Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5371 по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени от Е.Е.К.
против ответниците “Е.” ООД, ЕИК ******,
и “Н.К.” ООД, ЕИК ******, искове за
прогласяване нищожността на договора за заем от 24.06.2014 г. и съответно на
договора за особен залог от 24.06.2014 г. поради противоречие на закона –
императивната норма на чл. 46 от Закона за адвокатурата, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД, при условията на
евентуалност поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД и при условията на евентуалност поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД.
Ищецът Е.Е.К. твърди, че нейната наследодателка К. А.К. е била съдружник в ответното дружество “Е.” ООД, притежаваща 50% от капитала на същото. Твърди, че като наследник на починалия съдружник има качеството на кредитор на “Е.” ООД за стойността на дружествения дял на съдружника. Ищецът излага доводи, че ответното дружество има множество недвижими имоти в гр. София, като данъчната оценка на активите на дружеството е 1 293 840 лева.
Твърди, че след смъртта на К. К. оставащият съдружник Е.К.(леля на ищцата) е вписана като едноличен собственик на капитала на “Е.” ООД. Твърди, че на 24.06.2014 г. е сключен договор за заем между втория ответник “Н.К.” ООД, като заемодател, и “Е.” ЕООД, като заемател, за сумата от 100 000 лева. Твърди, че за обезпечаване на вземанията на заемодателя по договора за заем, на 24.06.2014 г. е сключен договор за особен залог на цялото търговско предприятие на “Е.” ЕООД, като към момента на подписване на договора за залог имуществото на дружеството е с пазарна цена над 1 000 000 евро.
Ищецът твърди нищожност на договора за заем и договора за особен залог поради противоречие със закона – чл. 46 от ЗА, тъй като сключените между “Е.” ООД и “Н.К.” ООД договори са в действителност съглашения между доверител и подставено лице на адвокатите му. Твърди, че към датата на сключване на договорите – 24.06.2014 г., дружество “Н.К.” ООД е с управител Р.С.С.-М.и със съдружници адвокат С.В.С.и адвокат Т.Н.М.като последните две са процесуални представители на “Е.” ЕООД в Адвокатско съдружие “Е.Е.Е.А.- т.д. № 2452/2014 г. и т.д. № 4041/2014 г. на СГС. Твърди, че двамата адвокати са представлявали лично или чрез общото им Адвокатско съдружие “Е.Е.Е.А.ответното дружество по съдебни дела, водени между него и ищцата Е.Е.К. и които дела продължават. Твърди, че по т.д. № 5169/2014 г. по описа на СГС с отговор на частната жалба, подаден от адв. С.С., е представен договор за правна помощ между Адвокатско съдружие “Е.Е.Е.А.и “Е.” ЕООД, а от вносна бележка ОЗ-НОЕ-2014 е видно, че управителят на “Н.К.” ООД – Р.С.извършва плащането от името на “Е.” ЕООД. Твърди, че в противоречие на забраната по чл. 46 от ЗА, с договора за заем и договора за особен залог адвокатите С.С. и Т.М.са сключили съглашения със своя доверител “Е.” ЕООД относно предмета на висящите дела.
Ищецът твърди, че гореописаните сделки не са в интерес на дружеството и накърняват имуществените й интереси като наследник по закон на починалия съдружник. В изпълнение на дадено от съда указание ищецът изрично уточнява, че при тези твърдения не предявява иск по чл. 135 от ЗЗД, а иска процесните договори от 24.06.2014 г. да бъдат прогласени за нищожни поради противеречие с императивната разпоредба на чл. 46 от ЗА.
При условията на евентуалност ищецът твърди, че договорът за заем и договорът за особен залог са нижощни поради заобикаляне на закона, тъй като целта им е да се осуети правото на ищеца да се удовлетвори от имуществото на дружеството, а адвокат Славова и адвокат М.заобикалят законовото задължение по чл. 36, ал. 2 от ЗА да сключат договор със своя доверител, в който да уговорят възнаграждение за своя труд.
