РЕШЕНИЕ
№ 15196
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело №
20231110123569 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ............., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от А. ...... – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
№ 8656 от 29.03.2022 г. по ч.гр. д. № 71173 по описа за 2021 г. на СРС, като
поради подадени възражения от страна на ответниците счита, че за него е
налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от
ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответниците ......... – Н.а с ЕГН **********, и А. П. Н. с ЕГН
**********, от .......... ........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са
подали отговор, в който изцяло оспорват исковете,
позовават се на изтекла погасителна давност, поради
което молят исковете да бъдат отхвърлени, като им бъдат
присъдени направените разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца -........., със седалище и
адрес на управление............, не изразява становище по предявените искове,
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 71173 по
описа за 2021 г. на СРС, на 13.12.2021 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците Ю.
А. ......– Н.а и А. П. Н., за цитираните суми. В закрито разпоредително
заседание, проведено на 29.03.2022 г., по ч.гр. д. № 71173 по описа за 2021 г.
на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против
длъжниците.
Така издадената заповед била връчена на длъжницата Ю. А. ....... – Н.а
на 09.06.2022 г., като същата извън срока по чл. 414 от ГПК – на 06.10.2022 г.
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение. Доколкото
възражеението е подадено след срока, който е изтекъл на 11.07.2022 г.,
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила по отношение на
длъжницата Ю. А. ......– Н.а на 12.07.2022 г., поради което и предявяването
на установителен иск е ненужно и излишно. Доколкото съдът по
установителния иск има правомощието на самостоятелно основание и без да
стъпва на съжденията на заповедния съд, да прецени допустимостта на иска,
съдът счита, че в случая при наличието на влязла в законна сила заповед за
изпълнение по отношение на длъжницата Ю. А. .......– Н.а в полза на заявителя
иска спрямо нея се явява недопустим и поради това следва делото в тази си
част да бъде прекратено. За образуване на делото съдът е събрал държавна
такса в размер на 264, 61 лева. За разглеждане на исковете против другия
ответник А. П. Н., който е подал възражението против заповедта в срок, се
дължи държавна такса в размер на 150 лева /по 50 лева за всеки от трите
обективно съединени иска/, като след приспадане на сумата в размер на 10, 71
лева, събрана по заповедното производство, следва, че се дължи сумата в
размер на 139, 29 лева. С оглед горното и доколкото исковете против Ю. А.
..........– Н.а са предявени поради погрешно дадени указания от заповедния
съд, следва на ищеца да бъде върната сумата в размер на 125, 32 лева.
Така издадената заповед била връчена на длъжника А. П. Н. на
07.09.2022 г., като същия в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по
реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С протоколно опрделение от 05.07.2024 г. съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че двамата
ответници по делото имат качеството на потребители на топлинна енергия в
качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност
съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на
дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009
г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са
периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически
факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва,
че предявените от ищеца главни вземания за периода м.05 – 10.2018 г.,
съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са
погасени с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.12.2021 г.
Доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след срока на изтичане
на давността – на 13.12.2021 г., съдът счита, че сумите по заповедта за този
период са погасени на осн. чл. 111, ал. 1, б. «в» от ЗЗД. Съгласно приетите и
неоспорени СТЕ и ССчЕ главницата за този период възлиза на сумата в размер
3
на 127, 23 лева, като ¼ част за ответника А. П. Н. се равнява на сумата
в размер на 31, 81 лева. С оглед горното следва иска за главница за
топлинна енергия да бъде уважен за сумата в размер на 446, 82 лева, и
отхвърлен за сумата в размер на 31, 81 лева, като погасен по давност.
Изтеклата давност не засяга сумите за мораторна лихва, тъй като същите се
претендират за период с начална дата 15.09.2019 г., поради което иска следва
да бъде изцяло уважен. Върху главницата следва да бъде присъдена законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва
следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски има както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 062, 50 лева, както следва: По
заповедното производство по ч.гр. дело № 71173 по описа за 2021 г. на СРС по
отношение на ответника А. П. Н. са направени разноски в размер на 23, 21
лева, от които 10, 71 лева държавна такса и 12, 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. По исковото производство по настоящото дело по отношение
на ответника А. П. Н. ищеца е сторил разноски в размер на 1 039, 29 лева, от
които 139, 29 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП, и 800 лева
депозит за СТЕ и ССчЕ.
При общ размер на исковете, предявени против ответника А. П. Н. 535,
41 лева, уважената част от тях възлиза на сумата в размер на 503, 50 лева,
което е 94 %, с оглед което ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 998, 75 лева. Ответника не е представил
доказателства за извършени по делото разноски, поради което такива не му се
дължат.
4
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 23569 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, 59 – ти състав, поради влизане в законна сила на
заповед за изпълнение на парично задължение № 8656 от 29.03.2022 г. по
отношение на длъжницата Ю. А. ............ – Н.а на 12.07.2022 г.
УКАЗВА на ищеца ....................., с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ......., представлявано от А. ....– изпълнителен
директор, че следва в едноседмичен срок от получаване на
настоящото решение да посочи банкова сметка, по която
да бъде върната недължимо събраната държавна такса в размер на 125,
32 лева /сто двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо А. П. Н. с ЕГН **********,
от ........., че дължи на ..... с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление ........... представлявано от А. .....– изпълнителен директор,
сумата в размер на 446, 82 лева /четиристотин четиридесет и шест лева и
осемдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., и сумата в размер на 56, 68 лева /петдесет
и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва
за забава за периода 15.09.2019 г. – 18.11.2021 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение № 8656 от 29.03.2022 г. по ч.гр. д. № 71173 по описа за
2021 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ..........., със седалище и адрес на
управление ........ представлявано от А. .......– изпълнителен директор, иск
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от
ЗЕ против А. П. Н. с ЕГН **********, от ........, за сумата от 31, 81 лева
/тридесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
главница – стойността на незаплатената електрическа енергия за периода
м.05.2018 г. – м.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
5
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК – 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, присъдена
със заповед за изпълнение № 8656 от 29.03.2022 г. по ч.гр. д. № 71173 по
описа за 2021 г. на СРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........., със седалище и адрес на
управление ........... представлявано от А. ..... – изпълнителен директор,
против А. П. Н. с ЕГН **********, от ............, иск с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 0, 10 лева /десет
стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. П. Н. с ЕГН **********, от ........... да заплати на
.......... със седалище и адрес на управление ........., представлявано
от А. ...........– изпълнителен директор, сумата в размер на 998, 75 лева
/деветстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
изчислени съгласно мотивите на настоящото решение досежно разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ........, със седалище и адрес на управление ........
Банкова сметка на ищеца:
...............
...............
...................
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на ищеца, третото лице помагач и ответника А. Н. с въззивна жалба пред СГС.
Решението в частта, в която представлява определение за прекратяване
на производството, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца, третото лице помагач и ответницата Ю. А. ..........– Н.а с частна
6
жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7