№ 5746
гр. С, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря СВ.В.ОГ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110128421
по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищците А. Г. И. и Б. В. П. са предявили обективно съединени искове срещу
ответника ЦПЗ „Проф. Н. Ш.“.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл.
13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за
осъждане на ответника ЦПЗ „Проф. Н. Ш.“, ЕИК *********, да заплати на А.
Г. И., ЕГН ********** с адрес в гр. С, ул. „Н. Г.“ № ***, и на Б. В. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. С, ж.к. СВ, бл. 41, вх. А, ап. 23, сума от 3000 лева за
всяка ищца, представляваща дължимо и незаплатено допълнително нетно
трудово възнаграждение за работата на всяка от ищците с пациенти,
представляващи потвърден случай на COVID-19, за периода от 01.01.2022 г.
до 14.03.2022 г. включително.
В исковата молба ищците чрез упълномощения си адвокат Я. С. твърдят, че
на 12.07.2018 г. между Адрияна Г. И. и ответника е сключен трудов договор
№ 194 като допълнителен за външно съвместителство.
Сочи се, че трудовото правоотношение е променено въз основа на сключен
трудов договор № 20 от 20.02.2019 г., по силата на който ищцата Адрияна Г.
И. заемала длъжността „медицинска сестра“.
Трудовото правоотношение между ищцата Б. В. П. и ответника възникнало
въз основа на сключен основен трудов договор № 02 от 03.01.2018 г., по
силата на който ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“.
Ищците твърдят, че съгласно т.1.1. и приложение № 2 от Заповед №
*****/22.10.2020 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция,
ответникът бил определен като едно от лечебните заведения, които следва да
обособят COVID-зони за пациенти с неусложнено състояние.
1
Със заповед от ***.10.2020 г. ответникът обособил COVID отделение, като
от 29.10.2020 г. до 15.03.2022 г. ищците били разпределени и изпълнявали
задълженията си в отделението, едновременно с това изпълнявали и
останалите си задължения.
Твърдят, че до края на месец декември 2021 г., в качеството си на
служители, работещи с пациенти, боледуващи от COVID-19, получавали
допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд
в размер на 1000 лева на месец.
Твърдят, че през месеците януари, февруари и март 2022 г. полагали труд в
COVID отделението с отработени часове както следва:
ищцата А. Г. И. –
1) за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. – 108 часа;
2) за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – 108 часа;
3) за периода 01.03.2022 г. – 14.03.2022 г. включително – 96 часа;
ищцата Б. В. П. –
1) за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. – 120 часа;
2) за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – 156 часа;
3) за периода 01.03.2022 г. – 14.03.2022 г. включително – 108 часа.
Въпреки отработените часове, не получили допълнително възнаграждение.
Твърдят, че притежават качеството на специалист от професионално
направление „здравни грижи“ и развиват подробни съображения в насока, че
им се дължи допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни
условия на труд, което право излагат, че възниква въз основа на трудовия им
договор, без да е необходимо изготвянето на допълнителна документация.
При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил
от ответника ЦПЗ „Проф. Н. Ш.“ чрез адв. Н. В., в който оспорва предявените
искове.
Ответникът признава, че се е намирал в трудови правоотношения,
възникнали въз основа на сключени трудови договори с ищците, по силата на
които същите са заемали длъжността „медицинска сестра“.
Твърди, че трудовият договор на всяка от ищците е прекратен на 21.04.2022
г.
Сочи, че ответното дружество е специализирано лечебно заведение, както и
че е била обособена COVID зона, която обаче е функционирала за определен
период, след което е била закрита, а впоследствие отново обособявана и
закривана съгласно разпореждания на СРЗИ.
Оспорва да е поддържал постоянно функционираща COVID зона за
периода от октомври 2020 г. до март 2022 г.
Излага, че със заповед № *********/22.10.2020 г. на директора на СРЗИ, в
столицата са определени лечебни заведения за болнична помощ за активно
лечение на територията на С-град, които следвало да обособят т.нар. COVID-
зони за пациенти с неусложнено състояние, сред които бил и ЦПЗ.