При условията на евентуалност ищецът твърди, че договорът за заем и договорът за особен залог са нижощни поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че дружеството “Е.” ООД е под икономически и правен контрол на адв. С.С.. Твърди, че върху цялото търговско предприятие на дружеството има особен залог, учреден в полза на “Н.К.” ООД, притежавано от адв. С.С. и майка й - М.С., към момента на уточнителната молба. Твърди, че сключването на неизгодния заем и залагането на цялото дружество с пазарна стойност над два милиона лева за 100 000 лева, които да бъдат предоставени след поискване, показва нееквивалентност на престациите и води до нарушаване на добрите нрави. Твърди, че по този начин се нарушава забраната за неоснователно обогатяване. Твърди, че с договора за особен залог се създава обезпечен кредитор, който може да се удовлетворени по реда на ЗОЗ преди ищеца – наследник на починалия съдружник.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответниците “Е.” ООД и “Н.К.” ООД подават отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват качеството на ищеца на кредитор на ответното дружество “Е.” ООД. Ответниците оспорват основателността на предявените искове и изложените от ищеца твърдения. Сочат, че не е налице противоречие със закона. Сочат, че по договора за заем реално са изплатени заемните суми. Сочат, че договорът за особен залог е сключен за обезпечаване на предоставената в заем сума. Сочат, че по своята същност това не представлява разпореждане с предмета на дела – претенциите на ищцата по т.д. № 2425/2014 г. и т.д. № 4041/2014 г.
Сочат, че действително по дела, водени между Е.К. и “Е.” ООД и Е.К., като пълномощник на “Е.” ООД и Е.К.е действало АС “Е.Е.Е.А.и адв. С.С., и всички хонорари по тези дела са посочени в съответното производство, реално заплатени и имат стойностно отражение. Оспорват да е налице хипотезата на чл. 46 от ЗА.
Оспорват твърденията на ищеца за нищожност на договорите поради заобикаляне на закона.
Оспорват твърденията на ищеца за нищожност на договорите поради противоречие с добрите нрави. Сочат, че договорът за заем е сключен при справедливи условия и общоприет размер на лихвата, поради което не накърнява добрите нрави. Сочат, че договорът за особен залог е обезпечение на договора за заем и по него кредиторът може да търси удовлетворение до размер на предоставената в заем сума. Сочат, че личните отношения между Е.К.и съдружника в дружество “Н.К.” ООД - С.С. и обстоятелството, че тя е адвокат, не водят до накърняване на добрите нрави и не са основание за нищожност, при спазване на всички останали изисквания за законосъобразност на договореното.
В определение от 04.11.2021 г. съдът е приел, че подадената от ищеца на 25.02.2020 г. молба-уточнение е в изпълнение на дадените с разпореждане от 14.02.2020 г. указания на ищеца да уточни искането си към съда, предвид възприетото в постановеното от ВКС определение № 477/06.11.2019 г. по ч.т.д. № 2111/2019 г., и да посочи цена на иска, касаещ договора за залог на търговско предприятие. С оглед на това от изложеното в тази молба съдът е въприел единствено това, което е относимо км изпълнение на тези указания. На ищеца изрично е посочено, че съдът приема, че са предявени искове за нищожност на процесните сделки (а не искове по чл. 135 от ЗЗД), на посочените в исковата молба и предходните уточнителни молби основания. С разпореждане от 14.02.2020 г. съдът не е дал възможност на ищеца да излага нови фактически твърдения, касаещи основанието за нищожност, поради което въведените с молбата от 25.02.2020 г. нови основания не са приети за част от предмета на делото. С допълнителната искова молба ищецът прави нов опит да въведе тези основания, като счита, че същите следва да се считат изменение на исковете. Доколкото обаче по съществото си това е предявяване на нови искове за нищожност (непредявани с исковата молба), а не изменение на вече предявените такива (ищецът не заменя някое от въведените с исковата молба основания с ново такова), то съдът не е приел за разглеждане предявените с допълнителната искова молба нови искове в настоящото производство и е указал на ищеца, че може да ги предяви самостоятелно извън настоящото дело.
Относно приетите за разглеждане основания за нищожност в допълнителната
искова молба ищецът поддържа, че сключените договор за заем и договор за особен
залог са съглашения между доверител и подставено лице на адвокатите му по дела
(дружество собственост на
въпросните адвокати, а понастоящем и на майката на единия от адвокатите), с
които е извършено разпореждане с предмета на делото, а именно - търговското
предприятие на “Е.”
ООД, което е предмет на висящи дела към 24.06.2014 г. т.д. № 2452/2014 г. и
т.д. № 4041/2014 г. Твърди, че поради това договорът за заем и договорът за
особен залог на цялото търговско предприятие са нищожни като противоречащи на
повелителна разпоредба на закона – чл. 46 от ЗА. Твърди, че законът забранява на
адвоката лично или чрез поставено лице да сключва сделки със своя доверител за
придобиване на вещи и права, предмет на делото, тъй като адвокатът, на когото е
поверено делото знае най-добре неговото положение, неговия шанс за успех и това
придобиване на вещи и права - предмет на делото, може да бъде съпроводено или
да създаде подозрения, че е съпроводено с користни цели.
Поддържа твърденията си,
че с процесните договори се заобикаля чл. 36 от ЗА, като се уговаря по
непозволен начин адвокатското възнаграждение на адв. С.С.
и адв. Т.М.и се изябгва данъчното третиране. Твърди,
че с тях се заобикаля и забраната по чл. 46 от ЗА.
Поддържа твърденията си,
че договорите са нищожни и поради противоречие на добрите нрави. Твърди, че последица
от процесуалното представителство на адв. Славова е това, че клиентът й вече е
притежаван от лицето, с което има общо дете, след като дялове от “Е.” ЕООД са прехвърлени от Е.К.на И.И.Х..
Твърди, че същият този клиент “дължи” на дружество с ограничена
отговорност на адв. Славова 100 000 лева главница и натрупана лихва от 5 на сто
годишно.
В допълнителния отговор ответниците поддържат направените възражения и
оспорвания на предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е по делото договор за заем от 24.06.2014 г.,
сключен между “Н.К.”
ООД, като заемодател, и “Е.” ЕООД, като заемател, съгласно чл. 1 от който заемодателят предоставя
на заемополучателя, под формата на паричен заем, сума
в размер на 100 000 лева, която сума заемателят се задължава да върне в
срок и при условия, подробно уговорени в договора.
Съгласно чл. 2 от договора, страните се съгласяват, че заемополучателят ще дължи на заемодателя лихва в размер на
5% годишно върху предоставената му и усвоена част от заемната сума.
Съгласно чл. 3 от договора, заемната сума ще бъде
предадена от заемодателя на заемополучателя в срок до
3 работни дни от поискване.
Представен е и договор от 24.06.2014 г. за особен залог
на търговското предприятие, сключен между “Е.” ЕООД, като залогодател, и “Н.К.” ООД, като заложен
кредитор, съгласно който залогодателят учредява в
полза на заложния кредитор особен залог по смисъла на ЗОЗ върху цялото си
търговско предприятие, представляващо съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, като включва, без ограниечие,
всички права и задължения във връзка с установени активи, притежавани от залогодателя, подробно описани в Приложение № 1 към
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по
партидата на “Е.” ООД се установява, че на 22.07.2014 г., с вписване № 20140722170045 е вписан
залог на търговско предприятие под номер 001.
Представен е също протокол от 13.06.2014 г. на едноличния
собственик на капитала на “Е.” ЕООД, с който са приети
решения за сключване на договор за заем с “Н.К.” ООД в размер до
150 000 лева, със срок до една година, при уговорена дължима лихва в
размер на 5 %, както и за учредяване на особен залог върху цялото търговско
предприятие на “Е.” ЕООД като обезпечение по
договора за заем.
Представени са от ответника извлечения от
разплащателна сметка на “Е.” ООД № 6/14.07.2014 г., № 45/02.04.2015 г., №
153/13.11.2015 г. и № 156/20.11.2015 г. (от лист 448 до лист 451 от делото). По
искане на ищеца с определение от съдебно заседание, проведено на 15.12.2021 г.,
съдът на основание чл. 183 от ГПК е задължил ответника да ги представи в
оригинал или официално заверен препис. В случая въпреки дадените от съда
указания, ответникът не е представил документите в оригинал или в официално
заверен препис, поради което същите са изключени от доказателствата по делото на основание чл. 183, изр. второ
от ГПК, с определение от съдебно заседание, проведено на 15.03.2022 г.
По делото е представена от ответника банкова референция
за “Е.” ООД с изх. № 0652-95-000019/23.12.2021 г., издадена от “Уникредит Булбанк” АД, в която е посочено от
банката, че за периода 11.07.2014 г. – 19.11.2015 г. получените преводи по
банковата сметка на “Е.” ООД от контрагент “Н.К.”
ООД са, както следва: на 11.07.2014 г. сума от 21 866
лева с основание “по дог за заем от 24.6.2014”; на 01.04.2015 г. сума от 2 400 лева с основание “с-но дог за заем 24.6.2014”; на 12.11.2015 г. сума от 1 300 лева с основание “\по дог за заем”; на 19.11.2015 г. сума от 3
180 лева с основание “по дог. за заем”.
Не се спори между страните, че по дела, водени
между Е.К. и “Е.” ООД и Е.К.,
като пълномощник на “Е.” ООД и Е.К.е действало АС “Е.Е.Е.А.и адв. С.С..
Представени са по делото пълномощни, предоставени от Е.К.в
качеството й на управител на “Е.” ЕООД за упълномощаване на АС “Е.Е.Е.А.”, чрез съдружника адв. Т.М., за извършване на действия
пред Търговския регистър във връзка със заявяване, вписване и обявяване на
обстоятелства и актове на дружеството. В пълномощното на лист 145 от делото е
посочена датата – 25.04.2014 г.
Представено е от ищеца съдебно удостоверение от т.д. №
2452/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, от което е видно, че страни по делото са: ищец – Е.Е.К., ответник – “Е.” ЕООД; петитум:
постановяване на съдебен акт, с който да бъдат отменени като незаконосъобразни
решения на общото събрание, проведено на дата 25.03.2014 г. на “Е.” ЕООД; делото е образувано на 23.04.2014 г.; към делото
има приложено адвокатско пълномощно от ответника в полза на адвокат С.С.. Представени са и справка от електронната система на СГС
по делото, отговор на искова молба по т.д. № 2452/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, подаден от ответника “Е.” ЕООД, чрез адв. С.С., както и
пълномощно от адв. С.С. за преупълномощаване на адв. Е.П.
по т.д. № 2452/2014 г. по описа на СГС.
Представено е от ищеца съдебно удостоверение от т.д. № 4041/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, от което е видно, че
на 18.06.2014 г. е образувано горецитираното дело със страни: ищец – Е.Е.К. в качеството на наследник на съдружника и управител К.
А.К. (починала на 19.02.2014 г.), ответник – “Е.” ООД, по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения от
извънредно общо събрание на “Е.” ООД, проведено на 25.04.2014
г. Посочено е, че с разпореждане от 29.05.2015 г. е указано на ответника да
подаде писмен отговор, което съобщение е получено от ответника “Е.” ООД от адв. С.С. на 25.05.2015
г.; отговор на исковата молба е депозиран на 05.06.2015 г.; адв. С.В.С.– САК е
упълномощена съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.05.2015 г.
Представено е от ищеца съдебно удостоверение от т.д. № 5720/2014
г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, от което е видно, че на 02.09.2014 г. е образувано горецитираното
дело със страни: ищец – Е.Е.К. в качеството на
наследник на съдружника и управител К. А.К. (починала на 19.02.2014 г.),
ответник – “Е.” ООД, по иск с правно основание чл. 125, ал. 1 вр. с чл. 127 от ТЗ, с цена на иска 522 000 евро. Посочено
е, че с разпореждане от 24.02.2016 г. е указано на ответника да подаде писмен
отговор, което съобщение е получено от ответника “Е.” ООД на 24.03.2016 г. от адв. С.С.; отговор на исковата
молба е депозиран на 06.04.2016 г.; адв. С.В.С.– САК е упълномощена от Е.К.в
качеството си на управител на “Е.” ООД, съгласно представено пълномощно към отговора на исковата
молба.
Представено е от ищеца съдебно удостоверение от т.д. № 4521/2014
г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав, от което е видно, че горецитираното дело е образувано на
01.07.2014 г. по искова молба, предявена от Е.Е.К.
срещу “Е.” ООД, с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ; по делото е
депозиран отговор на исковата молба с вх. № 124848/22.10.2014 г. и е представен
договор за правна защита и съдействие от 20.10.2014 г., сключен между “Е.” ООД и “Е.Е.Е.А.АС, представлявано от съдружника адв. С.С. – САК. Представени са от ищеца и отговора на исковата
молба, съобщение от 11.11.2014 г., договор за правна защита и действие от
20.10.2014 г.
