№ 2009
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110218195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от Б. В. Х. срещу
Електронен фиш Серия К № 5922276, издаден от СДВР и с който на
жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен
фиш е издаден при неправилно приложение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че лицето не е
управлявало процесното МПС, понеже се е намирало в затвора в чужбина.
Твърди се, че фишът е издаден при непълна проверка на случая. Направено е
искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично, но е
бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения е
посочено, че защитата се придържа към изложените в жалбата доводи.
Посочва се, че по делото не се доказало свидетелката А. да е предала на
жалбоподателя лично автомобила. Не било доказано жалбоподателят да е
предал личната карта или шофъорската си книжка. Твърди се, че на датите по
още 8 броя декларации по ЗДвП било доказано, че жалбоподателят не се
1
намирал в Република България и не можел да извърши процесното
нарушение. Позовавайки се на разпит на свидетел по друго дело, се твърди, че
жалбоподателят е бил поставен и по други дела в това положение.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна е била представлявана
от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният
представител е направил искане за потвърждаване на обжалвания акт като
правилен и законосъобразен. Посочва се, че нарушението е заснето, без да е
регламентирана лицева идентификация, а пред собственика на автомобила
била налице възможност да представи декларация, ако е предоставил на друг
водач превозното средство за управление. Наказващият орган не е разполагал
с данни, които да доведат до извода, че декларацията е невярна или е
извършен престъпния състав на чл. 313 от НК. Направено е искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 06.05.2020 г. З. А. А. била собственик на лек автомобил с марка
„Мерцедес Р 320 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № ***.
На 06.05.2020 г., в 06,18 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „П. Яворов“ срещу Плувен
център „М. Луиза“ с посока на движение от телевизионната кула към
Посолството на Румъния, като се движил със скорост от 83 км/ч (при отчетен
толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък в населено място бил поставен
пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на
движение от 70 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с
горепосочената скорост било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол.
На 23.05.2022 г. била подадена декларация от собственика, че
жалбоподателят бил управлявал процесното МПС в заснетия момент. На
25.05.2022 г. бил анулиран Електронен фиш Серия К № 3591299, издаден на
собственика, и бил издаден процесният електронен фиш, с който на
жалбоподателката било наложено административно наказание „глоба” в
2
размер на 400,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП –
превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено
място с 33 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %, като било прието, че
ограничението в процесния участък било 50 км/ч. На 20.11.2024 г. фишът бил
връчен на жалбоподателя.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към електронен фиш; справка от АИС –
КАТ относно собствеността на лекия автомобил; писмо от Столична община,
ведно с проект на организацията на движението, декларация по ЗДвП;
Електронен фиш Серия К № 3591299. От постъпилата информация от
Столична община се установява, че процесният пътен участък е бил регулиран
с допълнително поставен пътен знак „В26“, поради което максималната
скорост на движение е била 70 км/ч – в разрез с отбелязаното в обжалвания
акт. Съдът кредитира тези, приложени по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
От представения снимков материал за заснемане на нарушението,
протокол за проверка № 42-С-ИСИС/08.08.2019 г. и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 09.10.4823 не може да се установи обаче дали
протоколът за проверката и удостоверението касаят именно същото
автоматизирано техническо средство, заснело нарушението. Нещо повече,
поради непредставяне от административнонаказващия орган на протокол за
използване на автоматизирано техническо средство и система и липсата на
други доказателства в тази насока не може да се установи дали нарушението е
било заснето именно с техническото средство, посочено в обжалвания акт и
поставено на процесното място, и дали са спазени изискванията на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В този смисъл не се и доказва, че към
момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане,
посочен в електронния фиш, е бил технически изправен.
Що се отнася до събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката З. А. А., от същите и приобщените по делото декларации по
ЗДвП, находящи се на л. 57-64 от делото, се установява, че А. е предоставила
превозното средство за управление на лице, което не познавала, процесният
3
автомобил е бил обект на няколко заснемания във връзка с нарушение на
правилата на ЗДвП, като впоследствие е подала няколко декларации по ЗДвП,
включително представената с административнонаказателната преписка, като
данните за действителния водач са били предоставени от трето лице.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.
