи от въззивника.
Правното твърдение на въззиваемата е, че горепосочените недвижими
имоти и движима вещ са придобити по време на брака със семейни средства,
поради което след прекратяването на брака са станали съсобствени на
страните при равни дялове. В отговора на исковата молба, въззивникът прави
възражение за пълна трансформация на лични средства по смисъла на чл.23,
ал.1 от СК при придобиване на делбените вещи, като твърди, че при
придобиването им са вложени негови лични средства. Твърди, че от негова
страна, средствата имат извънсемеен произход, тъй като са придобити чрез
дарение от родителите му. С оглед на това въззивникът счита, че е налице
пълно преобразуване на лично имущество по смисъла на чл.21, ал.1 от СК и
придобитите недвижими имоти и движима вещ са негова индивидуална
собственост.
За изясняване на обстоятелствата във връзка с придобиването на
делбените вещи по делото са разпитани и свидетели. Според свидетелката
Т.П.П. /майка на ответника/ синът й е придобил гаража в междублоково
пространство, къща в село С. и лек автомобил, като средствата са дарени на
сина й от нея и покойния й съпруг. Твърди, че средствата за гаража са дарени
през 1998 година. Тогава въззивникът се обърнал помощ към тях, защото
искал да се включи в покупката на гараж и те решили да му помогнат и му
дали пари на два пъти. Първият път, през 1998г. му дали 3000 лева и после
при втората вноска, през 1999-2000г., му дали още 2500 лева. Сочи също, че
със съпруга си решили да си намерят имот на село. Спрели се на имот в село
С. и предварително решили, че след като закупят имота, ще го запишат на Н.,
за да няма проблеми с брат си. За имота в село С. свидетелката и съпруга й
заплатили сумата 6500 лева на ръка на продавача, което станало пред
нотариуса. След като придобили имота, свидетелката и съпруга й започнали
ремонт, като намеренията им били да живеят там. Свидетелят Е.Й. П. /брат на
ответника/ твърди, че имотът в село С. бил закупен от майка му и баща му. Те
го купили, за да могат да почиват там, като не му е известно защо имотът се
води на името на брат му. Според Свидетеля Х.К.К. имотът в с.С. през лятото
се обитава от майката на ответника.
4
Анализът на свидетелските показания води до следните изводи:
Свидетелите П. и П. твърдят, че поземленият имот в с.С. е закупен за
родителите на ищеца, но като собственик на имота е записан въззивникът.
Единствено свидетелката П. е присъствала при сключването на сделката и
твърди, че продажната цена е била заплатена на лично на продавача от нея и
нейния съпруг. По отношение на гаража единствено свидетелката П. сочи, че
тя и съпругът й са дарили на сина си сума в общ на размера на 5500 лева.
При преценка на основателността на направеното възражение за пълната
трансформация от страна на въззивника следва да се изхожда от трайно
формираното в съдебната практика разбиране досежно подлежащите на
доказване факти и начина, по който следва да бъдат доказани, за да се приеме,
че е оборена презумпцията за съвместен принос. В тежест на позоваващия се
на пълната трансформация е да е да опровергае презумпцията по чл.21, ал.З
от СК, като проведе пълно и главно доказване, че вложените от него при
закупуването по време на брака на вещ средства са от извънбрачен произход.
Същият трябва да докаже правопораждащите факти, от които черпи
изгодните за себе си правни последици, а именно: 1. придобивната стойност
на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2.
размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на
чл.23 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот; 3.
влагането им за придобиването на процесния недвижим имот. В този смисъл
са: Решение № 843 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 315/2010 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 69 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3436/2018 г., I г. о., ГК.,
Решение № 581 от 02.08.2010 г. по гр.д. № 1329/2009 г. на ВКС, Решение N°
581 от 02.08.2010 г. по гр.д. № 1329/2009 г. на ВКС, Определение № 184 от
15.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 461/2019 г., I г. о., ГК и др/. Главното
доказване има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствена
тежест, а пълното цели да създаде cniypHO убеждение на съда в истинността
или неистинността на съответното фактическо твърдение /Определение №
275 от 28.05.2020 г. по гр. д. № 295/2020 г., I г. о., ГК/.
Въззивният съд счита, че жалбата се явява допустима, но
неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно. В тази връзка съдът не може да се сподели
твърдението във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил или игнорирал
определени доказателства. Вътрешните отношения между съпрузите
подлежат на уреждане след прекратяването на брака в зависимост от
основанието, на което са дадени средствата. През време на брака при законов
5
режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху
вещи като лични - в съпружеска имуществена общност. Съвместният принос
на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания,
какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот. По делото са
били разпитани горепосочените свидетели и събрани достатъчно
доказателства, но ответника не е успял да докаже с главно и пълно тезата си
за вложени лични средства на Н.П.. Не се заявило категорично дарственото си
намерение на майката към ответника за конкретния недвижим имот - гараж в
***, а не като подарък за семейството. Както и не стана ясно дали се говореше
за същият недвижим имот - къща с двор в с.С., придобит от страните по време
на брака или за друг имот в същото населено място. По делото са били
зададени и въпросите към въззиваемата А. по реда на чл.176 ГПК, на които
същата е отговорила точно, ясно и категорично относно произхода на
средствата за закупуването на процесните вещи. Това, че отговорите не са
били каквито е очаквал ответника, не е основание да се приемат за доказани
обстоятелствата, както повелява специалната разпоредба на чл.176, ал.3 от
ГПК. От друга страна цитираната съдебна практика на ВКС, посочена във
въззивната жалба е неприложима за конкретния случай. Не може да се
тълкуват думите на свидетелите и да се търсят намеренията на някой друг,
когато това не изрично заявено от самия свидетел. Свидетелските показания
не следва да бъдат оправданието за процесуалното бездействие на страната,
както и не следва това да доведе и до грешката на съда, нито до порок на
решението. Наведени са доводи във въззивната жалба за нарушено право на
реплика на представената писмена защита, тъй като съдът не е изпратил
препис /екземпляр/ от писмената защита на другата страна. Според съда,
подобно задължение не стои пред него, тъй като няма законова опора и
законово задължение за изпращането на преписи от писмената защита.
Доколкото страните биха искали да се запознаят с аргументите на противната
страна, то всяка от тях следва да прояви инициатива и да се снабди със своя
препис.
Въззивният съд намира за несъстоятелни оплакванията на процесуалния
представител на въззивникът във въззивната му жалба, че придобиването на
идеалните части от процесните имоти било недопустимо, тъй като имотите
били неподеляеми и трябвало да се съберат всички съсобственици да решат
коя част от имота всъщност да се прехвърля. Касае се за претендирането на
идеални части в конкретния случай, а не на реални такива, а и съобразно
разпоредбата на чл. Чл. 21. ал.(1) от СК, вещните права, придобити по време
6
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал.(2)
Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в
грижи за децата и в работа в домакинството. Съобразно ал.3 съвместният
принос се предполага до доказване на противното. Въззивният съд също
намира, че въззивникът не е успял да обори и тази законова презумпция
касателно съвместния принос за придобиването на собствеността върху
процесните вещи. В тази връзка и това оплакване във въззивната жалба се
явява неоснователно.
В разглеждания случай не се спори, че и трите вещи, за които се твърди,
че са придобити при условията и режима на пълната трансформация на лично
имущество на ответника, са предмет на договори за покупко-продажба. С
оглед на това за оборване на презумпцията за съвместен принос е
наложително да се установи, че продажната цена за тези вещи е заплатена с
извънсемейните средства, /в този смисъл са: Решение № 218 от 01.12.2016 г.
но ВКС по гр. д. № 1872/2016 г., Решение № 81 от 15.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 172/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 378 от 14.08.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 5366/2016 г. II г.о. и др./.
В настоящото производство липсват доказателства за произхода на
средствата, с които е заплатена цената на лекия автомобил. По отношение
заплащането на цената на гаража няма писмени доказателства, както за
размера на цената, така и за нейното заплащане. Свидетелката П. твърди,
единствено и само че със съпруга си са дарили на сина си парична сума, но
липсват каквито и да било доказателства, че именно тази сума е вложена в
закупуването на вещта. Единствено по отношение на имота в с.С.
свидетелката П. излага преки възприятия относно заплащането на продажната
цена.
Внимателният анализ на показанията на тази свидетелка, които
кореспондират и с твърденията на самия ответник в отговора на исковата
молба, обаче не могат да обосноват извод за извършено дарение на парични
средства. Свидетелката ясно сочи, че намерението им е било имотът да бъде
закупен от нея и нейния съпруг, но като купувач по сделката е вписан
въззивникът за да си няма проблеми с брат си". Не става ясно какви точно
проблеми е следвало да бъдат избегнати с това действие, но изложените от
свидетеля обстоятелства по-скоро очертават намерение на страните по
продажбата за персонална симулация относно приобретателя на имота, а не
7
дарствено такова. Свидетелят П. също не твърди намерение на родителите му
да надарят ответника, а сочи, че имотът е бил закупен от родителите му за да
могат да почиват там".
По дефиниция дарението се явява каузална сделка, характеризираща се
със специфичното си дарствено намерение. Посоченото означава, че
типичната непосредствена цел на дарителя е със своя безвъзмезден акт да
предизвика увеличаване на имуществото на надарения за сметка на своето
имущество, без да очаква насрещна престация. Както беше обосновано по-
горе, установените от свидетелските показания обстоятелства не сочат
категорично на намерение на родителите на ответника да го облагодетелстват
за своя сметка.
Освен това свидетелката П. се явява и майка на ищеца и е от кръга на
лицата по чл. 172 от ГПК. Тъй като показанията й за заплащане на
продажната цена на имота в с.С. от родителите на ищеца не се подкрепят от
останалите доказателства по делото, същите не следва да бъдат кредитирани с
доверие от съда.
Изложеното налага извода, че от събраните по делото доказателства не
се установява истинността на твърдението на ответника за изключителен
извънсемеен произход на средствата, с които е заплатена продажната цена на
делбените вещи. С оглед на това възражението на ответника за това, че е
индивидуален собственик поради пълна трансформация на лични средства
при придобиване на собствеността върху тези вещи, се явява неоснователно.
По тези съображения, съдът намира, че процесните недвижими имоти и
движима вещ са представлявали съпружеска имуществена общност, тъй като
са придобити от страните по време на брака в резултат на съвместен принос
по смисъла на чл.21, ал.2 от СК, независимо от това на чие име са придобити.
Съобразно разпоредбите на чл.27, ал.1 и чл.28 СК с прекратяването на СИО
между страните е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове.
Изложеното налага извода, че страните по делото са съсобственици с равни
дялове на недвижимите имоти и движимата вещ, предмет на иска.
С оглед на това, първостепенният съд е преценил правилно и
законосъобразно, че следва да бъде допусната съдебната делба между
страните по отношение на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70202.501.208 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-11/23.02.2010г.
8
на изпълнителния директор н АГКК, с адрес на поземления имот: с.С., ***, с
площ на поземления имот: 1285 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м/, при съседи 70202.501.222; 7020.501.210; 702202.501.209;
70202.501.698; 7020.501.728; 70202.501.207, в който поземлен имот попадат:
сграда 70202.501.208.1, на един етаж, с предназначение: жилищна сграда
еднофамилна със застроена площ 64 кв.м. и сграда със застроена площ 41
кв.м., на един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.505.12.5.17 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-
5-51/24.06.2004г., с адрес на имота ***; самостоятелния обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 68850.505.12.5, с предназначение - хангар,
депо, гараж; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.505.12; предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда; брой
нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 30,06; съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: 68850.505.12.5.18; 68850.505.12.5.16; под обекта:
няма, над обекта: няма; и следната движима вещ: ЛЕК АВТОМОБИЛ
марка„Фолксваген//, модел „Пасат" с per. № ***, който се държи от Н.Й.П.,
при съответните квоти: 1/2 идеална част за Д.С.А. и 1/2 идеална част за
Н.Й.П..
Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че постановеното от
първоинстанционния СтРС решение е валидно, правилно и законосъобразно и
съответно въззивният Старозагорски окръжен съд следва да потвърди изцяло
Решение № 291 от 28.02.2020г, постановено по гр. д. с № 1615/2019г по описа
на Районен съд - гр. Стара Загора и да остави без уважение въззивната жалба.
С оглед на гореизложеното, Окръжният съд, като въззивна инстанция
следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното
Решение, по първата фаза на делбата, в обжалваната му част.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК и във връзка с
определение № 152/08.06.2015 год., постановено по ч.гр. дело под №
6646/2014 год. на ВКС, 2-ро гр.о., въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата направените от последната по делото разноски пред
въззивната инстанция, общо в размер на 800 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат адв. К.А. от Адв. колегия – Стара Загора
съобразно представените доказателства за направени такива, а именно
договор за правна защита и съдействие от 11.05.2020 год. /на лист 18 от
9
въззивното дело/, в който е отбелязано че посоченото възнаграждение на адв.
А., е заплатено в брой.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение под № 260333 от 15.04.2021 г.,
постановено по гр.дело № 4678/2020г. по описа на Старозагорски районен
съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н.Й.П. от *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.А. от *** сумата от
800.00 лв. /осемстотин лева/, представляваща направените от последния
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10