О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../……….05.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
проведено
на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Маркова
в.ч.т.д. № 781/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр.
чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 26827/11.04.2019 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „В. Левски“, № 114, ет. мецанин, представлявано от Т.Я.К.срещу
Разпореждане № 12440/21.03.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4377/2019 г., по описа
на ВРС, VII с. в частта,
с която е оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу М.К.С., ЕГН **********,***, за сумата 20.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, за периода 06.03.2018 г. – 06.06.2018 г. и за
сумата 200.00 лв., разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, дължими по силата на
Приложение № 1/16.10.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен с предходния кредитор – цедент „Аксес
Файнанс” ООД, ЕИК ********* и Договор за паричен заем № 531661/30.01.2018 г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Излага разсъждения относно целта на заповедното производство и
правомощията на заповедния съд, които ВРС е превишил. Излага разсъждения за
същността на неустоечното задължение така, както е било уговорено в процесния
случай и сочи, че за същия период не се претендира обезщетение за забава,
поради което не било налице нарушение на чл. 33 ЗПК. По отношение на
претенцията за разходи за извънсъдено събиране на задължението сочи, че тя няма
характер на неустойка, а е в съответствие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Излага начина на формиране на тази претенция и, че тя не е включена в ГПР. По
същество отправя искане за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за
изпълнение за сумите предмет на атакуваното разпореждане в отхвърлителната му
част.
В хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от
частната въззивна жалба не е връчван на длъжника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства
по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за отчасти основателна, по следните
съображения: Производството пред
ВРС, е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист срещу М.С., за сумите: - 100.00 лв., главница по Договор за заем №
531661/30.01.2018 г.; - 7.32 лв., договорна лихва за периода 10.02.2018 г. –
06.06.2018 г.; - 20.00 лв., неустойка за неизпълнение на задължение, за периода
06.03.2018 г. – 06.06.2018 г.; - 200.00 лв., разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението; - 7.99 лв., законна лихва за периода 07.06.2018 г. –
13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Сочи, че вземането произтича от Приложение
№ 1/16.10.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г., сключен с предходния кредитор – цедент „Аксес
Файнанс” ООД, ЕИК *********.
За да постанови съдебен акт в атакуваните му
части, първоинстанционния съд е приел, че досежно вземането за разходи и такси
за извънсъдебно събиране, договорът заобикалял забраната на чл. 33 ЗПК и
въвеждал още едно плащане обвързано изцяло със забавата на длъжника, както и че
в тази част противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По отношение на претенцията за неустойка, заповедния съд е приел, че цели да
заобиколи вмененото с разпоредбата на чл. 16 ЗПК задължение на заемодателя да
извърши оценка на платежоспособността на заемополучателя, тъй като се твърди,
че тя е за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, след
сключване на договора и тази неустойка не е пряко свързана с неизпълнение на
главното задължение.
При произнасянето си по подаденото заявление,
съдът извършва преценка, както на наличието на положителните предпоставки, закрепени
в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК , така и следи за липсата на отрицателните,
съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда, че заявлението следва да съответства на изискванията на чл. 127,
ал. 1 ГПК, т.е. следва да е налице пълна и ясна индивидуализация на вземането,
което се претендира, както и изложение на фактите, от които то произтича, така щото длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение или не. Тази преценка съдът следва да
извърши преди преценката по съществото на всяко едно вземане.
По отношение на сумата от 20.00 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, настоящият въззивен състав
намира, че следва да се издаде заповед за изпълнение. Ясно е посочено, че
неустойката се дължи, в случай, че настъпи неизпълнение на договорните
задължения. Уговорена е предварително, като ясно и точно е посочено кога и при
какви условия възниква задължението на кредитополучателя за предоставянето на
исканото обезпечение. Клаузата за поръчителство не е уговорена по принцип, а
само в случай на забава на потребителя. Кредиторът конкретно я е определил по
основание, размер, период и начин на формиране и не може да се направи извод, да
се касае за прехвърляне на задължението на кредитора за оценка на
кредитоспособността на потребителя, в тежест на последния. При така извършеното
индивидуалидиране на неустойката съдът счита, че в настоящото производство клаузата,
по силата на която неустойката се дължи, не може да се прецени като очевидно
нищожна, поради което този спор следва да се разреши в хода на исковия процес.
Що се касае до претенцията за заплащане на
разходи и такси за извънсъдебното събиране на просрочени задължения, въззивния
съд намира, че липсва подробно индивидуализация. Безспорно е, че ЗПК допуска
събиране на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. Във всички случаи обаче, видът, размерът и реалното предоставяне на
тези услуги следва да бъде ясно индивидуализиран. В конкретния случай, се
твърди извършването на разходи във връзка с извънсъдебното събиране като липсва
яснота, кога, какви по вид и размер разходи са извършени, а така както са
изложени, твърденията навеждат на извода, че разходите са презюмирани както по
вид, така и по размер.
По изложените съображения се налага извода,
че депозираното заявление не отговаря на формалните изисквания на Закона,
поради което и в частта по претендираните разходи и такси за извънсъдебно
събиране, предмет на въззивната частна жалба, подлежи на отхвърляне.
Поради частично съвпадане на крайните изводи
на въззивния и първостепенния съд, атакуваното разпореждане ще следва да бъде
отменено в частта досежно претендираната неустойка и потвърдено в частта
досежно претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 12440/21.03.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4377/2019 г., по описа на ВРС, VII с. в частта, с която е оставено без
уважение искането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.К.С., ЕГН
**********, за сумата 20.00 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „В.
Левски“, № 114, ет. мецанин, представлявано от Т.Я.К.срещу М.К.С., ЕГН **********,***,,
за сумата 20.00 лв. (двадесет лева), неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, за периода 06.03.2018 г. –
06.06.2018 г., дължима по силата на Приложение № 1/16.10.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен
с предходния кредитор – цедент „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК ********* и Договор за
паричен заем № 509374/27.06.2017 г. и сумата 4.48 лв. (четири
лева и 48 ст.), разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12440/21.03.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 4377/2019 г., по описа на ВРС, VII с., в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.