Съдът счита за доказано, че е било извършено административно
нарушение по ЗДвП с процесния автомобила, на посочените в електронния
фиш дата, място, но не и при обективираната в него скорост на движение и в
разрез с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в
процесния участък от пътя е било 70 км/ч, доколкото е имало поставен
допълнителен пътен знак „В26“, а заснетият автомобил се е движил със
скорост над тази – 83 км/ч. В този смисъл не кореспондира с фактическата
обстановка посоченото като описание на нарушението в обжалвания акт,
доколкото е разписано, че ограничението на скоростта е било 50 км/ч, а
водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки МПС-
то със 33 км/ч над разрешената скорост. Оттам неправилно е била ангажирана
отговорността за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с налагане на глоба по чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а не по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, по делото не се установи с необходимия
доказателствен стандарт от наличните при наказващия орган документи,
представени като писмени доказателства по делото, че отбелязаното в
електронния фиш устройство е било именно позиционираното в процесния
участък в посочения ден и е послужило за заснемане на нарушението, а и дали
същото е било в изрядност.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, в 14-дневен срок от
получаване на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално
4
издаденият електронен фиш се анулира. От наличните по делото писмени
доказателства се установява, че собственикът на автомобила е депозирал
декларация, в която е посочил, че за определен период от време, в който
попада процесната дата, автомобилът е бил управляван от друго лице –
жалбоподателя, на който е бил предоставен. В тежест на
административнонаказващия орган е да докаже не само извършеното
нарушение, а и субекта на нарушението. Налагането на административно
наказание на определено лице за нарушение, извършителят на което не е било
безспорно установен, обуславя неправилно приложение на материалния закон.
В настоящия случай се установи, че както първоначалното предоставяне на
автомобила от собственика на жалбоподателя за управление, така
предоставянето на данните за управлявалия водач в процесния ден, не е
станало лично и непосредствено с участието на собственика, а чрез трето за
настоящото производство лице. В този смисъл съдът счита, че коректността на
отразените в декларацията данни са разколебани, а авторството на процесното
нарушение – недоказано. За пълнота и с оглед релевираните в жалбата
твърдения следва да се отбележи, че за да стигне до този извод, съдът не се
позова на писмените доказателства, представени от жалбоподателя с оглед
твърденията му, че на процесната дата същият се е намира в затворническо
заведение в чужбина и не е могъл да управлява процесното МПС, доколкото
от вписания в тях период на изтърпяване на наказанието се установява, че
същият се явява последващ датата на процесното нарушение. Съдът не взе
предвид и депозираните пред друг състав свидетелски показания, за което е
бил представен протокол от открито съдебно заседание, доколкото в разрез с
процесуалните правила се явява събирането по посочения ред, а не лично и
непосредствено, на гласни доказателства.
Предвид на изложеното съдът не приема за безспорно доказано, че
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран с
обжалвания акт, като същият се явява незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза
на жалбоподателя се дължат разноски. Претендира се адвокатски хонорар в
размер на 500,00 лева, за уговарянето и заплащането на който се представят
доказателства. Съдът счита за основателно направеното възражение за
прекомерност от насрещната страна предвид липсата на фактическа и правна
5
сложност на делото, с оглед на което адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено и да бъде присъдено в размер на 400,00 лева съобразно
минимума по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., която
съдът ползва за ориентир. Що се отнася до претенцията за разноски за превод,
съдът не счита, че се доказва, че стореният разход е направен във връзка с
изготвяне на превод на документи – писмени доказателства по настоящото
производство, доколкото от документа за разхода на л. 44 от делото не става
ясно кои са били обектите на превода, а още повече, че поръчката касае дата
(18.10.2024 г.) предхожцдаща дори подаването на настоящата жалба и
образуването на настоящото производство. В този смисъл съдът не счита, че
посочените разноски от 100,00 лева за превод следва да бъдат възлагани на
насрещната страна за заплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5922276, издаден от СДВР и с
който на Б. В. Х., ЕГН ********** е наложено за административно нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, да заплати на Б. В. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на 400,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното съдебно производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6