Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 35 / 14.01.2020 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова.
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова.
Гражданско
дело номер 2975
по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Предявени са на 07.10.2019 г. от Р.Т.Т. с
ЕГН ********** ***; против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес
в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г.
– обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че през периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. е полагал труд като мл.
инспектор/ ст.полицай при РПУ- Хасково към ОДМВР – Хасково, като според Закона
за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил държавен служител. За това им
правоотношение приложими били следните норми - чл. 176, чл. 187 ал. 1, ал.З, ал.5
т.2 и ал.9, чл. 178 ал.1 т.З; както и следните нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г.,
издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.З
ал.З и в трите наредби били идентични, според които - при работа на смени
възможно било полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
предишната Наредба № 8121з-407 от 2014 г., изрично било предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22 и 6 ч за отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31 ал.2. В следващите наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Това обаче не следвало да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана щяла да е
и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), респ. чл.9 ал.2 от същата. Според
тази норма, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Това било основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия
период.
За периода 07.10.2016
г. - 07.10.2019 г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа,
като полагал 9 или 10 такива смени месечно. Той положил общо 3600 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 4 114 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 514
часа, които работодателят- ответник не му заплатил и следвало да бъде
допълнително заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно
месечно възнаграждение - около 660 лв. през 2016 г. и 2017 г., 800 лв. през
2018 г., завишено с 10 % през 2019 г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца
се намирали при ответника и в РПУ- Хасково, предявеният главен иск с правно
основание чл. 178 ал.1 т. 3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен
размер 3 084 лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
За периода 07.10.2016
г. - 01.01.2017 г. ищецът положил 280 часа нощен труд, които преобразувани с
горепосочения коефициент ставали 320 часа или 40 часа извънреден труд, за които
задължението на ответника било в размер на 240 лв.
За периода 01.01.2017
г. - 01.01.2018 г. ищецът положил 1 088 часа нощен труд, които преобразувани с
горепосочения коефициент ставали 1 243 часа или 155 часа извънреден труд, за които
задължението на ответника било в размер на 930 лв.
За периода
01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. – 1 336 часа нощен труд, 1 527 часа приравнени и
нови 191 часа извънреден труд, като задължението на ответника било в размер на 1
146 лв.
За периода
01.01.2019 г. - 07.10.2019 г. положените часове нощен труд били 896 часа, които
приравнени към дневния такъв били 1 024 часа или нови 128 часа извънреден труд,
за които ответникът дължал възнаграждение в размер на 768 лв.
Или за целия исков
период ищецът положил общо 3 600 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлизал на 4 114 часа или 514 часа извънреден труд, за които
работодателят-ответник му дължал допълнително възнаграждение в размер на 3 084
лв.
Ответникът дължал и
лихва за забава на ищеца върху дължимите суми, от момента в който са станали
изискуеми, а именно в общ размер на 384,99 лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР,
работното време на държавните служители, работещи на 12- часови смени се
изчислявало на тримесечен период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от
месеца, следващ отчетния тримесечен период, или както следва:
- За периода м.10 - м.12.2016 г. - на 30.01.2017
г. с дължима лихва до момента на депозиране на исковата молба в съда от 42,37
лв.
- За периода м.01 - м.03.2017 г. – на 30.04.2017
г. с дължима лихва от 62,41 лв.
- За периода м.04 - м.06.2017 г. – на 30.07.2017
г. с дължима лихва от 56,01 лв.
- За периода м.07 - м.09.2017 г. – на 30.10.2017
г. с дължима лихва от 49,55 лв.
- За периода м.10 - м.12.2017 г. – на
30.01.2018 г. с дължима лихва от 43,08 лв.
- За периода м.01 - м.03.2018 г. - на 30.04.2018
г. с дължима лихва от 39,80 лв.
- За периода м.04 - м.06.2018 г. - на 30.07.2018
г. с дължима лихва от 32,88 лв.
- За периода м.07 – м.09.2018 г. – на 30.10.2018
г. с дължима лихва от 25,88 лв.
- За периода м.10 – м.12.2018 г. – на 30.01.2019
г. с дължима лихва от 18,88 лв.
- За периода м.01 – м.03.2019 г. – на 30.04.2019
г. с дължима лихва от 9,92 лв.
- За периода м.04 – м.06.2019 г. – на 30.07.2019
г. с дължима лихва от 4,21 лв.
Общият размер на дължимата
сума по предявения акцесорен иск била в размер на 384,99 лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.01.2017 г. до
датата на подаване на иска в съда.
Предвид изложеното,
в т.ч. след изменението на исковете по негово искане в открито съдебно
заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника,
да му заплати за главница сумата от 3 620,18 лв. за периода 07.10.2016 г.
– 07.10.2019 г. и за обезщетение за забава сумата от 383,78 лв. за периода от
30.01.2017 г. до датата на предявяване на иска; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно
заседание от пълномощник – адвокат на ищеца.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените
искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска
отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ – Хасково, от 11.04.2016 г., като от
26.06.2018 г. като заемал длъжността „ст.полицай“ и до момента. Неоснователни
били твърденията му за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат
на което бил ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През
исковия период ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови
нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и
заплащане на положения извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел
и конкретните случаи или заповеди, в изпълнението на които е положил
претендирания незаплатен му извънреден труд. Ищецът не сочел доказателства за
иска си, в нарушение на чл.154 от ГПК. Невярно било ищцовото твърдение, че при
отчитането на нощния труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в
дневни такива, което довело до натрупване на допълни часове незаплатен
извънреден труд. Приложение намирали – чл.179 от ЗМВР, Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. и заповед на
министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положения труд за
времето от 22 до 6 часа. Така приложение намирал специалният ЗМВР, а не общите
разпоредби на КТ. Ето защо, искането за експертиза следвало да се отхвърли.
Уважаването на процесния иск щяло да постави ищеца в привилегировано положение,
в сравнение с другите държавни служители и с работещите по трудово
правоотношение, доколкото за положения труд от 22 до 6 ч, реално щели да му се
изплатят две възнаграждения. Искът бил недоказан по основание и размер. Не
ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се представяли
доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се сочело и на
какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се
начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано. Исковата
молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното, ответникът счита предявените
искове за неоснователни и недоказани, като иска отхвърлянето им изцяло. Това си
искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник –
юрисконсулт, в т.ч. и в депозирана в заседанието писмена защита, като прави
възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с
допълнително предоставени му от ответника документи. То е установило, че ищецът
за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. е полагал труд на 12-часови смени,
които включвали нощен труд за времето от 22 ч. до 6 ч., данните за които е
взело от утвърден график за работа и протокол за отчитане на работното време за
съответния месец, както следва:
- 2016 г. – 34
броя 12-часови смени с 8 часа нощен труд – общо положен нощен труд 272 часа;
- 2017 г. – 141
броя 12-часови смени с 8 часа нощен труд – общо положен нощен труд 1 128 часа;
- 2018 г. – 166
броя 12-часови смени с 8 часа нощен труд – общо положен нощен труд 1 328 часа;
- 2019 г. – 114
броя 12-часови смени с 8 часа нощен труд и 1 брой 2-часова смяна с нощен труд 2
часа – общо положен нощен труд 914 часа.
Така за исковия
период ищецът положил общо 3 642 часа нощен труд, който труд, преизчислен с
коефициент 1,143, възлизал на 4 162,81 часа дневен труд, или с разлика от 520,81
часа, представляваща положен от ищеца извънреден труд, отчетен на тримесечия.
На ищеца бил заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./час, както и извънреден
труд, като допълнително възнаграждение. Но не било извършвано преизчисляване на
този положен нощен труд с посочения коефициент за целия период и такъв не бил
заплащан на ищеца. Вещото лице е съобразило разпоредбите на чл.187 ал.3 и ал.5
т.2 от ЗМВР. В случая положеният извънреден труд следвало да бъде заплатен с 50
% увеличение или със ставка от 6,95 лв., получена от основната заплата на ищеца
за месеца и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Така
за него се следвало възнаграждение в брутен размер от 3 620,18 лв. и нетен
размер от 3 258,16 лв. Вещото лице сочи, че обезщетение за забава се
дължало от първо число на месеца, следващ месеца след отчетното 3-месечие. То
изчислява дължимото обезщетение за забава върху нетното възнаграждение за
период 01.02.2017 г. – 07.10.2019 г., възлизащо на сумата от 383,78 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените искове:
Не се
спори от страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че през
исковия период 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. ищецът е заемал длъжността ст.полицай
при ОДМВР-Хасково, РУ – Хасково, по силата на служебно правоотношение помежду
им; като е изпълнявал служебните си задължения на смени. Не се спори
още и от заключението на експертизата се установи, че в този период той е положил 3 642 часа нощен труд.
Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове
дневен такъв, така както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент 1.143,
и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да
се начисли и заплати като такъв. След съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, съдът
достига до положителен отговор на този въпрос. Брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 от ЗМВР, като в чл.178 ал.1 т.3 от
същия е предвидено допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
предхождана от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Съдът
споделя изцяло ищцовия анализ на така приложимата към случая уредба. Текстовете
на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби са идентични, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
първата по време от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата е отменена с
приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана третата - Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Това води до празнота в
уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл.9 ал.2 от цитираната наредба се предвижда, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза именно на 1.143 /8 : 7/. Предвид заключението на
вещото лице, че извънреден труд, след преобразуване на нощния в дневен такъв с
коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на изложените
съображения - съдът намира претенцията на ищеца за главницата за основателна,
поради което следва да бъде уважена в цялост. За процесния период 07.10.2016
г. - 07.10.2019 г. ищецът е отработил 3 642 часа нощен
труд, превърнати в дневни с коефициент 1,143 и възлизащи на 4 162,81 часа
дневен труд, с разлика в часове и минути за доплащане – 520,81 часа; който
следва да бъде заплатен с 50 % увеличена среднодневна работна ставка, като
възлиза на общ
брутен размер от 3 620,18 лв. и нетен размер от 3 258,16 лв., и не е
бил заплатен на ищеца. В този брутен размер и изцяло
предявеният главен иск следва да се уважи.
По отношение на обезщетението за забава, следва да се
приеме, че падежът за изплащане на възнаграждението за гореописания извънреден
труд е настъпил на първо
число на месеца, следващ отчетното 3-месечие. Така за процесната главница, но в нетен размер от 3 258,16 лв., отнасяща се за периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г., се дължи обезщетение за забава, считано от 01.02.2017 г. до 07.10.2019 г. /датата на предявяване на иска/, вкл., с натрупване. За този период и
върху посочената главница акцесорният иск се явява основателен, като за размера
му, съдът кредитира заключението на вещото лице, изчислило дължимото
обезщетение за забава в размер на 383,78 лв. В този размер предявеният акцесорен иск следва да се уважи, като за
разликата до пълния предявен период, считано от 30.01.2017 г., като неоснователен следва
да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата, следваща предявяването на иска и крайната дата на
обезщетението за забава, а именно – от 08.10.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Неоснователно
е ответното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие /л.4/, ищецът и адвокатът му са договорили
възнаграждение в размер на 470 лв., което е било изплатено в брой. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която и според
уважената част от иска, по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, уговореното и
изплатено възнаграждение от 470 лв. не е прекомерно, а е под минимално
предвидения за това размер. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер
от 470 лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно –
сумата от 194,81 лв. /144,81 лв. + 50 лв./, както и сумата от 200 лв.,
изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещо лице; а така
също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора
ст.комисар А.Ц.Г.; ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.Т.
с ЕГН ********** ***; сумата от 3 620,18
лв., представляваща брутен размер на дължимото му допълнително възнаграждение
за извънреден труд, положен в периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г., в
резултат на преизчисляването на нощния му труд към дневен; ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане;
както и сумата от 383,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2017 г. - 07.10.2019 г., изчислено
върху нетния размер на главницата от 3 258,16 лв.;
както и 470 лв. за деловодни разноски; като
акцесорния иск за разликата до пълния му предявен период, считано от 30.01.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Хасково – сумите от 194,81 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице;
а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането
им – и държавна такса от още 5 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.