О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
06.12. 2018
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на шести декември,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 480 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от АГРОФОГ 2 ЕООД, ЕИК
*********, гр. Монтана, представлявано от управителя И.Г.Т., чрез пълномощника,
адв. К.Г., САК, срещу ВИП – В. ***, представлявано от управителя В.К.С., за установяване на
задължение по търговски договор за продажба на горива.
Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ищецът има вземания към длъжника, както следва:
1.
Вземане в размер на 6120,60 лв. – главница, представляваща задължение по
фактури за доставено, но незаплатено гориво,
2.
Вземане в размер на 292,00 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забава, считано от деня на забавата на плащането по всяка от
фактурите, а именно 5 дни след издаването на съответната фактура, до 26.11.2017
год. – датата на съставяне на заявлението по чл. 410 ГПК;
3.
Законната лихва върху главницата от 01.12.2017 год. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските по заповедното и по исковото
производства.
Искът е допустим – налице е интерес от
търсената с него защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор № 14/29.11.2016 год., за продажба на светли горива, сключен между
страните;
2.
Фактура № 498/26.07.2017 год., издадена от ищеца;
3.
Фактура № 511/31.07.2017 год., издадена от ищеца;
4.
Фактура № 553/31.08.2017 год., издадена от ищеца;
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1.
Да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в и.м. въпроси;
2.
Да се изиска и
приложи ч.гр.д. № 3073/2017 год. На ЛРС.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си, ответникът счита исковете за допустими, но
ги оспорва изцяло. Оспорва твърдението, че между страните е сключен
представеният с исковата молба договор за доставка на горива, като на свой ред
твърди, че нито е подписвала, нито е упълномощавала друго лице да сключи от
името на ответното дружество този договор. Твърди, че представител на ответника
не е подписвал и представените фактури.
Оспорва изцяло всички представени с исковата молба
писмени доказателства.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
Доказателствени искания, направени с
отговора на ответника:
1.
Да бъде задължен ищеца да представи оригиналите на представените с исковата
молба писмени доказателства;
2.
Да бъде допусната съдебно-графологична експертиза, която да отговори на поставените
в отговора въпроси.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
На осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК
следва да приеме и допусне приложените от страните писмени доказателства.
Доколкото в отговора си ответникът оспорва основанието, а
не размера на претенцията, по искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание.
По искането на ответника за откриване на производство по
чл. 194 ГПК и за назначаване на съдебно-графологична експертиза съдът ще се
произнесе също в открито съдебно заседание, като на ищеца следва да се даде
възможност, на осн. чл. 193, ал. 2 ГПК да заяви желае ли да се ползва от
оспорените документи.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д.
№ 3073/2017 год. по описа на РС – Лом.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от АГРОФОГ 2 ЕООД, ЕИК *********, гр. Монтана, представлявано от управителя И.Г.Т.,
чрез пълномощника, адв. К.Г., САК, срещу
ВИП – В. ***, представлявано от
управителя В.К.С., за установяване на задължение по търговски договор за
продажба на горива.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба:
1.
Договор № 14/29.11.2016 год., за продажба на светли горива, сключен между
страните;
2.
Фактура № 498/26.07.2017 год., издадена от ищеца;
3.
Фактура № 511/31.07.2017 год., издадена от ищеца;
4.
Фактура № 553/31.08.2017 год., издадена от ищеца;
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д. № 3073/2017 г.,по описа на
РС – Лом.
ПРИЕМА писменият отговор на ответника.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, на осн. чл. 193, ал. 2 ГПК, най-късно в
първото открито съдебно заседание да заяви ще се ползва ли от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва:
1.
Договор № 14/29.11.2016 год., за продажба на светли горива, сключен между
страните;
2.
Фактура № 498/26.07.2017 год., издадена от ищеца;
3.
Фактура № 511/31.07.2017 год., издадена от ищеца;
4.
Фактура № 553/31.08.2017 год., издадена от ищеца;
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, да представи в оригинал
писмените доказателства, представени с исковата молба, с последиците по чл. 183 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 12.02.2019
г. от 09,30 часа, за която дата да
бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 318 и следв. ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди,
че между страните са съществували трайни търговски отношения. На 29.11.2016
год. между тях, ищеца като продавач, а ответникът – купувач, бил сключен
договор за продажба на горива. Въз основа на договора, ищецът доставил на
ответника уговорените горива и издал 3 бр. Фактури, а за отвътника възникнало
задължението да заплати цената на стоката в 5-дневен срок от издаването на
фактурите, което последният не е сторил и до момента въпреки многократно
провежданите разговори.
За това, в производство по чл. 410 ГПК, по заявление на
ответника, по ч.гр.д. № 3073/2017 год. на ЛРС била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 04.12.2017 год., при връчването на която,
ответникът се възползвал от правото си на възражение.
За това за ищеца възникнал правен интеред от
предявяването на настоящия установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ищецът има вземания към длъжника, както следва:
1.
Вземане в размер на 6120,60 лв. – главница, представляваща задължение по
фактури за доставено, но незаплатено гориво,
2.
Вземане в размер на 292,00 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забава, считано от деня на забавата на плащането по всяка от
фактурите, а именно 5 дни след издаването на съответната фактура, до 26.11.2017
год. – датата на съставяне на заявлението по чл. 410 ГПК;
3.
Законната лихва върху главницата от 01.12.2017 год. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските по заповедното и по исковото
производства.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си, ответникът счита исковете за допустими, но
ги оспорва изцяло. Оспорва твърдението, че между страните е сключен
представеният с исковата молба договор за доставка на горива, като на свой ред
твърди, че нито е подписвала, нито е упълномощавала друго лице да сключи от
името на ответното дружество този договор. Твърди, че представител на ответника
не е подписвал и представените фактури.
Оспорва изцяло всички представени с исковата молба
писмени доказателства.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдяните
в нейна полза обстоятелства.
С оглед
въведените от ответника възражения, по делото няма неоспорени фактически
твърдения.
В това производство ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
валидно учреден между спорещите договор за търговска продажба, изправността си като продавач, както и размера на претенцията си.
Ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост.
Доколкото и двете страни са търговци, в случая намират
приложение разпоредбите на ТЗ за търговската продажба.
Във връзка с направеното
от ответника оспорване на представените от ищеца писмени доказателства, съдът е
дал указания по чл. 183 и чл. 193 ГПК на ищеца в настоящото определение.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
Р. СЪДИЯ: