Решение по дело №465/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 219
Дата: 9 юни 2025 г. (в сила от 9 юни 2025 г.)
Съдия: Емилия Колева
Дело: 20251000600465
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Райчева

Емилия Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Галя Сл. Маринова
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600465 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра
от НПК.
С протоколно определение от 10.03.2025г., постановено по ЧНД
№ 1082/2025г. Софийски градски съд, НО, 3 състав е определил на М. Ю. М.,
ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание в размер на четири години
лишаване от свобода, измежду наказанията, наложени му по НОХД №
6943/2024г. на СГС, НОХД № 251/2023г. на РС-Царево, НОХД № 22/2024г. на
РС-Царево и НОХД № 14777/2023г. на СРС.
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното
общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода с една
втора, а именно с две години, като му у определил общо наказание в размер на
шест години лишаване от свобода .
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква “А“ от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така определеното общо най-
тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода.
1
На основание чл.59 от НК съдът е приспаднал от така
определеното общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от
свобода времето, през което осъденият М. е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, както и времето, през което е бил
задържан със заповед по ЗМВР и с постановление на прокурора за 72 часа на
ДП по НОХД № 251/2023г. на РС-Царево, по НОХД № 22/2024г. на РС-Царево
и по НОХД №14777/2023г. на СРС.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от така
определеното общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от
свобода изтърпяната част от наказанията по НОХД №251/2023г. на РС-Царево
и по НОХД № 22/2024г. на РС-Царево - изтърпени изцяло за времето от
02.09.2023г. до 24.04.2024г., включително и чрез зачетен предварителен арест
за времето от 17.08.2023г. до 02.09.2023г., както и изтърпяната част от
наказанието по НОХД № 6943/2024г. на СГС, считано от 16.01.2025г. до
влизане в сила на настоящото определение.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна
жалба от адв.Н. Н. – служебен защитник на осъденото лице М.. В жалбата се
поддържа, че определението е незаконосъобразно, необосновано и явно
несправедливо. Счита, че определеното общо наказание от четири години
лишаване от свобода е достатъчно дълъг период, през който по отношение на
лицето да бъдат проведени обучения с цел превъзпитание и за поправянето му.
Сочи, че неоправдано дългият период на социална изолация би имало
демотивиращ ефект. Съдът, постановил най-тежкото наказание, вече е
съобразил, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив и го е
индивидуализирал в съответния размер. Счита, че последващо позоваване на
същото обстоятелство в производството по чл.306, ал.1 от НПК необосновано
утежнявало правното положение на осъденото лице. Моли да бъде отменено
определението на СГС.
С частната жалба не са постъпили писмени доказателства, не се
правят доказателствени искания.
Представителят на САП в съдебно заседание пред въззивния
съд взема становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че са налице
основанията на чл.25 от НК за групиране на наложените на осъдения
наказания, както и за увеличаване на общо определеното наказание с
2
една втора на основание чл.24 от НК.Сочи, че М. е осъждан 17 пъти за
престъпления против собствеността, последните от които са извършени
при опасен рецидив, деянията са извършени в кратък период от време и
веднага след като осъденото лице е излязъл от затвора по други
присъди. Поддържа, че осъденият е с трайно изградени престъпни
навици и с висока степен на обществена опасност, поради което
отделянето му за по-продължително време в пенитенциарно заведение е
правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено определението на
СГС.
В съдебно заседание служебният защитник на осъдения М. –
адв.Н., сочи, че определеното от съда общо най-тежко наказание, увеличено с
една втора, шест години лишаване от свобода, не е съобразено с чл.36 от
НК.Счита, че неправилно само от броя на осъжданията съдът е достигнал до
извод, че лицето не би се поправило, както и че е демотивиращо периодът на
лишаване от свобода да е необосновано дълъг. Съдът, постановил последната
присъда, с която М. е осъден на четири години лишаване от свобода, вече е
съобразил опасния рецидив, поради което последващо позоваване на това
обстоятелство в производство по чл.306, ал.1 от НПК необосновано
утежнявало положението на осъденото лице. Моли да бъде отменено
наложеното от първия съд увеличение на наказанието по чл.24 от НК.
Осъденото лице М. в лична защита заявява, че си е взел поука и
моли да бъде отменено приложението на чл.24 от НК.
В последната си дума осъденото лице моли да му бъде намалено
наказанието, като излага обстоятелства от семеен характер и твърди, че е
осъзнал грешката си.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл.314 от
НПК, намери за установено следното:
От представена по делото справка за съдимост и приложените
към нея бюлетини за съдимост се установява, че М. Ю. М. е осъждан
многократно /общо 17 пъти/. Предмет на настоящото производство по чл.306,
ал.1 от НПК са осъжданията му по НОХД № 6943/2024г. на СГС, НОХД №
251/2023г. на РС Царево, НОХД № 22/2024 г. на РС Царево, НОХД №
14777/2023 г. на СРС. По отношение на останалите му осъждания / 13 на брой/
е било извършено групиране и са изтърпени наложените наказания
„Лишаване от свобода“.
3
За да извърши предложеното от Софийска градска прокуратура
групиране на наказания, първостепенният съд е подложил на внимателна
преценка данните, съдържащи се в справката за съдимост на М. и
приложените към нея бюлетини. Преди всичко, правилно първият съд е
заключил, че осъжданията по НОХД № 6943/2024г. на СГС, НОХД №
251/2023г. на РС Царево, НОХД № 22/2024г. на РС Царево, НОХД №
14777/2023г. на СРС не влияят на предходните групирания на наказанията на
лицето до този момент, доколкото те касаят деяния, извършени в предходен
период, присъдите са влезли в сила преди извършване на деянията по
посочените по-горе дела, а и наложените му наказания по тях вече са
изтърпени.
По отношение осъжданията на М. по НОХД № 6943/2024г. на СГС,
НОХД № 251/2023г. на РС-Царево, НОХД № 22/2024г. на РС-Царево, НОХД
№ 14777/2023г. на СРС правилно СГС е приел, че са налице основанията за
приложението на чл.23, ал.1 от НК. Обоснован е изводът на съда, че
престъпленията по тези дела са извършени от М. преди да има влязъл в сила
съдебен акт за което и да било от тях. При наличие на предпоставките на
чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, правилно СГС е определил едно общо най-
тежко наказание на осъдения М. измежду посочените по-горе осъждания,
което в случая е в размер на четири години „лишаване от свобода“.
В жалбата на защитника на осъдения се реливират единствено
доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.24 от НК.
Настоящият състав на САС намира за неоснователна жалбата на
служебния защитник на осъдения М. поради следните съображения:
Възможността да се увеличи общото най-тежко наказание е
предвидена в НК като коректив на общото правило по чл.23, ал.1 от НК по две
съображения. Първото от тях цели да компенсира отрицателния ефект от
поглъщането на по-леките наказания от най-тежкото и у осъдения да остане
впечатление, че за част от престъпленията е останал ненаказан. На второ
място, наказанието винаги има възмезден характер и поради това обществото
е заинтересовано деецът да получи възмездие за всяко престъпление. В
конкретния случай правилно първият съд е намерил основания за увеличение
на определеното общо наказание лишаване от свобода. В тази насока и САС
отчете като релевантни обстоятелства броя на престъпленията, за които е
осъден М., техния вид и степен на обществена опасност. Освен това, видно от
приложените по делото електронна справка за съдимост, ведно с бюлетин за
съдимост, и справка от МП-ГД “Изпълнение на наказанията“, М. има и други
осъждания, извън тези, включени в настоящата кумулация, като и е
4
изтърпявал нееднократно наказания лишаване от свобода. Това показва, че М.
е лице с висока степен на обществена опасност, с трайно установени
престъпни навици и несъобразен със законите на страната начин на живот.
Упражняваната по отношение на него до момента наказателноправна принуда
не е изиграла своя поправителен и възпиращ от извършване на нови
престъпления ефект. Правилно като релевантни обстоятелства СГС е отчел
общия брой и вида на престъпленията, за които е осъждан до момента – 17,
всички против собствеността – кражби и грабежи. Осъжданията, които са
предмет на настоящото производство, са извършени при условията на опасен
рецидив. Освен това, хронологията на престъпната деятелност на М. сочи, че
деянията от групата са извършени в кратък период от време, в рамките на
няколко дена. Не без значение е и обстоятелството, че същите са извършени в
много кратък период от време, след като осъденият е излязъл от Затвора. При
тези данни, правилно СГС е счел, че е налице необходимост от по-строгото му
санкциониране, в случая с увеличаване на общо определеното му наказание,
посредством предвидената в разпоредбата на чл.24 от НК възможност.
Размерът на определеното му увеличение от една втора или две години
лишаване от свобода не е несправедлив. Неоснователни са доводите на
защитата, че общото наказание от шест години лишаване от свобода не е
съобразено с целите, визирани в чл.36 от НК. Тъкмо обратното, високата
степен на обществена опасност на дееца и установената престъпна нагласа
налага по-продължителното му изолиране от обществото. Очевидно ниските
по размер наказания по предходните му осъждания не са изиграли своята
възпитателна и възпираща роли, поради което правилно СГС е счел, че по
отношение на М. следва да бъде приложена максималната предвидена в
закона възможност за увеличение на общото наказание, равняваща се в случая
на две години лишаване от свобода.
По изложените съображения настоящият състав намери, че следва да
бъде потвърдено като изцяло правилно и законосъобразно атакуваното
определение на СГС.
Водим от горното САС, НО, 7 състав
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.03.2025г., постановено по ЧНД №
1082/2025г. на Софийски градски съд, НО, 3 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6