Р Е Ш
Е Н И Е №163
Гр.Варна, 30.07.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на първи юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 133 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалби на С.С.И. *** срещу решение № 1089 от
03.12.2019г. по търг.дело № 1880/18г. по описа на Окръжен съд - Варна, в
частите му, с които е отхвърлен предявения от нея срещу "ДЗИ - Общо
Застраховане" със седалище гр.София иск за разликата над 15 000лв. до 50
000лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на
06.04.2018г., причинено при управление на МПС от водача на л.а."Хонда"
с ДК № ХХ ХХХХ ХХи иск за сумата 694.10лв., претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получени
при ПТП увреждания по фактури №№ ********** от 13.04.2018г., ********** от
13.04.2018г., ********** от 08.05.2018г., ********** от 10.05.2018г. и 2492 от
30.05.2018г. и
по жалба на "ДЗИ - Общо
Застраховане" АД срещу същото решение, но в частта му с която дружеството
е осъдено да заплати на С. Себайдин И. сумата от 15 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 19.09.2018г. до окончателното и изплащане на основание чл.432 ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, както и е осъдено да заплати направените по делото разноски.
В жалбата на С.С.И. *** се твърди че
решението в обжалваните от нея части е неправилно като при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е допуснал нарушения на
законовото изискване за справедливост и на установените от съдилищата критерии
за прилагането му.
Излага, че присъденото обезщетение не
отговаря на характера и интензитета на действително понесените от нея болки,
страдания и неудобства. Сочи че първоинстанционният съд не е взел под внимание
тежкото обезобразяване на лицето на пострадалата. Твърди че в резултат на
разкъсно-контузната рана на лицето на пострадалата, въпреки сравнително бързия
период на възстановяването и, ищцата е изпитвала и ще продължава да изпитва
сериозни притеснения, които ще я съпътстват и за в бъдеще, засягащи външния и
вид. Наличието на белег от подобно естество създава значителен козметичен
дефект и допълнително води до понижаване на самочувствието за цял живот. Твърди
че в хода на възстановителния период е извършила значителни разходи за
лекарства и медицински консумативи, благодарение на които е разчитала да заличи
белезите от катастрофата, доказателства за което е представила.
Сочи че съдът не е отразил, че тя е изпаднала
в безсъзнание вследствие на произшествието. Излага, че в резултат на травмите
на главата е търпяла допълнителни интензивни болки, съпътствали с първоначална
обездвиженост, упорито главоболие, световъртеж, гадене. Това състояние е
съпътствало нейното ежедневие месеци след настъпване на застрахователното
събитие. Оспорва приетия от съда значително по-малък период на възстановяване.
Излага че съдът е пренебрегнал събраните по
делото гласни и писмени доказателства, касаещи интензитета на изпитваните от
нея болки в областта на кръста, по-точно причиненото увреждане на
междупрешлените дискове. Твърди че по делото е доказано, че именно
произшествието е същинският причинител на нейните болки.
Твърди че съдът неправилно е преценил
сериозността и степента на претърпените от нея неимуществени вреди, без да е
отчел в пълен обем огромният диапазон от негативни последици, настъпили в
резултат на застрахователното събитие. Сочи че от събраните по делото гласни
доказателства е установен интензитетът на преживения от нея емоционален шок в
резултат на катастрофата, тежкото психическо състояние, изразяващо се в
емоционална лабилност, отдръпването и от лични и социални контакти, както и
отбягване от възможността да шофира и да се движи по улицата. Излага че от
изключителна важност в конкретния случай е да бъде взето предвид здравословното
и състояние преди настъпване на ПТП. Сочи че тя през 2012г. е била
диагностицирана с автоимунно заболяване
Базедова болест, която възпрепятства репродуктивните и способности.
Излага че характерно за заболяването е че за отключването му и засилването му
голяма роля играят психотравми или повишено нервно напрежение,което би могло да
бъде причинено от различни фактори. Позовава се на изложените обяснение при
изслушването на заключението на вещите лица, при които е обобщено че
претърпените неимуществени вреди следствие на ПТП са достатъчно силен стимул,
благодарение на който ефектите от болестта да бъдат засилени.
Твърди че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отразено и
състоянието на ищцата от 2012г. насам. Под внимание следва да бъдат взети
отчаянието и депресията, в които се намира и към настоящия момент. В резултат
на множеството физически травми, придружени с психическото и състояние, ищцата
изпитва основателен страх, че не би могла да бъде майка.
Твърди че първоинстанционният съд не е
приложил правилно критерия за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, а само
формално и неаналитично са отразени неимуществените вреди. Липсва тяхната
съвкупна оценка, което е същността на прилагането на чл.52 от ЗЗД.
Моли съда да отмени решението в обжалваните
от нея части и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени
в предявения от нея размер. Претендира направените по делото разноски.
Насрещната страна по тази жалба „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната
от ищцата част.
Във въззивната жалба на "ДЗИ - Общо
Застраховане" АД се твърди, че решението в обжалваните от
застрахователното дружество осъдителни части е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда че сумата 20 000лв. се
явява справедливо обезщетение, репариращо причинените на ищцата неимуществени
вреди. Сочи че така приетия от съда паричен еквивалент на понесените от ищцата
болки и страдания е неоснователно завишен, неотговарящ на принципа за
справедливо обезщетяване, прогласен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди че
съдът не е проектирал правилно приетите критерии при определяне по
справедливост на размера на дължимото обезщетение, което е довело до
постановяването на порочен акт в частта на присъдения размер на обезвредата.
Излага че първоинстанционният съд е приел че за по-голяма част от посочените в
исковата молба увреди на ищцата се установява че не се наблюдава
причинно-следствена обусловеност с пътния инцидент от 06.04.2018г. и че ищцата И.
е страдала от редица заболявания още преди настъпването на застрахователното
събитие, които макар и да са били провокирани чрез обостряне след
произшествието, не са довели до усложнения. Сочи че по експертното мнение на
вещите лица, болковият синдром е отшумял за период от 10 - 15 дни. Именно тези
обстоятелства са били отчетени от застрахователя при разглеждане на предявената
пред него претенция.
Моли съда да отмени решението в обжалваните
от него осъдителни части и да постанови друго, с което предявения иск до
размера на сумата 15 000лв. да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
за двете инстанции разноски.
Въззиваемата
страна по тази жалба С. Себайдин И. *** срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е
депозирала отговор.
Въззивникът
С. С.И. *** депозирана от процесуален
представител писмена молба, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи като
определи по-висок размер на обезщетението.
Въззивникът
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, чрез процесуален представител, поддържа своята
жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от С. Себайдин И. срещу
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД за обезщетения за неимуществени вреди и за
имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 06.04.2018г., причинено виновно от М Е К при
управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законни лихви.
Не са спорни пред въззивната инстанция
настъпването на пътно-транспортното произшествие на 06.04.2018г., при което е
пострадала ищцата И. и вината на водача М К. Не е спорно, че между дружеството
въззивник и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Караганова вреди при
управлението на лекия автомобил
Спорни пред въззивния съд са вида на
претърпените от ищцата вреди и размера на обезщетението за неимуществени вреди.
От приетото от първата инстанция
заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната
инстанция изцяло, от обясненията на експертите в съдебно заседание и от
представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за
установено, че при произшествието пострадалата И. е получила няколко
травматични увреждания: контузия на главата с разкъсно – контузна рана на дясна
вежда, контузия на ляво коляно, контузия на шията. Получените травматични
увреждания са в пряка причнно – следствена мръзка с процесното ПТП. Раната на
главата е обработена хирургично с обичаен период на лечение около 10 дни.
Болките в лявото коляно, шията и кръста са лекувани с обезболяващи лекарства.
Посочено е от експерта, че болките са средни по сила за около 10 – 15 дни.
Болките в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб могат да се провокират
периодично от физическо претоварване или рязка промяна на времето. Установено е
че в резултат на травмата са се проявили и изострили съществуващи дегенеративни
промени в гръбначния стълб и лявото коляно. Уврежданията са съществували преди
травмата и са израз на дегенеративни промени, които настъпват по костната
мускулатура с времето. Травмата дава тласък на този процес и проявлението е
болка и отграничаване на движенията.
Установено е от експертизата че през
2012г. ищцата е диагностицирана с автоимунна тиреоидна болест /Базедова
болест/, което е наложило лечение за повишена функция като през 2013г. е
установена клинична ремисия и лечението е преустановено. След травматичното
увреждане от ПТП на 06.04.2018г. не е настъпила промяна в щитовидната функция,
макар че преживеният стрес е силен провокиращ фактор за това. Посочено е от
експерта, че оплакванията на ищцата за симптоми, които приличат на симптомите
на Базедовата болест, не могат да се свържат с щитовидна патология, а по-скоро
със силен стрес, преживян от ПТП.
Посочено е от експертизата, че още
през 2013г. е установен намален фоликуларен резерв, а през 2015г. мозаечна
форма на монозомия на Х-хромозомата, което състояние е в пряка връзка с
нарушените репродуктивни възможности. Изрично е заявено от експерта в съдебно
заседание, че проблемите с репродуктивните функции на ищцата нямат пряка
обусловеност със самото ПТП. Няма ангажирани по делото писмени документи, че в
резултата на ПТП е прекъсната подготовка за инвитро процедура, или е прекъсната
самата процедура. Представените по делото писмени документи с най-късна дата
преди ПТП за извършени лабораторни изследвания на хормони са от м.юни 2017г., почти
година преди ПТП, а доказателства за започнала процедура за прилагане на
асистирани рапродуктивни методи са от 17.12.2018г. – след ПТП.
От показанията на разпитания от
първоинстанционния съд свидетел Галин Валентинов А., съпруг на пострадалата,
преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, кредитирани от
въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установено след
инцидента е налице промяна в поведението и живота на И.. Сочи че през първите
два месеца болките и са били много силни – в кръста и коляното, като са и
пречили да спи. За болките в кръста се е наложило физиотерапия. И към момента
отбягва всякакви натоварвания, защото болките в кръста се появяват. Това е
наложило да преустанови свои любими занимания – туризъм в планината, любителски
занимания със спорт. Изпитвала е притеснение и от възможността белегът от шева
по лицето да остане. Изпитвала е стрес, уплаха. Свидетелят сочи че ищцата
допълнително е депресирана и от забавянето на процедурите по асистирана
репродукция.
При определяне по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт
лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към
момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии,
въззивният съд определя сумата 20 000лв., като паричен еквивалент на всички
понесени от И. емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на 06.04.2018г.
пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищцата е била на 39 години.
При определяне на размера съдът отчита че самите травми, получени при
произшествието не са тежки, болките са били средни по сила, отшумели за около
15 дни, и това предполага един не висок размер на обезщетението. За да го
определи в размер на 20 000лв., въззивният съд изхожда основно от това че
в резултат на травмата са се проявили и изострили съществуващи дегенеративни
промени в гръбначния стълб, като травмата е дала тласък на този процес и
проявлението е болка и ограничаване на движението. Съдът отчита и
допълнителните притеснения, изживяни от ищцата във връзка със съществуването на
белег на дясна вежда. Съдът приема за установето, че ПТП не е причина за
репродуктивните проблеми на ищцата, но отчита стресът, причинен от ПТП и
притесненията, и тревогите, свързани със забавяне на инвитро процедури.
С оглед извършеното от застрахователя
плащане на сума в размер на 5 000лв., въззивният съд намира предявеният
иск за обезщетение за претърпени от И. неимуществени вреди за доказан и
основателен до размера на сумата 15 000лв., до който следва да бъде
уважен, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Отхвърлителна част на претенцията за
имуществени вреди в размер на сумата 694.10лв., макар и да е обжалвана във
въззивната жалба няма оплаквания срещу извода на съда, че претенцията за този
размер е недоказана. Поради което и съдът намира, че проверка за това служебно
от въззивния съд не може да бъде извършена. Нарушения на императивни норми на
закона няма. Предвид на това и решението, с което е отхвърлен иска за
имуществени вреди следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността и на двете
въззивни жалби в полза на страните разноски за въззивна инстанция не следва да се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1089 от 03.12.2019г. по търг.дело № 1880/18г. по описа на
Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: