№ 12
гр. Н. , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20213620200155 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят К. Р. Р. от гр. П. твърди, че не е доволен от издаденото от Началника на РУ
Н. НП № 21-0307-000154/05.03.2021 г., с което му е наложена глоба по чл. 182, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в акта и в НП дата е управлявал посоченото
МПС.
Жалбоподателят твърди, че АУАН и НП са съставени при допуснати съществени
процесуални нарушения и са съставени от некомпетентни органи. Не били посочени
доказателства за тяхната териториална и материална компетентност. Сочи, че били
нарушени чл. 42 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, т.к липсвали изискуеми по закон реквизити на
тяхното съдържание, което е довело до нарушаване на правото му на защита. Фактическата
обстановка не била описана пълно, а използваните изрази били бланкетни, общи и правели
невъзможно изясняването на релевантните факти. Липсата на ясно описание на
нарушението според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, което е
неоотстранимо и прави невъзможна преценката за релантните факти. Сочи, че описаната
фактическа обстановка не отговаря на действителната и това е основание за отмяна на
издаденото НП изцяло.
Предвид на горното, моли съда да отмени изцяло издаденото НП като незаконосъобразно,
издадено при противоречие с материалния закон и несъставомерност на деянието.
1
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно
заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да се потвърди. В писменото становище е посочено, че местонахождението на пътя е
правилно посочено – път І-2 при км 135+235 в гр. К. в населено място посока към гр. Ш..
Посочено е също, че при км 132+235 на път І-2 са поставени табели Д11 и Д12 и при км. км
133+420 на същия път са поставени табели Д11 и Д12, което определяло пътният участък на
Път І-2 от км 132+235 до кв.133+420 като път в населено място, където е и установеното
нарушение. Оспорва жалбатаи моли да се потвърди НП.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано
лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се
явява процесуално допустима.
На 04.01.2021 г. е бил съставен АУАН № 760011, копие от който е приложен на л. 7 от
делото. Съгласно АУАН, на 11.09.2020 г. около 14,34 ч. в гр. К., по път І-2, кил.133+235,
посока към гр. Ш., жалбоподателят К.Р., управлява собствения си л.а „Мерцедес ГЛК 250
ЦДИ 4Матик“ с рег. № ***, със скорост 104км/ч., при въведено ограничение до 50км/ч. за
движение в населено място. Скоростта превишава скоростта на движение с 54км/ч.
Скоростта е фиксирана с TFR 1-М с № 591/12 и е намалена с 3%, поради възможна грешка
на техн.ср-во. Посочено е също, че АУАН е съставен по преписка с № 202009115808.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Иззети са като доказателство контролен талон № 4136506.
Акта е връчен на жалбоподателя на 19.02.2020 г. Жалбоподателят е подписал акта, като е
посочил, че има възражения.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 21-0307-
000154/05.03.2021 г. на Началника на РУ Н., с което само за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП е наложена глоба от 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 30.03.2021 г.
2
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това
органи. Издадени са от компетентни органи, притежаващи съответната материална и
процесуална компетентност, съгл. чл. 165 от ЗДвП, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
МВР и вр. Протокол с рег. № 869р-795-08-02-2019 г. на ОД МВР, сектор „ПП“ Ш., както и
притежаващи материална компетентност, доколкото са служители на РУ Н., намиращо се на
територията на РС Нови пазар, а нарушението е извършено в гр. К., също на територията на
съдебният район на РС Нови пазар. Всичко гореизложено сочи, че АУАН и НП са издадени
от компетни органи, съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
и са издадени в съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на
валидност до 18.02.2031 г. за категориите В АМ.
Описаното в АУАН и НП МПС, л.а „Мерцедес ГЛК 250 ЦДИ 4Матик“ с рег. № *** е
сообстевност на жалбоподателя, което се установява от приложената справка, приложена по
делото.
На 11.09.2020 г. свидетелят Д.Д. се намирал на път І-2, при км. 133+235 до разклона за гр. П.
със служебен автомобил и поставено техническо средство TFR 1-М с № 591 за измерване на
скороостта на движение в двете посоки при въведен режим на работа „стационарен“, съгл.
Протокол с рег. № 307-13567/28.04.2020 г. Посоченото в протокола ограничение на
скоростта е от 50 км/ч., както и че това е път от общинската пътна мрежа.
Около 14,34 ч. в гр. К., по път І-2, кил.133+235, посока към гр. Ш., се движел
жалбоподателят К.Р., който управлявал собствения си л.а „Мерцедес ГЛК 250 ЦДИ 4Матик“
с рег. № ***, движеуйки се със скорост 104км/ч. Посоката на движение на автомобила е към
гр. Ш., като самият автомобил се намирал, към момента на засичането в дясната лента за
движение.
Движението с посочената скорост било заснето от техническото средство и са създадени
клип № 5808, л.11 от делото. Отчетената според клипа скорост на движение е 107 км/ч., при
ограничение от 50км/ч. На клипа е отчетено като наказуема скорост – 104 км/ч.
Клипът е разпечатан, след установяване на собственика на МПС-то е изпратена покана и
декларация съгл. чл. 188 от ЗДвП, които са приети и попълнени от жалбоподателя.
След връщането на подписаните от жалбоподателя покана и декларация на 04.01.2021 г. е
установен водачът на лекия автомобил, жалбоподателят К. Р. Р. от гр. П..
3
Въз основа на посочената в клипа скорост на движение на управляваното от жалбоподателя
МПС е издадено и АУАН № 760011, л. 7 от делото.
Административнонаказващия орган е приел за установено, че е налице нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
С АУАН и НП е прието, че жалбоподателят се е движел в населено място, в гр. К., като е
уточнено, че това е път І-2 км. 133+235, при въведено ограничение на скоростта от 50км/ч.
за движение в населено място. Посочено е също, че скоростта е превишена с 54 км./ч. и е
намалена с 3 км/ч заради техническа грешка на техн.ср-во. Посоченият пътен участък на
движение на МПС-то, управлявано от жалбоподателя, Път І-2, съгласно Решение № 945 на
МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на
списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по
чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища, е път от първи клас на републиканската пътна мрежа, посочен в приложение
№1, т.1, и включва участъкът от границата с Р. - р. - Ц. - о.п. Р. - о.п. Ш.- Д. – В.. Съгласно
посоченото в обяснителната записка към решението на МС, пътищата първи клас са
предназначени за осъществяване на транзитно движение на големи разстояния (предимно от
граница до граница). Те обслужват големи територии и съвпадат с направленията на
основните транспортни потоци в страната.
От това следва, че този пътен участък не е път от общинската пътна мрежа на на гр. К., така
както е посочено в Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или
Система рег.№ 307р-13567/28.04.2020 г., л. 14 от делото, ОМП – общинска пътна мрежа.
По делото е приложено копие от Протокол от 10.05.2019 г., съставен от Комисия в състав:
представител на Община К. – К.И.П., на дл-т гл.спец. ТСУ и на представител на Областно
пътно управление, гл.специалист Районна пътна служба Н. – Р.Ц. Комисията е определила
местоположението на пътните знаци Д 11 и Д12: знак Д11 „начало на населено място“ е
поставен в участъкът от пътя І-2 на км.132+235 отдясно и на км 133+420 ляво, л. 23 от
делото. Съгласно същия протокол знак Д12 „край на населено място“ е поставен в участъкът
от пътя І-2 на км.132+230 ляво и на км 133+420 дясно.
По делото беше назначена съдебно – техическа експертиза, изготвена от председателя на
Европейски център за транспортни политики, Д.Р., съгласно която след извършените на
място огледи, заснемания и замервания се установява, че в посочения в протокола пътен
участък са установени общо 39 пътни знаци, подробно описани в експертизата на л. 2-8
(гърба на л. 53 до гърба на л. 56 от делото), които са били измерени, локализирани с GPS-
координати и със специален уред за установяване на това до каква степен тези знаци
покриват изискванията на нормативните актове за поставянето им съгл. чл. 6 от Наредба №
4
18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, конкретно относно
съответствието им с изискванията на БДС EN 12899-1, относно неподвижно закрепени
пътни знаци и на БДС EN 1517, относно размерите и шрифта на пътните знаци. Освен това е
извършено и геодезическо замерване на пътния участък, означен от знаци Д11 и Д12,
съгласно протокола от 2019 г., представен от ОД МВР Ш. и приложен по делото, л. 71.
Установено от замерванията е, че пътните знаци Д11 и Д12 – начало и край на населеното
място, само частично отговарят на изискванията на Наредба № 18/2.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, тъй като те са произведени на фолио Клас RA1,
което противоречи на изикването на чл. 8, ал.2 от Наредбата и приложение №10 към нея, т.к
те изискват фолио Клас RA2, чрез което се осигурява по – висока степен на видимост и
разпознаваемост на пътния знак от участниците в движението. Съгласно приложението за
пътища клас І – знаците трябва да са с фолио Клас RA2, поставени отдясно. В експертизата е
описано означението на отделните класове фолио за пътните знаци.
Назначения по делото експерт, след посещение в Община К. е установил, че Община К. има
приет генерален план за организация на движението (ГПОД) на гр. К., каквито са
изискванията на чл. 6 от Наредба № 18/2001 г., влязъл в сила през 2016 г., но той не включва
пътният участък от път І-2 от км. 132+235 до км. 133+420, на гърба на л. 58 и 59 от делото.
Съгласно извадка от действащия и приет ОУП на гр. К., пътният участък от път І-2 от км.
132+235 до км. 133+420 не е част от урбанизираната територия на общината. Експертът
сочи, че съгласно писмо на АПИ, пътните знаци били поставени по искане на общината,
дори Община К. е определила точното им местоположение. Поставянето на знаците е
станало на 10.05.2019 г., съгласно Протокол за местоположението на пътните знаци Д11 и
Д12.
По делото с категоричноост е установено, че както Община К., така и АПИ не разполагат с
валиден, влязъл в сила план за органицация на движението (ПОД) за гр. К., включващ
процесния пътен участък от път І-2, изработен от правоспособно лице и съгласуван и
одобрен по установения законен ред, към датата на поставяне на пътните знаци Д11 и Д12.
Експертът е дал категоричен отговор в т. 12 от експертизата, че поцесният пътен участък от
пътя, не е част от урбанизираната територия на гр. К.. Община К. го била възприела като
такъв и подготвяла бъдеща промяна на ОУП, но такава той ще стане след влизане в сила на
плана.
Съгласно посоченото от т. 10 от експертизата, пътните знаци за начало и край на населеното
място са в противоречие на изискванията на чл. 112 и чл. 113 от Наредба № 18/2001 г., тъй
като прооцесният участък от път І-2 не е част от населеното място, което те означават, в
случая гр. К.. В съдебно заседание експертът посочи, че не може за целите на пътната
безопасност да се приема определен участък от републиканската пътна мрежа за фактически
принадлежащ към територията на населеното място и да бъде означаван с пътни знаци като
такъв, т.к целите на пътната безопасност изискват да се изгражда правилно, а не объркващо
5
органицацията на движенето положение. В случая, експертът на място е установил, че няма
условия за безопасно придвижване на пешеходци или велосипедисти, защото там няма
тротоари, няма места, на които пешеходецът безопасно да застане, л. 81 от делото. В
изложението си, на л. 16 от експертизата, вещото лице сочи, че и в двете посоки, веднага
след пътните знаци Д11, следва пътен знак Д25.1, който се използва само в случаите описани
в чл. 121а, ал.2 от Наредба № 18/2001 г., което противоречи на поставените знаци Д 11,
доколкото в населено място не се изисква заплащане на винетна такса. Освен знак Д25.1,
експертът е установил в процесния пътен участък, ограничен от пътните знаци Д 11 и Д 12,
че има поставени пътни знаци А 26, А 27 и А28, които се поставят само извън населено
място.
Във връзка с техническите съответствия на поставените пътни знаци, вещото лице сочи, че
те не отговарят на изискванията на БДС EN 12899-1, относно неподвижно закрепени пътни
знаци, поради това, че използваното за изработката им светлоотразително фолио не отговаря
на изискванията за този клас път, т.к се зисква фолио Клас RA2, а не RA1, от какъвто са
изработените и анализирани от експерта знаци Д11 и Д12.
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства и в частност на
изготвената техническа експертиза, съдът прие от правна страна следното:
Път І-2 е път от първи клас на републиканската пътна мрежа, посочен в приложение
№1, т.1 на Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура, съгласно чл. 10, ал. 3 вр. Ал.1, т.1 от
Закона за пътищата и включва участъкът от границата с Р. - р. - Ц. - о.п. Р. - о.п. Ш. – Д. -
В..
Пътният участък от републикански Път І-2, от км. 132+235 до км. 133+420, не е част от
територията на гр. К. и не е включен в одобрения през 2016 г. и действащ към момента на
установяване на нарушението – 11.09.2021 г. и към датата на съдебното заседание –
02.06.2021 г., план за организация на движението (ПОД) на Община К..
Определянето на понятието „населено място“ по смисъла на ЗДвП е дадено в §6, т. 49 от
ДР към ЗДвП, където е посочено, че „Населено място“ е застроена със сгради територия,
при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Тази разпоредба
изисква означенията за населено място да кореспондират с тези по ЗУТ, относно границите
на територията на самото населено място. Съгласно §5, т.6 от ДР към ЗУТ, „територия на
населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Самите землища са
част от територията на самата община, но не са част от населеното място, те са негова
принадлежност, по смисъла на §1, т. 8 от ДР на Закона за административно-териториалното
6
устройство на Република България (ЗАТУРБ). Съгласно чл. 18 от ЗАТУРБ, територия на
населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и
извънселищната територия, определена от границите на землището.
Съгласно приложеното по делото писмо от Община К., л. 73 от делото, е посочено, че
участъкът от Път -2 от км. 132+235 до км. 133+420, преминава през урбанизираната
територия на гр. К., като разделя града на две части, а от двете страни на пътя има застроени
имоти с жилищни сгради. Посочено е още, че основната връзка на живеещите от квартала,
разположен в дясно на път І-2 посока В. – Ш., участници в движението (пешеходци,
велосипедисти и ППС), с централната част на населеното място е по път І-2. Самото
поставяне на пътните знаци са със специални предписания, които съгласно чл. 54, ал.5 от
ППЗДвП означават начало (Д11) и край (Д12) на населено място, е извършено въз основа на
протокола от 10.05.2019 г., което се потвърждава и от писмото на АПИ до началника на РУ
Н., л. 69. Във връзка с тези писмени доказателства следва да се посочи, че преминаване на
транзитни републикански пътища през населените места е възможно съгл. чл. 13 от
Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-
транспортната система на урбанизираните територии, като това се осъществява при
условията на чл. 76 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба при преминаване на транзитни
републикански пътища през населените места, задължително се осигуряват и: 1.
възможност на напречно пешеходно и велосипедно движение, включително на хора с
намалена подвижност, т.ч. и хора с увреждания; 2. инфраструктура за обезпечаване на
напречни трасета на обществения транспорт за превоз на пътници; 3. положително решение
по оценка за въздействието върху околната среда; 4. проведено обемно-пространствено
проучване върху взаимодействието им с градската среда. От посоченото от експерта по
делото в съдебното заседание, в този пътен участък „няма условия за безопасно
придвижване на пешеходци или велосипедисти, защото там няма тротоари, няма
места, на които пешеходецът безопасно да застане“, л. 81 от делото. Следователно не са
налице задължителните изисквания за преминаване на транзитен републикански път „през
населено място“, съгл. чл. 13, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г.
Самото приемане на пътният участък от Път -2 от км. 132+235 до км. 133+420, като път от
населеното място на гр. К., изисква приемането му за такъв с действащ и одобрен по
съответния ред проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния
план за организация на движението, чл. 3, ал.2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци на МРРБ.
Поставянето на пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата в обхвата
на пътя, съгл. чл. 3, ал.2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. се извършва: 1. в населени места и
селищни образувания - съгласно проект за организация на движението, разработен въз
основа на генералния план за организация на движението; 2. извън границите на
населени места и селищни образувания - в съответствие с проекта за организация на
движението по пътя. Самото одобряване на проектите, съгл. ал.3 става при спазване
7
изискванията на Наредба № 1 от 2001 г. за организиране на движението по пътищата. От
своя страна, съгл. чл. 14 от ЗДвП и Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата, сигнализацията на пътя се извършва от стопанина на пътя, като
§1, т.1 от ДР към наредбата определя като „Стопанин на пътя“, собственикът или
администрацията, която управлява пътя. Собственик и стопанин на път І-2 и в частност на
процесния участък от него, от км. 132+235 до км. 133+420, е държавата, съгл. чл. 8, ал.2 от
ЗП, а съгласно чл. 19, ал.1, т. 1 от ЗП, управлението на републиканските пътища се
осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Самото организиране на движението по пътищата се извършва, съгл. чл. 6 от Наредба № 1
от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, въз основа на: 1. генерални
планове за организация на движението (ГПОД) в населени места; 2. проекти за организация
на движението (ПОД) извън границите на населени места.
По делото по безспорен начин се установява, от кореспонденцията с Община К. и от
изготвената от експерта експертиза, че одобрен ГПОД, както и ПОД от Община К. няма. За
да може Община К. да счита процесният участък за част от общинската пътна мрежа на гр.
К., то същия следва да бъде включен както в ГПОД, а за самата организация на движението
по него следва да има ПОД. Такива обаче няма, а според установеното от експерта
последният надлежно одобрен ГПОД на община К. за гр. К. е от 2016 г., но той не включва
посочения път І-2, още по-малко пътният участък от км. 132+235 до км. 133+420. От
казаното от експерта в съдебното заседание, л. 80 се установява, че АПИ и Община К. били
посочили, че причина за поставянето на тези пътни знаци е „да не се заплаща винетна такса“.
Това, съпоставено с писмото на Община К., л. 73 от делото следва да се тълкува, че лицата,
живущи от двете страни на път І-2, да не заплащат винетна такса. Този път, обаче се ползва
не само от тези лица, а подобна прищевка, реализирана извън закона, е проява на явно
незачитане на законите в страната. Осъществяването на тази цел, не само нарушава явно
законите и наредбите относно поставяването на пътните знаци, но и не защитава правата и
интересите на същите тези лица, живущи от двете страни на пътя, т.к там както сочи вещото
лице в съдебно заседание няма изградени гражданите тротоари, условия за безопасно
придвижване на пешеходци, велосипедисти и пр., л. 81 от делото.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по
пътищата, инициатива за изработването на ГПОД и ПОД има стопанинът на пътя, а
изпълнението става по реда на ЗОП. Съгласно чл. 15 от Наредба №1/2001 г., окончателният
проект на ГПОД се одобрява от *** на съответната община (район).
След като е налице одобрен по надлежния ред ГПОД, стопанинът на пътя внася ПОД за
разглеждане, съгласуване и приемане, съгл. чл. 16, ал.1, т.1 и т.3, както следва: 1. за
автомагистрали и републикански пътища I клас - от експертния технико-икономически
съвет при ИА***, а за местни пътища - от общинския експертен съвет по устройство на
територията при съответната община.
8
Разпоредбата на чл. 17, т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. сочи, че ПОД се одобрява,
за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на ИА***, а
за местни пътища - от *** на съответната община.
По настоящето дело се установява, че за участъкът от път І-2, в очертанията от км. 132+235
до км. 133+420, няма одобрени при спазване на установения в Наредба № 1 от 17.01.2001 г.
за организиране на движението по пътищата ред, ПОД, одобрен от *** на Община К., приет
въз основа на утвърден ГПОД.
Следователно, всичко гореизложено обосновава единствения правен извод, че пътният
участък от път І-2, в очертанията от км. 132+235 до км. 133+420, не е част от
населеното място гр. К. по смисъла на §6, т. 49 от ДР към ЗДвП.
От това следва, че на пътното платно в този пътен участък не може да има пътни
знаци означаващи начало и край на населеното място, конкретно такива по чл. 58 от
ППЗДвП и по чл. 112 и чл. 113 от Наредба № 18/2.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци.
Представения по делото протокол не представлява одобрен от компетентния орган проект и
не може да замести липсата на такъв. Същия би могъл да служи единствено за правилното
установяване на поставените пътни знаци Д11 и Д12, но не и за надлежен ПОД. Той
безспорно е официален свидетелстващ документ, т.к е издаден от посочените в него
длъжностни лица, в кръга на тяхната служба, но това не го прави надлежен
административен акт, подлежащ на изпълнение, респ. при неговото неизпълнение да се
следват административни санкции. Неоснователно е посоченото в писменото становище на
ОД МВР Ш., че тъй като протоколът не е бил оспорен по реда на АПК, съответно да е
отменен или обявен за нищожен, то неговата доказателствена сила била обвързваща по
делото. Посочения протокол от 10.05.2019 г., не е годен административен акт, както като
индивидуален, така и като общ или нормативен административен акт, за да подлежи на
оспорване по реда на АПК. Той не може да бъде оспорван по административен ред, поради
което и не може да се разглежда като законно основание за поставяне на пътните знаци.
Същия не притежава белезите на нито един от посочените видове административни актове,
които подлежат на оспорване по административен или съдебен ред, съгласно действащото
законодателство. В този смисъл, той е единствено официален свидетелстващ документ, но
не и административен акт, годен да произведе посочените в АПК правни последици за
заинтересованите страни, а неговата обвързваща за делото сила е само за доказване на
мястото на което са поставени посочените в него пътни знаци, като в конкретния случай
относно знаци Д11 и Д12 от назначената по делото експертиза се установява, че е налице
съответствие с посоченото в протокола местоположение (сравни т.6 от експертизата и
записите на първи и втори ред в протокола от 10.05.2019 г.). Тук е моментът да се посочи, че
независимо от малката и противоречива практика на ВАС, противоречаща си относно това
дали заповедта по чл. 17 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. на съответните органи, е общ или
9
нормативен административен акт, надделява становището, че всъщност годен за съдебно
оспорване административен акт е заповедта, с която се одобрява ГПОД или ПОД, но не и
самия план. По аргумент на по – силното основание, то приложения по делото Протокол за
поставяне на пътни знаци Д11 и Д12 не притежава белезите на административен акт, който
засяга права, свободи или законни интереси или пораждащ права или задължения за
гражданите, по смисъла на чл. 15 от АПК. Той само би могъл при надлежно приет ГПОД
или ПОД, утвърден с нарочна заповед от органа по чл. 17 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. да
удостовери действителното поставяне на тези знаци в съответствие с приетия план.
Незаконосъобразно е и становището на представителя на ОД МВР, че органите на МВР не
съгласуват поставянето на пътните знаци за граници на населеното място. Това противоречи
на изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата, съгласно която за разглеждане, съгласуване и приемане на плана
за организация на движението, в състава на експертния технико-икономически съвет или на
общинския експертен съвет по устройство на територията се поканват представители на
съответните компетентни органи на Министерството на вътрешните работи, на
Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" и на Хигиенно-
епидемиологичната инспекция, а в случая по ал. 1, т. 3 - и представител на съответното
областно пътно управление. Тази разпоредба достатъчно категорично разписва участието на
представител на МВР, в случая на ОД МВР Ш. при разглеждане, съгласуване и приемане
на плана за организация на движението. Поради това и становището на въззиваемата страна
не може да бъде оправдание за неприлагането на закона. Напротив, ако в действителност
представителите на МВР не участват в експертни съвети по приемане на плановете за
организация на движението, то това прави тяхното приемане незаконосъобразно. Тази
разпоредба е добре известна на въззиваемата страна, а задължението за нейното спазване е
несъмнено, от това следва, че въззиваемата страна, ОД МВР не е следвало да приема
протоколът от 10.05.2019 г.за годно правно основание за упражняване на административно
наказателна репресия спрямо преминаващите през този пътен участък водачи на МПС-та
поради поставените в нарушение на установената от законодателството ни процедура за
регулиране на пътното движение в този пътен участък. Това е така, т.к от страна на Община
К., в лицето на гл.спец. ТСУ К.И.П. и на посочения в протокола служител гл.специалист
Районна пътна служба Н. – Р.Ц. като представител на ОПУ Ш., е налице поведение, което не
кореспондира с изискванията на закона, а изготвения от тях протокол не отговаря на чл. 16
от Наредба № 1/2001 г., тъй като посочените лица не притежават компетентност да приемат
план за организация на движението, респ. въз основа на него да поставят пътни знаци на
посочените в протокола места. Самото поставяне на пътните знаци Д11 и Д12 е в нарушение
на закона.
Не може да се сподели и посоченото в писменото становище на въззиваемата страна, на
гърба на л. 70 от делото, че е без значение дали пътят е общински или държавен, защото
правилата за движение не са обусловени от вида на правото на собственост върху
съответния път. В действителност няма значение кой е собственик на пътя, има значение
10
какъв клас е пътя и как се утвърждават правилата за регулиране на движението по него. В
зависимост от класа на пътя, законът определя и неговия собственик. Нарушаването на
правилата за регулиране на движението по пътищата и в частност на поставянето на
пътните знаци и сигнализация по тях води и до незаконосъобразно регулиране на
движението по посочения пътен участък. Нарушаването на закона, конкретно на чл. 14, ал.1
от ЗДвП, чл. 3, ал. 2 и ал.3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. и чл. 16 от Наредба № 1/2001 г.,
относно поставянето на пътните знаци, не може да води до облагодетелстване на органите
на МВР, като се налагат санкции за нарушаване на противозаконно поставени пътни знаци
за регулиране на движението по пътищта, в резултат на което да се реализират приходи от
глоби. До датата на установяване на нарушението по настоящето дело, установените
нарушения на скоростта на движение в конкретния пътен участък от път І-2 от км. 132+235
до км. 133+420, където според писмото на ОД МВР Ш. към 11.09.2020 г. са заснети общо
1 708 бр. пътни нарушения. Противното би означавало административен произвол при
регулиране на пътното движение, позволяващ всеки гражданин или организация да поставя
пътни знаци, там където намери за добре, така както това е сторено с протокола от
10.05.2019 г.от служителя на Община К., гл.спец. ТСУ К.И.П. и от гл.специалист Районна
пътна служба Н. – Р.Ц. а органите на МВР да се възползват от поставените пътни знаци, без
да държат сметка за реда, по който те са поставени там, без да съобразяват, че представител
на МВР не е участвал при съгласуването и одобряването на проектите за организация на
движението, и да налагат санкции за неспазването им. Размерът на платените доброволно
или по принудителен ред глоби води до неоснователно обогатяване на органите на МВР.
Съдът намира, че след като по делото се доказва по несъмнен начин, че пътният участък,
където е заснето описаното в АУАН и НП нарушение, пътен участък от път І-2 от км.
133+235, не е път в населено място, конкретно гр. К., така както сочат поставените на
пътното платно пътни знаци Д11 и Д12, съгласно Протокол от 10.05.2019 г., поставени на
път І-2 от км. 132+235 до км. 133+420. Този пътен участък следва да се разглежда
единствено и само като част от път от първи клас на републиканската пътна мрежа,
включващ участъкът от границата с Р. - р. - Ц. - о.п. Р. - о.п. Ш.- Д. – В.. Следователно в
конкретния пътен участък това е път първи клас от републиканската пътна мрежа, свързващ
градовете Ш. - Д. – В.. За този пътен участък важи изискването на чл. 21, ал.1 от ЗДвП не
като за движение по път в населено място при максимално допустима скорост от 50км/ч., а
като за движение по път извън населено място и максимално допустима скорост от 90 см/ч.
Съответно и санкционирането на евентуалните нарушители на това ограничение следва да е
не по чл. 182, ал.1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място, а по чл. 182, ал.2 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост извън
населено място.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Конституцията на Република България, Република България е
правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. Това изисква
спазване и на разпоредбите относно поставянето на пътните знаци на правилното им място,
11
съгласно действащото законодателство, а то се определя от нормите на чл. чл. 3, ал. 2 и ал.3
от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. въз основа на надлежно приет ГПОД или ПОД, на
основание чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 1/2001 г. Нарушаването на реда за поставяне на
пътните знаци на пътното платно води до незаконосъобразност, а самите знаци не могат да
породят права и задължения за адресатите. Това включва задължения на водачите на МПС-
та да се съобразяват с тяхното задължително според закона предписание и права за
контролните органи да налагат санкции при нарушаването им.
Предвид на горното, съдът намира, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП са издадени в нарушение на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 и т. 7 от ЗАНН, т.к не са взети
предвид всички относими обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
пътния участък, по който се е движел жалбоподателя, като такъв извън населено място, част
от републикански път І-2 и вместо това е посочено, че е път в населено място, поради което
НП и наложеното с него наказание по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 700лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно
следва да се отмени изцяло.
Относно наложеното на основание чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, в случай, че е наложена със заповед за налагане на
принудителни административни мерки, съгл. чл. 171 от ЗДвП, то ако такава е издадена,
нейното оспорване става по реда на оспорване на индивидуалните административни актове,
подлежащ на оспорване по реда на АПК.
Разгледаните в настоящето дело факти и обстоятелства и направените от назначения по
делото експерт констатации, приети с експертизата, разкриват някои нормативни дефицити
на правилата за движение по пътищата и правилата за реглиране на движението по
пътищата, които следва да бъдат посочени и да се имат предвид при бъдещи изменения на
нормативната уредба.
Установи се, че въпреки разписаните правила за регулиране на движението по пътищата и
поставянето на пътните знаци, липсва пълноценен и ефективен последващ контрол върху
тях, а самите процедури в тази връзка, регламентирани в Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. и
чл. 16 от Наредба № 1/2001 г. във вр. Чл. 14 от ЗДвП не се изпълняват. Доказателство за това
е начина, по който са поставени пътните знаци Д11 и Д12 в процесния пътен участък от път
І-2 от км. 132+235 до км. 133+420. Въпреки разписаните в Закона за пътищата дейности на
12
АПИ, последващ контрол очевидно не се извършва, или ако е бил извършван, то същия е
неефективен, след като от 2019 г. до момента не са предприети действия по установяване на
правилното регулиране на движението в пътния участък от път І-2, за който е и настоящето
дело. В случаите, когато АПИ не е участвала в надлежно проведена процедура по
одобравяване на ГПОД или на ПОД за регулиране на движението, в частност относно
поставените пътни знаци в даден пътен участък, единствено чл. 21, ал.1, т. 19 от ЗП й
вменява задължение да извършва целенасочени и периодични инспекции за пътна
безопасност по републиканските пътища и при евентуално установяване на несъответствие
с нормативната база да предприема действия по отстраняването им. Кои са контролните
органи обаче, изпълняващи това задължение е въпрос от вътрешно ведомствен характер, в
случая обаче следва да се отбележи, че не може да се очаква от служител на Районна пътна
служба, участвал в изготвянето на протокол за поставяне на пътните знаци, какъвто е и
случаят по протокола от 10.05.2019 г. на РПС Н., подписан от гл.спец. Р.Ц. да извършва и
такава проверка. Възниква въпросът дали служителите при РПС са надлежен представител
на ОПУ, имащ право да участва експертен съвет по чл. 16 от Наредба № 1/2001 г. и
доколкото законът не сочи това, то очевидно е, че в тези случаи е необходимо изрична
делегация на правомощия, в т.ч. и на такива с право на инициатива за изменение на ГПОД
или ПОД. Ако пък те са и проверяващи, то това би довело до конфликт на интереси –
лицето, което участва в експертните съвети да се самопроверява след това.
Съгласно актуалните и действащи правила, установени от АПИ, налични на сайта на АПИ
(раздел начало - нормативна база - технически спецификации) и конкретно на Технически
изисквания при изпълнение на пътни знаци и указателни табели от светлоотразителни
материали, одобрени от председатела на Управителния съвет 2010 г., в т. 6 са предвидени
четири вида контролни дейности: производствен контрол от страна на производителя;
контрол при приемане на знаците от Възложителя; критерии за приемане или отхвърляне на
доставената партида пътни знаци и контрол на монтирани пътни знаци. Последващия
контрол, върху вече поставените знаци е възложен на възложителя, и се осъществява по
време на експлоатацията на монтирани пътни знаци, но преди изтичане на гаранционния
срок, по график на Възложителя се правят периодични проверки на основните им
характеристики за съответствието им с минималните изисквания.
Посоченото в техническите изисквания от 2010 г. означава, че Възложителят сам договаря
по реда на ЗОП с конкретно избрана от него фирма за изработването на пътните знаци, както
и сам упражнява последващия контрол върху вече монтираните такива. Това, преценено
през установеното по делото от експерта несъответствие между техническите
характеристики на знаци Д11 и Д12, поставени в конкретния пътен участък от път І-2, а
именно че използваното за изработването им фолио не отговаря на изискуемия от чл. 8, ал.2
и приложение № 10 от Наредба № 18/2.07.2001 г. клас такова, като вместо фолио Клас RA2,
знаците са произведени на фолио Клас RA1, означава, че този който е платил за фолио Клас
RA2, но е получил знак с фолио от Клас RA1 да се самопровери и да установи
несъответствие между платено и получено. Това разкрива възможност за корупционни
13
практики от страна на собственика на пътя, респ. на възложителя. Самият контрол върху
качествата на пътите знаци следва да се извършват от независим държавен контролен орган,
а не от собстевника на пътя или възложителя. Такъв орган би могъл да бъде създен към
Държавната агенция по „Безопасност на движението по пътищата“ по Закона за пътищата,
или към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съобразно правомощията
им по Закона за измерванията. Изискване за предвиждане на съответни инспекции за
пътната безопасност налага и разпоредбата на чл. 6 от Директива 2008/96/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, от 19 ноември 2008 година, относно управлението на
безопасността на пътните инфраструктури. Инспекциите, предвидени в чл. 21, ал.1, т. 19 от
ЗП обаче не касаят техническите съответствия на пътните знаци с изискванията на
международното и вътрешното ни законодателство. В този смисъл може да се заключи, че
липсва ефективен контрол върху пътните знаци. Това се налага и от разпоредбата на чл. 4 от
Конвенцията за пътното движение от 08.1.1968 г., съгласно б. „а“ и б. „б“ от която всички
пътни знаци, светлинни сигнали за пътно движение и пътни маркировки, поставени на тяхна
територия, да съставят единна система и да бъдат замислени и поставени така, че лесно
да се разпознават, а броят на видовете знаци да бъде ограничен и те да се поставят само на
места, където тяхното използване се смята за полезно. Въз основа на приетата по делото
експертиза се установява, че поставените в проверения пътен участък знаци не
кореспондират с останалите пътни знаци, поради което и преценени като единна система от
знаци, те създават противоречиви задължения към водачите на МПС-та. Такива знаци са
поставените знак Д25.1, изискващ заплащане на винетна такса, а такава съгласно чл. 10 от
ЗП и утвърдения списък на пътищата се изисква за републиканските пътища, посочени в
Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. на МС. Винетна такса не се изисква за местните
общински пътища. Наличието на знаци Д11 и Д12 противоречи и на установените на място
пътни знаци А26, А27 и А28, които съгл. чл. 38 от Наредба № 18/2001 г. се поставят само
извън населено място.
Посоченото в експертизата на л. 59, че след проведена среща с производителя на пътния
знак, същия е посочил, че не може да посочи кой е поръчал знаците или на кого са ги
продали, провокира множество въпроси относно наличието на каквото и да е, но годно
основание за тяхната изработка и поставяне на конкретното място на пътното платно на път
І-2. Самият монтаж не бил извършен от фирмата производител, но от кого конкретно също
не се установява. Едва ли това са двете лица посочени по протокола от 10.05.2019 г.
Така поставените пътни знаци са взаимно противоречиви и не водят до еднозначна
преценката на водачите относно вида на пътя по който се движат. Това противоречие е
създадено от незаконосъобразно поставените пътни знаци Д11 и Д12.
Следва да се посочи, че за разлика от редица дейности, при които се предвижда контрол и
санкция върху дейността на определени длъжностни лица, допуснали или сами извършили
нарушение на установени правила за поведение (нарп. чл. 32 от Закона за държавната
финансова инспекция, чл. 40 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите
14
лица с нестопанска цел и пр.), Законът за пътищата не предвижда санкции за длъжностни
лица, които в нарушение на закона са поставили или допуснали да бъдат поставени пътни
знаци в нарушение на закона. Такива лица не носят както административна така и
наказателна отговорност. Посочената в чл. 187 от ЗДвП разпоредба също е нерпиложима,
т.к липсва в самия закон определено като нарушение поведение на лица, поставящи
неправомерно пътни знаци. От друга страна премахването на знак или поставянето на
лъжлив знак на автомобилният транспорт е криминализирано, само ако с това изложи на
опасност живота или имота на някого, съгл. чл. 344, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и
описаното в протокола от 10.05.2019 г. поведение на лицата не е наказуемо. Остава
единствено отговорността по ЗОДОВ.
Всички тези констатации и изводи следва да се преценяват в контекства на Конвенция за
пътното движение от 08.1.1968 г., Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, от 19 ноември 2008 година, относно управлението на безопасността на пътните
инфраструктури, Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата, както и
подзаконовоните нормативни актове по тяхното прилагане и действащите БДС стандарти, за
да се постигнат и на практика целите, които те си поставят, а именно да гарантират пътната
сигурност и безопасност на всички участници в движението. Противното е равносилно на
самоцелно и безнаказано нарушаване на законите.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 21-0307-000154/05.03.2021 г. на Началника на
РУ Н., с което на К. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „**** 0 ** вх.* ет.* ап.* за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. (седемстотин лева)
и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 3 (три) месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението,
че същото е изготвено.
На основание чл. 107 от АПК, препис от решението, както и копие от експертизата по
делото да се изпратят като сигнал на Държавната агенция „Безопасност на движението по
пътищата“; Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на
вътрешните работи, относно преценката за необходимостта от законодателна промяна по
разгледаните в мотивите на решението въпроси.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
15