Решение по дело №85/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на А. З. К. гр.Варна, чрез адв.Д. Й. против Заповед № 365з-10028/06.12.2024г. на Директора на ОД на МВР – Варна, с която за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл. 203, ал. 1 ЗМВР - т. 7, пр. 2, алт. 1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т.8, пр.2 - злоупотреба с доверие, и по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл.227 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 16.12.2024г. Жалбоподателят счита, заповедта за неправилна и незаконосъобразна, по съображения изложени в жалбата; твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната истина; описанието на нарушението е неясно; налице са противоречия между становищата на ДРО и ДНО. Поради изложените съображения моли съда да отмени процесната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните, и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд - Варна, приема за установено от фактическа страна следното:

А. З. К. е назначен в системата на МВР на длъжност „стажант в МВР“.След успешно завършен курс за първоначално професионално обучение, със Заповед № К-693/03.10.2012г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 05.10.2012г. е назначен на длъжност „полицай“ в ПОММББ на сектор СПС към отдел „охранителна полици“ при ОД на МВР-Варна. Последователно е заемал различни длъжности в структурите на ОД на МВР-Варна. По време на службата си в МВР А. З. К. е награждаван и няма налагани дисциплинарни наказания, видно от кадрова справка, представена от ответника (л. 53-54 от преписката).

В ОД на МВР-Варна е регистрирана докладна записка УРИ № 365р-49153/24.08.2023г. от полицейски инспектор в група „Оперативна дежурна част“ – инсп. Х. Г.. В нея е посочено, че около 04.14 часа на 24.08.2023г. по време на дежурство, приел сигнал за неправомерни действия от полицейски служители, подаден от М. В. С.. Сигналът е подаден по телефон, чрез Централна система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Лицето, което е подало сигнала твърди, че около 03.20 часа на 24.08.2023г. на влизане в гр. Варна, преди А. мост, докато управлявал лек автомобил Хюндай с рег. № [рег. номер] бил спрян от полицейски служители, заради превишена скорост. Те му посочили, че за извършеното от него нарушение се предвижда глоба в размер на 700 лева и отнемане на СУМПС за срок от три месеца. В резултат на проведения диалог се стигнало до даване на сумата от 200лв., които според С. не били достатъчни за полицаите, поради което добавил още 100лв., които подаващият сигнала поставил под служебния таблет. Банкнотите били с номинал от по 50лв. Подателят на сигнала описал полицейските служители, както следва „единият е възрастен, с бяла брада и очила, а другият тъмнокос и с тъмна кожа“.

Със Заповед № 365з-6092/29.08.2023г. Директорът на ОД на МВР-Варна възложил на определена от него комисия в състав от председател и двама членове, извършването на дисциплинарна проверка по данните, съдържащи се в сигнал / Докладна запоска УРИ № 365р-49153/24.08.2023г. по описа на МВР/ за установяване извършителите на дисциплинарно нарушение и за изясняване на данните. Със заповедта е определен срок за извършване на проверката до 29.09.2023г., като с последващи заповеди на директора на ОД на МВР-Варна срокът на проверката е удължен до 29.11.2023г.

Резултатите от проверката са обобщени в Справка рег.№ 442р-34393/14.11.2023г. изготвена от председателя и членовете на назначената със Заповед № 365з-6092/29.08.2023г. на Директора на ОД на МВР-Варна комисия. В хода на проверката са извършени действия за събиране на доказателства подробно описани в цитираната справка ( л.117-118 от Папка № 1). Съгласно утвърдено предложение рег.№ 442р-26975/07.09.2023г. за промяна на месечния график за определяне на полицейските органи, деня и времето на непосредствено изпълнение за м.08.2023г. за времето от 20ч. на 23.08.2023г. до 08.00ч. на 24.08.2023г. като екип АП с позивна 411 са назначени служителите: А. З. К.- ст. полицай в група ППД на сектор ОП към Четвърто РУ-Варна и С. Н. Д. – мл. Инспектор – ст. Полицай в група ППД на сектор ОП към Четвърто РУ-Варна.

В хода на проверката е дадено писмено обяснение от А. З. К., в което е потвърдил, че за времето от 20ч. на 23.08.2023г. до 08.00ч. на 24.08.2023г. е бил назначен в наряд съвместно с мл. инспектор С. Н. Д.. Служебните задължения изпълнявали със служебен автомобил О. А. с рег. № [рег. номер]. Нарядът бил снабден със служебен таблет, без техническо устройство за установяване на скоростта на МПС. Заявил е, че по време на работата му на УП-Южен пътен възел на входа за гр.Варна не си спомня да са извършвали проверка на лек автомобил марка „Хюндай“ с рег.№ [рег. номер] с водач М. В. С.. Не е извършвал беседа с водач на ППС относно установено нарушение за превишена скорост, не е искал и не му е предлагана парична сума. Дадено е писмено сведение и от С. Н. Д., в което са изложени идентични факти с тези на колегата му А. З. К.. Заявил е, че не е искал и не му е предлагана парична сума, както и, че не е станал свидетел на извършени такива действия от колегата му.

В хода на проверката е приобщен получен с отговор рег. № 10582р-2989/13.09.2023г. с приложен CD с 6 файла електронни картони и 2 файла аудио записи. При прослушване на диска е установено, че в 03.55 ч. на 24.08.2023г. в РЦ 112-Варна е прието телефонно обаждане от мобилен [тел. номер]. Установен е проведен разговор с подателя на сигнала М. В. С., с данните описани в докладна записка УРИ № 365р-49153/24.08.2023г. ( възпроизведеното съдържане на ел. диск на л. 119-120 от Папка № 1).

С писмо изх.№ ДП150/30.08.2023г. следовател Т. К. е уведомил Г. комисар, Г. секретар на МВР – София, че на производство в Окръжен следствен отдел гр.Варна е ДП № 150/2023г. за поискан и даден подкуп от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, патрул 411 – С. Н. Д. и А. З. К., водено по чл.302,ал.1 вр. чл.301 от НК с наблюдаващ прокурор- В. Т.. С писмо изх.№ ДП150/30.08.2023г. за образуваното ДП № 150/2023г. е уведомен и Началника на Четвърто РУ на МВР – Варна, като са поискани данните за движението на служебен автомобил „Опел Астра“ рег.№ [рег. номер] време на дежурството от 20ч. на 23.08.2023г. до 08ч. на 24.08.2023г. с екип С. Д. и А. К..

По делото са приложени копия от материалите по следственото дело- общо 2 броя папки. Представени са Протокол за личен обиск и изземване от 24.08.2023г. на С. Н. Д. за иззети 16 бр. банкноти, всички с номинал от по 50 лева, описани по серийни номера и Протокол за личен обиск и изземване от 24.08.2023г. на А. З. К. за иззети 2 броя банкноти с номинал от 50лв., описани със серийни номера. Приложени са и протоколи за разпити на свидетелите М. В. С., М. Р. Т., С. Н. Д. и А. З. К., както и протоколи за очна ставка между М. В. С. и С. Н. Д. и между М. В. С. и А. З. К.. Приложени са и други доказателства от следственото дело, както и други доказателства- за използвани отпуски от служителите, длъжностна характеристика, кадрови справки.

От представения протокол за разпит на свид. М. С. е видно, че същият е заявил, че около 03.20 часа -03.35 часа на 24.08.2023г. управлявайки личния си автомобил „Хюндай“ с рег.№ [рег. номер] бил спрян за проверка от служители на МВР на входа на гр.Варна ( преди А. мост). Описал е служителите, като единият млад, около 37-38 години, мургав, слаб с брадичка, рядка, с черна коса и шапка, оприличил го на певеца 100 кила. Другият полицай като по-стар, около 56-60 години, висок, светъл, също с шапка, леко квадратно лице и цветни очи. Младият полицай е отишъл до колата и го приканил да слезе и да вземе документите за проверка. Докато обикалял, по-възрастният полицай му казал, че е превишил скоростта с 31 километра, без да му предостави информация от техническо средство. Попитал го дали знае каква е глобата и наказанието и му казал, че е 700 лева и отнемане на шофьорската книжка за 3 месеца. Попитал полицая дали може само да плати глобата, без да му бъде отнета книжката и точките. Полицаят му казал, че се отнемат голям брой точки. Възрастният полицай, който бил до него и пазел номера, за да не го види, му казал „сега какво правим, ти предложи“. Попитал го дали иска пари и полицаят му отговорил утвърдително с мимика. Казал му „ казвай бързо, докато е време, защото колегата ми ще те вкара в системата и не мога да ти помогна после“. Започнал да предлага с думи като първо предложил сто лева, възрастният полицай поклатил глава в знак на несъгласие. Предложил е двеста лева, като отново полицаят е реагирал с отрицание. Възрастният полицая направил жест с три пръста с лявата ръка за триста лева- средните три пръста поставени на колата върху капака и таблета за справки. Тъй като нямал толкова пари, отишъл до своя автомобил и казал на приятелите си, че му искат подкуп от 300 лева. П. М. Т. да му даде 300 лева, но той му дал 200 лева. През това време двамата полицаи били до служебния автомобил. Отишъл при по-възрастния полицай и му казал, че има 200 лева, но той не се съгласил. Казали „побързай, побързай, защото на косъм, на косъм“. Върнал се и взел от М. Р. още 100 лева. След това се върнал с парите, които бил сложил в чантичката си, в банкноти – 6 броя, по 50 лева. Попитал по-стария полицай как да му даде парите и той с мимика му казал да ги остави отдолу на техния таблет, който бил оставен върху задния капак на колата. Той ги оставил и след това възрастният полицай ги взел и ги прибрал. През това време младият полицай бил в колата и излязъл като казал „Добре“ и го предупредил да внимава, защото напред има камери. След около 10 минути подал сигнал на 112. П. А. Й. да запише техния номер, но той казал, че не го вижда целия.

В представения протокол за разпит в качеството на свидетел М. Р. Т. е заявил, че е пътувал от гр. Бургас до гр.Варна с лек автомобил „Хюндай“, който бил управляван от С.. Седял е на задната седалка. На входа на гр.Варна били спрени за проверка от служители на МВР. С. бил извикан извън автомобила от униформен служител. В последствие се върнал до колата и поискал от него 200лв. Свидетелят е заявил, че веднага е разбрал, че полицията иска пари, извадил и дал негови лични пари по 50лв., общо 200лв. Той ги взел и отишъл при полицаите, но било тъмно и не видял начина на даване на парите. М. дошъл отново и му поискал още 100лв., които му дал. Заявил е, че помни докато давал на М. парите, пълният по-млад полицай стоял отзад на стъклото и гледал как вади пари от плика и ги дава на М., като видял сянката му.

При анализ на събраните доказателства и представените документи от ДП № 150/2023г. по описа на ОСлО при ВОП, членовете на комисията са приели, че в посоченото време и на посоченото в сигнала на С. място, са се намирали служителите А. З. К. – ст. полицай в група ООР , 04 РУ – Варна и С. Н. Д. – ст. полицай в група ООР, 04 РУ-Варна, със служебен автомобил О. А. с рег. № [рег. номер]. Свидетелят С. е разпознал в хода на проведените очни ставки двамата служители, и посочва К. като служителят поискал и приел от него сумата от 300лв., за да не го санкционира. До момента на приключване на проверката, не са получени резултати от назначените в хода на следственото дело експертизи. На служителите не са повдигнати обвинения по воденото следствено дело. Прието е, че описаното в сигнала се потвърждава отчасти. Не са събрани достатъчно данни и доказателства за категорично доказване на извършеното от служителите нарушение.

От Комисията е направено предложение на основание чл.37,ал.1,т.7, б. „а“ от Инструкция № 8121з-877/2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, да бъдат образувани дисциплинарни производства по чл.207,ал.1 от ЗМВР срещу мл. инспектор А. З. К. и мл. инспектор С. Н. Д., във връзка с получени данни за извършени от тях дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194,ал.2,т.2 от ЗМВР, съставомерни по чл.203,ал.1,т.7 , предл. второ и т.8 от ЗМВР и чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

ДНО е приел, че предвид установената в хода на предварителната проверка фактическа обстановка мл. инспектор К. не е спазил етичните норми за поведение съгласно т.15, т.19, т.20, т.42, т.49,т.50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Със Заповед рег. № 365з-2509/04.04.2024г. на директора на ОД на МВР-Варна е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1,т.2 от ЗМВР за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194,ал.2,т.2 от ЗМВР, съставомерни по чл.203,ал.1,т.7, предл. второ и т.8 от ЗМВР и чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“ срещу мл. инспектор А. З. К. /Папка № 1/. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган ( ДРО) в състав: Председател – ст. инспектор С. Й. и членове: 1. И. М. И. и инспектор Д. Г.. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.04.2024г. С последващи заповеди на Директора на ОД на МВР-Варна за извършване на дисциплинарното производство срока е удължен до 04.10.2024г.

Дисциплинарното производство е приключено със Становище № 436р-32948/03.10.2024г. от ДРО. Направено е предложение на основание чл.209,т.2 от ЗМВР дисциплинарното производство за търсене на дисциплинарна отговорност на А. З. да бъде прекратено. След запознаване със Становището от ДРО и обобщена справка № 436р-32769/02.10.2024г. на комисията е установена непълнота на събраните материали на дисциплинарното производство, като е направено предложение на основание чл.209 т.2 от ЗМВР дисциплинарното производство да бъде прекратено.

След запознаване с постъпилите от ВОП материали, на основание чл.13, ал.6 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, Директорът на ОДМВР – Варна приел, че постъпилите предварителни данни сочат на извършени тежки нарушения на служебната дисциплина от ст.полицай К.. Прието е, че тези деяния съставляват тежки дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.1 ЗМВР – използване на служебното положение за лична облага и по чл.203, ал.1, т.8 ЗМВР – злоупотреба с доверие, за които е предвидено наказание „уволнение“.

Отделно е прието и че деянието на К. е станало достояние на широк кръг лица от Съд, Прокуратура, МВР и граждани, като с поведението си е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и разкриват престъпления, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, участвал е в корупционна проява и не е проявил нетърпимост към корупционно поведение.

Прието е, че деянията на служителя са несъвместими с етичните правила за поведение и не са изпълнени задълженията, регламентирани в т.15, 19, 20, 42, 49 и 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неспазването на тези етични норми е довело до уронване на престижа на службата и представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на ЕК, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата, се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

По изложените съображения със Заповед № 365з-2509/04.04.2024г., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е образувано дисциплинарно производство срещу старши полицай А. З. К. – в група „Патрулно – постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в състав: председател – ст.инсп. С. Й. – н-к на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ - Варна и членове: инспектор М. И. – полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Варна и инспектор Д. Г. – разузнавач V степен в група 02 на сектор „Криминална полиция“ къв Второ РУІВарна, като е указано ДРО да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо К., което да се докладва ведно със събраните доказателства, в срок от три месеца от издаване на заповедта. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е съобщена на А. К. на 16.04.2024г.

С рег. № 365р-66364/20.11.2024г. ДНО, изготвил до К. покана за изслушване на 03.12.2024г., връчена на 20.11.2024г.

За проведеното изслушване е съставен Протокол с рег. № 365р-68906/03.12.2024г. за изслушване на К., в присъствие на свидетелите – И. А. – началник сектор „Човешки ресурси“, Т. Ж. – старши експерт в сектор „Човешки ресурси“ и Д. П. – старши експерт „Дисциплина и дисциплинарна практика в сектор „Човешки ресурси“. При изслушването К. е посочил, че не е извършил действия съставляващи вмененото му дисциплинарно нарушение. Сочи, че лицата, които са подали сигнала по никакъв начин не могат да докажат, че става въпрос за него.

Въз основа на изготвената обобщена справка, становището на ДРО и изслушването на К., Директорът на ОДМВР – Варна издал Заповед № 365з-10028/06.12.2024г., с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 ЗМВР, за деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл. 203, ал. 1 ЗМВР - т. 7, пр. 2, алт. 1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т. 8, пр. 2 - злоупотреба с доверие, и чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

В обжалваната заповед деянието, за което се налага наказанието „уволнение“ е описано по идентичен начин като в обобщената справка, поради което не следва да бъде повтаряно отново.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида и размера на наказанието, ДНО е взел предвид следните обстоятелства: „тежест на нарушението“ – нарушението е тежко, защото засяга обществените отношения, свързани с доверието от страна на обществото в полицейската институция, законосъобразното функциониране на МВР като администрация, уронва престижа на МВР, с което се намалява общественото доверие спрямо органите на МВР; „обстоятелства, при които е извършено нарушението“ – като е използвал служебното си положение на полицейски служител, извършващ проверки на водачи на МПС, е получил облага за себе си, „настъпилите последици“ – действията на служителя са станали достояние на полицейски органи, граждански лица и органи на съдебната власт, с което е увредил доброто име на МВР, тъй като околните са придобили впечатление, че полицейските служители са пренебрегнали законово установени норми за поведение. Деянието води до загубване на общественото доверие, уронва престижа на МВР, злоупотребено е с доверието, което е възложено на служителя, като е назначен на държавна служба със задължение да прилага и спазва законите; „форма на вината“ – служителят е извършил нарушението умишлено (при пряк умисъл) – съзнавал е противоправния му характер, предвиждал е произтичащите от него вредни последици и е искал, и целял настъпването им. Мл. инсп. А. К. е знаел, че поведението му е незаконосъобразно; „цялостното поведение на служителя“ – мл.инсп. К. по време на службата си в МВР, няма налагани наказания. Награждаван е седем пъти с отличие „Писмена похвала“. Тези данни показват, че в досегашната си дейност служителят е спазвал служебната дисциплина.

При така установените факти, съдът обуславя следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от заинтересовано лице – адресат на акта, за когото същият е неблагоприятен, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК. Заповедта е получена от оспорващия на 16.12.2024г., а жалбата е била депозирана в ОД на МВР – Варна на 27.12.2024. По аргумент от чл. 211, изречение първо ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, т. е. процесната заповед е годен за оспорване акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директорът на ОДМВР-Варна, в качеството му на ръководител на териториална структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, който съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР е компетентен да наказва с всички наказания по чл.197 ЗМВР служителите на младши изпълнителски длъжности - каквато е заемал жалбоподателя. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. С оглед на това не са налице основания за отмяна, респ. нищожност на акта в условията на чл. 146, т. 1 АПК.

Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като формално съдържа задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, чл. 62 и чл. 63 Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Заповедта отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част, както и е указан редът за нейното обжалване. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 АПК.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, дисциплинарното производство е открито със Заповед № 365з-2509/04.04.2024г. на Директора на ОДМВР - Варна. В изпълнение на изискването по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, заповедта е предявена на жалбоподателя на 16.04.2024г. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е разпоредено извършването на разследване от назначения със Заповедта дисциплинарно разследващ орган, в срок до три месеца от издаване на заповедта, който срок впоследствие е удължаван. Заповедите за удължаване на срока на проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР са издадени в изпълнение и при спазване на разпоредбата на чл. 24 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР - заповедите са издадени въз основа на мотивирано предложение от ДРО и служителят, срещу когото се води дисциплинарното разследване, е запознат с тях - видно от положените подписи на К..

За резултатите от проверката ДРО е изготвил Обобщена справка УРИ № 436р-32769/02.10.2024г. В изпълнение на изискването на чл. 207, ал. 7 ЗМВР, ДРО изготвил до К. П. рег. № 436р-32766/02.10.2024г. за запознаване с Обобщената справка, като му указал, че в срок от 24 часа има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, адресирани до Директора на ОДМВР - Варна, относно отразените в справката фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Поканата е връчена на 02.10.2024г.

На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР - Варна, в качеството му на ДНО, изготвил до К. П. № 365р-66364/20.11.2024г. за изслушването му на 03.12.2024г. К. се е явил на изслушването, за което е съставен Протокол № рег. № 365р-68906/03.12.2024г.

След проведеното изслушване от ДНО и въз основа на изготвената от ДРО Обобщена справка е издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена извън преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗМВР - в този случай дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Дисциплинарното нарушение е извършено 24.08.2023г. и е открито по смисъла вложен в чл. 196, ал. 1 ЗМВР на 16.10.2024г. - датата, на която е сведено до знанието на компетентния орган становище № 436р-32948/03.10.2024г. и за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, съгласно чл. 207, ал. 12 ЗМВР. Оспорваната заповед е издадена на 06.12.2024г. Следователно дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР.

Според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на дисциплинарното производство, не са нарушени основните принципи при водене на дисциплинарното производство, при квалифицирането на деянието и налагането на дисциплинарното наказание. С оглед на това не са налице основания за отмяна, респ. нищожност на акта в условията на чл. 146, т. 3 АПК.

Съдът приема, че правилно е установено от ответника, че на 24.08.2024г. младши инспектор А. К. е бил назначен като част от екип АП с позивна 411, с друго длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – С. Н. Д.. Видно от предоставената от Началника на Четвърто РУ – Варна за нуждите на ДП № 150/2023г. разпечатка от GPS за движението на служебен автомобил „Опел Астра“ рег.№ [рег. номер] по време на дежурството от 20ч. на 23.08.2023г. до 08ч. на 24.08.2023г. с екип С. Д. и А. К. е, че автомобила се е намира на метри от основния пътен възел – детелината преди А. мост, пътя Бургас – Варна. Съгласно съставения от следовател Т.К. К. протокол от 20.09.2023г. мястото на престой на автомобила съвпада с показанията на М. С. и М. Т.. С преписката са представени и разпечатки от извършени справки в система Viasat-Smart Traker за периода 02.45ч.-4.00ч. на 24.08.2023г.

Ответникът е приел, че А. К. на 24.08.2023г., като е използвал служебното си положение на полицейски служител в извършената проверка на водач на МПС е получил сума за себе си в размер на 300 лева – облага, която не му се следва. Установено е, че водача който е спрян за проверка на 24.08.2023г. около 03.30ч. е М. В. С., управлявал е л.а. „Хюндай“ с рег. № [рег. номер]. За да не извърши действие по служба, вменени му като задължения в чл.189, ал.1 ЗДвП – К. да не състави на С., като водач АУАН за констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.103 ЗДвП. В допълнително снето подробно сведение на М. С. от 30.08.2024г. се потвърждава това, което е изложил в качеството си на свидетел, съгласно протокол за разпит на свидетел по ДП № 150/2023г. по описа на ОСлО – Варна. Фактите въз основа, на които е наложено дисциплинарното наказание уволнение са установени с доказателства, които са надлежно събрани от ДРО и не се основават на неприобщени по съответния ред доказателства представени от ОП – Варна по ДП № 150/2023г. по описа на ОСлС- Варна.

Не без значение е обстоятелството, че показанията на С. давани в досъдебното производство и пред ДРО са непротиворечиви и последователни. Показанията на С. не са опровергани от жалбоподателя по никакъв начин. Свидетелските показания, протокола за разпознаване, доказателствата събрани от дисциплинарно-разследващия орган, доказват по безспорен начин релевираното дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 198, ал. 1 НПК материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В настоящия случай такова разрешение е дадено, като е обективирано в нарочно писмо изх.№ ДП 150/27.10.2023г. на следовател при ОСлО – Варна.

Правилно е преценено от административния орган, че така установеното деяние по искане и приемане на подкуп съставлява несъобразяване със законността при избора на поведение от страна на държавния служител /нарушение на правилото по т. 15 Етичния кодекс/, който се е възползвал от правомощията и служебното си положение с цел лично облагодетелстване /нарушение на правилото на т. 42 Етичния кодекс/ и е участвал в корупционни прояви /нарушение на т. 49 Етичния кодекс/, при което същият не е дал личен пример на хората в посока спазване на закона /нарушение на правилото по т. 20 Етичния кодекс/ и е допуснал да бъде накърнено доброто име на институцията, която представлява /нарушение на правилото на т. 19 Етичния кодекс/, съответно е проявил търпимост към подобно поведение, което представлява нарушение на правилото на т. 50 Етичния кодекс. С поведението си А. К. е нарушил посочените императивни норми на ЕКПДС в МВР, с които същият е бил запознат, използвал е служебното си положение за лична облага и е злоупотребил с доверието на институцията, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР. Поведението на жалбоподателя е морално укоримо, защото в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушения.

