№ 381
гр. София, 11.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.250, ал.4 от НПК и е
образувано по повод постъпил частен протест от прокурор от СГП-София с
които протест се протестира в законоустановения срок протоколно
определение по чл.248,ал.5,т.1 от НПК от 30.01.2024г. на Софийски градски
съд - НО, 20-ти състав, с което е прекратено частично наказателното
производство по НОХД №2020/2023 г. и Определение по чл.248,ал.5,т.4 от
НПК от същата дата, е което е насрочено НОХД №2020/2023 г.
В протеста прокурорът излага следните съображения:
На първо място прокурорът счита, че не са налице формални
предпоставки за прилагане на принципа “non bis in idem“, тъй като
производствата имат различен предмет и липсва съвпадение, тъждество и
идентичност на фактите, тъй като разследването за данъчни престъпления е
започнало в ОП-гр.Монтана, по образувано ДП № МН-ДП-4/13г. по описа на
ДА”НС” - гр.Монтана, пр. пр.№296/12г. по описа на ОП - гр.Монтана.
В хода на разследването било установено, че от банковите сметки на
"АЛФАТЕКС Л" ЕАД, ЕИК ********* и "ПЛАСТИКЕР-Г" ЕООД, ЕИК
*********, са нареждани преводи на големи суми в полза на други дружества,
които веднага след получаването им са били изтегляни на каса. Тъй като в
хода му са констатирани престъпления, извършени и в гр.София, материалите
са разделени по реда на чл.216 от НПК, като тези за извършено престъпление
по чл.255 от НК са изпратени в СГП, а по оставащите е образувано ДП по
пр.пр.№727/2014г. по описа на ΟΠ-гр.Монтана, срещу Г. Г. Г., за това, че на
25.09.2012г., в гр.Лом, е цел да избегне плащането на данъчни задължения в
особено големи размери, чрез извършване на сделка с търговско предприятие е
1
прехвърлил капитала на „Пластикер- Г“ЕООД - престъпление по
чл.255А,ал.2,вр.ал.1 от НК.
При проведеното разследване под ръководството на ОП-Монтана по
дело е установено, че макар да са прехвърлени всички дялове на дружеството
на 25.09.2012г., деянието е несъставомерно, тъй като разпореждането по реда
на чл.129 от ТЗ, води само до промяна на собственика, а не представлява
прехвърляне на търговско предприятие, което включва в себе си и права,
задължения и фактически отношения по чл.15 от ТЗ. Поради това, в резон със
съдебната практика и теория, прокурор от ОП- гр.Монтана е прекратил
производството с Постановление от 31.08.2015г. /т.24, л.56-66/, на основание
чл.243,ал.1, т.1, вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК.
По материали на САД „Финансово разузнаване” е било образувано ДП
№ 329/ 2013 г. по описа на ГДНП , пр.пр.№ 8807/2013 г. по описа на СГП,
изпратените материали /част от пр.№296/12г. по описа на ОП- гр.Монтана/
били приети и присъединени към него /т.16,л.48-48/.
С Постановление от 19.02.2016г. на прокурор при СГП, досъдебното
производство е прекратено по отношение на извършени данъчни
престъпления във връзка с дейността на "АЛФАТЕКС Л" ЕАД, като са
отделени материали, касаещи "ПЛАСТИКЕР-Г" ЕООД, в ДП № 570/2017г. по
описа на СО-СГП, пр.пр. №5775/16г. по описа на СГП, по което е внесен
настоящият ОА.
Предметът на прекратеното производство в ΟΠ-гр.Монтана /по пр.пр.
№727/2014г/ не е било свързано с подаване на СД по ЗДДС и ГДЦ по ЗКПО на
"ПЛАСТИКЕР-Г" ЕООД, използване на порочни документи и приспадане на
данъчен кредит. Дори напротив, тъй като са били налице законовите
предпоставки по чл.216, ал.2 от НПК - „доказателства за няколко
престъпления“ и то съвсем различни престъпления, извършени в различни
населени места, се наложило разделяне и изпращане на материали в СГП.
Прокурорът излага и съображения, че разделянето на досъдебните
производства предполага размножаване на доказателствени източници. Вярно
е, че констатациите на НАП са едни и същи по двете производства, но
фактите, които са установени и разгледани в хода им, детайлите по тях,
правното и житейското им значение е различно и то дотолкова, че двете
производства да не бъдат взаимноизключващи се.
На второ място според прокурорът не са налице юридическите
предпоставки за прилагане на принципа „поп bis in idem“, тъй като видно от
съдържанието на Постановлението от 31.08.2015г. на ОП- гр.Монтана, на
което се позова съставът на СГС, производството не е прекратено поради
несъставомерност на деяния във връзка с избягване на установяването на
данъчни задължения по фактури:
№ **********/24.01.2012г. и № **********/26.01.2012г., с издател
„Йорик“ ЕООД,
№**********/16.07.2012г., №**********/18.07.2012г.,№
2
*********/19.07.2012г., №**********/23.07.2012г.,
№**********/24.07.2012г., №**********/25.07.2012г.,
№**********/26.07.2012г., №**********/30.07.2012г., с издател:
„Еврострой Интернешънъл“ ЕООД.
Въпросът за автентичността на тези първични счетоводни документи,
както и на вторичните (СД по ЗДДС), ползването им и приспадането на
данъци, не е бил предмет на прекратеното производство, за да се приеме, че
вече е преклудирана възможността за наказателно преследване.
Посочването на констатации на органите по приходите и цитирането на
номера на фактури във фактическата обстановка (но в контекста на друго
разследване, по отношение на други факти), за които няма никакви
констатации за несъставомерност, не обосновава прилагането на принципа
„поп bis in idem“. Освен това, за деянието по т.4 от Обвинителния акт,
касаещо потвърждаване на неистина в подадена ГДЦ по ЗКПО, за което въобще
не се и споменава в прекратителното постановление на ΟΠ-гр.Монтана,
конкретният състав на СГС също приема че е налице вече произнасяне и го
прекратява немотивирано (без никакви аргументи).
Според прокурора логично и законосъобразно е следвал Съдът да
прекрати изцяло наказателното производство, тъй като деянието за което
реши, че следва да се разгледа /а именно за 1 фактура и укрит данък в размер
на 1500лв./ е обективно несъставомерно. Изходът от такова съдебно
производство е предрешен и не е целесъобразно провеждане на такова по
общия ред. Точно затова, законодателят е предвидил в подобна хипотеза -
„когато деянието не съставлява престъпление“, наказателното производство
да бъде прекратено на основание чл.250,ал.1,т.2 от НПК(изм.ДВ,бр.48/2023г.).
В този смисъл, определението по чл.248,ал.5,т.4 от НПК, с което СГС е
решил да проведе съдебно производство по отношение на несъставомерното
деяние по т.2 от ОА, се явява незаконосъобразно.
На трето място прокурорът изразява становище, че нe е налице
тъждество между двете деяния, с оглед на коментираните факти във времето
и пространството, тъй като по прекратеното дело, датата на извършване на
деянието е моментът на прехвърляне на дяловете на търговското дружество на
25.09.2012г., докато по процесното - периодът от 12.02.2012г. до 13.03.2013г.;
по прекратеното дело, се касае до създаване на пречки при събиране на вече
установени, изискуеми и ликвидни данъчни задължения с влязъл в сила РА,
докато по процесното - фактите по неправомерно формиране, деклариране,
изчисляване и плащане в редуциран размер; по прекратеното дело, се касае до
създаване на пречки при събиране на вече установени, изискуеми и ликвидни
данъчни задължения по ЗДДС, докато по процесното - по ЗДДС и по ЗКПО;
по прекратеното дело не е разгледан въпросът за автентичността и
достоверността на първични и производни счетоводни документи, докато по
процесното - установен е порокът им, а също и кога и как са били използвани
за намаляване на данъчните задължения; по прекратеното дело, мястото на
3
извършване на деянието е гр.Лом, докато по процесното - гр.София; по
прекратеното дело, изпълнителното деяние се изразява в сключване на сделка
по чл.15 от ТЗ, т.е. прехвърляне на търговско предприятие, докато по
процесното - подаване в НАП, чрез наказателно неотговорно лице, на СД по
ЗДДС, дневници за покупки на дружеството за данъчните периоди
м.01.2012г., м.06.2012г., м.07.2012г. и ГДД за данъчната 2012г. по ЗКПО; по
прекратеното дело, субектът е бившия управител на дружеството /този, който
го е прехвърлил/, докато по процесното - настоящият едноличен собственик
на капитала и управител през периода 12.02.2008г. - 25.09.2012г. и
пълномощникът през периода 08.10.2012г- 13.03.2013г.; по прекратеното
дело, избягването на установяването и плащането на данъчни задължения е
пряко следствие от разпореждането с търговско предприятие, а по процесното
се касае за избягване на установяването, чрез порочни документи и
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, както и дължим годишен данък по
ЗКПО.
С оглед гореизложената аргументация, прокурорът от СГП счита, че в
случая липсва идентичност в критерия „същите деяния“ по смисъла на чл.54
от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14.06.1985г.
(КПШС), на който се позовава ЕСПЧ по делото ,Z. v.Russia, тъй като за
наличието му се съди по фактите, съставляващи признаците от обективна
страна на престъплението, които са свързани с конкретни време, място и
предмет, а в конкретния случай не е налице идентичност по отношение на
нито един от тези критерии, с оглед на различията в предмета на двете
производства.
На четвърто място определението по чл.248,ал.5,т.1 от НПК е
незаконосъобразно, също и поради това, че липсват мотиви за прекратяване на
наказателното производство за деянието по т.4 от Обвинителния акт., а именно,
какви са съображенията на СГС, тъй като същото касае подаване на порочна
ГДД по чл.92 от ЗКПО и данъчни задължения по този закон, каквито факти
въобще не са коментирани в постановлението на ОП-гр. Монтана.
На пето място, според прокурора, определението по чл.248,ал.5,т.1 от
НПК е незаконосъобразно, тъй като поначало необжалваният прокурорски акт
по чл.243, ал.1 от НПК не притежава характеристики на стабилен правен акт,
който да влиза в сила, тъй не урежда трайно правните отношения, доколкото
съществува вероятност и законова възможност да бъде отменен или изменен
във всеки един момент, по реда на чл.243, ал.10 от НПК. Съгласно ТР
№3/2015г. на ОСНК, само „приключването на наказателна процедура с влязъл
в сила акт“ спрямо същото лице е пречка да бъде предприето или реализирано
наказателно преследване за същото нарушение. В т.35 от Решението на ЕСПЧ
по делото ,Z. v.Russia‘, също изрично е посочено, че предпоставка за
прилагане на принципа „non bis in idem“ се явява само акт „неподлежащ на
обжалване“.
На шесто място определението по чл.248,ал.5,т.4 от НПК е
4
незаконосъобразно, тъй като СГС, според прокурора, не е дефинирал по
ясен и недвусмислен начин, отговарящ на стандартите, заложени в ТР
№2/2002г. на ОСНК, обвинението, което ще е предмет на разглеждане в
съдебното производство. Изявлението, че се прекратяват определени деяния
не освобождава решаващият орган от задължението да очертае фактическите
и правни рамки на оставащото обвинение, а в случая, след извършената
ревизия, се е променила правната квалификация, датата на извършване,
качеството на дееца, престъпния резултат, и др.
На седмо място прокурорът изразява становище, че определението по
чл.248,ал.5,т.4 от НПК е незаконосъобразно, тъй като прекратявайки частично
съдебното производство на основание чл.248,ал.5,т.1 от НПК, СГС се е
произнесъл по същество, поради което определението за насрочване за по-
нататъшно разглеждане е незаконосъобразно, тъй като са налице основания
за самоотвод по делото на основание чл.29,ал.1,т.1,б.“В“ от НПК. Произнасяйки
се със съдебен акт за прекратяване на наказателното производство за
продължавано престъпление, според прокурорът, първоинстанционният съд е
загубил своята безпристрастност и обективност, поради което не може да
продължи да разглежда делото по отношение на отделно деяние,
представляващо част от същото продължавано престъпление. Като
допълнителни аргументи прокурорът излага и това, законодателят е
последователен в уреждане на казуси, като настоящия, като е предвидил
изрично, че съдебен състав, който е констатирал наличие на основание за
прекратяване на наказателното производство (без значение пълно или
частично) не може на продължи разглеждането на делото, поради наличие на
абсолютно основание за отвода му. Така в чл.247б,ал.2, т.1 от НПК, уреждащ
правомощията на съдията- докладчик, е предвидено, че когато намери, че
делото му е подсъдно, но има основания за прекратяване на наказателното
производство в случаите на чл.250, ал.1 от НК, той следва да го прекрати, а
съгласно т.2, на чл.247Б,ал.2, делото се насрочва, само ако не са налице
предпоставките за прекратяване. По същия начин са уредени правомощията
на съда и в чл.248,ал.5 от НПК, с предвидената последователност за
произнасяне, като неслучайно т.4 предвиждаща насрочване на делото, е
уредена, като последна хипотеза, тъй като това правомощие може да се
приложи само при липса на основание за упражняване на предходните три.
Т.е.правомощията по чл.248,ал.5,т.1 и чл.248,ал.5,т.4 от НПК са алтернативни
и упражнявайки първото, конкретният състав на СГС е следвало да се отведе
на осн. чл.29,ал.1,т.1,б.“В“ от НПК, а насрочвайки делото за по-нататъшно
разглеждане е постановил незаконосъобразен акт.
С оглед гореизложеното прокурорът прави искане до въззивната
инстанция за отмяна на протоколно определение по чл.248,ал.5,т.1 от НПК от
30.01.2024г. на Софийски градски съд - НО, 20-ти състав, с което е
прекратено частично наказателното производство по НОХД №2020/2023 г. и
отмяна на определението по чл.248,ал.5,т.4 от НПК от същата дата, е което е
насрочено НОХД №2020/2023 г.
5
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът
неподдържа подадения протест от прокурор при СГП. Намира го за
неоснователен, поради което изразява становище определението на съда, с
което е прекратено производството на основание чл. 248, ал.5, т,1 от НПК да
бъде потвърдено като правилно, тъй като съставът на съда, постановил
атакувания съдебен акт, е изложил ясни недвусмислени доводи по отношение
на това, че са налице прекратителните основания на чл.250, ал.1, т.1 от НПК
по отношение на посочените в определението пунктове от обвинението.
Според прокурора този извод първоинстанционният съд е формирал като е
обсъдил всички доказателства, които установяват фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване и очертани в рамките на
ОА, като при излагане на аргументите си се е позовал и на установената
съдебна практика. Въззивинят прокурор изразява становище, че не биха
могли да бъдат предмет на обсъждане и преценка в наказателното
производство факти, които вече са били обсъдени в друго приключило
наказателно производство, макар и на идентичните факти да е дадена
различна правна оценка и квалификация, каквато е настоящата хипотеза, тъй
като процесуалният закон изключва възможността да бъдат водени
наказателни производства с един и същ предмет срещу едно и също лице,
поради което второто наказателно производство се явява недопустимо. В
случая второто наказателно производство е по настоящото наказателно
производство, по внесения ОА. Според прокурора следва да бъде споделен
аргументът на СГС, че е налице съществено сходство на обективните
обстоятелства, които са били предмет на обсъждане в наказателното
производство пр.пр. № 7272014г. по описан а ОП – Монтана, което досъдебно
производство е било прекратено с постановление за прекратяване от
31.08.2015г., независимо, че във внесения от СГП ОА, по който е образувано
наказателно производство № 2020/ 2023 година по описа на СГС,
фактическите обстоятелства са квалифицирани като деяния по чл.255, ал.3 от
НК, а прекратеното наказателно производство по друг престъпен състав.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че двете престъпления имат
за цел избягване установяването или плащането на данъчни задължения в
големи размери, а освен това съдът коректно е посочил, че деянията в
пунктовете 1, 3 и 4 на обвинението имат за предмет данъчни документи и
фактури по сделки, които вече са били предмет на обсъждане по прекратеното
наказателно производство по пр.пр. № 727/2014 г. на ОП – Монтана, като
коректно са изписани фактурите с №№ 34, 35, 37, 38, 39, 40, 41, 42 43, 44 със
съответните дати.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от АП-
София изрази становище, че протеста е недопустим в частта, в която се прави
искане за отмяна на определението по чл. чл.248,ал.5,т.4 от НПК за
насрочване на делото за съдебно разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подс.Г. Г.
Г., адв. Х. Г. от САК оспорва протестът и прави искане въззивният състав да
6
го приеме за неоснователен по следните съображения:
По т.1 от протеста, защитата се противопоставя на твърдението на
прокурора, че принципът „non bis in idem“ е неприложим в настоящия случай,
тъй като се касае за две отделни престъпления, с различна правна
квалификация. По настоящото дело по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр.
чл. 26 от НК, а по прекратеното наказателно производство пред ОС –
Монтана по 255а, ал.2 вр. ал.1 от НК и според прокурора от СГП разликите
между тези две дела са, че деянията по т.1, т.2 и т.3 по настоящото дело касаят
потвърждаване неистина в подадена справка декларация по ЗДДС, а по т.4 от
обвинението – потвърждаване на неистина в ГДД по Закона за корпоративно
доходно облагане. Докато деянието по чл.255а НК е извършено чрез сделка с
търговско предприятие и по това дело, според СГП не са разследвани
подаването на справки-декларации и годишни данъчни декларации. Според
защитата тези твърдения не променят факта, че подс. Г. е понесъл наказателна
отговорност преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем, по
настоящото дело. Прокуратурата сама се е поставила в настоящата ситуация
и този спор е налице, поради неправилни й действия. Изпълнителното деяние
по чл.255, ал.1 и по чл.255а, ал.1 от НК е едно и също – избягване на
установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери. По чл.255
от НК законодателят в точки от 1 до 7 са описани способите, поради които
евентуално могат да бъдат избегнати именно това възстановяване и плащане
на данъчни задължения в големи размери. Докато в чл.255а, ал.1 от НК
законодателят в отделен текст, е описал различните видове сделки с
търговски дружества, които биха подпомогнали пак същото – установяване и
избягване на данъчни задължения. СГС също е приел, че се касае за едно и
също деяние. В разследването, водено по наказателното производство в ОП-
Монтана, до разделяне на материалите по делото, е водено разследване и по
тези два текста от НК, поради което защитата застъпва становище, че
прокуратурата сама се е поставила в тази ситуация, защото вместо да
продължи разследването по двата текста, или да прати делото на СГП, го
разделила на две отделни производства въпреки, че не е имало законова
пречка тези две деяния и по чл. 255 НК и по чл.255а НК да се разследват в
едно производство. Освен това, за да се установи умисъла по чл.255а от НК, е
необходимо да се проведе разследване на дейността на търговското
дружество. Самото прехвърляне на търговско дружество дали чрез
преобразуване или извършване на сделка е без значение. Това не е достатъчно
да се докаже престъпното деяние, а именно установяване и избягване на
данъчни задължения в големи размери. По двете дела са разследвани едни и
същи деяния и са проверявани едни и същи фактически обстоятелства. Освен
това тези две дела са водени не само срещу едно и също лице, но
разследванията по тях са проведени за един и същ период от време като за
деянието по чл.255а от НК ОП - Монтана е приела, че периода е 25.09.2012г.,
като тази дата влиза в инкриминирания период, посочен по настоящото
наказателно производство, което СГП го е определил от 12.02.2012г. до
7
13.03.2013г. Наред с гореизложеното ОП – Монтана, проверявайки дали има
извършено престъпление по чл.255а от НК е изследвала същите фактури
описани в ОА по настоящото дело. Проверявано е какво е декларирано.
Разпитани са същите свидетели, които са разпитани по настоящото
наказателно производство.
По т.2 от протеста, защитата изразява становище за това, че правилно
СГС е приел, че има приложение принципа „non bis in idem“, което е в
синхрон с разпоредбата на чл.14, т.7 от Международния пакт за политически
и граждански права, според който никой не може да бъде съден или наказван
за престъпление, за което вече е бил окончателно осъден или оправдан,
съгласно закона и наказателното производство на всяка страна, както е и в
синхрон с разпоредбата на чл.50 от Хартата за правата на гражданите на ЕС и
ТР № 3 от 2015г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС.
По т. 5 от протеста, защитата изразява становище, че възраженията на
прокурора са неоснователни, тъй като постановлението, с което ОП -
Монтана е прекратила наказателното производство,макар и да не е съдебен
акт, има своята стабилност, тъй като законодателят е делегирал тези права на
прокурора в разпоредбата на чл. 243, ал.10 от НПК където е предвидено, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство не може да
бъде отменено от по-горестоящ прокурор след изтичане на срок от две
години. В този законов текст е предвидена една изключителна възможност,
дадена като правомощия на Главния прокурор, но до момента същото не е
отменено и за голям период от време, от 31.08.2015г. , като наред с това в ТР
№ 3/2015г. е посочено „стабилен правен акт“, а не за съдебен акт, както
твърди СГП.
Пред въззивната инстанция, защитата изразява становище, че не са
налице основания за самоотвод на съдебния състав по чл.29, ал.1, т.1, б.“в“
от НПК и за наличието за предпоставки за отвод на съдията-докладчик. Също
така не са основателни и възраженията на прокурора, че наказателното
производство е следвало да бъде прекратено по реда на чл.247б, ал.2, т.1 от
НПК.
Адв. Х. Г. прави искане до въззивния състав за потвърждаване на
определенията на първоинстанционния съд, тъй като същите са правилни и
законосъобразни.
Подс. Г. Г. Г. в лична защитата поддържа казаното от защитата, а в
последната си дума моли първоинстанционното определение, с което е
прекратено производството да бъде потвърдено.
Въззивният състав след като изслуша доводите и съжденията на
страните в откритото съдебно заседание, след като се запозна с материалите
по делото, счита, че подадения протест е частично допустим в частта му, с
която се обжалва определението на първоинстанционния съд, с което на
чл.248,ал.5,т.1 от НПК от 30.01.2024г. на Софийски градски съд - НО, 20-ти
състав е прекратено частично наказателното производство по НОХД
№2020/2023 г. и е недопустим в частта, в която се прави искане за отмяна на
определението по чл.248,ал.5,т.4 от НПК от същата дата, е което е насрочено
НОХД №2020/2023 г. за съдебно разглеждане, тъй като не е предвиден
процесуален ред в НПК за атакуване на този първоинстанционен съдебен акт.
Протестът в допустимата му част е неоснователен по следните
съображения:
Първоинстанционният съд, при наличие на основанията и законовите
8
предпоставки за частично прекратяване на наказателно производство, на
основание чл. 248, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6
от НПК е прекратил съдебно- наказателното производство срещу подс. Г. Г.
Г.
За да вземе това свое решение, съдебният състав на СГС се е позовал на
закрепения в чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи /КЗПЧОС/ принцип „non bis in idem“, а също така
и на базата на задължителна тълкувателна практика на ВКС, изразяваща се в
две решения, а именно ТР № 3/22.12.2015 г., по тълк. дело № 3/2015 г. на
ОСНК на ВКС, впоследствие последвано от ТР № 4/06.02.2018 г., по тълк.
дело № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, в които детайлно е изяснен и въпросът по
отношение на основните принципни постановки, касаещи приложението на
гореспоменатия, основополагащ за наказателното правораздаване принцип
„non bis in idem“ или „не два пъти за едно и също”.
Видно от писмо на ОП - Монтана до съда с вх. № 118583/15.12.2023 г.
/л. 72 от съдебното дело/, постановлението на ОП – Монтана от 31.08.2015 г.,
което е приложено в материали по делото /том 24, л. 56 - 66 от ДП/, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 17/2015 г. на ОСлО при ОП
- Монтана, пр. пр. № 727/2014 г. по описа ОП - Монтана, не е обжалвано, не е
отменяно, срещу него не са постъпвали жалби по реда на чл. 243, ал. 3 или ал.
4 от НПК и не му е извършван служебен или инстанционен контрол, поради
което същото е юридически факт от правната действителност, със
съответните му признати от закона правни последици. /в този смисъл и
Решение № 38/13.05.2019 г. по к.н.д. № 13/2019 г. на ВКС, III н. о. -
„Становището на прокурора, изразено в съответното постановление, има
обвързващо действие до момента, в който актът на прокурора съществува в
правния мир“/.
Правилен е изводът на първоинстанционния съдебния състав, че е
налице идентичност или най- малкото съществено сходство на обективните
обстоятелства, които са били предмет на воденото наказателно производство
от ОП - Монтана, приключило с постановлението за прекратяването му от
31.08.2015 г., по пр. пр. № 727/2014 г. по описа ОП – Монтана, тъй като са
разглеждани едни и същи източници, чрез които се инкриминира от
прокуратурата избягване установяването на плащане на данъчни задължения
в големи размери. Правилно първоинстанционният съд е приел индентичност,
макар наблюдаващите прокурори да са квалифицирали деянията по различни
текстове от НК, тъй като и в разпоредбата на чл. 255 от НК, и в разпоредбата
на чл. 255а от НК, намиращи се в Глава 7 от Особената част на НК -
„Престъпления против финансовата данъчна система“, се инкриминира една и
съща противоправна, престъпна цел - избягване установяването или
плащането на данъчни задължения в големи размери. Макар и с различни
изпълнителни деяния, но с една и съща цел и на базата на едни и същи
доказателства, съгласно внесеният процесен ОА, а именно посредством 10 бр.
фактури, предмет и на разследването по описа на ОП - Монтана, няма как да
не се приеме, че е налице основание за прекратяване на съдебно-
9
наказателното производство, визирано в разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 от
НПК, а именно, че спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото.
Видно от съдържанието на ОА, внесен в СГС за образуване на съдебно-
наказателно производство от СГП и съдържанието на постановлението на
ОП-Монтана от 31.08.2015 г., по пр. пр. № 727/2014 г. по описа ОП –
Монтана са проведени досъдебни производство с еднакви източници,
очертани като престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 , т. 6 и т. 7, вр. чл.
26, ал. 1 от НК деяния, обединени в една обща, продължавана престъпна
дейност, а именно фактури с № **********/24.01.2012 г. и №
**********/26.01.2012 г., издадени от „Иорик“ ЕООД, издадените от
„Еврострой Интернешънъл“ ЕООД фактури № №**********/16.07.2012 г.,
**********/18.07.2012 г., **********/19.07.2012 г., **********/23.07.2012 г.,
**********/24.07.2012 г., **********/25.07.2012 г., **********/26.07.2012 г.
и **********/30.07.2012 г. Разследванията и по двете наказателни
производства са срещу едно и също лице, а именно подс. Г. Г. Г., а също така
и за един и същ инкриминиран период.
Наличието на тази идентичност води до извода, че ще се наруши
забраната за повторно съдене на едно и също лице за същото деяние,
установена с чл. 4 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, ратифициран със закон,
приет от 37-то Народно събрание на РБ на 12.07.2000 г., ДВ, бр. № 87/2000 г.,
в сила от 01.02.2001 г., обнародван в ДВ, бр. № 76 от 30.09.2012 г., намерил
своето изражение и във вътрешното наказателнопроцесуално
законодателство, в нормата на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
ако съдебно- наказателното производство продължи.
С оглед гореизложеното определението на СГС, с което е прекратено
съдебно- наказателното производство, водено срещу подсъдимия Г. Г. Г. за
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, в частта му, досежно пункт 1, 3 и 4 на обвинението, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.341 от НПК вр. чл. 250, ал.4 от
НПК, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста в частта, в която се
протестира определението на СГС по чл.248,ал.5,т.4 от НПК от 30.01.2024
година, е което е насрочено НОХД №2020/2023 г. за съдебно разглеждане.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.01.2024г. на Софийски градски
съд - НО, 20-ти състав, с което е прекратено частично наказателното
производство по НОХД №2020/2023 г. на основание чл. 248, ал. 1, т. 2, пр. 1,
вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК срещу подс. Г. Г. Г..
10
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11