Съдът не кредитира съдебно удостоверение по т.д. № 6471/2015
г. на СГС, тъй като не касае процесния период.
С писмените бележки ответникът
представя писмени доказателства, които не се вземат предвид от съда, тъй като
представянето им едва с писмените бележки след приключване на съдебното дирене
е недопустимо поради настъпила процесуална преклузия.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С.. Вещото лице дава
заключение, че от извършената проверка в счетоводството на двамата ответници и при “Уникредит Булбанк” АД се констатира, че няма
извършени преводи от “Е.” ЕООД с получател “Н.К.”
ООД в месеците юли 2014 г., април 2015 г. и ноември 2015 г.
за връщане на заема, предоставен от “Н.К.” ООД. Вещото лице дава
заключение, че относно изтеглените суми на каса от разплащателната сметка в “Уникредит Булбанк” АД за изследваните периоди,
със същите е захранена касата на “Е.” ЕООД.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По отношение на направеното от ответниците възражение за недопустимост на предявените искове, настоящият съдебен състав е обвързан от определение № 477/06.11.2019 г. по ч.т.д. № 2111/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. Предявените искове по чл. 26 от ЗЗД са допустими, с оглед заявения от ищеца кредиторов интерес.
Неоснователни са доводите на ответниците за недопустимост на предявените искове за нищожност на договора за особен залог поради липса на подновяване на впиването и поради липса на пристъпване към изпълнение по реда на чл. 46 от ЗОЗ. От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “Е.” ЕООД се установява, че особеният залог в полза на “Н.К.” ООД е вписан на 22.07.2014 г. и действително няма данни да е подновен в петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ. Когато в петгодишния срок не е извършено подновяване, залогът може да се впише наново, като в този случай той има ред от новото вписване, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗОЗ. С оглед на това и доколкото в случая не се касае за конкуренция на права на обезпечени заложни кредитори, а за кредиторов интерес на хирограферен кредитор – ищеца по делото, то правният му интерес не е отпаднал, предвид правно уредената възможност да се впише наново особения залог и да се пристъпи към изпълнение върху търговското предпритие на “Е.” ООД по реда на ЗОЗ. Ирелевантни са доводите на ответника, заявени в писмените бележки, че имуществото на ответното дружество “Е.” ООД е достатъчно за покриване на вземането на ищеца.
В случая ищецът претендира нищожност на двата договора на няколко самостоятелни основания. При релевиране на пороци за нищожност на сделка поредността на тяхното разглеждане се определя не от волята на ищеца, а в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така в Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.). Поради това съдът разглежда същите в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
Ищецът атакува като нищожен договор за заем от 24.06.2014 г., сключен между “Н.К.” ООД, като заемодател, и “Е.” ООД, като заемател. Договорът за заем е реален договор и за сключването му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие между страните, което се установява от представения договор за заем и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. В случая от представената от ответниците банкова референция за “Е.” ООД с изх. № 0652-95-000019/23.12.2021 г., издадена от “Уникредит Булбанк” АД, се установява, че в периода 11.07.2014 г. – 19.11.2015 г. са извършени преводи от “Н.К.” ООД на “Е.” ООД на суми в общ размер на 28 746 лева, с основание – договор за заем. С оглед на това следва да се приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за заем. Без правно значение за предмета на настоящото производство е размерът на предоставената заемна сума. От значение е единствено възникналото заемно правоотоншение между двамата ответници, което в случая се установява.
