Решение по дело №497/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1122
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20191100900497
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№……

Гр. София, 19.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание състояло се на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                  СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 497/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 и слeдващите от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 36402/18.03.2019 г., подадена от „Ю.2.” ООД, ЕИК********,  със седалище и адрес на управление ***, срещу „М.“ АД, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „********.

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 46 985,19 лв., ведно със законната лихва дължима, считано от 18.03.2019 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главния дълг – представляваща незаплатена цена на продадени стоки – материали за В и К и отопление, което задължение произтича от сключен договор от 19.02.2018 г. и издадени въз основа на него и на осъществени доставки 3 броя фактури – фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност от 17 335,30 лв., фактура № **********/04.09.2018 г. на стойност от 17 400,10 лв., и фактура № **********/24.10.2018 г. на стойност от 12249,79 лв. 

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало търговско правоотношение въз основа на сключен на 16.02.2018 г. договор имащ за предмет доставка на стоки и материали за В и К и отопление. Пристъпвайки към изпълнение на обвързаността си по този договор дружеството-ищец в качеството му на продавач доставило в полза на ответника – купувач стоки отнасящи се до очертания по-горе предмет на сделката, като в тази връзка издало 3 броя фактури : фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност от 17 335,30 лв., фактура № **********/04.09.2018 г. на стойност от 17 400,10 лв., и фактура № **********/24.10.2018 г. на стойност от 12249,79 лв. Тези фактури били придружени и от съставени приемо-предавателни протоколи носещи подписа на представител на купувача. Сочи се, че общия размер на продадените и предадени в полза на ответника стоки възлиза на сумата от 46 985,19 лв., като се иска нейното присъждане от сезирания съд. Настоява се и за присъждане на направените от ищеца разноски във връзка с обезпечението на иска му, както и тези обусловени от настоящия исков процес. 

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока нито по чл.367, ал.1 ГПК, нито след изтичането му.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, от фактическа страна намира за установено следното:

На 16.02.2018 г. страните са встъпили в договорно правоотношение от рамков характер, с което дружеството-ищец се е задължило спрямо ответното такова да осъществява в полза на същото периодична доставка на стоки и материали за В и К и отопление, при единични цени определяни от продавача. Уговорено е, че видът и броят на стоките и материалите, които ще бъдат предмет на доставка между страните ще се конкретизират с нарочна заявка отправяна от купувача до продавача. Предвидено е, че стоката предмет на съответната заявка се получава в склада на продавача. Тя се предава на купувача след изготвянето на приемо-предавателен протокол подписан от лицата по чл. 5, ал. 1 от договора и от представител на продавача. Относно цените и начина на тяхното плащане е постигнато  съгласие, че цените и получените стоки се отразяват в издадена от продавача фактура, която следва да бъде подписана от купувача. Поставено е изискване, че стока по конкретна заявка се предава на купувача едва когато цените за получени стоки по предходни заявки са заплатени на продавача. Установено е и изключение от посоченото договорно правило, а именно, че продавачът може да изпълни заявка на купувача и без да са направени плащания по предходна изпълнена заявка, но за не-повече от 20 000 лв., която сума страните приемат че има предназначението на кредитен лимит.     

Установява се, че в пределите на изпълнение на обвързаността си от учреденото продажбено правоотношение с ответника, дружеството –ищец в качеството му на продавача е издало 3 броя фактури /17.07.2018 г.; 04.09.2018 г.; и 24.10.2018 г./ , в които са отразени стопански операции по извършени доставки на стоки, с ясно описание вида на същите, тяхното количество, единична цена и обща стойност. Съобразно отразяването в коментираните фактури доставените в полза на ответника – купувач стоки по фактура № **********/17.07.2018 г. са на стойност от 17 335,30 лв.; по фактура № **********/04.09.2018 г. са на стойност от 17 400,10 лв.; и по фактура № **********/24.10.2018 г. на стойност от           12 249,79 лв.     

 Фактът на предаването на фактурираните видове и количества изделия предназначени за сегментите В и К и отопление се разкрива от изготвените три броя предавателни протоколи съставени на  17.07.2018 г.; 04.09.2018 г.; и 24.10.2018 г.  /момента на съставяне на всяка от цитираните по-горе фактури/, като на същите е даден вид да са подписани от надлежно натоварено с тази дейност от купувача лице /технически ръководител на обект – Белозем/.    

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

Относно предявените за разглеждане претенции с правна квалификация по чл. 327 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

     Ищецът извежда легитимацията си на кредитор по претенцията си за заплащане на сумата от общо 46 985,19 лв. излагайки твърдения за наличие на търговски отношения създадени с ответника при източник договор за продажба на стоки. Следователно, в тежест на ищеца съобразно чл. 154 ГПК е да установи, че между страните е съществувало твърдяното договорно правоотношение и че е доставил стоките на купувача. При предявен иск за изпълнение на основното задължение на купувача по търговска сделка, в тежест на продавача е да докаже предаването на стоката във фактическата власт на приобретателя, или предаването на документите, даващи право на купувача да получи стоката /чл.327, ал.1 ТЗ/, а купувачът следва да установи при условие на пълно главно доказване изпълнението на основното си задължение – плащането на уговорената продажна цена.

По установяването на валидно възникнало продажбено правоотношение ищецът е ангажирал необходимия обем от доказателства, а именно представил е сключен в писмена форма договор, в чието съдържание ясно е демонстрирана воля от страните, че желаят да се обвържат с права и задължения по договор за продажба на стоки. Прегледът на съдържанието на подписаното продажбено съглашение показва, че същото има минимално изискуемите реквизити, които да разкриват съгласие за встъпване в продажбено правоотношение, а именно присъства ясно очертаване качествата на страните /коя е продавача и коя купувач/, какъв е предметът на договора, както и какво е съдържанието на поеманите насрещни права и задължения по сделката. Няма установяване на пороци към момента на сключване на сделката, които да създават извод за недействителност на същата, което е означава, че участниците по нея трябва да изпълняват надлежно поетите един към друг облигационни задължения. Правейки именно това дружеството-ищец, като продавач е осъществило доставка на определен вид и количество стоки в полза на ответника – купувач, като последния ги е получил реално. Релевантният факт на доставката на стоките се потвърждава от оформените протоколи по смисъла на чл. 7 от договора, на които е придаден вид да са подписани от представител на ответника по смисъла заложен в чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от същия. От ответната страна няма оспорване на това обстоятелство, което означава, че лицето положило подпис в тези протоколи действително е разполагало с правомощия да получи доставяните от продавача в полза на купувача стоки, чиито вид и количество са очертани в съдържанието на самите протоколи. Действително изготвените от продавача фактури, в които е манифестиран размера на цените на доставяните в полза на купувача стоки не са подписани от представител на купувача, каквото изискване е заложено в текста на чл. 11 от договора. Този пропуск обаче съвсем не означава, че в правната сфера на продавача не се е породило правото да получи цената на доставените от него на купувача стоки. Това е така, защото както вече се посочи фактът на доставката на стоките, чието заплащане се претендира е недвусмислено установен, а изискуемостта на престацията за заплащане на тяхната цена не е обусловена от подписването на издаваната от ищеца фактура за съответната доставка. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 1 от коментирания рамков договор за продажба изцяло в прерогативите на продавача е да определя размера на продажната цена на изделието, което купувача е заявил да му бъде доставено. Разбира се ако купувачът не е съгласен  с цената на стоката, която е заявил за доставяне, то същия може да се откаже от покупката й. Съгласно чл. 10 от договора преди да се пристъпи към етапа на доставка на заявеното изделие продавачът изготвя проформа-фактура, в която ясно посочва размера на единичната и общата цена на заявените му стоки и я предоставя на купувача. Посоченият документ има характеристиките на оферта. Макар в кориците на делото да не са събрани доказателства за такива оферти, фактът на получаване на стоките от купувача предполага преди това същия да е получил въпросните сведения относно цената на стоките, които предстои да му се доставят. По делото няма данни същия да е възразил по предложената цена, а напротив демонстрирано е договорно поведение по приемане на стоката, което означава съгласие с цената й.          

Всичко изложено мотивира настоящата инстанция да формира заключение, че продавачът и ищец по настоящото дело има качеството на изправна страна по създаденото продажбено правоотношение относно доставките на стоки, чието разплащане претендира да получи от купувача. Последният не е въвел никакви възражения, било по възникването на договорното правоотношение, било по начина на изпълнението на задълженията поети от продавача към него. Напротив, същият не взема участие  в провеждащия се исков процес, въпреки надлежното му известяване за него, в това число не прави твърдения за осъществено погашение на паричните претенции, чиито адресат се установява да е, още по-малко представя доказателства в насока установяване на подобен факт.    

С оглед изложените съображения съдът счита, че предявените претенции за присъждане на сумата от общо 46 985, 19 лв. трябва да бъдат изцяло уважени, като ответника бъде осъден да заплати посоченото вземане е полза на ищеца. С оглед изхода на делото по заявените за разглеждане осъдителни искове, като законна последица на позитивното решение в полза на ищеца трябва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от подаване на ИМ  – 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно отговорността свързана с разноските, които страните си дължат една на друга във връзка с разрешения спор сезираният съд приема следното :

Ищецът, чрез процесуалния си представител по делото – адвокат М. изрично е поискал присъждане на разноските направени в настоящото исково производство, както и тези сторени в рамките на производството по обезпечаване на бъдещ иск, което е инициирано преди подаване на ИМ. Прегледът на ангажираните доказателства във връзка с разноските показва, че извършените такива за осъществяване на защитата на интересите на ищеца в исковото производство възлизат на сумата от общо 1 879,41 лв., като същите се свеждат единствено до заплатената държавна такса за разглеждане на предявените искове. Относно претенциите за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и за стойност на нотариална такса съдът намира, че същите са неоснователни, тъй като по отношение на хонорара от 1 940 лв. е установено единствено неговото договаряне, но не и плащане, а относно разхода за нотариална такса не може да се възприеме, че съставлява такъв направен в рамките на исковия процес, а по-скоро  той е извънсъдебен разход преследващ постигане на доброволно плащане след покана за това. По принцип ищецът е могъл да потърси присъждането на тази сума, която е заплатил под формата на нотариална такса, но е следвало да го направи чрез предявяването на самостоятелен осъдителен иск, какъвто в случая не е заявен от него. По отношение разноските направени в обезпечителното производство се доказва техния общ размер да възлиза на сумата от общо 106 лв., от която 40,00 лв. е заплатената държавна такса за разглеждане на молбата по чл. 390 ГПК, а 66 лв. е таксата в полза на ЧСИ комуто е възложено привеждането в изпълнение на издадената в полза на ищеца обезпечителна заповед. Или разноските, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят на ищеца и възложат в тежест на ответника, съставляват, както следва : 1 879,41 лв. – за исковото производство и 106,00 лв. за производството по обезпечаване на бъдещ иск. С оглед изхода на делото ответното дружество няма право на разноски.     

По изложените мотиви Софийски градски съд

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „********, да заплати в полза на „Ю.2.” ООД, ЕИК********,  със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от общо 46 985,19 лв., ведно със законната лихва дължима, считано от 18.03.2019 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главния дълг – представляваща незаплатена цена на продадени стоки – изделия за           В и К и отопление, което договорно задължение произтича от сключен договор от 19.02.2018 г. и издадени въз основа на него относно извършени доставки, три броя фактури – фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност от 17 335,30 лв., фактура № **********/04.09.2018 г. на стойност от 17 400,10 лв., и фактура № **********/24.10.2018 г. на стойност от 12249,79 лв. 

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „********, да заплати в полза на „Ю.2.” ООД, ЕИК********,  със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от  1 879,41 лв. – направени съдебни разноски по повод исковото производство състояло се пред настоящата инстанция, на сумата в размер от 106,00 лв. – направени съдебни разноски по повод производството по обезпечаване на бъдещ иск, за което е било образувано гр.д. № 2398/2019 г. по описа на СГС, IV a въззивен състав.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.                   

 

 

 

 

                                                                                          СЪДИЯ :