Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.09. 2019 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение,
На
деветнадесети септември 2019 година
в
ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Жоржета Христова,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 204, по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от К.Г. ***, чрез
пълномощника й адвокат С.М. ***, против решение 72/17.05. 2019 г. на ПРС, по
гр.д. №98/ 2019 г., с което са изменени мерките относно упражняването на
родителските права, режима на лични контакти и издръжката, касаещи детето на
жалбоподателката Венелина Василева, родена от брака със С. В.. Родителските права са предоставени на
бащата и при него е определено местоживеенето на детето, като майката следва да
заплаща издръжка. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Иска се то за бъде отменено и предявените от
бащата искове да се отхвърлят.
Алтернативно се иска делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и съмнение в безпристрастността на съда. В съд.зас.
жалбата се поддържа от адвокат М., която представя и писмени бележки.
Постъпил е отговор от адвокат И.И.,
пълномощник на ищеца. В същия жалбата се оспорва и се иска решението да бъде
потвърдено. В съд.зас. поддържа становището си.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира, че решението
е валидно и процесуално допустимо. По същество е неправилно.
Съдът е сезиран с иск за промяна на
родителските права по отношение на детето на страните. Искът е заведен от
бащата С.В., като преди това родителските права по спогодба са дадени на
майката.
В исковата молба се излагат няколко
основания за исканата промяна, която се обосновава най-вече с промяна в
социалната среда на майката. Всички изложени в исковата молба факти са отречени
в отговора.
Страните са живели на съпружески
начала, като от съвместното им съжителство, на 14.10. 2016 г. е родено детето
Венелина Станиславова Василева. Родителите се разделят, когато детето е било на
няколко месеца. Със споразумение, одобрено с протоколно определение от 19.09. 2017
г., по гр.д. № 313/2017 год. по описа на Районен съд-Попово, страните са
постигнали съгласие относно упражняването на родителските права спрямо
малолетната Венелина, които били предоставени на майката, както и режима на
лични отношения с бащата и размера на дължимата издръжка.
Малко след споразумението, ответницата
заживяла с ****. Известно време двамата са живели в жилището на майката на К.,***,
а после са се установили да живеят в с. Кардам, община Попово, в къщата на
бабата на ****. Живеят сами, защото собственичката работи и живее в
чужбина. През август 2018 година им се
ражда момченце, Александър, за което майката се грижи, като ползва полагащия й
се отпуск и получава съответните обезщетения. Бащата на момченцето – Красимир,
също в голяма част от годината работи в чужбина, като в момента е в Германия,
като строителен работник. Прибира се периодично в България. От писмените доказателства
по делото се установява, че той е осъждан за ползването на документ с невярно
съдържание – диплом за завършено основно образование, който документ е
използван за снабдяване със СУМПС. Това е станало преди години. През зимата на 2018-2019 г. има данни, че **** е
участвал в криминални инциденти, но в качеството си на пострадал. Бил е наранен
с нож на два пъти, като не е установено поведението му да е било криминално
проявено или да е провокирало насилието спрямо него. В единия случай се е опитвал
да разтърве хора от компанията, а в другия е бил нападнат без причина.
Впечатленията на майката на К. от
съжителя на дъщеря й са изключително добри и тя не е била свидетел на каквито и
да било агресивни прояви от негова страна и счита, че той се държи изключително
добре с Венелина. Грижел се за семейството си, изпращал пари два пъти в месеца,
проявявал нежност и обич и към двете деца.
След като майката на детето заживява с
новия си мъж, отношенията й с бащата на детето се обтегнали. Семейството на
ищеца има изключително отрицателно отношение към съжителя на бившата си снаха и
не одобрява социалното му обкръжение, счита, че детето се влияе негативно от
негови прояви и определено не одобряват и етническия му произход, който е
ромски. Интересували са се от семейството му и обсъждат различни слухове за
поведението му и това на близките му.
От друга страна, майката К. смята, че
бащата е имал надежди и е възнамерявал да направи необходимото, за да могат да
се съберат отново заедно, въпреки че тя го е уверявала, че няма изгледи това да
се случи.
На фона на тези събития, определеният
по спогодбата режим на лични контакти на бащата с детето се изпълнява без
проблеми, като детето общува с баща си два пъти в месеца, по три дни и е
привързано и към двамата си родители. Това се установява както от социалния
доклад, така и от признанията и поведението на двете страни. Както родителите,
така и разширеното семейство дават уверения, че зачитат правата на другия
родител и желаят детето да обича и уважава и двамата.
Също от социалния доклад се
установява, че и при двамата родители са налице много добри условия за
отглеждане и възпитание на детето, поддържа се много добра хигиена в домовете
им и по отношение на детето. Бащата работи пет дни в седмицата, с нормално работно
време, в семейната фирма. Живее в дома на родителите си в гр. Попово и е
подпомаган от тях при отглеждането на детето, в дните за свиждане. Майката има
трудов договор с тази фирма и към момента ползва отпуск за отглеждане на малкото дете, като получава обезщетение и
социални помощи за децата. Установи се, че Венелина освен това е привързана към
братчето си и го обича много. Майката и
нейният нов съпруг имат намерение да закупят жилище в гр. Попово и семейството
да заживее там, за което имат подкрепата и на майката на К..
И двамата родители имат съответния
интелектуален и емоционален капацитет за отглеждането и възпитанието на детето.
Няма каквито и да било данни то да е подлагано на сцени на насилие или агресия
от родителите или от тяхното обкръжение.
В този смисъл, съдът следва да
коментира изнесените от свидетелите данни. На първо място, съдът не може да
кредитира показанията на свидетелите по отношение на подобни твърдения, защото
до голяма степен те са продиктувани от личната заинтересуваност на родителите на ищеца от изхода на делото. От
друга страна, съдът счита, че те изключително много са повлияни от
предразсъдъците по отношение етническата принадлежност на новия съпруг на
майката. Налице е склонност в подобни случаи дори и най-незначителните случки
да бъдат преувеличавани и да се правят генерални обобщения, като се неглижират
собствените пропуски в други моменти. Пример за това е изтъкваното замърсяване
с флумастри от страна на ищеца и неговите родители, докато майката твърди, че
при бащата детето е боледувало сериозно и е връщано при нея, за да се оправи, а
в други случаи е оставяно в дома на бащата, с оглед избягване на усложнения.
Целият състав на въззивния съд има богат опит в отглеждането и възпитанието на
деца и внуци и е пределно ясно, че децата при игрите си се цапат и понякога е
трудно да бъдат почистени перфектно, разболяват се често, когато са малки и са
нужни търпение и усилия, за да се преодолеят трудностите.
Описаните в исковата молба и от
свидетелите случаи са толкова прозаични в ежедневието на всяко семейство с деца
и при липсата на проблеми, никой не им придава някакъв особен смисъл, а ги
счита за част от израстването на децата. В отношенията на разделени родители обаче,
на съмнение и преценка се подлага всяко нещо и се тълкува като пропуск във
възпитанието и уменията на другия родител.
При така описаните факти, въззивният
съд намира, че не са налице основания за промяна на мерките относно
упражняването на родителските права по отношение на Венелина Василева и по–специално
в това кой да упражнява родителските права и при кого от двамата родители да
живее детето. Съдът не установи родителите да оспорват качествата на другия
родител, желанието му да го отглеждат и възпитават лично, да му дадат всичко
необходимо и най-вече любов. И двамата родители обичат дъщеря си и имат еднакво
желание да се грижат за нея непрекъснато. Съдът не установи някой от двамата да
настройва Венелина срещу другия умишлено и да насажда у детето отрицателни
настроения. И двамата могат да разчитат на помощта на своите близки.
От постигането на споразумението
относно родителските права е изминал период от около 2 години. Действително в
живота на майката е настъпила промяна, като тя има нов фактически съпруг, а
двамата имат и дете, вече на 1 година. За бащата тези промени в живота на
майката са отрицателни и именно това го кара да иска промяната. В много
отношения обаче тези промени са в интерес на детето. То вече има братче и
проявява сестрински чувства, като ноторно известно за съда е, че това възпитава
в по-големите деца много добри качества. Те се учат да споделят играчките си,
да се грижат за по-малките, да бъдат по-толерантни. Вече не са обект на
единствено обожание и се учат да потискат егоизма си. Разбира се майката
първоначално отделя повече внимание не малкото дете, но няма каквито и да било
доказателства, че грижата за Венелина е намаляла или е била недостатъчна.
По отношение на това какви са
качествата на фактическия съпруг на майката. Действително са налице данни, че
той е бил осъждан. Престъплението му е свързано от друга страна и с липсата на
необходимото образование, за да може да управлява МПС. Няма обаче доказателства
за актуални криминални прояви, няма каквито и да било доказателства за лошо
отношение към Венелина от негова страна или отрицателни методи на възпитание.
Образованието разбира се би било предимство при възпитанието на едно дете, но
липсата му не означава и липсата на качества да бъдеш добър родител.
Що се отнася до етническия произход на
новия съпруг на майката, то очевидно това е проблем за семейството на ищеца. В
исковата молба този факт се изтъква. За съда подобни доводи са изцяло
неприемливи и отрицателни. Те се дължат на натрупани предразсъдъци и генерални
обобщения за начина на живот на българските роми, без да се съобразява
конкретно всеки случай. Затова фактът на етническата принадлежност не може да
бъде какъвто и да било довод, който да влияе отрицателно върху решението на
съда.
Същото се отнася и до религиозното
възпитание, което следва да се коментира в контекста на изнесените факти пред
втората инстанция. Действително
религиозната принадлежност и възпитанието са повод за недоразумения и
напрежение в съвременното общество. Това е сериозна част от възпитанието на
децата. Няма как обаче да се отдава
предпочитание на една или друга религия, след като тя е официално призната в
обществото. Всеки един родител има право да възпитава детето си в своята
религия или най-малкото, да го запознава с нея. Ако майката е завела детето в
джамията, никой не пречи на бащата да го заведе в църквата. Тези въпроси
наистина са сериозни, но Венелина е още малка и ако има спор между родителите
за в бъдеще, той може да бъде разрешен, като се спазва най-добрият интерес на
детето и без то да бъде принуждавано.
По отношение на посещението на
детската градина. Майката признава, че е имала намерение да запише детето и то
да посещава такава в гр. Попово. Съображенията да не спази това свое обещание
са свързани с опасенията й за това как ще се храни, защото била малко „злояда“
и й се готви специално меню. В това отношение има и свидетелски показания на
бабата на детето. Съдът не счита, че е необходимо детето веднага да започва
посещения в детска градина, още повече майката може да ползва отпуск от още една
година и не се налага да ходи на работа.
В случая следва да се отбележи и това,
че детето е на три години и е момиченце. Това също дава предимство на майката
при отглеждането. Освен това детето от раждането си се отглежда от майката,
привързано е към нея и има нужда повече от нея. Не е в негов интерес да бъде
разделяно и от братчето си и да растат отделно, въпреки, че не са еднокръвни
брат и сестра.
С оглед на всички изложени
съображения, въззивният съд намира, че няма основания да се променят мерките
относно упражняването на родителските права по отношение на Венелина, чрез
предоставянето им на бащата и определяне на местоживеенето при него. Искът е
неоснователен изцяло и следва да се отхвърли.
На ответницата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
ПРС е достигнал до други изводи.
Решението му е неправилно и противоречи на материалния закон. Следва да бъде
отменено.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение 72/17.05. 2019 г. на ПРС,
по гр.д. №98/ 2019 г. изцяло като незаконосъобразно и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.В.В. ***,
ЕГН **********, против К.П.Г.,***, ЕГН **********, иск за промяна в мерките
относно упражняването на родителските права спрямо детето Венелина
Станиславова Василева, чрез
предоставянето им на бащата и определяне местоживеенето при него и съответно
определяне на режим на свиждане с майката, като НЕОСНОВАТЕЛЕН ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА С.В.В.
ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Г. сумата от 812,50 лв., направени по делото разноски, за
двете инстанции.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните,
пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.