Ищецът претендира нищожност на договора за заем от 24.06.2014 г. и на договора за особен залог от 24.06.2014 г. поради противоречие със закона – императивната разпоредба на чл. 46 от ЗА. В цитираната разпоредба е установена забрана адвокатът лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото. Приемането от законодателя на подобна забрана препрятства възможността страните по мандатното правоотношение адвокат – доверител да заменят уговорянето на адвокатско възнаграждение, като цена за положен от адвоката труд, с предоставянето на част от имущественото право, което е предмет на защита по делото, за което адвокатът е приел да окаже съдействие. Това следва от принципа, че при осъществяване на професионалните си задължения адвокатът е длъжен да защитата правата и интересите на неговия доверител по най-добрия начин и да не допуска въздействие от негови лични интереси. Тази идея е доразвита в чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката, съгласно който адвокатът няма право преди приключването на делото да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се определя като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор. Под “предмет” по смисъла на чл. 46 от ЗА следва да се разбира всеки такъв, независимо от естеството му – имуществено или неимуществено право, а под “дело” се има предвид всяко съдебно или регистърно производство, по което клиентът е защитаван от адвоката (в този смисъл Решение № 132/08.07.2013 г. по гр.д. № 653/2012 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.; Решение № 44/08.01.2021 г. по в.гр.д. № 3137/2020 г. на Окръжен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60837/07.12.2021 г. по гр.д. № 2009/2021 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
В случая не се спори между страните и се установява от събраните по
делото писмени доказателства – съдебни удостоверения и пълномощни, че към
24.06.2014 г. между “Е.” ООД, от една страна, и от друга
страна, адвокат С.В.С.и съответно адвокат Т.Н.М.са възникнали правоотношения
адвокат - доверител. Същите са представлявали “Е.” ООД по
различни дела, водени от настоящата ищца Е.К. касателно
отношенията й с “Е.” ООД, възникнали след смъртта на
съдружника К. К.. Единият от адвокатите е представлявал “Е.” ЕООД по повод вписавния в Търговския
регистър. Следователно към 24.06.2014 г. между адвокатите и “Е.” ЕООД действа законовото ограничение на свободата на договоряне, предвидено в чл. 46 от ЗА.
Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на втория ответник - “Н.К.” ООД, в поле 19. Съдружници, раздел История, към 24.06.2014 г. съдружници в това дружество са същите адвокати - С.В.С.и Т.Н.М..
Следователно договорът за заем и обезпечаването на същия с договора за особен залог върху цялото търговско предприятие на “Е.” ЕООД, сключени с търговско дружество “Н.К.” ООД, в което към датата на сключване на договорите съдружници са адвокатите на “Е.” ЕООД, са сключени в нарушение на закона – императивната разпоредба на чл. 46 от ЗА, и са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
По изложените съображения
съдът намира, че
предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД
се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Поради уважаването на исковете на първото основание за
нищожност, не е настъпило процесуалното условие за разглеждане от съда на
предявените при условията на евентуалност искове.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, предвид освобождаване на ищцата от заплащането на част от държавната такса, ответниците “Е.” ООД и “Н.К.” ООД следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 000 лева съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски, както следва: 4 000 лева – държавна такса, 105 лева – такси за съдебно удостоверение, преписи, частни жалби и 300 лева – депозит за вещо лице. Дължимите държавни такси за частни жалби по производствата пред САС са в общ размер на 60 лева, което следва да бъде взето предвид при определяне на разноските.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 4 390 лева.
По делото адвокат В. претендира и 8 472 лева – адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Съдът не е обвързан от посочения в договора размер на адвокатското възнаграждение, а при договорка по чл. 38 от ЗА и с оглед изхода на спора адвокатското възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и се осъжда другата страна да го заплати. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено върху общия защитим интерес по делото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 5 530 лева без ДДС или 6 636 лева с ДДС, с оглед представените по делото данни за регистрация на адвоката по ЗДДС. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че на адвоката на ищеца следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 6 636 лева с ДДС.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността по искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, предявени от Е.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против “Е.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и “Н.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на договор за заем от 24.06.2014 г.,
сключен между “Н.К.” ООД, като заемодател, и “Е.” ЕООД, като заемател, и на договора за
особен залог от 24.06.2014 г., сключен между “Е.” ЕООД, като залогодател, и
“Н.К.” ООД, като заложен кредитор, поради
противоречие на закона – нормата на чл. 46 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК “Е.” ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, и “Н.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят
солидарно в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4
000 лева (четири хиляди лева) и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер
на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Е.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и “Н.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят солидарно на Е.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 4 390 лева (четири хиляди триста и деветдесет лева), представляваща разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА “Е.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и “Н.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят солидарно адв. В.А.В. от САК, с адрес: ***, ж.к. “******на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за производството пред СГС в размер на 6 636 лева (шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева) с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :