Решение по дело №32/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 04.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд         І наказателен състав,

на седми юли                                 през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Красимира Божакова

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 32 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-0281-000884 от 10.10.2019 г. на ВПД Началник Група на РУ „Полиция“- К. към ОД на МВР- П., на Д.Й.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетата фактическа обстановка, както и счита, че не е извършил твърдяното нарушение. Не се сочат доказателства.  

 В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Не се представлява. Поддържа жалбата си. Прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Представено е писмено становище по жалбата, която се счита за неоснователна и се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е и допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели Л. в качеството му на актосъставител и П. като свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 19-0281-000884 от 10.10.2019 г., ведно с разписка за връчването му, АУАН серия АА, бл. № 384246 от 01.09.2019 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед № 8121К-1500/29.01.2019 г., съдът намира за установено следното:

         На 01.09.2019 г. полицейските служители при Р.н.М.К.Л.- мл. автоконтрольор и П.- полицай ООР изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и безопасност на движението в с. К., на изхода за прохода „Б.“. Около 20,50 часа, по ул. „В.“ срещу № **, където бил позициониран полицейския автомобил забелязали идващ от прохода лек автомобил „Субару Легаси“  рег. № ********. Св. П. забелязал, че водача на автомобила бил без поставен обезопасителен колан. Това била причината, за да бъде спрян автомобила. При извършената проверка било установено, че водач на автомобила бил жалбоподателя Б..

         Във връзка с констатираното мл. автоконтрольор Л. съставил АУАН срещу жалбоподателя, с който било прието, че последният, като правоспособен водач, е извършил нарушения на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, тъй като на 01.09.2020 г., около 20,50 ч., в с. К., по ул. „В.“ срещу № ** управлява личния си лек автомобил„Субару Легаси“  рег. № ********, като при проверката било установено, че по време на движение водачът не използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван.  

         Жалбоподателят подписал съставения АУАН като вписал собственоръчно възражение, че му е отказана легитимация със сблужебна карта, след което последвало арогантно поведение, а коланът му бил свален при спряло МПС. Получил препис от същия.

         На 10.10.2020 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично описани с АУАН обстоятелства по нарушението, на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.         Атакуваното наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на 13.12.2019 г., като на същата дата била депозирана и жалбата срещу него. 

         Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира изцяло при постановяване на решението си, тъй като същите са безпротиворечиви помежду си, последователни са и пряко относими към предмета на доказване по делото.

         При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

         От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява извършеното от жалбоподателя Б. нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесното нарушение е констатирано с АУАН, съставен от оправомощено длъжностно лице. АУАН съдържа всички необходими задължителни реквизити, съобразно чл.42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен относно обстоятелствата по извършването, датата и мястото, така, че за жалбоподателя е налице яснота какво нарушение е осъществил, кога и къде, поради което и не е нарушено правото му на защита.

Доказателства, оборващи констатациите за описаното нарушение в акта не са представени от жалбоподателя. Налице е единствено декларативно изявление, че не е извършил нарушението. Същото обаче не се споделя от съда, тъй като от една страна е налице акт, който се ползва доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП и не е оборен, а и от друга страна са налице показанията на актосъставителя Л. и на свидетеля по акта и същевременно очевидец на извършените нарушения П., които изцяло потвърждават отразените констатации в акта. Показанията на двамата полицейски служители са безпротиворечиви, еднопосочни, установяващи безспорно извършеното нарушение, както и обективни, доколкото не се установиха отношения, които да внесат съмнение в тяхната безпристрастност.

Във връзка с гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано от доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила му е бил оборудван в нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Атакуваното наказателно постановление също е издадено от оправомощено длъжностно лице, като същото съдържа всички императивно установени в чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. Посочени са обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение, датата и мястото на извършване, неговия автор. Посочени са съответни на обстоятелствата, правна квалификация на деянието, както и е приложена съответната санкционна норма. Наложеното наказание е определено в рамките на предвиденото в санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и тъй като същото е посочено във фиксиран размер от 50 лв. в приложимата разпоредба се явява и съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Деянието не представлява маловажен случай. Нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обичайните. Управлението на МПС без обезопасителен колан касае безопасността на движението, поради което и неспазването на съответните задължения от водача, макар и да не са настъпили вреди от извършването му не обуславя маловажност на случая. В тази насока следва да се отчете и изключително широкото разпространение на това нарушение, както в съдебния район, така и в цялата страна.

Отнемането на 6 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, касае наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като е съобразено с изискванията на чл.6 ал.1 т.10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0281-000884 от 10.10.2019 г. на ВПД Началник Група на РУ „Полиция“- К. към ОД на МВР- П., с което на Д.Й.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