Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 16.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, IV-Д въззивен
състав в публичното заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
В. ИВАНОВА |
|
|
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 2254 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М.С.М. срещу решение № 20282382/21.12.2020г., постановено по гр. дело № 68350/2019г. по описа на СРС, 126-и състав, в частта, в която СРС е отхвърлил предявените срещу ответника Областна дирекция на МВР – Пловдив осъдителни искове по чл. 187, ал. 5, т. 1, пр. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 298.34 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. и за сумата 54.53 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане до 26.11.2019г. и на ответника са присъдени разноски.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение в обжалваната част било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Позовава се на приложението на НСОРЗ, предвиждаща преобразуването на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, нормите на КТ, КРБ – принципите на закрила на труда, равенство, уредбата на статута на държавните служители в ЗМВР, правото на ЕС, Хартата на основните права. Излага подробни съображения в тази връзка. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което исковете му бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Областна дирекция на МВР – Пловдив
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата като неоснователна. Моли решението в обжалваната част да
бъде потвърдено от въззивния съд като правилно и законосъобразно.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:
От представените по делото и неоспорени писмени
доказателства – Заповед № 317з-1620/20.04.2015г. на Директора на ОД МВР –
Пловдив, справка-извадка от разплащателната ведомост за изплатен извънреден и
нощен труд в часове на М.С.М. за периода м.11.2016г. – м.11.2019г.,
справка-извадка от разплащателна ведомост за основна заплата в лева на М.С.М.
за периода м.11.2016г. – м.11.2019г., справка за положените 24-часови дежурства
за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. от служителя М.С.М. при Трето РУ -
Пловдив, а и безспорно между страните, съдът приема за установено, че през
исковия период от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. страните били
обвързани от валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът М. изпълнявал при
ответника длъжността полицейски инспектор V степен.
От представената по делото Заповед №
317-з-3217/07.09.2016г. на Директора на ОД МВР – Пловдив се установява, че за
длъжността на ищеца бил установен ненормиран работен ден, с продължителност на
работното време от 8 часа дневно, при пет дневна работна седмица, от 08.30 часа
до 17.30 часа от понеделник до петък, с един час обедна почивна от 12.00 до
13.00 часа, която не се включва в работното време, както и две почивки от по 15
минути от 10.00 часа до 10.15 часа и от 15.00 до 15.15 часа. Постановено е, че
служителите на ненормиран работен ден могат да бъдат на разположение за времето
от 17.30 часа до 08.30 часа на другия ден – в делнични дни, почивни и празнични
дни, или в режим на дежурство от 12 или 24 часа, които се определят със заповед
за всеки конкретен случай или в седмични/месечни графици.
Страните не спорят и от представените по делото и
неоспорени справки за положени дежурства, протоколи за отчитане на отработеното
време между 22.00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд
по време на официални празници в Трето РУ - Пловдив и заключенията на
изслушаните пред първата и пред настоящата инстанция ССчЕ се установява, че
през исковия период ищецът М.С.М. положил труд в извън установеното работно
време (от 08.30
часа до 17.30 часа в делнични дни), като вещото лице, изготвило изслушаната пред СРС
експертиза, онагледило в табличен вид – приложение № 1 към експертизата номер
на заповед, дата и продължителност на дежурството извън установеното работно
време. Установява
се, че за периода от 27.11.2016г. до края на заявения от ищеца период – 27.11.2019г.
ищецът М. положил при ответника общо 222 часа нощен труд. В случай, че нощният
труд бъде преизчислен в дневен с коефициент 1.143, същият възлиза
на 253.71 часа, като разликата от 31.71 часа не била овъзмездена.
Възнаграждението за същото време положен труд- резултат от преизчисляването, съобразно
неоспореното заключение на вещото лице, изслушано пред настоящата инстанция, възлиза в размер на сумата 272.66 лева и
същото не било заплатено.
Спорните
между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Приложимите към процесния казус разпоредби от ЗМВР са
тези, в редакцията им преди изменението бр. 60/2020г. ДВ.
Предвид
нормата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че възнаграждението за извънреден
труд е допълнително такова и се изплаща към основното месечно възнаграждение на
държавните служители. На държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. - чл. 179,
ал. 1 ЗМВР. Следователно ЗМВР урежда отделно заплащане, както на
положения извънреден труд, така и на този, положен през нощта, като няма пречка
двете разпоредби да се прилагат едновременно.
Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, урежда нормалната продължителност на
работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на разпоредбата в приложимата към
казуса редакция на нормата до изм. бр. 60/2020г. ДВ регламентира начина на
изчисляване на работното време за държавните служители - в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Ал. 4 в приложимата към казуса редакция на нормата до изм. бр. 60/2020г. ДВ,
предвижда, че за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 (които изпълняват
служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето
и за тях е установено намалено работно време) и
работещите на смени, се установява ненормиран работен ден, какъвто е установен
и за длъжността на ищеца в случая. Тези служители са длъжни при необходимост да
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. Когато е
положен труд извън
редовното работно време, в чл. 187, ал. 5, т. 1 ЗМВР са предвидени компенсации за служителите на
ненормиран работен ден – допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни. С ал. 6 е уреден
и начинът за заплащане на положения
извънреден труд по ал. 5 – с 50 % увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно – ал. 7 на същия текст.
Съобразно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (редакция преди
изменението от 2020г., сега – ал. 10) редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В темпорален аспект подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на горната законова делегация са следните:
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
обн. бр. 69/14г. ДВ, действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от
29.07.2016г. до 01.08.2016г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр.
40/15г. ДВ, действала от 01.04.2015г.
до28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16г. ДВ,
действала от 02.08.2016г. до 09.01.2020г. (последната е приложима
към конкретния казус). Единствено в чл. 31, ал. 2 на
първата от наредбите
е регламентирано, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за съответния отчетен
период се умножава по 0.143, а полученото число се събира с общия брой работни
часове за същия период (т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1.143). Нито в ЗМВР, нито в някоя от останалите две наредби е предвидено преобразуване на нощния труд в
дневен с коефициент 1.143.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в
бр. 9/07г. ДВ, когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Този коефициент възлиза именно на 1.143 и се
получава при разделянето на нормалната продължителност на работното време през
деня, установена от нормата на чл. 136, ал. 3 КТ (8 часа) на нормалната продължителност на нощния труд,
установена от
нормата на чл. 140,
ал. 1, изр. 2 КТ (7 часа).
По въпроса
„При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“ е постановено Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно задължителното тълкуване на ВКС при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не
са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
В мотивите си към същото
тълкувателно решение ВКС възприема становището, че ЗМВР е специален нормативен
акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото
възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се
прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени
предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По задължителен за
съдилищата начин (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) с тълкувателното решение е
прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното
време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Анализирайки разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по смисъла на същата норма „8 часа дневно“
означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта –
в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. Съпоставката
на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се
аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми,
които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително
отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и
заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението
за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като
това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да
не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и
останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. ВСК
приема, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е
насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се
реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те
са различни, а не сходни. Становището на ВКС е, че прилагането на НСОРЗ към
служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел,
доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното
време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието,
в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването
на ЗМВР, законодателят е съобразил спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.
178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5,
6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по -
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Противно на доводите във
въззивната жалба на ищеца ВКС изрично излага в мотивите си към тълкувателното
решение, че горното разрешение съответства на правото на ЕС, а чл. 8 и чл. 12,
б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, съгласно решение на СЕС по дело № С-262/20,
следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, а Хартата на
основните права на ЕС, в чл. 20 и чл. 31 допуска определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от
7 часа за работещите в частния сектор да не се прилага за работещите в
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази
цел.
Като се съобрази даденото от
ВКС тълкуване, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред следва, че е недопустимо към техните правоотношения по
аналогичното да се приложи ЗДСл или КТ, в това число - конвертиране на часовете
труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.
Ето защо, при съобразяване на
горното задължително във връзка с нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкуване,
следва да се приеме, че в случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените
по приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни актове. Като се
съобразят постановките в ТР № 1/2023 г. на ВКС, следва да се направи извод, че
в случая е неприложим чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според който при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Предвид обстоятелството, че
размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определен от ответника по
реда на посочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, цитирани
по-горе, предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5 ЗМВР за
сумата 1 758.49 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 27.11.2016г. до
27.11.2019г., получен чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, се
явява неоснователен.
Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за допълнително
възнаграждение за извънреден труд и предвид горните изводи на съда по иска по
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5 ЗМВР, също следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Тъй като крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат, по посочените по – горе съображения (поради
постановяване на ТР №1/2023г. на ОСГК на ВКС по спорния въпрос),
първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право
на разноски пред СГС има ответникът. Същият претендира такива за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя в размер на сумата 100 лева. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени 100 лева разноски, сторени пред
СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20282382/21.12.2020г., постановено по гр.
дело № 68350/2019г. по описа на СРС, 126-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от М.С.М., ЕГН **********,
срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив осъдителни искове по чл. 187, ал. 5,
т. 1, пр. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
298.34 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода
от 27.11.2016г. до 27.11.2019г., и за сумата 54.53 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане до 26.11.2019г. и в частта, в която на Областна
дирекция на МВР – Пловдив са присъдени разноски в размер на сумата 100 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.С.М., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „*****, сумата 100 лева – разноски по делото, сторени
пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.