Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Пловдив, 07 февруари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 3133 по описа
на съда за 2021г.,докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 1703 от 17.10.2021г., постановено по АНД №
4412/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI нак.състав е потвърдено Наказателно постановление № 21-0333-000565/01.06.2021г.
, издадено от Началник РУ-Стамболийски към ОД на МВР-Пловдив, в частта по т.1,
с която на С.К.Л., ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 750 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и са отнети общо 12 контролни
точки на основание Наредба Iз-2539 от 17 декември 2012г.
В жалбата
основно се твърди, че районният съд е допуснал процесуално нарушение при водене
на производството пред него и като такова е посочено даване на повторна
възможност наказващият орган да окомплектова делото с относими документи. На
второ място се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на
административното обвинение. Иска се отмяна на решението и постановяването на
друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира
разноски.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, РУ-Стамболийски редовно призован,
не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При постановяване на съдебния си акт районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, което не
съставлява процесуално нарушение, а е доказателство за правилно проведено
съдебно дирене във въззивната инстанция, която е такава по същество и следва да
провери обжалваното НП на всички основания. Събраните доказателства ПРС е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно
постановление. Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата, като са
изложени подробни съображения за несъстоятелност на същите, които настоящият
касационен състав възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не намира за необходимо да преповтаря.
За да потвърди обжалваното постановление,
районният съд е приел нарушението за безспорно доказано. Приел, че шофирането с
превишена скорост е установено с техническо средство, което е било изправно и
обозначено, а оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения
в административнонаказателното производство са неоснователни.
Наложените административни наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС са във фиксирания размер, предвиден за
процесното административно нарушение и са законосъобразно определени в този
размер както и законосъобразно е определен броят на отнетите на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР контролни точки за нарушението, а именно 12 контролни
точки.
В случая не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка без всякакво съмнение следва
да се зачете приетото от въззивния съд обстоятелство, че превишението на
скоростта е с 55 км/ч над разрешената скорост и разкрива висока степен на
опасност, като такава разкрива и самият нарушител, с оглед данните за издадено
наказателно постановление от 24.09.2014г. за нарушение също на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
което е влязло в сила.
Приетата по делото разпечатка от паметта на
техническото средство (клип № 23977, радар TFR1-М № 530) за посочената дата доказва
шофирането с превишена скорост по категоричен начин. Доколкото в него изрично е
отразена не само датата, а и часът на установеното нарушение, то е безспорно
установено. Съдът намира, че нарушението е констатирано по начин, предвиден в
закона. Наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя и в случая
съставянето на АУАН от автоконтрольор при наказващия орган след преглед на
видеоклипа е поставило законосъобразно начало на административнонаказателното
производство.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е
неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, за
които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки.
За разлика от процедурата по издаване на
електронен фиш, в която производството е съкратено и няма състезателен
характер, в хода на административнонаказателното производство, което се е
развило по общия ред, на наказаното лице са били осигурени дори повече
възможности за защита, доколкото са събрани доказателства за нарушението
(приобщени са записи от мобилната камера), както и декларация по чл. 188 ЗДвП
за това кое лице е управлявало автомобила. Мястото на нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано, тъй като в НП се говори за точно място на
констатацията за превишена скорост на автомобила. Съдът е разпитал
актосъставителя и правилно е приел неговите действия за съответни на закона. Не
се откриват вътрешни противоречия в показанията му и те не противоречат на
писмените доказателства по делото, поради което същите правилно са били
кредитирани от първата съдебна инстанция.
Безспорна е установена и техническата годност
на мобилната камера да установява превишение на допустимата скорост към момента
на нарушението. Събрани са доказателства за верния номер на Протокола от
проверката на мобилна система за видеоконтрол, досежно вписването в Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система. Мястото на
установяване на нарушението безспорно попада в пределите на населено място (с.
Ново село) и поради това важи общото правило за ограничение на скоростта в
населени места.
Нарушението е правилно квалифицирано от
наказващия орган и правната квалификация на същото съответства на установените
по делото факти. Санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба
от 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място и превишението е над 50 км. /ч., като за всеки следващи 5км/ч.
превишаване на 50км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. В случая превишението е
55км/ч., след приспадане на 3% от установеното, и наказващият орган правилно е
приложил материалния закон и е наложил предвиденото наказание- глоба в определения
размер от 750 лева.
В заключение следва да се има предвид, че
водачът е длъжен винаги да спазва ограниченията на скоростта, независимо дали
ще е поставен под угрозата да бъде видеозаснет или не. С наложената глоба се
постига целта на административното наказание – да насочи нарушителя към
спазване на установения от закона ред при управление на МПС в населени места.
Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районен съд-Пловдив е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо и на основание
чл.221 ал.2, предл. първо от АПК Съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1703 от 17.10.2021г., постановено по АНД № 4412/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XXI нак.състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: