Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.12.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми
октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. АННА КОФИНОВА
при участието на
секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 3949
по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 30920/03.02.2020 г., постановено
по гр. д. № 54376/18 г. по описа на СРС,
87 състав, поправено с решение № 20044107/16.02.2021 г.,
при участието на „Б.“ ООД като
трето лице – помагач на страната на
ищеца, Б. Н.Б. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 3844,17 лв. – главница, представляваща стойност на доставена в периода от м.
07.2015 г. до м. 04.2016 г. топлинна
енергия в имот с аб. № 113937, находящ
се в гр. София, ж. к. „Средец“, бул. „*****, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 410,38
лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за
периода от 16.09.2015 г. до 07.07.2017 г., както и
сумата от 10,00 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2018 г., като са отхвърлени
исковете за главници и лихви в останалата част като неоснователни и погасени по
давност. С решението Б. Н.Б. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 565,26 лв. – разноски в настоящото производство, а
„Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Б. Н.Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в общ размер от 436,18 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Подадена
е въззивна жалба от Б. Н.Б. срещу решение №
30920/03.02.2020 г., постановено по гр. д.
№ 54376/18 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта, в която са уважени
предявените срещу нея искове. Твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Посочва, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.
70, ал. 5 /отм./ от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г., която предоставя право на
клиентите, неосигурили достъп, да поискат допълнителни отчети и преработване на
изравнителните сметки в 3 – месечен срок от получаване на изравнителната сметка
за сградата. Твърди, че ответницата, в качеството й на клиент, е осигурила
достъп до имота, за извършване на отчет на реално потребената
топлинна енергия, но такъв не е бил извършен по вина на третото лице – помагач.
Поддържа, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 162 ГПК. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски.
Третото
лице – помагач – „Д.“ ООД /с предишно наименование „Б.“ ООД/ не е подало
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски
градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника,
становището на въззиваемата страна и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Т.С.“ ЕАД твърди, че ответницата Б.Н.Б. е била потребител на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Средец“, бул. „*****.
Твърди, че в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. е доставял в имота на
ответницата топлинна енергия, която не е била заплатена. Иска се от съда да
постанови рещение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата от 6627,57 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.08.2018 г. до
окончателното плащане, сумата от 908,81 лв., представляваща обезщетение за забава
в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2015 г. до 07.07.2017 г., сумата от 23,00 лв. представляваща цена на
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2015 г. до м.
04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 15.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 4,25 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за
дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответницата Б. Н.Б.
оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Третото
лице – помагач – „Б.“ ООД не изразява становище по исковете.
Въззивната жалба е
допустима – подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението в обжалваната
част е и правилно, като въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.
272 ГПК.
Във връзка с
доводите, изложени във въззивната жалба, касаещи правилността на решението в обжалваната част, настоящият
съдебен състав намира следното:
Във въззивното производство не са спорни между страните
следните обстоятелства: че Б. Н.Б. е била собственик на процесния
имот през процесния период и че в това си качество се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот през процесния
период; че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата – етажна собственост, която се намира същият е била присъединена
към топлопреносната мрежа; че през процесния период извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и разпределението на разходите за отопление и
топла вода са били възложени на третото лице – помагач.
Спорните въпроси
във въззивното производство са свързани с обема на
доставената топлинна енергия през процесния период,
респ. дължимата цена.
Според чл. 70, ал. 1 от
Наредба № 16 –
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ количеството топлинна енергия, отчетено по топломера
в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на
потребителите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата съгласно приложението.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от същата Наредба изразходваното количество гореща вода от
отделните потребители се определя по
водомерите им за гореща вода,
а когато такива липсват или са
повредени или не е осигурен достъп
за отчитане - при норма за
разход на гореща вода 140 л. на обитател за
едно денонощие на потребление. Когато не е осигурен достъп
за отчитане, не е необходимо да има реално
потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен
собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен
счетоводител индивидуалното
отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния
счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи
има право да получи стойността
на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата. В този смисъл е формираната практика на ВКС, обективирана в Решение № 162/28.05.2014
г. по гр. д. № 6397/2013 г.,
IV г. о., ГК, която се
споделя от настоящия съдебен състав.
От заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява по делото, че начислените количества
топлинна енергия са съобразени с реда, предвиден в Наредба № 16 -
334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./. През процесния период Наредба № 16 - 334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм./ е била в сила, поради което
неоснователни са доводите на въззивника, че липсва
основание за прилагането й.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че няма данни да е извършено
плащане на дължимата сума за ползвана топлинна енергия за процесния
период.
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи,
касаещи периода, за който възражението
за изтекла погасителна давност, е прието за основателно, а съгласно чл. 269,
изр. 2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото
във въззивната жалба. Прилагането на разпоредбата на
чл. 162 ГПК при изчисляване на размера на вземането за главница е допустимо,
тъй като искът е доказан по основание.
Ето защо, искът
за главницата за доставена топлинна енергия следва да се уважи като основателен
за сумата от 3844,17 лв. и за периода от м. 07.2015 г. до м.
04.2016 г. В частта, в която искът за главница за доставена топлинна енергия е
отхвърлен като погасен по давност, решението е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /отм./ и чл. 10 от ОУ на
договорите между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че е сключен договор за дялово разпределение между
етажните собственици на топлоснабдената сграда и
третото лице - помагач, както и че през процесния период услугата е била извършвана от третото лице
– помагач.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че стойността
на извършената услуга дялово разпределение за процесния
период възлиза на сумата от 23,00 лв., както и че няма данни посочената сума да
е погасена чрез плащане.
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи,
касаещи периода, за който възражението
за изтекла погасителна давност, е прието за основателно, а съгласно чл. 269,
изр. 2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото
във въззивната жалба
Ето
защо, искът за възнаграждение за услугата дялово разпределение следва да се
уважи като основателен до размера на сумата от 10,00 лв. и за периода от м. 07.2015 г. до м. 04.2016 г. В частта, в
която искът е отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно
погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност главница
за доставена топлинна енергия.
Предвид това, че
във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи
относно изчисления от първоинстанционния съд по реда
на чл. 162 ГПК размер на мораторната лихва,
настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи до размера на сумата от 410,38 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 07.07.2017 г. В частта, в която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, решението е
влязло в сила като необжалвано.
В хода на въззивното производство въззивницата
Б. Н.Б. е починала. Наследниците й по закон /И.С.Б., Д.Т.Б., М.Т.Б. и Е.П.К./,
които са конституирани по делото на основание чл. 227 ГПК, са се отказали от
наследството й, като по отношение на тях производството по делото следва да се
прекрати.
С протоколно
определение от 16.05.2023 г. като въззивник по делото
е конституирана на основание чл. 11 ЗН държавата, представлявана от министъра
на финансите.
Когато наследството се получава от
държавата, отговорността й винаги е ограничена до размера на актива на
наследството и това следва от закона. Държавата не може да носи отговорност за
наследените дългове в размер, по – голям
от полученото имущество, независимо от това дали е извършен опис или не.
Според
формираната практика на ВКС /Определение №
458/30.08.2016 г. по ч. т. д. № 1303/16 г., II т. о. на ВКС/ в хипотезата на чл. 11 ЗН държавата става общ правоприемник
на имуществото на починалото лице и отговаря за задълженията му ограничено – до
размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по
опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН. Разяснено, че разпоредбата на чл. 11 ЗН урежда
получаването на наследството от държавата и общините в случаите, когато няма
лица, които да могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато
всички наследници се откажат от наследството, или когато наследниците изгубят
правото да приемат наследството. Общината става собственик на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, на чиято територия се намират. Всичко
останало от наследството се получава от държавата. Следователно, общината
получава само конкретни вещни права, придобива конкретно имущество по силата на
закона, но не и пасивите, които остават в тежест на общия правоприемник –
държавата.
В случая, процесните облигационни задължения са включени в
имуществото, получено от държавата, и тя отговаря за тях, при ограничението,
посочено по – горе, а именно – до размера на полученото наследство, което не
може да бъде посочено с точен размер в диспозитива на
решението, тъй като не е съставен опис, като това ограничение ще бъде
съобразено при изпълнението.
Тъй като
крайните изводи на въззивния и на първоинстанционния
съд съвпадат решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като
правилно. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
По разноските по
делото:
Предвид
изхода на спора в полза на въззиваемата страна не
следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, тъй като
отговорът на въззивната жалба е бланкетен,
а в откритото съдебно заседание „Т.С.“ ЕАД не е била представлявана от
процесуален представител.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по делото по отношение на И.С.Б., ЕГН: **********, Д.Т.Б., ЕГН: **********,
М.Т.Б., ЕГН: **********, и Е.П.К., ЕГН: **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
30920/03.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 54376/18 г. по описа на СРС, 87
състав, поправено с решение № 20044107/16.02.2021 г., в
обжалваната част, като ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
финансите, конституирана на основание
чл. 11 ЗН като правоприемник на Б. Н.Б., починала на 24.01.2022 г., да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3844,17 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена в периода от м. 07.2015 г.
до м. 04.2016 г. топлинна енергия в имот
с аб. № 113937, находящ се
в гр. София, ж. к. „Средец“, бул. „*****, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 410,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 16.09.2015 г. до 07.07.2017 г., както и сумата от
10,00 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за
периода от м. 07.2015 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.08.2018 г. до окончателното плащане, до размера на
стойността на полученото от държавата наследство на Б. Н.Б..
Решението е
постановено при участието на „Д.“ ООД като третото лице – помагач на страната
на „Т.С.“ ЕАД.
Решението в
частта, в която производството по делото е частично прекратено, има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1 – седмичен срок от
връчването му, а в останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: