№ 13360
гр. С, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110152002 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г. на ответниците топлинна
енергия, като потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, дължимата цена, поради което са изпаднали в забава. При тези твърдения
иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на разделност сумата 1723,99
лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 05.
2018 г. – м. 04. 2020 г. и сумата 59,70 лв. за дялово разпределение за периода м. 05. 2018 г. –
м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2021 г. до окончателното й
изплащане; сумата 241,56 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 16.12.2018 г. - 16.04.2021 г. и сумата 15,33 лв. - законна лихва
за забава върху главницата за цена за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. -
16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
вземанията, по която е подадено възражение, което обосновава интереса от предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Ц. Б. Л. е депозиран подробен отговор на исковата
молба, в които исковете се оспорват по основание и размер при твърдения, че не са налице
договорни отношения с ищеца. Реливирано е възражение за изтекла давност.
1
Ответникът К. Б. Л. оспорва исковете при възражения, че няма качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди и не е обвързан от договор за продажба на топлинна
енергия с ищеца, , както и че липсва правоотношение с дружеството, осъществяващо
топлинно счетоводство. В условията на евентуалност релевира възражение за настъпила
погасителна давност относно вземанията на ищеца за част от периода.
„Т” ООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца,
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи
условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ). Изричното
волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва презумираното– агр. от чл. 9
от ЗЗД.
Между главните страни е възникнало облигационно отношение от качеството на
ответниците на наследници на Р Р Л.. Установява се, че последната е била потребител на
топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период. Така Нотариален акт за
продажба на недвижим имот ..., том II, рег. № ..., дело 224 от 2005 г. и удостоверението за
наследници изх. № 70 от 16.01.2017 г., издадено от Столична община, район С. Така
ответниците по делото следва да отговарят от стойността на потребената енергия при квоти
от по 1/2 ид ч.
Следователно ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за цената на доставяната в собствения им апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Т С" ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за
одобряването им от КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради
липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответникът е изявил
писмено несъгласието си с тях, като е предложил на топлопреносното предприятие ОУ,
различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
2
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия
срещу ответниците е доказан по основание за посочения по – горе период.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответниците възражение за
погасяване по давност на главното вземане за цена на топлинна енергия.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия ( чл. 33, ал. 2 ) на ищцовото дружество, приложими за процесния
период клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Така, от падежа и на първото задължение в периода, на 16.07.2018 г., до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31.05.2021 г., когато давността е
прекъсната, не е изтекъл срок от 3 години, поради което възражението на ответниците е
неоснователно.
Съгласно, заключението на съдебно – счетоводната експертиза вземането на за цена на
топлинна енергия е в размер 1709,61 лв., а лихвата за забава в размер 193,92 лв. Посочените
суми следва да бъдат разпределени съобразно квотите в наследството.
Предвид изложеното установителните искове за цена на топлинна енергия и лихва за забава
върху тази главница, следва да бъдат уважени за установените размери, като за разликата до
пълните предявени размери бъдат отхвърлени.
Относно претенцията за цена на услугата дялово разпределение:
Ответниците, както беше посочено по – горе, са потребители на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в
3
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – протоколи от ОС на
етажната собственост, договор между ищеца и ФДР, както и представените от третото лице
помагач отчети, заключението на СТЕ и ССчЕ, съдът приема, че услугата дялово
разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност възлиза на 59,70 лв., поради
което ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата
дялово разпределение в посочения размер, както и лихва за забава в размер 11,75 лева.
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31.05.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени направените разноски за исковото производството, съразмерно на
уважената част от исковете в общ размер 734,78 лв. / за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозити за вещи лица/ и за заповедното производство в размер на 87,89
лв.
На ответниците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на по 12,86 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ц. Б. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. С, ул."..." № 39, адв. НН Г дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. С, ул. "..."
4
№ 23Б, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 854,81 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 05. 2018 г. – м. 04.
2020 г. и сумата 29,85 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.05.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 96,96
лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
16.12.2018 г. - 16.04.2021 г., както и сумата от 5,88 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021
г., за които суми по ч. гр. д № 30593/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 854,81
лева за пълния предявен размер от 862 лв., акцесорния за разликата над 96,96 лева до
предявения размер от 120,78 лева, и акцесорния върху главницата за цена за дялово
разпределение за разликата над 5,88 лева до предявения размер от 7,66 лева, като
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Б. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. С, ул."..." № 39, адв. М К дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. С, ул. "..." №
23Б, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 854,80 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 05. 2018 г. – м. 04.
2020 г. и сумата 29,85 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.05.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 96,96
лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
16.12.2018 г. - 16.04.2021 г., както и сумата от 5,88 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021
г., за които суми по ч. гр. д № 30593/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 854,80
лева за пълния предявен размер от 861,99 лв., акцесорния за разликата над 96,96 лева до
предявения размер от 120,78 лева, и акцесорния върху главницата за цена за дялово
разпределение за разликата над 5,87 лева до предявения размер от 7,67 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. Б. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ул."..." № 39, адв. НН Г и К. Б.
Л., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ул."..." № 39, адв. М К да заплатят по равно на
"Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. С, ул. "..." № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 734,78 лв. –
разноски за исковото производство и сумата 87,89 лв. - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д № 30593/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. С, ул. "..." № 23Б, да заплати на Ц. Б. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. С, ул."..." № 39, адв. НН Г сумата 12,86 лева- разноски за адвокатско
5
възнаграждение.
ОСЪЖДА "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. С, ул. "..." № 23Б, да заплати на К. Б. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. С, ул."..." № 39, адв. М К сумата 12,86 лева- разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Т” ООД, ЕИК ********* -
трето лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6