О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1007 Година 28.02.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
февруари Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2113 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата не е подала писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба
е редовна, а предявените с нея искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от ищеца писмени документи, каквито ответницата не е представяла
по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 6078/2018 г. на
Старозагорския районен съд.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър
на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са
посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че упражнил
предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд
издаване на заповед за изпълнение, като на 30.11.2018 г. подал заявление по чл.
410 ГПК срещу ответницата, за 964.39 лева, формирани, както следвало: 394.22 лева
главница за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и закупени
продукти по договор № М5480486/23.12.2016 г. за абонатен номер *********, за
които били издадени фактури за периода от 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г., с 62.64
лева законна лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и 570.17 лева общо за дължими
неустойки по договор № М5480486 за абонатен номер *********/23.12.2016 г. В
хода на образуваното ч.гр.д. 6078/2018 г., Районен съд Стара Загора издал
заповед за изпълнение № 3515 от 04.12.2018 г., като осъдил ответницата да
заплати сумата от 964.39 лева, представляваща единствено главница по договор №
М5480486/23.12.2016 г. Същата, според заповедта, била дължима за неизпълнение
на договорни задължения по цитирания договор. Присъдена била също сумата 62.64
лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 394.22
лева за периода от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., както и законна лихва за
забава върху размера на главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
30.11.2018 г., до изплащането й и 26 лева съдебни разноски, изразяващи се в
заплатена държавна такса и банкова комисионна. Видно било от разпореждане от
26.02.2019 г. по ч.гр.д. 6078/2018 г. на СтРС, за
което бил надлежно уведомен на 13.03.2019 г., че заповедта за изпълнение била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Разполагал с правен интерес и
основание да предяви установителен иск за установяване
съществуването на вземанията си, включени частично в заповедта, кумулативно
съединен с осъдителен иск за останалите суми, заявени в заявлението по чл. 410 ГПК, но невключени в издадената заповед. В тази връзка, депозирал искова молба
пред PC Стара Загора на 17.04.2019 г., като било образувано настоящото дело. С
разпореждане от 18.06.2019 г. по същото дело, съдът му указал да отстрани нередовностите в първоначалната искова молба, като
представи нова преправена такава. Исковата му молба се подавала в тази връзка и
била преправена с отстранени нередовности, съгласно
указанията на съда по делото. Между страните бил сключен договор № М5480486/23.12.2016
г., който бил с рамков характер и имал за предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти. Това означавало, че електронните съобщителни
услуги и продукти по него били предоставяни въз основа на подписването на
допълнителни индивидуални договори и/или приложения, анекси и прочие към същия.
В тази връзка към договора били подписани две приложения, с които били
предоставени различни услуги (мобилни услуги за телефонни номера, интернет и
телевизия). За предоставяните услуги издавал фактури на месечна база, в които
били фактурирани дължимите суми за ползваните от абоната услуги (месечни
абонаментни такси, проведени разговори, изпратени съобщения, ползван мобилен
интернет и пр.) за всяка една услуга поотделно. Фактурите се издавали въз
основа на сключения рамков договор - номерът на същия бил посочен в горния ляв
ъгъл на всяка фактура, която била представена в заверен препис като
доказателство в настоящото производство. Дължимите суми за ползваните от
абоната услуги въз основа на рамковия договор били фактурирани към самия него. Номерът
на горепосочения договор - М5480486, представлявал индивидуален клиентски номер
и реферирал към услугите, които ползвал абоната. Съгласно Общите условия на
един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По този
клиентски номер се издавали месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ
признак на абоната бил ID номер (Account ID), с който
клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под този ID номер се завеждали
всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната. В случая абонатът
/ответницата/, фигурирал в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер
(ID) *********. Във връзка с изложеното, към рамковия договор № *********
(М5480486) от 23.12.2016 г., било подписано приложение № 1 от 23.12.2016 г. С
него бил избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната
абонаментна такса за него била в размер на 23.99 лева (19.99 лева без ДДС),
като била уговорена отстъпка от цената в размер на 25 % за срока на договора. Срокът
на ползване на услугата бил 24 месеца, което било видно от чл. 6.2.1 от приложение
№ 1 от 23.12.2016 г., и изтичал на 23.12.2018 г. Първата издадена фактура за
този телефонен номер била № ********* от 25.01.2017 г. Тъй като периодът на фактуриране бил от 23.12.2016 г. до
22.01.2017 г., видно било, че от датата на сключване на договора и активиране
на услугата - 23.12.2016 г., до края на периода - 22.01.2017 г., услугата била
ползвана, поради което била начислена част от месечната такса за съответните
дни. Освен това към нея била добавена и месечната такса за следващия отчетен
период, тъй като съгласно т.22.2 от Общите условия за взаимоотношенията между ищеца
и и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи по
стандарти GSM, UMTS и LTE, месечната абонаментна такса се предплащала
ежемесечно. В тази връзка, в посочената фактура били начислени 2 бр. месечни
такси в размер на 39.98 лева без ДДС, като било съобразено времето на ползване
на услугата в първия отчетен период. Освен това била начислена и такса за
активиране на услугата в размер на 9.90 лева (8.25 лева без ДДС), съгласно
действащия ценоразпис за процесния период. Към
посочения телефонен номер бил сключен и договор за продажба на изплащане от
23.12.2016 г. По силата на този договор, продавачът - А., прехвърлил на
купувача - ответницата, правото на собственост върху една или няколко вещи, а
последният се задължил да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено
плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Същият бил сключен за срок
от 23 месеца (чл. 11 от договора), като били уговорени една първоначална вноска
и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 4.50 лева. Първоначалната
вноска била платима при подписването на договора, а всяка следваща била описана
в погасителния план в приложение № 2 към договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия бил апарат - -. На следващо място, към рамков договор №
********* (М5480486) от 23.12.2016 г. било подписано второ приложение №1 от
същата дата - 23.12.2016 г. С него бил избран пакет от услуги - фиксиран
интернет през мобилна мрежа (Net Box) за телефонен
номер **********, телевизия през сателитна технология (М. ТВ) с № 201000570858
и фиксирана телефонна услуга (М. Безкрай Фикс) за
телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса за пакета била в размер
на 30.99 лева (25.82 лева без ДДС). Същата включвала месечните абонаментни
такси за всяка от услугите, съгласно ценоразписа на мобилния оператор за процесния период, както следвало: месечна абонаментна такса
за услугата телевизия през сателитна технология с тарифен план М. ТВ Разширен -
в размер на 19.59 лева (16.32 лева без ДДС), месечна абонаментна такса за
услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа за телефонен номер ********** с
тарифен план Net Box 75 - в размер на 8.40 лева (7
лева без ДДС) и месечна абонаментна такса за фиксирана мобилна услуга за
телефонен номер ********** с тарифен план М. Безкрай Фикс
L - в размер на 3 лева (2.50 лева без ДДС). Първата издадена фактура за
пакетната услуга била № ********* от 25.01.2017 г. Тъй като периодът на
фактуриране бил от 23.12.2016 г. до 22.01.2017 г., видно било, че от датата на
сключване на договора и активиране на услугата - 23.12.2016 г., до края на
периода - 22.01.2017 г., услугата била ползвана, поради което била начислена
част от месечната такса за съответните дни. Освен това към нея била добавена и
месечната такса за следващия отчетен период, тъй като съгласно т.22.2 от Общите
условия за взаимоотношенията между М. и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на "М." Е. по стандарти GSM, UMTS
и LTE, месечната абонаментна такса се предплащала ежемесечно. В тази връзка, в
посочената фактура били начислени 2 бр. месечни такси в размер на 51.64 лева
без ДДС, като било съобразено времето на ползване на услугата в първия отчетен
период. Освен това била начислена и такса за активиране на услугите в размер на
19.98 лева (две такси за услугата за телевизия и домашен телефон по 8.32 лева
всяка без ДДС), съгласно действащия ценоразпис за процесния
период. Освен това всички услуги, които били използвани извън тарифния план за
пакетната услуга (допълнителни ТВ канали и прочие), също се таксували според
действащите стандартни цени на оператора за съответната услуга, валидни за
абонати по договор и публикувани на интернет адреса на оператора, съгласно чл.
4.4.5 от съответното приложение № 1 от 23.12.2016 г.
В тази връзка абонатът добавил допълнително екстрите Play
HD (2.49 лева без ДДС месечна такса) и Е. (3.32 лева без ДДС месечна такса) към
услугата за телевизия за същия срок на ползване като основния пакет. Следвало
да се има предвид, че съгласно чл. 4.3.4. и чл. 5.1. от приложение № 1 от
23.12.2016 г., мобилният оператор предоставял на абоната за временно ползване
устройства, които служели за използване на услугите в посочения пакет. При
прекратяване на договора за услугите, абонатът се задължавал да върне
предоставеното оборудване в пълна комплектност и
изправност. В противен случай се дължала неустойка за невърнатото оборудване,
съгласно чл. 6.3.4 от приложението. По отношение на горепосочения рамков
договор били начислени и други такси, съгласно действащия ценоразпис на
оператора, които били отразени в представените фактури, като такава била
таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1.49 лева (1.24
лева без ДДС). За неуредените в индивидуалния договор въпроси следвало да се
прилагат Общите условия за взаимоотношенията между М. и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." Е. по
стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия“). Те имали
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под
договора за услуги, съгласно т. 6 от Общите условия. Съгласно т. 26.4 от Общите
условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищецът издал
ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя
страна обаче, последният не изпълнил своето задължение за заплащане на услугите
и месечните вноски за изплащане на продукта. В тази връзка ищецът издал шест
фактури за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 25.01.2017 г.
до 26.06.2017 г. по рамков договор № М5480486 от 23.12.2016 г. за абонатен
номер ********* на обща стойност от 260.72 лева. Към момента въпросните фактури
не били заплатени от ответницата. След настъпването на падежа на всяка една
фактура била начислена и съответната законна лихва към 29.11.2018 г.
Следователно фактурите и дължимите по тях суми били, както следва: по фактура №
*********/25.01.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж 09.02.2017
г., на стойност 42.70 лева (остатък), със 7.80 лева законна лихва, по фактура №
*********/25.02.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж 12.03.2017
г., на стойност 89.63 лева, с 15.61 лева законна лихва, по фактура № *********/27.03.2017
г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016
г., с падеж 11.04.2017 г., на стойност 49.03 лева, с 8.13 лева законна лихва,
по фактура № *********/26.04.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж 11.05.2017
г., на стойност 48.97 лева, със 7.71 лева законна лихва, по фактура № *********/26.05.2017
г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016
г., с падеж 10.06.2017 г., на стойност 48.97 лева, със 7.30 лева законна лихва,
по фактура № *********/26.06.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016
г., с падеж 11.07.2017 г., на стойност 11.42 лева (остатък), с 1.61 лева
законна лихва, или общо – 290.72 лева, с 48.16 лева законна лихва. Въз основа
на горепосочения рамков договор № М5480486/23.12.2016 г. за абонатен номер
********* бил предоставен и горепосоченият апарат на изплащане - - -. Същият бил
предоставен с договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г. В тази връзка
ищецът издал седем фактури за месечни вноски за периода от 25.01.2017 г. до
26.07.2017 г. на обща стойност от 103.50 лева. Към момента въпросните фактури
не били заплатени от ответницата. След настъпването на падежа на всяка една
фактура била начислена и съответната законна лихва към 29.11.2018 г.
Следователно фактурите и дължимите по тях суми били, както следва: по фактура №
*********/25.01.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж
09.02.2017 г., на стойност 4.50 лева, с 0.82 лева законна лихва, по фактура №
*********/25.02.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж
12.03.2017 г., на стойност 4.50 лева, с 0.78 лева законна лихва, по фактура №
*********/27.03.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж
11.04.2017 г., на стойност 4.50 лева, с 0.75 лева законна лихва, по фактура №
*********/26.04.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016
г., с падеж 11.05.2017 г., на стойност 4.50 лева, с 0.71 лева законна лихва, по
фактура № *********/26.05.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж
10.06.2017 г., на стойност 4.50 лева, с 0.67 лева законна лихва, по фактура №
*********/26.06.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж
11.07.2017 г., на стойност 4.50 лева, с 0.63 лева законна лихва, по фактура №
*********/26.07.2017 г., издадена по договор № М5480486/23.12.2016 г., с падеж
10.08.2017 г., на стойност 76.50 лева, с 10.12 лева законна лихва, или общо – 103.50
лева, с 14.48 лева законна лихва. По отношение на договора за продажба на
изплащане следвало да се има предвид, че същият се прекратявал при неплащане в
срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В
настоящия случай била налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на
срока на гореописания договор за продажба на изплащане, ставали изискуеми от
датата на издаване на фактура за тези суми (в случая това била фактура №
********* от 26.07.2017 г. за договор за продажба на изплащане от 23.12.2016
г.) и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във
фактурата срок - чл. 12.3. от договора за продажба на изплащане. Договорът се
считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало
задължението на купувача за плащане на дължимите суми. Относно договора за
продажба на изплащане от 23.12.2016 г., моли съда да има предвид също, че той бил
сключен към договора за услуги за телефонен номер ********** (приложение № 1 от
23.12.2016 г. към рамков договор № М5480486 от 23.12.2016 г. за абонатен номер
*********). Договорът за продажба на изплащане бил неразделна част от договора
за електронни съобщителни услуги (за SIM карта с телефонен номер **********).
За това обстоятелство свидетелствал чл. 3 от договора за продажба на изплащане –
„Закупуването на Вещта при условията на този Договор е обвързано с ползването
на електронни съобщителни услуги, предоставени на КУПУВАЧА на основание договор
за услуги, сключен с ПРОДАВАЧА“. Това означавало, че цитираният апарат - - бил
предоставен заедно със SIM карта с телефонен номер ********** и двете били
неразривно свързани. Получаването на устройството било обвързано с ползването
на тарифния план за мобилни гласови услуги (SIM карта). Още повече, че съгласно
чл. 6.1 от договора за продажба на изплащане „Първоначалната вноска се заплаща
от КУПУВАЧА при предаването на Вещта, а всяка следваща месечна вноска - в
сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за
ползвани услуги по Договора за услуги.“, а чл. 6.3 гласял, че „Месечните
вноски, дължими по настоящия Договор се отразяват в месечните таксуващи
фактури, издавани от ПРОДАВАЧА по Договора за услуги.“ Поради описаните
обстоятелства, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение бил посочен
само един договор № М5480486 от 23.12.2016 г. за абонатен номер *********, но
все пак изрично било посочено, че въз основа на същия бил предоставен и
продукт. Сумата от 394.22 лева, посочена като главница по договор № М5480486 от
23.12.2016 г. за абонатен номер *********, била формирана като сбора на сумите
по горепосочените фактури (общо за услуги и за вноски, съответно 290.72 лева и
103.50 лева) и била за общия им период от 25.01.2017 г. (датата на първата
незаплатена фактура) до 26.07.2017 г. (датата на последната незаплатена
фактура). Фактурите също били посочени по-горе в настоящата. Горепосочените
задължения по издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5
от Общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок
след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който
период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този
срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. На
следващо място, издадените от ищеца фактури относно задълженията на потребителя
за процесния период, не били оспорени в дадения срок,
съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която месечните сметки на потребителя
можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6-месечен срок след датата на
издаване на фактурата, каквото оспорване в случая не било налице.
Гореизложеното водило до извода, че ищецът изпълнил задължението си по
горепосочените договори, поради което възниквало и задължението на потребителя
за заплащане от негова страна на получените услуги. Поради неизпълнение в
определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги,
горепосочените договори за услуги били прекратени едностранно от страна на А.,
съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия. В тази връзка била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 ЗЗД, както
и: чл. 6.3.1 от приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № *********
(М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на мобилната услуга за телефонен
номер **********); чл. 6.3.1 от приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор
№ ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на пакетната услуга). На
първо място, размерът на неустойката се определял на база всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на
прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до
изтичане на определения срок на ползване на услугата. По отношение на
договорите след 01.07.2016 г. било определено, че максималният размер на
неустойката не можел да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Тази клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната
спогодба, подписана между КЗП и М. по гр.д. 12268/2014 г. по описа на С.,
документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата се посочвали
правилата за изчисляване на неустойката, като било уговорено в т. 2 тези
правила да се въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни
услуги от 1 юли 2016 г. Видно от представените към настоящата искова молба
договори за услуги след тази дата, правилата за изчисляване на неустойката били
спазени. В тази връзка, неустойката за оставащите месечни такси при предсрочно
прекратяване на договора била начислена за всяка от предоставяните услуги,
както следвало: 59.97 лева (3-месечни такси х 19.99 лева) - по приложение № 1
от 23.12.2016 г. към рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по
отношение на мобилната услуга за телефонен номер **********) - сметка №
********* от 30.06.2017 г.; 48.96 лева (3-месечни такси х 16.32 лева) - по приложение
№ 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г.
(по отношение на услугата за телевизия, част от пакетната услуга) - сметка №
********* от 30.06.2017 г.; 21 лева (3-месечни такси х 7 лева) - по приложение
№ 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г.
(по отношение на услугата за фиксиран интернет, част от пакетната услуга) -
сметка № ********* от 30.06.2017 г.; 7.50 лева (3-месечни такси х 2.50 лева) -
по приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № ********* (М5480486) от
23.12.2016 г. (по отношение на услугата за домашен телефон, част от пакетната
услуга) - сметка № ********* от 30.06.2017 г. По отношение на активираните
допълнително екстри - Play HD (2.49 лева без ДДС
месечна такса) и Е. (3.32 лева без ДДС месечна такса) към услугата за телевизия,
част от пакета, се прилагали общите правила за изчисляване на неустойката. Съгласно
чл. 6.3.1. от приложение № 1 от 23.12.2016 г.: „...Когато Абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза /2.49 лева х 17 бр. = 42.33 лева, съответно 3.32 лева х 17 бр. = 56.44 лева/
не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка /3 х 28.32
лева (общо за трите услуги по пакета) = 84.96 лева/ ...“. В тези случаи
размерът на неустойката за предоставяните екстри се определял на база всички
месечни абонаментни такси (без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата
на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок
на ползване на услугата. Във връзка с изложеното била начислена неустойка за
оставащите месечни такси при предсрочно прекратен договор за предоставените
екстри към услугата за телевизия - Play HD (2.49 лева
без ДДС месечна такса) и Е. (3.32 лева без ДДС месечна такса) по сметка №
********* от 30.06.2017 г. Неустойката била в общ размер на 98.77 лева,
формирана като сбора от неустойките за двете екстри - съответно 17 оставащи
месечни такси по 3.32 лева и 17 оставащи месечни такси по 2.49 лева. При
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната се дължало
възстановяване и на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия
срок на ползване по съответния абонамент. В настоящия случай отстъпката от
цената на закупеното устройство (предоставеният с договор за продажба на
изплащане от 23.12.2016 г. апарат - -) била посочена в чл. 6.3.2 от приложение
№ 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на мобилната услуга за
телефонен номер **********), а именно 93.06 лева. Част от тази сума била
начислена като неустойка за отстъпки от цената на закупено крайно устройство: 68.97
лева - за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към рамков договор №
********* (М5480486) от 23.12.2016 г. по сметка № ********* от 30.06.2017 г. Съгласно
чл. 6.3.4 от приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № *********
(М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на пакетната услуга), при
прекратяване на договора предоставеното оборудване следвало да се върне на
мобилния оператор. В противен случай се дължала неустойка за невърнатото
устройство, съгласно действащия ценоразпис на мобилния оператор за конкретния
период. В тази връзка са начислени следните неустойки: 25 лева - неустойка за
невърнато устройство за фиксирана телефонна услуга към сметка № ********* от
30.06.2017 г.; 140 лева - неустойка за невърнато устройство за интернет услуга
през мобилна мрежа по сметка № ********* от 30.06.2017 г., 100 лева - неустойка
за невърнато устройство за телевизионна услуга по сметка № ********* от
30.06.2017 г. Предвид изложеното до тук, към датата на депозиране на настоящата
искова молба ищецът имал изискуемо и непогасено вземане към ответницата по
гореописаните фактури. Претендираната от ищеца с
настоящата искова молба, както и с депозираното заявление за издаване заповед
за изпълнение от 30.11.2018 г., сума от 964.39 лева се формирала като сбор от
посочените по-горе суми във фактурите по двете таблици в общ размер на 394.22
лева за главница и начислената неустойка в общ размер на 570.17 лева, при
неизпълнение на гореописаните договори. При неизпълнение в срок на задълженията
си, потребителят дължал на А. обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А.. Това давало право на ищеца
да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано
от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите
(описани в двете таблици в текста на молбата) до датата на предявяване на
настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 30.11.2018 г.), която лихва за този период възлизала на сума в общ
размер на 62.64 лева. Настоящата искова молба се подавала във връзка с подадено
заявление по реда на чл. 410 и сл. ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 5 ГПК и следвало
да се има предвид, че сама по себе си представлявала доказателство за предявен
иск относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК, от което следвало, че
за ищеца било налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса. Във
връзка с горното и съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, за начален момент на предявяване
на настоящата следвало да бъде приета датата на подаване на заявлението с
произтичащите от това законови последици. Съобразно изхода от настоящия спор,
съдът следвало да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в
заповедното производство (ч.гр.д. 6078/2018 г., PC Стара Загора) разноски.
След
частично прекратяване на делото с определение № 4296/22.11.2019 г., искането е
да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 290.72 лева за главница за неплатени цени на предоставени
електронни съобщителни услуги по договор № М5480486 от 23.12.2016 г., за
абонатен номер *********, за които били издадени фактури за периода от
25.01.2017 г. до 25.06.2017 г., с 48.16 лева законна лихва от 10.02.2017 г. до
29.11.2018 г., и законна лихва върху главницата от 30.11.2018 г. до изплащането
й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 6078 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, както и да
се осъди ответницата, да заплати на ищеца, сумата от 103.50 лева за главница от
неплатени месечни вноски за предоставен апарат на изплащане с договор за
продажба на изплащане от 23.12.2016 г. към договор № М5480486 от 23.12.2016 г.