2
Поддържа, че през периодите на съществуването на COVID-зоната, са били
настанявани единствено лица – пациенти на лечебното заведение, т.е. такива с
психични заболяване, за които било установено и заразяване с COVID-19.
Сочи, че след издаването на първата заповед на СРЗИ за създаването на
такива зони и след реалното обособяване на такава зона на 23.10.2020 г., ЦПЗ
успешно кандидатствал за финансиране по проект BG05M9OP001-1.099-0001
„Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха
за общественото здраве от COVID-19“, който се изпълнявал с подкрепа на
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.,
съфинансирана от ЕС, чрез Европейския социален фонд. Министерството на
здравеопазването било бенефициент по проекта, като между ЦЗП и МЗ бил
сключен Договор за финансиране № ********/16.12.2020 г. по изпълнение на
проекта. Финансирането включвало разходи за допълнителни трудови
възнаграждения, като МЗ се задължило да предоставя средствата за
възнагражденията в размер на брутното допълнително възнаграждение и
осигурителните вноски за сметка на работодателя, за всеки месец на лицата в
лечебното заведение, така че нетното, което да получи всяко от лицата, да е
1000 лева.
Твърди, че със съобщение № ******/18.06.2021 г. на заместник-министъра
на здравеопазването, е бил информиран, че финансирането с европейски
средства чрез МЗ посредством сключения договор, ще продължи за дейности
до края на м. май 2021 г., след което финансирането е преустановено.
Поддържа, че в периода на финансиране с европейски средства по сключения
договор с МЗ, е изпълнявал задълженията си, като е предоставял отпуснатите
средства като допълнително трудово възнаграждение, също и че е
предоставял на МЗ необходимите отчетни документи.
Сочи, че ЦПЗ е следвало да представя и декларация от съответния свой
служител, че за отчетния период съответното лице е получавало средства
само от един източник по проект, т.е. че получава такива средства единствено
от работодателя си ЦПЗ.
Твърди, че ЦПЗ е получавало финансиране за предоставянето на
допълнително възнаграждение, единствено от МЗ на основание сключения
договор с МЗ за финансиране с европейски средства.
Излага, че след повторното откриване на COVID зона, с писмо с изх. № И-
***75/11.11.2021 г., адресирано до МЗ и до управителя на НЗОК, било
оправено запитване относно възможностите за получаване на финансиране за
лечение на пациенти на лечебното заведение, заразени с COVID-19.
На отправеното запитване, получил отговор от НЗОК, че ЦПЗ „няма
сключен договор с НЗОК за лечение на пациенти с COVID-19 по клинични
пътеки № 39, 48 и 104“, поради което няма основание тази дейност да бъде
заплатена от НЗОК“. Вследствие на този отговор, било отправено запитване
до директора на СРЗИ за закриване на COVID зоната, в резултат на което и на
основание заповед № РД01-397/01.12.2021 г. на директора на СРЗИ, била
закрита COVID зоната, считано от 02.12.2021 г.
Излага, че за втория период на съществуването на зоната, обхващащ целия
месец ноември 2021 г., не било получено никакво външно финансиране и по
преценка на работодателя и съгласно заповед № 367/14.12.2021 г. на
3
управителя, било определено отделянето на парични средства от натрупания
собствен бюджет на лечебното заведение за допълнително материално
стимулиране на служителите, като била определена сума, която целево да се
разпредели като допълнително трудово възнаграждение на персонала, сред
които били и ищците по делото.
Твърди, че поради голям брой заразени с COVID-19 пациенти с психични
заболявания, за периода 21.01.2022 г. – 15.03.2022 г. се наложило за трети път
да открият COVID зона, но за този период ответникът не получил никакво
финансиране от НЗОК, МЗ или друг източник, поради което и не били
заплатени суми под формата на допълнително трудово възнаграждение.
Във връзка с посочените отработени часове в COVID зоната, ответникът
твърди, че същата в периода от 01.01.2022 г. до 20.01.2022 г. не е
функционирала.
Оспорва твърдението на ищците, че са получавали ежемесечно
допълнително трудово възнаграждение за периода от октомври 2020 г. до
декември 2021 г., като в тази връзка сочи, че COVID зоната не е
функционирала постоянно през този период и съответно през месеците когато
не е съществувала, ищците не са полагали труд, респ. получавали
допълнително трудово възнаграждение.
Развива съображения в насока, че на ищците никога не са плащани
допълнителни възнаграждения на основание Методиката, както и че
последната не е нормативен акт и не е обвързваща за ответника. Сочи и също,
че методиката урежда единствено въпросите за размера на сумите, плащани
от НЗОК при подобни случаи, но не и от друг орган.
Оспорва твърдението на ищците, че е преустановил задължението си да
информира РЗОК относно служителите, полагащи грижи в зоната и в тази
връзка отново подчертава, че ЦПЗ е получавал суми за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение единствено от МЗ във връзка със
сключения договор за финансиране, но не и от НЗОК.
Сочи също и че ищците са попълвали декларации, но такива свързано с
декларирането, че за отчетния период съответното лице е получавало
средства само от един източник по проект, които декларации е предоставял на
персонала до момента в който финансирането от МЗ било преустановено.
Аргументира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 13, ал.1 от
НСОРЗ за заплащане на допълнително трудово възнаграждение и развива
съображения в тази насока.
Сочи, че не дължи заплащане на процесните суми и на основание чл. 7аа6а
от Методиката и в тази връзка излага, че съгласно Методиката средства се
отпускат на лечебното заведение, а не на отделните служители. Във връзка с
последното развива твърдения, че ищците не са легитимирани да претендират
суми от ответника на основание Методиката, а че ответникът е легитимиран
да претендира такива от НЗОК.
Твърди, че финансиране не е получавано от НЗОК, а единственото от МЗ
на основание сключения договор от 16.12.2020 г., както и че ЦПЗ не е
попадал никога в обхвата на лечебните заведения, имащи право да получават
финансиране от НЗОК за допълнителни възнаграждения за техния персонал,
зает в обособената COVID зона.
4
В заключение поддържа, че за периода януари – март 2022 г., не е
получавал каквото и да е финансиране от НЗОК, което да поражда за него
задължение към служителите му.
Сочи се също, че липсата на такова финансиране не е по вина на ответника,
а дори напротив – последният бил активен в търсеното на финансиране.
Излага, че претендираните от ищците суми са производни и зависят от
правото на ответника, което след като е отречено, не може да породи и право
за ищците да претендират вземания за допълнителни трудови
възнаграждения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
С молба от 02.12.2013 г. ищците заявяват, че за тях не е ясно на какво
основание са получавали допълнителното си възнаграждение.
С протоколно определение от 05.12.2022 г. са конституирани като трети
лица-помагачи на страната на ответника НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНО-
ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, СТОЛИЧНА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА
ИНСПЕКЦИЯ, МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
Третите лица-помагачи не вземат становище по основателността на
исковете.
С определението за насрочване на делото, в което е обективиран и проект
на доклан на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса.
В тежест на ищците по иска по чл.128, т.2 КТ, вр. чл. 13 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата е да докажат, наличието на
валидно трудово правоотношение, по което за периода от 01.01.2022 г. до
14.03.2022 г. са престирали труд в COVID отделението на болницата, за което
да е постигната уговорка за изплащане на допълнително трудово
възнаграждение, както и неговия размер.
В тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си; плащане на
претендираното от ищеца допълнително трудово възнаграждение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 178-ми състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове се правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е обявил обстоятелството, че ищците са се
намирали в трудови правоотношения с ответника, възникнали въз основа на
сключени трудови договори, по силата на които същите са заемали
длъжността „медицинска сестра“.
Горното се установява и от Трудов договор № 194/12.07.2018 г., сключен
между А. И. и ответното дружество за длъжността „медицинска сестра“ при
4-часов работен ден, Трудов договор № 20/20.02.2019 г., сключен между А.
И. и ответното дружество за длъжността „медицинска сестра“ при 7-часов
работен ден, Трудов договор № 02/03.01.2018 г., сключен между Б. П. и
ответното дружество за длъжността „медицинска сестра“ при 7-часов работен
ден, допълнително споразумение № *******/12.10.2020 г., сключено между Б.
П. и ответното дружество.
5
От заповеди № ***/14.04.2022 г. и № *******/14.04.2022 г. се установява,
че трудовите правоотношения на А. И. и Б. П. с ответното дружество са
прекратени, считано от 21.04.2022 г.
