№ 67
гр. Девин, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря РАДОСТ Б. НАСТАНЛИЕВА
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100227 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 31 ал.2 от ЗС във вр. с чл.86 ЗЗД, с цена на
иска 8121.50 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
образуване на делото до окончателното изплащане и по чл. 32 ал.2 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че въз основа на искова молба,
подадена от ищеца на 20.04.2018г., с правно основание чл.108 от ЗС, чл.109
от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК против същия ответник е образувано гр. дело №
169/2018г. по описа на PC-Девин като с допълнителна искова молба, в
качеството на "необходими другари", като ответници са конституирани: 1. Д.
И. Т. с ЕГН **********; 2. А. И. Т., с ЕГН ********** и 3.С. А. Г., с ЕГН
**********- тримата от с.З., общ. Д., обл. Смолян, по което дело е
постановено Решение № 88/25.03.2019г., с което е прието за установено по
предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на всички ответници,
че ищеца е собственик по давностно владение с начало от 13.05.1975г. на 1/2
ид.ч. от имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, кв.46 от
ПУП на с.3., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и
съседи: северозапад-имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377; североизток-
имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375 и югозапад-река, без построената в
имота паянтова стопанска сграда на 1 етаж, със застроена площ от 90 кв.м.,
1
която не е предмет на иска, а във 2 абзац от дизпозитива ответника И. А. Т.
е осъден на осн. чл.108 от ЗС, да предаде на ищеца държането на 1/2 ид.ч. от
имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в кв.46 от
ПУП на с.З., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и
съседи: северозапад-имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377; североизток-
имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375 и югозапад-река, което осъществява
без правно основание. Твърди, че по въззивна жалба на И. А. Т., А. И. Т. и С.
А. Г. е образувано ВГД № 181/2019г. по описа на ОС-Смолян, който се е
произнесъл с Решение № 339/01.08.2019г., с което е потвърдено Решение №
88/25.03.2019г. по гр.дело № 169/2018г. по описа на РС-Девин. Твърди, че от
И. А. Т., А. И. Т. и С. А. Г. е подадена касационна жалба и е образувано
гр.дело № 4776/2019г. по описа на ВКС, който се произнесъл с Определение
№ 313/15.06.2020г., като в 1 абзац от диспозитива не допуска касационно
обжалване на въззивно решение № 339/01.08.2019г. по ВГД № 181/2019г. на
ОС-Смолян в частта, с която са уважени предявените против А. И. Т. и С. А.
Г., искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и иск по чл.108 от ЗС
против И. А. Т., а в 2 абзац от диспозитива му допуска касационно
обжалване на въззивно решение № 339/01.08.2019г. no ВГД № 181/2019г. на
ОС-Смолян в частта, с която е уважен предявения против И. А. Т., иск с
правно основание: чл 109 от ЗС. Твърди, че по-късно ВКС е постановил
Решение № 123/2020г. от 11.02.2021г. по гр.д.№ 4776/2019г., в 1 абзац от
чийто диспозитив отменя въззивно решение № 339/01.08.2019г. по ВГД №
181/2019г. на ОС- Смолян в частта, с която е уважен предявеният против И.
А. Т., иск с правно основание чл.109 от ЗС, който е отхвърлен във 2 абзац от
диспозитива. Твърди, че на стр.З от обстоятелствената част на решението е
посочено, че с влязлото в сила въззивно решение, постановено по настоящото
дело е уважен изцяло предявения от Ю. С. Т., иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, като е признато за установено по отношение на И. А. Т., Д. И.
Т., А. И. Т. и С. А. Г., че ищеца е собственик на основание давностно
владение на 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 376, с площ 551 кв.м., образуващ УПИ
VII-376, кв.46 по плана на с.З., утвърден през 1990г. и на основание чл.108 от
ЗС, ответника И. А. Т. е осъден да му предаде държането върху тази 1/2 ид.ч.
Твърди, че процесният имот е бил заграден от ответника от северозапад и
североизток, а ищеца нямал достъп до имота и се принудил да поиска
принудително изпълнение на влязлото в сила решение на РС-Девин, затова е
2
издаден Изпълнителен лист № 7024/09.03.2021г., в който е посочено, че на
осн. чл.108 от ЗС, ответника И. А. Т. е осъден да предаде на ищеца Ю. С. Т.,
държането на 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ
УПИ VII-376, в кв. 46 от ПУП на с.З., утвърден със Заповед № А-
220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-имот пл.№ 377,
образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-
375; югозапад-река, което осъществява без правно основание. Твърди, че въз
основа на подадена от него молба е образувано Изпълнително дело №
24/2021г. по описа на СИС при РС-Девин, по което до длъжника И. А. Т. е
изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 417/22.03.2021г., в която
е записано, че той се задължава да предаде на Ю. С. Т. държането на 1/2 ид.ч.
от имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, кв.46 по
ПУП на с.З., общ.Доспат, в двуседмичен срок от връчване на поканата. Видно
от приложената разписка, поканата е връчена лично на длъжника на
24.03.2021г., но той не е изпълнил задължението си в срока за доброволно
изпълнение, поради това взискателят поискал да се извърши въвод във
владение, който бил насрочен на 01.06.2021г. от 10.00 ч. като в Протокола за
принудително отнемане на недвижим имот-въвод във владение е отразено, че
ДСИ при PC-Девин въвел във фактическо владение взискателят по делото Ю.
С. Т., като отстранил досегашния владелец И. А. Т. от следния недвижим
имот: 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 376 с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-
376, в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., с
граници и съседи: северозапад-имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377;
североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375 и югозапад-река.
Твърди, че изрично е посочено, че при въвода достъпът до имота на
взискателят се осъществил от металната врата от северната страна на имота
откъм ул. В., като длъжника сменил патронника на вратата, два от ключовете
за която били предоставени на взискателят, а един ключ от вратата е
предоставен на длъжника, който протокол е прочетен на присъствалите лица
и подписан саморъчно от взискателя, длъжника, трима служители на МВР и
ДСИ при РС-Девин, което поражда правния му интерес от предявяване на
облигационен иск по чл. 31 ал.2 от ЗС и предявяване на вещен иск по чл. 32
ал.2 от ЗС като излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.31, ал.2 от ЗС,
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 8121.50
3
лева / В о.с.з. на 11.10.2022г. е допуснато на основание чл. 214 от ГПК
увеличение на исковата претенция по чл. 31 ал.2 от ЗС от 4440.00 лева на
8121.50 лева/, за ползата от която го е лишил, поради неползване на неговата
1/2 ид.ч. от съсобствен имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ
VII-376, в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г.,
при граници и съседи: северозапад-имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377;
североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375 и югозапад-река, за
времето от 31.04.2018г. до 31.05.2021г. вкл., през което съсобствения имот се
ползвал лично от ответника, ведно със законна лихва върху главницата от
8121.50 лева, считано от образуване на делото до окончателното изплащане.
На осн. чл. 32, ал.2 от ЗС на ищеца да се предостави за реално ползване част
от западната страна на съсобствен имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м.,
образуващ УПИ VII-376, в кв.46 от ПУП на с. З., утвърден със Заповед № А-
220/04.07.1990г. /вкл. построената в него жилищна сграда/, а на ответника да
се предостави за реално ползване част от източната страна на същия имот
/вкл. построените в него едноетажна полумасивна стопанска сграда и
едноетажна паянтова постройка-гараж, покрита с ламарина/ като двете части
от имота да бъдат с еднаква площ, понеже правата на съсобствениците са
равни и да бъде обособена част от съсобствения имот, която да остане за
общо ползване от ищеца и ответника. Претендира за разноски.
В о. с. з. ищецът лично и с адв. Н. П. поддържа иска както е
предявен. Моли съда да постанови решение, с което да уважи и двата
обективно и субективно съединени иска като приеме, че отношенията между
страните със сила на присъдено нещо, произтичащо с влязло в сила съдебно
решение по гр. дело № 169/2018г. на РС- Девин е прието, че доверителят му
е изключителен собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, с площ
от 551 кв.м., както и със сила на присъдено нещо е прието, че тази идеална
част от имота се държи от ответника без правно основание като излага
подробни съображения. Претендира за направените по делото разноски в
пълен размер.
В о.с.з. ответникът не се явява. За него пълномощникът му адв. Ж.
Ч. оспорва иска като неоснователен и недоказан. С писмено становище
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира за разноски.
4
Излага подробни съображения в писмени бележки.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че с Решение № 88/25.03.2019г., постановено по гр.
дело № 169/2018г. по описа на PC-Девин е прието за установено по
предявения иск, на основание чл.124, ал.1 от ГПК от Ю. С. Т. от с. З., обл.
Смолян по отношение на ответниците И. А. Т.; Д. И. Т.; А. И. Т. и С. А. Г.-
всички от с.З., общ. Д., обл. Смолян, че ищецът Ю. С. Т. е собственик по
давностно владение с начало от 13.05.1975г., на основание пр. квитанция
39701/13.05.1975г. и протокол-споразумение от 15.05.1975г. на 1/2 ид.ч. от
имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, кв.46 от ПУП на
с.3., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи:
северозапад-имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№
375, образуващ УПИ VIII-375 и югозапад-река, без построената върху имота
паянтова стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 90 кв.м.,
която не е предмет на иска. На основание чл. 108 от ЗС е осъден И. А. Т.
да предаде на Ю. С. Т. държането на 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 376, с площ от
551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден със
Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-имот пл.№
377, образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ
VIII-375 и югозапад-река, което осъществява без правно основание. На
основание чл.109 ЗС е осъден И. А. Т. да прекрати неоснователните си
действия, изразяващи се в поставяне на мрежа, изграждане на бетонна стена с
кофраж до съществуваща дървена ограда и да не извършва строеж,
несъобразен с предвижданията на действащият план на с. З., без одобрен
инвестиционен проект, без издадени строителни книжа - разрешение за
строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво и без изрично
писмено съгласие на Ю. С. Т., както и да премахне поставената мрежа и
изградените бетонна стена с кофраж, с които действия пречи на Ю. С. Т. да
упражнява своето право на съсобственост, според предназначението на имота
и в съответния обем върху 1/2 ид.ч. от имот пл. № 376, с площ от 551 кв. м.,
образуващ УПИ VII - 376, в кв.46 от ПУП на с. З., утвърден със заповед № А-
220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад - имот с пл. № 377,
5
образуващ УПИ VI - 377, североизток - имот с пл. № 375, образуващ УПИ
VIII -375, югозапад - река. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен частично
Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение и наследство № 94, том I, рег. № 1256, Д №
084/11.08.2017г., съставен от нотариус Цв. П., вписан с № 455 в регистъра на
нотариалната камара на Р. България, с район на действие РС Девин за 1/2
ид.ч. от имот пл. № 376, с площ от 551 кв. м., образуващ УПИ VII - 376, в
кв.46 от ПУП на с. З., утвърден със заповед № А-220/04.07.1990г., при
граници и съседи: северозапад - имот с пл. № 377, образуващ УПИ – VI - 377,
североизток - имот с пл. № 375, образуващ УПИ VIII -375, югозапад – река.
С Решение № 339/01.08.2019г., постановено по ВГД № 181/2019г. по
описа на ОС-Смолян е потвърдено Решение № 88/25.03.2019г. по гр.дело №
169/2018г. по описа на РС-Девин.
С Определение № 313/15.06.2020г., постановено по гр.дело №
4776/2019г. по описа на ВКС не допуска касационно обжалване на въззивно
решение № 339/01.08.2019г. по ВГД № 181/2019г. по описа на ОС- Смолян в
частта, с която са уважени предявените против А. И. Т. и С. А. Г. искове с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и иск по чл. 108 от ЗС против И. А. Т..
Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 339/01.08.2019г. по
ВГД № 181/2019г. по описа на ОС- Смолян в частта, с която е уважен
предявеният против И. А. Т. иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
С Решение № 123/11.02.2021г. постановено по гр.д. № 4776/2019г.
по описа на ВКС е отменено въззивно решение № 339/01.08.2019г. по ВГД
№ 181/2019г. на ОС- Смолян в частта, с която е уважен предявеният от Ю. С.
Т. против И. А. Т., иск с правно основание чл.109 от ЗС и е отхвърлен
предявеният от Ю. С. Т. против И. А. Т., иск с правно основание чл. 109 ЗС
за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, с които
пречи на ищеца Ю. С. да упражнява правото си на собственост върху 1/2 ид.
част от имот пл.№ 376 с площ 551 кв.м., за който е отреден УПИ VII-376 в кв.
46 по ПУП на селото, изразяващи се в поставяне на мрежа, изграждане на
бетонна стена с кофраж до съществуващата дървена ограда и да не извършва
строеж, несъобразен с действащия план на с. З., без издадени строителни
книжа и без изрично писмено съгласие, дадено от Ю. С. Т., както и да
премахне поставената мрежа и изградената бетонна стена с кофраж.
6
За имот № 376, в кв. 46 по плана на с. З. е издадена скица №
55/16.03.2021г.
Въз основа на Решение № 88/25.03.2019г., постановено по гр. дело
№ 169/2018г. на ДвРС и Решение № 339/01.08.2019 г., постановено по гр.
дело № 181/2019г. на Окръжен съд- Смолян е издаден Изпълнителен лист №
7024/09.03.2021г. на Ю. С. Т..
До Държавен съдебен изпълнител при РС- Девин е подадена молба
по чл.426 и следв. от ГПК от Ю. С. Т., за образуване на изп. дело. До И. А.
Т. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, изх. № 417/22.03.2021г. по
изп. дело № 24/2021г. по описа на СИС при РС-Девин от Държавен съдебен
изпълнител, с която е уведомен, че следва да предаде държането на 1/2
идеална част от имот пл. № 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-
376, в кв. 46 по ПУП на с. З., общ. Доспат в полза на взискателя Ю. С. Т.,
както и да заплати общо сумата от 460.00 лева, представляваща общо
задължение по изпълнителното дело. На основание чл. 428 ал.1 е поканен в
двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно
задължението си, в противен случай ще пристъпи към принудително
изпълнение по реда на ГПК. Поканата е получена лично на 24.03.2021г. На
01.06.2021г. от А. П.- Държавен съдебен изпълнител е извършен въвод във
владение на недвижим имот с пл. № 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ
VII - 376, в кв.46 по ПУП на с. З., за който е изготвен Протокол за
принудително отнемане на недвижим имот-въвод във владение по изп. дело
№ 24/2021г. по описа на СИС при РС-Девин.
Според удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал.1 от ДОПК
изх.№ **********/12.03.2021г. на отдел „Местни данъци и такси“- община Д.,
издадено на Ю. С. Т. данъчната оценка на имот пл. № 376 от 1990г., кв. 46,
УПИ VII, представляващ земя с площ от 275.50 кв.м. е 1184.70 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ,
изготвено от А. П., съдът прие за установено, че: След извършения оглед на
недвижимия имот и запознаване с приложените към делото писмени данни,
прави следните констатации: 1. Между имот пл. 376 и имот пл. № 377 /на
северозапад/ има ограда от метални колове и мрежа, която опира в
жилищната сграда на ищеца, близо до прозореца на първи етаж. Тази ограда е
с дължина 15.10 м и продължението й до реката е с ниска каменна стена. 2.
7
От към улицата /на североизток/ по цялата граница на имот пл. № 376 е
монтирана метална, ажурна ограда с плъзгащ механизъм за достъп на
автомобили до дворното място с дължина 10 м. В тази ограда има врата за
пешеходен достъп с ширина 80 см., заключваща се със секретна брава, която
се намира не до жилищната сграда на ищеца, а в отдалечения североизточен
ъгъл. 3. В Службата по вписванията – Девин вещото лице не е открило
сделки и договори за наем на дворни места в община Д.. Това налага да се
направи аналогия между възможността да се отдаде под наем половината от
процесното място и наемите на общински терени в селата на община Д..
Наемните стойности са определени в „Тарифата за определяне на наеми на 1
кв.м. при отдаване под наем на общински имоти и за начална тръжна цена
при провеждане на търгове“, която представлява Приложение № 1 към
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община-Д.. С тази тарифа е определена месечна наемна
пазарна цена на 1 кв.м. на терени за поставяне на съоръжения за
производствени дейности и услуги в населени места III-та зона /каквото е с.
З./ в размер на 1.00 лв./кв.м. Тази цена се отнася само за 24 кв.м., които са
застроени с едноетажна паянтова постройка - гараж. Останалата площ е с по-
ниска наемна цена, определена като се има предвид наемането на ниви и
градини за развитие на селскостопанска дейност. На база проучване на
пазарния наем на такива площи вещото лице е определила пазарен наем на
поземления имот 100 лв./дка годишно за целия период. Площта на имот. пл.
№ 376 по документи е 551 кв.м. В него са построени триетажна жилищна
сграда със застроена площ 70 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 90
кв.м. Половината от празното дворно място, ползвано от ответника, е както
следва: 1/2 х (551 кв.м - 70 кв.м. - 90 кв.м) = 195.50 кв.м.; 195.50 кв.м. - 24
кв.м. = 171.50 кв.м. В резултат от всички проучвания и анализ на пазарните
фактори, вещото лице определя следните наемни цени на частите от
процесния имот по периоди и общо както следва: Паянтова постройка- гараж
за периода от 31.04.2018 г. до 31.05.2021г., общо наем за периода е в размер
на 888.00 лева; Празно дворно място за периода от 31.04.2018 г. до
31.05.2021г., общо наем за периода е в размер на 637.35 лева. Размерът на
претендираното от ищеца обезщетение под формата на пазарен наем, за
неизползването на 1/2 идеална част от съсобствен имот с пл. № 376 с площ
551 кв.м., образуващ УПИ VII-376 в кв. 46 по ПУП на с. З. от 1990г., за
8
времето от 31.04.2018г. до 31.05.2021 г. е 1525.35 лв. 4. Имайки в предвид
състоянието и начина на застрояване на имота, разпределянето на правото на
ползване на собствениците съдържа два елемента: 1/2 от дворното място в
размер на 275.50/551 ид.ч. - за ползване от ищеца Ю. С. Т. и 1/2 от дворното
място в размер на 275.50/551 ид.ч. - за ползване от ответниците И. А. Т. и др.
Разработени са два варианта: I-ви вариант: В този вариант ищеца ще ползва
североизточната половина на имота откъм ул. В., заедно с площта под
собствената жилищната сграда. Размер на дела - 275.50 кв.м. За ползване на
ответниците в съответствие с дела им на собственост е предоставена
югозападната част на имота с площ 275.50 кв.м. заедно с площта под
масивната плевня. II -ри вариант: Този вариант се различава от първия, като
разделителната линия между двата дяла е на пряко на ул. В., като и двете
страни ще имат равен достъп до тази улица. На ищеца се предоставя за
ползване северозападната част на имота с площ 275 кв.м. (с 0.50 кв.м. по-
малко от неговия дял). За ползване на ответниците е предоставена
югоизточната част на имота с площ 276 кв.м. (с 0.50 кв.м. повече от техния
дял), като е оставена за тях пътека от 1 м. осигуряваща достъп по моста над
реката към собствената им жилищна сграда. В този случай в дела се включва
освен застроената площ на стопанската сграда, но и площта под паянтовия
гараж в имота. На двете приложени скици по двата варианта, дяловете за
ползване от страните са повдигнати в цвят - червен за ищеца и син за
ответниците. Към заключението си вещото лице е изготвило два броя скици.
Съдът възприема заключението на вещото лице по допуснатата и
назначена СТЕ като обективно и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена
допълнителна СТЕ, изготвено от А. П., съдът прие за установено, че: След
запознаване с Приложение № 1 от Наредбата за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Община – Д., вещото
лице определя следните наемни стойности по указанието на съда: В
“Тарифата за определяне на наеми на 1 кв.м. на общински имоти и за начална
тръжна цена при провеждане на търгове“, месечните наемни пазарни цени на
1 кв.м. са разделени в две направления - помещения в сгради и терени за
поставяне на съоръжения. В случая се определя наем за земя - терен, а не за
помещение в сграда. За населени места III- та зона /каквото е с. З./
9
стойностите са следните: Цената за ползване на помещение в сграда
общинска собственост с предназначение „Гараж“ по т. 14 от Тарифата е 2
лв./кв.м. Цена на наем на терен за гараж не е определена в това приложение.
Тази цена се отнася само за 24 кв.м., които са застроени с едноетажна
паянтова постройка - гараж. Останалата площ е с наемна цена по т. 15 от
Тарифата за помещения, които се ползват като „Складове и други
обслужващи площи към обекти“ - 1 лв./кв.м. и по т. 6 цената на наем за терен
за поставяне на съоръжения за „Производствени дейности и услуги“ също е 1
лв./кв.м. Тази цена се отнася към половината от незастроеното процесно
дворно място с площ 171.50 кв.м. /определени в предходното заключение/. В
резултат от всички проучвания и анализ на пазарните фактори, вещото лице
определя следните наемни цени на частите от процесния имот по периоди и
общо както следва: Паянтова постройка- гараж /като терен/ за периода от
31.04.2018 г. до 31.05.2021г., общо наем за периода е в размер на 888.00 лева;
Паянтова постройка- гараж /като помещение/ за периода от 31.04.2018 г. до
31.05.2021г., общо наем за периода е в размер на 1776.00 лева; Празно
дворно място като терен за производствени дейности и услуги за периода от
31.04.2018 г. до 31.05.2021г., общо наем за периода е в размер на 6345.50
лева. Размерът на претендираното от ищеца обезщетение под формата на
пазарен наем, за не използването на 1/2 идеална част от съсобствен имот с
пл. № 376, с площ 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376 в кв. 46 по ПУП на с. З.
от 1990г., за времето от 31.04.2018 г. до 31.05.2021г. е определено по два
начина: 1. При разглеждане на наема на гаража като площ /земя/ под него –
6345.50 лв.+888 лв.=7233.50 лв.; 2. При разглеждане на наема на гаража като
помещение - 6345.50 лв.+1776 лв.=8121.50 лв. След като се запознало вещото
лице с исковата молба по гр. дело № 280/2021 г. по описа на PC - Девин,
установило, че предмета му е имот пл. № 376 с площ 551 кв.м., образуващ
УПИ VII-376 в кв. 46 по плана на с. З., община Д.. Той е идентичен с имота -
предмет по настоящото гр. дело № 227/2021г. по описа на PC - Девин. Ищците
искат да бъде установено от съда, че този имот е придобит по наследство и
давностно владение и собственици трябва да са наследниците на общия
наследодател на ищци и ответници, а именно И. Л. Т. /К. Л. Т./.
Съдът възприема заключението на вещото лице по допуснатата и
назначена допълнителна СТЕ като обективно и компетентно изготвено.
10
От показанията на разпитания по делото свидетел М. М. Е. – родство
с двете страни, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено,
че делото се води за ползване на имот. Свидетелката и Ю. Т. живеят на една
улица. От 3-4 години Ю. Т. няма достъп до имота си, а преди това имал
достъп, вкарвал с кола дървата си, ползвал го. В имота е къщата и плевня на
Ю. Т., и И. Т. има плевня. И. поставил ограда с циментови колове и мрежа от
прозореца на първия етаж и долу до плевнята, а от плевнята надолу има
каменен зид, оградата е до реката. От горе, до пътя И. направил желязна
врата, която се отваря с дистанционно. След слагане на оградата, Ю. няма
достъп до двора си, тази ограда възпрепятства влизането му в имота, а за
къщата има достъп от улицата, там няма огради. За да си влезне в къщата Ю.
минавал през желязна врата от улицата, за двора Ю. има пречки. Миналата
година съдия отворил входната врата от улицата- желязна, малка врата и от
там ищеца има достъп до дворното място. Докато Ю. нямал достъп до двора,
И. използвал двора, направил върху плевнята сайвант и там ремонтирал коли
на хората, като достъпа е бил от към улицата. От миналата година И. не
ремонтира коли и не ползва двора. И. си има негова товарна кола и я вкарва в
двора, когато Ю. не ползва двора. От къщата на И. през мост над реката се
стига до процесния имот, И. си направил въпросния мост и само той си го
ползва, моста е пешеходен. От улицата има врата, от където влиза Ю.. От на
Ю. къщата до другия имот, съседния на С.и има ограда, тя е около 10 метра,
има желязна ограда. И. не е дал дистанционното на Ю. за тази портална врата,
сега нямал как да си вкара дървата. Ю. живее в къща - близнак с брат му
/който починал/, от която страна, Ю. си прибирал дървата и ги вкарвал през
прозореца с чанти.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. А. Е.- родство
с ищеца, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че
познава страните. Няма лоши отношения с И. Т.. Делото се води за ползване
на имот, имота е в селото, в регулация, с площ около 3-4 ара. Имота се
намира в с. З., ул. В. 14, застроен е, има една плевня и дървен гараж. Гаража е
залепен за плевнята, от към улицата е гаража. Гаража и плевнята е на И. Т..
Ю. Т. има триетажна къща- близнак с брат му, който е починал. И. има плевня
и гараж, с лице към улицата. Дворното място е заградено, от към улицата има
желязна ограда, има малка врата и голяма врата с дистанционно, плъзгаща.
Тази ограда е поставена от И. Т. преди няколко години. Преди това на това
11
място имало дървена ограда, влизали са заедно и Ю. и И., нямали никакъв
проблем между двамата. Проблема възникнал, когато И. е сложил оградата и
през това време И. работил в гаража, ремонтирал коли, той е майстор. От
една година И. не ремонтира коли, от както Ю. почнал да влиза в имота от
малката врата от към улицата. Преди една година ходили съдия- изпълнител,
полиция и го накарали ответника да даде достъп, като му даде и
дистанционно да си отваря вратата, да си вкарва дървата. Ю. има право да
влиза само през малката врата. От улицата е желязната ограда. Границите са:
От дясно има къща на С., от другата страна е брат му на Ю., къщата е
близнак. Брата на Ю. се казвал Р. Т., той е починал, сега наследниците му
ползват имота. От долната страна има плевня, отсреща е реката. Има достъп
от страна на реката до този имот, има мост, моста е построен от И., той е
отдавна построен, над 10 години. Само пеш се върви по този мост, не може с
кола. Семейството го ползвали, гледали добитък на това място. И. живее
отсрещната страна на реката. Има друга ограда от прозореца на Ю. Т. до
плевнята отдолу, това е към имота на Р. Т., има ограда от прозореца на Ю. до
плевнята, някъде 10-15 метра има мрежи с желязни колове, от там надолу има
каменна зидария. Стига до реката тази каменна зидария. В момента си стои и
оградата и каменната зидария. От към имота на С.и е заградено с мрежа,
целия имот е заграден от И., преди 5-6 години ходили комисия, техници,
полиция и тогава го заградил. Ю. влиза в къщата си от горната страна, от към
улицата има вход. Ю. разтоварва дървата от другата страна, от към имота на
брат му. В тяхното дворно място, той си има сайвант до плевнята и ги носи,
от там ги прехвърля. Ю. живее в гр. П., преди това живеел в с. З.. Преди Ю.
си оставял дървата вътре в този заграден имот, сега ги оставя от страна на
брат му, в друг парцел. Преди това общо се ползвал имота от двамата, единия
си вкарвал сеното- И., Ю. си вкарвал дървата и ги разтоварвал, нямало
проблеми докато били живи възрастните.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 31 ал.2 от
ЗС е неоснователен по следните съображения :
Основателността на иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС се
обуславя от наличието на три основни юридически факта: съсобственост
между страните, ползване на имота само от част от съсобствениците,
съответно създаване на пречки за ползване от останалите съсобственици, или
12
ползване, което обективно възпрепятства ползването от останалите
съсобственици, и писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване
на съсобственик от правото му да ползва вещта.
В настоящият случай, между страните не се спори, че са
съсобственици на описания в исковата молба процесен имот – пл.№ 376, с
площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден
със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-имот
пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ
УПИ VIII-375 и югозапад-река, а и това се установява от събраните в хода на
производството писмени доказателства, описани по горе.
Съгласно разясненията, дадени с TP № 7/2012г. от 02.11.2012г. на
ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. Съгласно разясненията, дадени в
мотивната част на тълкувателното решение, искът за обезщетение по чл.31
ал.2 ЗС е основателен, когато неползващ съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това, той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си
служи с нея. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на
поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава. От този момент, той дължи обезщетение и от този момент
започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. За
иска по чл. 31, ал. 2 ЗС основанието за възникването на отговорността не е
ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването
от неползващия съсобственик /в т.см. Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о./.
В конкретният случай от ищеца не е изпратена покана до ответника.
За уважаване на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и по-горе е посочено, е
13
необходима писмена покана, която може да се замести от искова молба, стига
в нея да се съдържат обстоятелства и искане за заплащане на обезщетение,
което произтича от лично ползване на имота от съсобственик. В случая
исковата молба по предходното дело № 169/2018г. на ДвРС се основава на
различна фактическа обстановка, установена в хода на делото и послужила за
основание за уважаване на иска по чл. 124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, свързана с
възникване на съсобствеността. Следователно исковата молба по
предходното дело няма характер на едностранно волеизявление, което по
своето съдържание е покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Настоящата
искова молба също не може да служи за покана, тъй като се отнася за период
преди завеждането на иска, а поканата действа само занапред.
Всичко гореизложено обоснована извода, че настоящата хипотеза
не изпълва фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 2 3С, не са налице
предпоставките за уважаване на иска за обезщетение при соченото основание,
поради липса на писмено поискване, за това следва да се отхвърли изцяло
иска за заплащане на сумата от 8121.50 лева, за ползата от която го е лишил,
поради неползване на неговата 1/2 ид.ч. от съсобствен имот пл.№ 376, с площ
от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден със
Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-имот пл.№
377, образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ
VIII-375 и югозапад-река, за времето от 31.04.2018г. до 31.05.2021г. вкл., през
което съсобствения имот се ползвал лично от ответника като неоснователен и
недоказан.
Предвид отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и
предявения акцесорен иск за законна лихва върху главницата от 8121.50 лева,
считано от завеждането на делото – 21.06.2021г. до окончателното й
изплащане.
По изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 32 ал.2 от
ЗС е основателен по следните съображения :
Съгласно чл.32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на
14
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да
е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно, назначава управител на общата вещ. Безспорно е, че страните като
съсобственици на процесния имот не могат доброволно да определят начина
на неговото ползване, поради което това разпределение ще следва да бъде
извършено от съда.
Безспорно е, а и това се установява от гореописаните писмени
доказателства, че страните са съсобственици - 1/2 идеална част за ищеца и 1/2
идеална част за ответника на имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ
УПИ VII-376, в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден със Заповед № А-
220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-имот пл.№ 377,
образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-
375 и югозапад-река.
Вещото лице е установило, че между имот пл. 376 и имот пл. № 377
/на северозапад/ има ограда с дължина 15.10 м. от метални колове и мрежа,
която опира в жилищната сграда на ищеца, близо до прозореца на първи етаж
и продължението й до реката е с ниска каменна стена. На североизток, от към
улицата по цялата граница на имот пл. № 376 е монтирана метална, ажурна
ограда с плъзгащ механизъм за достъп на автомобили до дворното място с
дължина 10 м. Според СТЕ в тази ограда има врата за пешеходен достъп с
ширина 80 см., заключваща се със секретна брава, която се намира не до
жилищната сграда на ищеца, а в отдалечения североизточен ъгъл.
Вещото лице е предложило два варианта, като е взело предвид
фактическото ползване, обема на правата на отделните съсобственици /1/2 от
дворното място в размер на 275.50/551 ид. ч. - за ползване от ищеца Ю. С. Т.
и 1/2 от дворното място в размер на 275.50/551 ид. ч. - за ползване от
ответника И. А. Т./, местоположението на изградените постройки и
равнопоставения достъп до всяка от определените за ползване части от
имота. По първи вариант ищеца ще ползва североизточната половина на
имота откъм ул. В., заедно с площта под собствената жилищната сграда, като
размера на дела е 275.50 кв.м. За ползване на ответника в съответствие с дела
им на собственост е предоставена югозападната част на имота с площ 275.50
кв.м., заедно с площта под масивната плевня. Вторият вариант се различава от
първия, като разделителната линия между двата дяла е на пряко на ул. В., като
15
и двете страни ще имат равен достъп до тази улица, като на ищеца се
предоставя за ползване северозападната част на имота с площ 275 кв.м. (с 0.50
кв.м. по-малко от неговия дял). За ползване на ответника е предоставена
югоизточната част на имота с площ 276 кв.м. (с 0.50 кв.м. повече от техния
дял), като е оставена за тях пътека от 1 м. осигуряваща достъп по моста над
реката към собствената им жилищна сграда. Вещото лице е посочило, че при
втори вариант в дела се включва освен застроената площ на стопанската
сграда, но и площта под паянтовия гараж в имота. На двете приложени скици
по двата варианта, дяловете за ползване от страните са повдигнати в цвят -
розов за ищеца и син за ответника.
Съдът намира, че следва да разпредели между страните по делото
ползването на съсобствения им имот по вариант първи, посочен от вещото
лице инж. П. по заключението по допуснатата и назначена СТЕ. Първи
вариант е най-справедлив за страните, за разлика от втория вариант, при
втори вариант ищеца няма достъп до стопанската сграда /обозначена на скица
ПС/, тъй като вратата на стопанската сграда се намира от западната страна и
попада в имота, обозначен в син цвят, предназначен за ответника и така
ищеца няма достъп до стопанската си сграда. От друга страна при втория
вариант страните ще имат повече общ достъп помежду си и ще създаде
предпоставки за влошаване на отношенията им. От значение е и
обстоятелството, че при първи вариант ищеца има достъп до имота си от към
улицата, а ответника от към реката през мост, това се потвърждава и от
гласните доказателства – разпитаните по делото свидетели, чийто показания
са еднопосочни, че само ответника И. Т. ползва този мост, той го е направил и
от другата страна на реката е къщата му, така има достъп по моста над реката
към собствената му жилищна сграда, поради което, съдът намира, че вариант
първи в сравнение с вариант втори от заключението на вещото лице по СТЕ
удовлетворява напълно изискванията на закона и практиката на ВКС за
съобразяване на дяловете на страните във вещта, запазване на установеното
фактическото положение /фактически ползваните сгради са до
разпределената на страните площ от дворното място/; както и се създават
възможности за спокойно и безпрепятствено ползване на сградите и площите
– ищеца има достъп от към улица, ответника да ползва имота от към реката
по мост, с оглед правата на страните като съсобственици на имота.
16
Затова ще следва да се разпредели между страните правото на
ползване върху имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376,
в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при
граници и съседи: северозапад-имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377;
североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375 и югозапад-река по
първи вариант, по заключението на вещото лице инж. П. по допуснатата и
назначена СТЕ, по който ищеца ще ползва североизточната половина на
имота откъм ул. В., заедно с площта под собствената жилищната сграда, като
размера на дела е 275.50 кв.м., а за ползване на ответника в съответствие с
дела им на собственост е предоставена югозападната част на имота с площ
275.50 кв.м. заедно с площта под масивната плевня.
Ще следва да се приеме като неразделна част към решението
скицата на вещото лице инж. А. П. по първи вариант /л.99 по делото/ по
допуснатата и назначена СТЕ.
По разноските:
Страните претендират за разноски. В производство по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела
им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. Това разрешение следва от характера на производството по
разпределение на позлването, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат
съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за
вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността (в този
смисъл решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ІІ г. о. на ВКС
по реда на чл. 290 ГПК.).
С оглед изхода на делото – по иска по чл.31 от ЗС разноските на
ищеца /държавни такси от 177.60 лева и 147.26 лева/ остават за негова
сметка.
17
По иска по чл.32, ал.2 от ЗС са направени разноски - държавна такса
- 50.00 лв., която е заплатена от ищеца, депозитите за възнаграждение за
вещото лице са заплатени – 500 лева от ищеца и 100 лева от ответника. За
това ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца приспадащата
му се част от заплатената от него държавна такса – 25 лева, както и 200.00
лева - възнаграждение за вещо лице съобразно квотите в съсобствеността.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.
З., община Д., обл. Смолян, ул. В. № ** против И. А. Т., с ЕГН **********, с
адрес: с. З., община Д., обл. Смолян, ул. С. № * искове по чл.31, ал.2 от ЗС за
сумата от 8121.50 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е
лишен, поради неползване на неговата 1/2 ид.ч. от съсобствен имот пл.№ 376,
с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден
със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-имот
пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ
УПИ VIII-375 и югозапад-река, за времето от 31.04.2018г. до 31.05.2021г.
вкл., през което време съсобствения имот се ползвал лично от ответника,
ведно със законната лихва върху главницата от 8121.50 лева, считано от
завеждането на делото – 21.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ между Ю. С. Т., с
ЕГН **********, с адрес: с. З., община Д., обл. Смолян, ул. В. № ** и И. А.
Т., с ЕГН **********, с адрес: с. З., община Д., обл. Смолян, ул. С. № * ПО
ПЪРВИ ВАРИАНТ от заключението на вещото лице инж. А. П. по
допуснатата и назначена СТЕ, както следва: Дял първи за Ю. С. Т., с ЕГН
********** ще ползва североизточната половина на имота откъм ул. В.,
заедно с площта под собствената жилищната сграда, като размера на дела е
275.50 кв.м., оцветена с розов цвят на скица /л.99/; Дял втори за И. А. Т., с
ЕГН ********** ще ползва югозападната част на имота с площ 275.50 кв.м.,
заедно с площта под масивната плевня, оцветена със син цвят на скица /л.99/.
ПРИЕМА като неразделна част към решението скицата на вещото
18
лице инж. А. П. по първи вариант /л.99 по делото/ по допуснатата и назначена
СТЕ.
ОСЪЖДА И. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. З., община Д., обл.
Смолян, ул. С. № * ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. С. Т., с ЕГН **********, с адрес:
с. З., община Д., обл. Смолян, ул. В. № ** сумата от 225.00 лева /двеста
двадесет и пет лева/- разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен
срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
19