Налице е и втората предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание уволнение – уронване на престижа. Допуснатото от К. нарушение в случая е станало известно на широк кръг от хора – представители на съда и прокуратурата по повод образуваното досъдебно производство, на служители от структурите на МВР, както и на гражданите, обект на корупционните прояви. ДНО, при коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни изводи, относно извършеното дисциплинарно нарушение и е дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са посочени и са отнесени точно към съответното правило за поведение. Под „деяние, уронващо престижа на службата“ се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи (Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС). При това положение и държейки сметка за създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост и пропорпоционалност, с което е уронен престижа на службата настоящия съдебен състав приема, че К. е нарушил посочените по-горе правила от КЕПДСМВР и е уронил престижа на службата.

Тежестта на доказаното нарушение и следващата се дисциплинарна санкция в случая са определени от законодателя с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР, поради което размера на сумата на подкупа е без правно значение. Същевременно от страна на ДНО са обсъдени тежестта на нарушението, последиците от извършеното, формата на вината и цялостното поведение на служителя. В този смисъл процесната заповед съдържа подробни мотиви, които се споделят от съда, за да приеме, че извършеното от служителя К. съставлява тежко нарушения на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с най- тежкото дисциплинарно наказание.

Липсата на влязла в сила присъда не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като е установено поведение, което е несъвместимо с морала и уронва престижа на службата. Неоснователно се твърди в жалбата, че описанието на нарушението е неясно. В оспорената много ясно ДНО е посочил, че приема за безспорно установено и доказано, че в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение като служител от съвместен наряд, в съучастие като извършител с друго длъжностно лице, като извършител поискал и приел от М. С. парична сума. В оспорената заповед ДНО последователно и обстойно е изложил фактическата обстановка, позовал се е на доказателствата, събрани в досъдебното производство № 150/2023г. по описа на Окръжен следствен отдел – Варна при ОП Варна, на доказателствата събрани в дисциплинарното производство, като е описал всички детайли по вмененото на Ц. дисциплинарно нарушение.

Видно от представените по делото доказателства ДРО е събрал и обсъдил всички релевантни данни, въз основа на които ДНО обективно е преценил тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на служителя и обосновано е приел, че с деянието си К. е осъществил състава на чл. 203, т. 13 ЗМВР, за което се следва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР се прекратява служебното правоотношение.

Заповедта е в съответствие с целта на закона, защото служителите на МВР следва да имат морално поведение, с което да се създава сигурност, че се охранява установения ред в страната, а не обратното. Поведението им следва да служи за пример в обществото, с оглед вменените функции на МВР, предвидени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР, за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, законосъобразно от ответника е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор А. З. К. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, считано от датата на връчване на заповедта, при спазване на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Прекратяване на служебното правоотношение е извършено от компетентен орган – директора на ОД МВР – Варна, съобразно чл. 227 и чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В съответствие с чл. 230, ал. 2 ЗМВР, прекратяването на служебното правоотношение е определено да е от датата на връчване на заповедта, което е извършено на 01.12.2023 г.

Въз основа на изложеното съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 190 от 09.01.2025г. по адм. д. № 5214/2024г., Решение № 11470 от 25.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 7700/2024г. Решение № 9627 от 27.09.2021г. на ВАС по адм. д. № 5360/2021 г. и т.н.

При този изход на спора на ответника се дължат своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за правната помощ като се отчете фактическата и правна сложност на делото, обема на представените писмени доказателства, процесуалната активност на пълномощника на ответника, и възложени в тежест на жалбоподателя.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. З. К. гр.Варна, чрез адв.Д. Й. против Заповед № 365з-10028/06.12.2024г. на Директора на ОД на МВР – Варна, с която за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл. 203, ал. 1 ЗМВР - т. 7, пр. 2, алт. 1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т.8, пр.2 - злоупотреба с доверие, и по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл.227 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 16.12.2024г.

ОСЪЖДА А. З. К., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, сумата в размер на 100лв. /сто/, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.