От заповед на управителя на ответното дружество № 229/22.10.2020 г. се
установява, че е обособена КОВИД – зона на територията на ЦПЗ „Проф. Н.
Ш.“ ЕООД. Посочено е, че в зоната работи само определеният по график
персонал.
От заповед на директора на СРЗИ № *********/22.10.2020 г. се установява,
че ответното дружество е определено за лечебно заведение за болнична
помощ за активно лечение, в което следва да се обособи КОВИД-зони за
пациенти с неусложнено състояние.
Със заповеди № ***/16.11.2020 г., № ***/13.01.2021 г., № 60/01.03.2021 г.,
№74/15.03.2021 г., № ***/14.05.2021 г. на управителя на ответното дружество
е увеличаван и намаляван капацитетът на разкритата КОВИД-зона.
Със заповеди на директора на СРЗИ № ********/13.11.2020 г., №
******/12.01.2021 г., № ******7/01.03.2021 г., № *********/13.03.2021 г., №
******/14.05.2021 г. е нареждано осигуряването на различен брой легла за
лечение на пациенти с КОВИД инфекция в ответното лечебно заведение.
Със заповед № ***/31.05.2021 г. на управителя на ответното дружество е
закрита обособената КОВИД-зона на територията на лечебното заведение.
От заповед на управителя на ответното дружество № 306/22.10.2021 г. се
установява, че е обособена за втори път КОВИД – зона на територията на
ЦПЗ „Проф. Н. Ш.“ ЕООД.
Със заповед № 354/02.12.2021 г. на управителя на ответното дружество е
закрита обособената КОВИД-зона на територията на лечебното заведение.
От заповед на управителя на ответното дружество № 30/19.01.2022 г. се
установява, че е обособена за трети път КОВИД – зона на територията на ЦПЗ
„Проф. Н. Ш.“ ЕООД.
От заповед на директора на СРЗИ № **********/18.01.2022 г. се
установява, че ответното дружество е определено за лечебно заведение за
болнична помощ за активно лечение, в което следва да се обособи КОВИД-
зони за пациенти с неусложнено състояние.
Със заповед № 49/14.02.2022 г. на управителя на ответното дружество е
увеличен, а със заповед № 49/14.02.2022 г. на управителя на ответното
дружество е намален капацитетът на обособената КОВИД-зона на
територията на лечебното заведение.
Със заповед № 70/15.03.2022 г. на управителя на ответното дружество е
закрита обособената КОВИД-зона на територията на лечебното заведение.
От договор от 16.12.2020 г. по ПРОЕКТ ********-1.099-0001 „Подкрепа на
работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за
общественого здраве от COVID-19" за директно предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по процедура ********-1.099 „Защита на
населението от заплахи за общественото здраве, причинени от пандемични
кризи", сключен между Министерство на здравеопазването и ответното
дружество, се установява, че Министерствого на здравеопазването се
задължава да предоставя средствата допълнителни трудови възнаграждения
6
на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с дейности по
наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус,
настанени за болнично лечение в ответното лечебното заведение, в размер на
брутното допълнително възнаграждение и осигурителни вноски за сметка на
работодателя, за всеки месец на лицата в лечебното заведение, които
извршват пряко дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на
пациенти с доказан Коронавирус, така че нетното допълнително
възнаграждение, което трябва да получи всяко от лицата да е 1000 лева,
съгласно националното законодателство. Договорът е сключен за срок до
приключване на проект ********-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в
системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве
от COVID-19" и/или до изчерпване на наличния финансов ресурс от бюджета
на проекта - което настъпи първо.
От писмо ******/18.06.2021 г. на заместник-министър на здравеопазването
се установява, адресирано до директорите на ЦПЗ, се установява, във връзка с
изпълнение на проект ********-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в
системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве
от COVID-19", финансирането на допълнителните възнаграждения за
медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с дейности по
наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус,
настанени за болнично лечение в центровете за психично здраве ще
продължи за дейности до края на месец май 2021г. с европейски средства чрез
Министерство на здравеопазването. Условията и реда за изплащането на
допълнителните възнаграждения остават непроменени.
С писмо от 11.112021 г. управителят на ответното дружество е отправил
запитване до министъра на здравеопазването и до управителя на НЗОК
относно осигуряването на допълнително възнаграждение за персонала на
ЦПЗ, пряко извършващ дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на
пациенти с КОВИД-19.
С писмо от 23.11.2021 г. на управителя на НЗОК управителят на ответното
лечебно дружество е информиран, че ЦПЗ няма сключен договор с НЗОК за
лечение на пациенти с КОВИД-19 по клинични пътеки № 39, 49 и 104, поради
което няма основание тази дейност да бъде заплатена от НЗОК.
С писмо от 25.11.2021 г. на управителя на ответното лечебно заведение до
директора на СРЗИ е поставен въпросът за осигуряване на финансиране на
възнагражденията на служителите на ЦПЗ, ангажирани с лечението на
пациенти с КОВИД-19 инфекция.
Със заповед №367/14.12.2021 г. на управителя на ответното дружество е
наредено от изчислената сума за разпределение на Допълнително трудово
възнаграждение съгласно Методологията за месец ноември 2021г., да се
приспадне сума в размер 8300 лева., която да се разпредели като
допълнително трудово възнаграждение на персонала пряко извършвал
дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с COVID-19
през м. 11. 2021г., като на ищцата А. И. е определено ДТВ в размер на 900 лв.,
а на ищцата Б. П. – 1100 лв.
От представения график за месец януари 2022 г. на ЦПЗ за КОВИД-зона се
установява, че ищцата А. И. е отработила 120 часа при норма 105 часа, а
7
ищцата Б. П. – 120 часа при норма 112 часа. От представения график за месец
февруари 2022 г. на ЦПЗ за КОВИД-зона се установява, че ищцата А. И. е
отработила 108 часа при норма 98 часа, а ищцата Б. П. – 156 часа при норма
140 часа. От представения график за месец март 2022 г. на ЦПЗ за КОВИД-
зона се установява, че ищцата А. И. е отработила 94 часа при норма 119 часа,
а ищцата Б. П. – 102 часа при норма 126 часа.
От заключението по ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, което
настоящият състав кредитира като обективно, пълно и компетентно
изготвено, се установява, че
ЦПЗ „Проф. Н. Ш." ЕООД е получил целеви средства по сключен договор
за финансиране № ******** по Проект ************-1.099-0001„Подкрепа
на работещите в системата на здравеопазването в условията на заплаха за
общественото здраве от COVID-19" за директно предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по процедура *********-1.099 „Защита на
населението от заплахи за общественого здраве, причинени от пандемични
кризи" на 16.12.2020 г. с Министерството на здравеопазването, като
получаваните средства са от м. декември 2020 г. до м. май 2021 г. и сыщите
касаят допълнителни вьзнаграждения за периода от м. ноември 2020 г. до м.
май 2021 г.
За периода 01.01.2022 - 15.03.2022 г. ЦПЗ „Проф. Н. Ш." ЕООД не е
получавало средства от външен източник за осигуряване финансиране на
допьлнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския си персонал,
пряко зает с дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти
на ЦПЗ с доказан COVID-19, настанени и изолирани в обособената COVID-
зона.
В периода ноември 2020 - март 2022 г. А. И. е получавала следните
допълнителни възнаграждения: 1/ допълнително възнаграждение
„методология", допълнително възнаграждение „републикански" за работа
през официални и празнични дни, допьлнително възнаграждение „нощен
труд" за положен труд в часовете между 22 ч. и 06 ч., като всичките
възнаграждения са изплащани със средства от фонд „Работна заплата", чито
източници са определени в чл. 3 от ВПОРЗ; 2/ допълнително възнаграждение
във връзка с пряко извршвани от нея дейности по наблюдение, диагностика и
лечение на пациенти с доказан Коронавирус, като съгласно сключения
договор по Проект ********-1.099-0001 „Подкрепа на работещите в
системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве
от COVID-19" на лицето е изплащана нетна сума в размер на 1 000 лева,
данъците и осигуровките са били за сметка на работодателя - това
възнаграждение е получавано в периода ноември 2020 - май 2021 г., като
източника на финансиране са получавани целеви средства от Министерството
на здравеопазването; 3/ във фиша за м. ноември 2021 г. е начислено
допълнително възнаграждение КОВИД във връзка с пряко извършвани от нея
дейности по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан
Коронавирус, като средствата са били от фонд „Работна заплата".
В периода ноември 2020 - март 2022 г. Б. Попова е получавала следните
допълнителни възнаграждения: 1/ допълнително възнаграждение „работно
място", допълнително възнаграждение „методология", допълнително
възнаграждение „републикански" за работа през официални и празнични дни,
8
допьлнително възнаграждение „нощен труд" за положен труд в часовете
между 22 ч. и 06 ч., като всичките възнаграждения са изплащани със средства
от фонд „Работна заплата", чито източници са определени в чл. 3 от ВПОРЗ;
2/ във фиша за м. ноември 2021 г. е начислено допълнително възнаграждение
КОВИД във връзка с пряко извършвани от нея дейности по наблюдение,
диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус, като средствата
са били от фонд „Работна заплата".
При изслушването си пред в открито съдебно заседание СРС вещото лице
уточнява, че изплатеното през месец ноември 2021 г. допълнително
възнаграждение на ищците е с основание издадена заповед от управителя на
лечебното заведение и същата е във връзка с Вътрешните правила за
организация на работна заплата, в които е казано, че по преценка могат да се
изплащат и други допълнителни възнаграждения. В констативно-
съобразителната част на заключението вещото-лице е посочило подробно, че
това се случва, когато лечебното заведение е имало и допълнителни приходи,
които същото е реализирало и в тази връзка може да се изплащат и
допълнителни възнаграждения на персонала във връзка с тяхното
представяне. Това се случва по заповед и при реализиране на определени
предпоставки. Това възнаграждение не е с постоянен характер. Такова
възнаграждение е изплатено само през месец ноември 2021 г., независимо че
Ковид отделението е работило до март 2022 г. Предходните възнаграждения
са били изплащани на основание сключен договор с Министерство на
здравеопазването, който е бил целеви и е бил точно за подпомагане на лица,
които работят в такова отделение.
В откритото съдебно заседание, проведено на 29.05.2023 г. са разпитани
като свидетели Н. К. С. и М. Б. С. – и двете служители на ответното
дружество.
Свидетелката С. посочва, че двете ищци са бивши служители на ЦПЗ, в
който работили като медицински сестри. По време на съществуване на
КОВИД зона в ЦПЗ ищците работили в нея – ищцата А. И. работила в тази
зона от самото начало, а ищцата Б. П. зопочнала по-късно работа в тази зона и
не работила нам през първия период, за който била разкрита КОВИД зона.
През 2022 г. ищците и свидетелката работили около два месеца и половина в
КОВИД зоната. Свидетелката посочва, че при разкриването на КОВИД зона
за пръв път в ЦПЗ на служителите са изплащани допълнителни
възнаграждения, като служителите знаели, че финансирането има външен
произход. При повторното разкриване на КОВИД – зона било изплатено
еднократно възнаграждение от бюджета на ЦПЗ, тъй като не било осигурено
външно финансиране. Свидетелката твърди, че служителите не са били
задължени да се включват в графика за работа в КОВИД-зона, а са го
правили доброволно преди съставянето на график за съответния месец.
Свидетелката С. посочва, че е работила в КОВИД-зоната на ЦПЗ през м.
февруари и март 2022 г. Излага, че не е получавала допълнително трудово
възнаграждение за този период за работа при пациенти, заразени с Ковид.
Свидетелката твърди, че е работила в посочената зона по собствено желание и
във връзка с молба от страна на ръководни служители. Сочи, че не й е
обещавано допълнително възнаграждение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни с останалия
9
доказателствен материал, събран по делото, и вътрешно безпротиворечиви.
С оглед на гореизложеното съдът намира за установено, че през процесния
период ищците са заемали длъжностите „медицинска сестра“. Установено е
още, че в периода 19.01.2022 г. – 15.03.2022 г. в лечебното заведение ответник
е била обособена КОВИД-зона, в която са работили и двете ищци.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
В производството е спорно дали на ищците се дължат допълнителни
възнаграждения за работа в КОВИД-зона през процесния период.
При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника, респ. служителя, е
да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение /основно
или допълнително/ действително е било уговорено с работодателя, че то е
било част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че е
престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти
именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на
работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било
изплатено.
Спорният по делото въпрос е свързан с размера на уговореното между
страните трудово възнаграждение.
Нормата на чл. 118 КТ установява принципа за едностранна неизменност
на съдържанието на трудовото правоотношение /както на задължителните,
така и на факултативните му елементи/ с единствено изключение –
едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна
на работодателя /ал. 3/.
Съответно чл. 119 КТ установява принципа за изменяемост на
съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните. Това
съгласие трябва да е изразено писмено, като от момента на постигане на
съгласието за промяна трудовото правоотношение продължава да съществува
между същите страни с изменения в някои негови елементи.
Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма за
валидност. Необлеченият в тази форма трудов договор обаче не е правно
нищо /Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2013 г., IV г.
о., ГК/. Изискването за писмена форма, установено в чл. 62 КТ се прилага
както по отношение на самия трудов договор при сключването му, така и по
отношение на неговите последващи изменения.
В разглеждания случай ищците не са ангажирали каквито и да било
доказателства, че работодателят е увеличил едностранно размера на
дължимите за процесния период трудови възнаграждения, както и такива за
постигната между страните уговорка в писмена форма за увеличаване на
размерите на възнагражденията. Отделно от това ищците не твърдят, че
волеизявленията на страните в сключените между тях трудови договори в
частта им относно размера на трудовото възнаграждение са симулативни,
поради което съдът не може да изследва наличието на симулация и нейния
вид.
Ищцата А. И. е получавала допълнително възнаграждение във връзка с
пряко извршвани от нея дейности по наблюдение, диагностика и лечение на
10
пациенти с доказан Коронавирус, като съгласно сключения договор по
Проект ********-1.099-0001 „Подкрепа на работещите в системата на
здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID-
19" на лицето е изплащана нетна сума в размер на 1 000 лева, данъците и
осигуровките са били за сметка на работодателя - това възнаграждение е
получавано в периода ноември 2020 - май 2021 г., като източника на
финансиране са получавани целеви средства от Министерството на
здравеопазването
И двете ищци са получили еднократно допълнително трудово
възнаграждение за месец ноември 2021 г. по заповед на управителя на
ответното лечебно заведение.
Посочените допълнителни трудови възнаграждения обаче нямат постоянен
характер. Не се доказва от ищците да е постигната договорка между
служителите и работодателя или да съществува едностранно решение на
работодателя да се изплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки
месец, в който служителите полагат труд в обособена КОВИД-зона.
В този смисъл при приложение на неблагоприятните последици от
правилата на доказателствената тежест настоящият състав приема, че ищците
не се легитимират като кредитори на претендираните вземания за трудови
възнаграждения, поради което следва да отхвърли предявените главни искове
по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 178 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ул.
„Н. Г.“ № ***, срещу Център за психично здраве „Проф. Н. Ш.“ ЕООД, ЕИК
*********, иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата за осъждане на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща
дължимо и незаплатено допълнително нетно трудово възнаграждение за
работата с пациенти, представляващи потвърден случай на COVID-19, за
периода от 01.01.2022 г. до 14.03.2022 г. включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж.к.
СВ, бл. 41, вх. А, ап. 23, срещу Център за психично здраве „Проф. Н. Ш.“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за осъждане
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 3000 лева,
представляваща дължимо и незаплатено допълнително нетно трудово
възнаграждение за работата с пациенти, представляващи потвърден случай на
COVID-19, за периода от 01.01.2022 г. до 14.03.2022 г. включително.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА с Булстат: 12858220 и адрес в гр. С,
11
район „Лозенец“, ул. „К“ № 1, СТОЛИЧНА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА
ИНСПЕКЦИЯ с Булстат: ********* и адрес в гр. С, район „С“, ул. „ВР“ № 20,
и МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО с Булстат: ***** и адрес в
гр. С, район „В“, пл. „Св. Н“ № 5, като трети лица-помагачи на страната на
ответника Център за психично здраве "Проф. Н. Ш." ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12