№ 872
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20221110148092 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от К. А. Н. против „..........................“ ЕАД отрицателен установителни иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 1 616,50 лв. – главница за
периода от 01.10.2002 г. до 30.04.2008 г., 654,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.12.2002 г. до 29.05.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 06.07.2009 г. до окончателното изплащане, както и 183,54 лв. – разноски по
делото, представляващи ½ част от сумите по изпълнителен лист от 26.10.2009 г., издаден по
гр. дело № 6715/2009 г. по описа на СРС, 86 състав срещу наследодателката на ищеца,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че по гр. дело № 6715/2009 г. по описа на СРС, 86 състав бил издаден
изпълнителен лист от 26.10.2009 г. срещу наследодателката му И.Й. Н.а, починала на
19.02.2020 г.) и в полза на ответното дружество за следните суми: 3 233 лева,
представляваща главница за периода от 01.10.2002 г. до 30.04.2008 г., 1 308,61 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2002 г. до 29.05.2009
г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 06.07.2009 г. до окончателното
изплащане, както и 367,08 лева – разноски по делото. Посочва, че въз основа на
изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания по молба на
„..........................“ ЕАД от 08.04.2010 г. срещу Иванка Н.а било образувано изпълнително
дело № 20108580400281/2010 г. по описа на ЧСИ У.Д.. Излага се, че след смъртта на
длъжника на 19.02.2020 г. нейни законни наследници са ищецът К. Н. и третите за процеса
лица А. Н. и М. Н.а, като ищецът притежава ½ идеална част наследствен дял, с което
обосновава интереса си от отричане на ½ част от вземанията по процесния изпълнителен
лист. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие, извършено в хода на
образувания изпълнителен процес е от 16.04.2010 г. Намира, че последният е прекратен на
17.04.2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и по силата на закона – с изтичане на 2
години, считано от това действие. Всички извършени след този момент действия са без
правно значение, тъй като са извън рамките на висящо изпълнително дело. Ищецът посочва,
че вземанията по процесния изпълнителен лист са недължими поради погасяването им по
давност, навирайки за приложим 3-годишният давностен срок, с оглед характера им на
периодични плащания, който срок е изтекъл на 17.04.2013 г. В условията на евентуалност
посочва, че към 17.04.2015 г. е изтекъл и 5-годишният давностен период. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира
1
присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът
„..........................“ ЕАД на основание чл. 237 ГПК признава основателността на предявения
иск, както и обстоятелството, че сумите по процесния изпълнителен лист, издаден по гр.
дело № 6715/2009 г. по описа на СРС, 86 състав са недължими от ищеца поради настъпила
погасителна давност. Не оспорва, че изпълнително дело № 281/2010 г. по описа на ЧСИ
Уляна Димиларова е прекратено на 16.04.2012 г. по силата на закона на посоченото от Н.
основание и независимо от липсата на изричен акт на съдебния изпълнител, като към
настоящия момент е налице и изрична молба на взискателя за прекратяване на делото. С
отговора ответникът не оспорва, че последното валидно изпълнително действие е от
16.04.2010 г., посочвайки, че топлофикационното дружество не е предприемало други
такива срещу ищеца. С процесуалното си поведение „..........................“ ЕАД не е дало повод
за образуване на настоящото производство. С тези доводи се отправя искане за
постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на иска и за присъждане в
полза на ответника на сторените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми и активната си
процесуална легитимация в процеса – качеството си на наследник на длъжника на
процесните суми.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно издаването на процесния
изпълнителен лист.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давността, за което същият не сочи доказателства.
С оглед твърденията на двете страни и изричното признание, направено с отговора на
исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въз основа на процесния изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 2010858040028/2010 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег.
№ 858 на КЧСИ, с район на действие СГС, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК по силата на закона.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали – удостоверение за наследници от
27.01.2021 г. и препис - извлечение от акт за смърт от 29.04.2022 г., издадени от Столична
община, район Изгрев, са относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
На ищеца следва да бъде указано в едноседмичен срок да уточни кои конкретно
документи отправя искане да бъдат изискани от ЧСИ У.Д., доколкото по реда на чл. 186,
респ. чл. 192 ГПК трето за процеса лице може да бъде задължено да представи конкретно
съществуващи документи, за които се твърди, че се намират в негово държане, в противен
случай искането ще бъда оставено без уважение. В случай, че искането касае цялото
изпълнително дело, то за ищеца съществува възможността за снабдяване със заверен препис
от същото по силата на съдебно удостоверение и/или чрез искане пред съдебния изпълнител.
Служебно следва да бъде изискано за прилагане гр. дело № 6715/2009 г. по описа на
СРС, 86 състав, в хода на което се твърди, че е издаден процесният изпълнителен лист, до
приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2023 г. от
12:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение да уточни кои конкретно документи отправя искане да бъдат
изискани от ЧСИ У.Д. от изпълнително дело № 20108580400281/2010 г., в противен случай
искането ще бъде оставено без уважение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. дело № 6715/2009 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 86
състав за прилагане по настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3