за абонатен номер *********, за които били издадени фактури за периода от 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г., с 4.48 лева законна
лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., сумата от общо 570.17 лева за
неустойки по договор № М5480486 от 23.12.2016 г.
за абонатен номер *********, от която: 59.97 лева (3-месечни такси х 19.99 лева)
неустойка за предсрочно прекратяване на приложение № 1 от 23.12.2016 г. към
рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на
мобилната услуга за телефонен номер **********) - сметка № ********* от
30.06.2017 г.; 48.96 лева (3-месечни такси х 16.32 лева) неустойка за
предсрочно прекратяване на приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор №
********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на услугата за телевизия,
част от пакетната услуга) - сметка № ********* от 30.06.2017 г.; 21 лева (3-месечни
такси х 7 лева) неустойка за предсрочно
прекратяване по приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № *********
(М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на услугата за фиксиран интернет,
част от пакетната услуга) - сметка № ********* от 30.06.2017 г.; 7.50 лева (3-месечни
такси х 2.50 лева) неустойка за предсрочно прекратяване на приложение № 1 от 23.12.2016
г. към рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на услугата за домашен
телефон, част от пакетната услуга) - сметка № ********* от 30.06.2017 г.; 98.77лева (17-месечни такси х 2.49 лева +
17-месечни такси по 3.32 лева) неустойка за предсрочно прекратяване по приложение
№ 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г.
(по отношение на допълнително активирани екстри към услугата за телевизия, част
от пакетната услуга) - сметка № ********* от 30.06.2017 г.; 68.97 лева
неустойка за отстъпки от цената на закупено крайно устройство с договор за
продажба на изплащане от 23.12.2016 г. към рамков договор № *********
(М5480486) от 23.12.2016 г. - сметка № ********* от 30.06.2017 г.; 25 лева
неустойка за невърнато устройство за фиксирана телефонна услуга по приложение №
1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на пакетна услуга) -
сметка № ********* от 30.06.2017 г.; 140 лева неустойка за невърнато устройство
за интернет услуга през мобилна мрежа по приложение № 1 от 23.12.2016 г. към
рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на пакетна
услуга) - сметка № ********* от 30.06.2017 г.; 100 лева неустойка за невърнато
устройство за телевизионна услуга по приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков
договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. (по отношение на пакетна
услуга) - сметка № ********* от 30.06.2017 г. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните
вземания - нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, а на осъдителните искове за главници
– нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за мораторни лихви –
нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и за неустойки – нормата на чл. 92 ЗЗД.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала писмен отговор, не е взела
становище по предявените искове, не е претендирала самостоятелни права и
възражения, не е посочила и представила доказателства.
Тежестта
за доказване на твърдените от ищеца в поправената му искова молба горепосочени
обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените
по делото искове, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в поправената
му искова молба основание/правопораждащ факт за
възникване и съществуване на всяко от процесните
вземания, и неговия размер и изискуемост.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: общи условия
на А. (М.) Е. за взаимоотношенията между "М." Е. и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." Е. по
стандарти GSM, UMTS и LTE, договор № ********* от 23.12.2016 г., ведно с
декларации, приложение № 3 към същия; допълнение към приложение № 1, приложение
№ 1 от 23.12.2016 г. към договор № ********* от 23.12.2016 г., приложение № 1 от 23.12.2016 г. към
рамков № ********* от 23.12.2016 г., договор
за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., ведно с приложение № 2, фактура №
**********/25.01.2017 г., фактура № **********/25.02.2017 г., фактура №
**********/27.03.2017 г., фактура № **********/26.04.2017 г., фактура №
**********/26.05.2017 г., фактура № **********/26.06.2017 г., фактура №
**********/26.07.2017 г., сметка № **********/30.06.2017 г., сметка №
**********/30.06.2017 г., сметка № **********/30.06.2017 г., сметка №
**********/30.06.2017 г., сметка № **********/30.06.2017 г., сметка №
**********/30.06.2017 г., сметка № **********/30.06.2017 г., сметка №
**********/30.06.2017 г., сметка № **********/30.06.2017 г., протокол от
21.04.2016 г. по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на Софийския градски съд и справка
от ТР.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 6078
по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 01.04.2020 г. от 15.10 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: