Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 353 / 14.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети декември, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Г.Славова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 687 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуаЛ. кодекс
(ДОПК).
Жалбоподателят
„Грийн Ланд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Трапезица“ № 5, представлявано от управителя Г.И.Л., е оспорил ревизионен
акт (РА) №Р-02000220003971-091-001/18.12.2020г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н.К.Ж. на длъжност началник-сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията и С.Г.К.
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Б.– ръководител на
ревизията, потвърден с решение №47/08.03.2021г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ Б.при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
твърди, че РА е незаконосъобразен. Оспорва изводът на ревизиращият орган за антидатиране
на анекса към договора за заем. Счита, че ако анекса е симулативен, то и
договора за заем следва да бъде приет за симулативен. Твърди, че възражението
му за изтекла обща и абсолютна погасителна давност не е обсъдено от ревизиращия
орган. Счита, че ревизионният доклад и ревизионният акт са изпълнени с неверни
и неотносими към спора фактически и правни констатации. Иска оспорения РА да
бъде отменен. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
представител по пълномощие адвокат Д. поддържа жалбата, ангажира доказателства
и излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен
акт. Представени са писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуаЛ. представител,
оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 563лв.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по
чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което
жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
На
дружеството - жалбоподател била извършена предходна ревизия, приключила с
издаването на РА № Р-02000219006471-091-001/16.03.2020г., който е обжалван и с решение №
118/25.06.2020г. на директора на дирекция ОДОП Б.е отменен, а преписката е
върната за извършване на нова ревизия при изпълнение на дадените от решаващият
орган указания, които да бъдат изпълнени в хода на новата ревизия. Въз основа
на тях със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-02000220003971-020-001/02.07.2020г.
(л.332-333), издадена от Н.К.Ж. на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на
НАП – гр.Бургас, е възложена процесната ревизия на жалбоподателя обхващаща корпоративен
данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. Заповедта е изменена със ЗВР № Р-02000220003971-020-002/04.09.2020г.
(л.107-108) издадена от същия орган, с която е удължен срока за извършване на
ревизия и със ЗВР Р-02000220003971-020-003/07.10.2020г. (л.102-103), с която е
удължен срока за извършване на ревизия.
Възложилият ревизията орган е оправомощен от
директора на ТД на НАП със заповед №РД-360/29.06.2020г. (л.57-58). Резултатите от
ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК № Р-02000220003971-092-001/23.11.2020г.
Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, опредеЛ.и в посочената разпоредба са
издали ревизионен акт № Р-02000220003971-091-001/18.12.2020г. (л.26-31), който е
обжалван по административен ред. Решаващият орган е потвърдил обжалвания
ревизионен акт.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на
чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по
издаването му и при отсъствие на предпоставки за приложение на чл.171, ал.1 от ДОПК.
ФАКТИ:
С РА
са опредеЛ.и задължения на „Грийн Ланд“ ЕООД за корпоративен данък в размер на 29 337,45
лв. - главница и 5 118,17 лв. – лихва за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
„Грийн
Ланд“ ЕООД е регистрирано в ТР на Агенцията по вписванията на 12.05.2008г. През
ревизирания период дружеството извършва продажби на собствени недвижими имоти,
придобити в предходни периоди.
С
протокол № Р-02000220003971-ППД-001/15.07.2020г. (л.253) са присъединени
документи от производство УНИ: П-0200220001480 – извършена насрещна проверка на
„Л.“ ЕООД, приключила с протокол за извършена насрещна проверка №
П002000220001480-141-001/27.01.2020г. (л.255-269).
С протокол
№ Р-02000220003971-ППД-002/15.07.2020г. (л.180-181) са присъединени документи
от производство УНИ: Р-02000219006471 – предходна ревизия на „Грийн Ланд“ ЕООД,
приключила с ревизионен доклад № Р-02000219006471-092-001/17.02.2020г. и
ревизионен акт № Р-02000219006471-091-001/2020г. (л. 182-252).
При
ревизията е установено, че към 31.12.2018г. „Грийн Ланд“ ЕООД има осчетоводени
суми по кредита на сметка 159 „Други заеми и дългове“ в размер на
547 632,40лв.
За
доказване произхода на тези суми в хода на извършената предходна ревизия от
ревизираното дружество са изискани писмени доказателства и обяснения
(л.208-209). Представени са:
- договор
за паричен заем, сключен на 15.08.2008г. между „Л.“ ЕООД – заемодател и „Грийн
Ланд“ ЕООД – заемател, с предмет – заемна сума в размер на 150 000 евро,
като в чл.2 от договора е посочено, че заемната сума се предава от заемодателя
на заемателя в деня на подписване на договора. Съгласно чл.4 от договора
заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под формата на месечна лихва в
размер на 0,8 % от заемната сума. В чл.5 е уговорено, че заемателят се
задължава да върне на заемодателя заемната сума, заедно с уговорената лихва в
срок до 5 години с крайна дата – 15.08.2013г., като съгласно чл.6 от договора
лихвата ще бъде изплатена на заемодателя ведно с главницата в края на срока на
договора. В чл.10 от договора е предвидено, че задълженията на заемателя се
обезпечават чрез земеделска земя от 17,450 дка, находяща се в местност
„Келеман“ в землището на с.Твърдица, община Бургас, съставляваща масив 20,
парцел 26 с площ от 6 850 кв.м, масив 20, парцел 27 с площ от 6 850
кв.м и масив 22, парцел 3 с площ от 3 750 кв.м, предвидени по ОУП за вилно
строителство, която ще се предаде на заемодателя в случай, че заемателя не
изпълни условията на договора. На договора за заем е направено собственоръчно
отбелязване за предаване и получаване на сумата по договора, с положени подписи
(л.228-229);
-
договор за паричен заем, сключен на 09.03.2010г. между „Л.“ ЕООД – заемодател и
„Грийн Ланд“ ЕООД – заемател, с предмет – заемна сума в размер на 130 000
евро, като в чл.2 от договора е посочено, че заемната сума се предава от
заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора. Същите са клаузите
относно дължимата лихва, крайният срок за връщане на сумата, срока за плащане
на лихвата. В чл.10 от договора е предвидено, че задълженията на заемателя се
обезпечават чрез два етажа – първи и втори, ведно с избено помещение от
триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, ул.“Княз Борис“ № 38,
включващи индивидуални самостоятелни обекти с кадастрални номера
07079.613.3.1.1 (апартамент № 1) с площ от 122 кв.м, 07079.613.3.1.2
(апартамент № 2) с площ от 122 кв.м и 07079.613.3.1.4 (апартамент) на сутеренен
етаж с площ от 62 кв.м. На договора за заем е направено собственоръчно отбелязване
за предаване и получаване на сумата по договора, с положени подписи
(л.229-230).
- аналитична ведомост на счетоводна сметка 159
„Други заеми и дългове“ на „Грийн Ланд“ ЕООД за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г., 2015г., 2017г. и 2018г., според която осчетоводяването на
получените средства през 2008г. и 2010г. няма друго движение и салдото към 31
декември на всички следващи години, в т.ч. към 31.12.2019г. на сметка 159
„Други заеми и дългове“ е кредитно в размер на 547 632,40 лв.
(280 000 евро) по двата договора за заем (л.230-235).
Извършени
са две насрещни проверки на заемодателя „Л.“ ЕООД. При първата насрещна
проверка дружеството е представило писмени обяснения, съгласно които на
15.08.2008г. „Л.“ ЕООД е сключило договор за паричен заем с „Грийн Ланд“ ЕООД
на стойност 150 000 евро. Посочено е, че договора е обезпечен чрез поземЛ.и
имоти с обща площ от 17 450 дка, находящи се в землището на с.Твърдица,
местност „Келеман“. Поради възникнала невъзможност от страна на „Грийн Ланд“
ЕООД да погасява паричния си заем са удължили срока на договора за заема чрез
анекс от 05.08.2013г., както и изготвяне на предваритеЛ. договор от същата дата
за изкупуване на обезпечението. Представени са:
-
договор за паричен заем от 15.08.2008г., сключен между „Л.“ ЕООД – заемодател и
„Грийн Ланд“ ЕООД – заемател за сумата от 150 000 евро (л.237-238);
-
анекс от 05.08.2013г. към договор от 15.08.2008г., съгласно т.1 от който от
05.08.2013г. срока на договора се удължава, като предоставената в заем сума по
чл.1 от договора за паричен заем в размер на 150 000 евро от 15.08.2008г.
да се счита като депозит във връзка с изкупуването на терените по обезпечение
на заема с обща площ от 17 450 кв.м (л.238, стр.2);
-
предваритеЛ. договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 05.08.2013г.,
сключен между ЕТ „АИФ – А.А.“, представлявана от пълномощника си Г.И.Л.
(съобразно чл.16 от пълномощно с нотариална заверка от 15.11.2006г. на нотариус
Е.Б., рег. № 342 на Нотариалната камара) – продавач и „Л.“ ЕООД – купувач, с
който договор страните се задължават да сключат окончатеЛ. договор за покупко –
продажба, с който продавача като трето лице, обезпечаващо задължение по договор
за паричен заем от 15.08.2008г., се задължава да продаде на купувача следните
собствени недвижими имоти, а именно ПИ с идентификатор 72151.20.26 с площ от
6 849 кв.м, ПИ с идентификатор 72151.20.27 с площ от 6 849 кв.м и ПИ
с идентификатор 72151.22.3 с площ от 3 750 кв.м, трите находящи се в
землището на с.Твърдица, местност „Келеман“. В т.3 от предварителния договор е
посочено, че договорената продажна цена е в общ размер на 348 960 евро.
Съгласно т.4.1 сумата от 150 000 евро, предадена на продавача по силата на
договор за паричен заем от 15.08.2008г. и последващ анекс към същия се счита
като част от продажната цена. Съгласно т.4.2. остатъкът от продажната цена и
сроковете за изпълнение ще бъдат договорени между страните с последващ анекс и са
в зависимост от изпълнението на договор за паричен заем от 09.03.2010г.,
сключен между „Л.“ ЕООД и „Грийн Ланд“ ЕООД (л.239-240);
-
договор за паричен заем от 09.03.2010г., сключен между „Л.“ ЕООД – заемодател и
„Грийн Ланд“ ЕООД – заемател за сумата от 130 000 евро (л.240, стр.2 –
241);
-
анекс от 01.03.2015г. към договор за паричен заем от 09.03.2010г., съгласно т.1
от който от 01.03.2015г. срока на договора се удължава, като предоставената в
заем сума по чл.1 от договора за паричен заем в размер на 130 000 евро от
09.03.2010г. да се счита като депозит във връзка с изкупуването на терените по
обезпечение на заема от 15.08.2008г. (л.241, стр.2 - 242);
-
предваритеЛ. договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 01.03.2013г.,
сключен между ЕТ „АИФ – А.А.“, представлявана от пълномощника си Г.И.Л.
(съобразно чл.16 от пълномощно с нотариална заверка от 15.11.2006г. на нотариус
Е.Б., рег. № 342 на Нотариалната камара) – продавач и „Л.“ ЕООД – купувач, с
който договор страните се задължават да сключат окончатеЛ. договор за покупко –
продажба, с който продавача като трето лице, обезпечаващо задължение по договор
за паричен заем от 09.03.2010г., се
задължава да продаде на купувача следните собствени недвижими имоти, а именно
ПИ с идентификатор 72151.20.26 с площ от 6 849 кв.м., ПИ с идентификатор
72151.20.27 с площ от 6 849 кв.м. и ПИ с идентификатор 72151.22.3 с площ от 3
750 кв.м., и трите находящи се в землището на с.Твърдица, местност „Келеман“. В
т.3 от предварителния договор е посочено, че договорената продажна цена е в общ
размер на 348 960 евро. Съгласно т.4.1 сумата от 130 000 евро, предадена на
продавача по силата на договор за паричен заем от 09.03.2010г. и последващ
анекс към същия се счита като част от продажната цена. Съгласно т.4.2. остатъка
от продажната цена и сроковете за изпълнение ще бъде договорена между страните
с последващ анекс и е в зависимост от изпълнението на договор за паричен заем
от 09.03.2010г., сключен между „Л.“ ЕООД и „Грийн Ланд“ ЕООД (л.242, стр.2 -
240).
В
хода на настоящото ревизионно производство е извършена повторна насрещна
проверка на „Л.“ ЕООД с искане за представяне на счетоводни документи и
регистри, доказващи осчетоводяването на дадените парични заеми по договорите от
15.08.2008г. – в размер на 150 000 евро и от 09.03.2010г. – в размер на
130 000 евро. От „Л.“ ЕООД са представени същите доказателства като в
предходното извършената ревизия, без анексите към договорите за заем (л.286 –
287).
Ревизиращият
орган е посочил, че е извършена проверка в информационните масиви на НАП на
подадените от „Л.“ ЕООД ГФО (баланси) за периода 2008г. – 2018г., при която е
установено, че декларираният от това дружество размер на вземанията не
потвърждава наличието на вземане в размер на 293 000 лв., каквато е сумата
по договора за даден на „Грийн Ланд“ ЕООД паричен заем от 15.08.2008г.
Извършена
е насрещна проверка и на ЕТ „АИФ – А.А.“. Искането за представяне на
доказателства е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В предоставения 14-дневен
срок не са представени исканите доказателства (л.278 – 285).
В
хода на ревизионното производство са изискани допълнителни доказателства от жалбоподателят
„Грий Ланд“ ЕООД, свързани с получените парични заеми от „Л.“ ЕООД (л.148 –
149). На 29.07.2020г. и 30.07.2020г. по електронен път са представени справки
по обр. от 1 до 5 (л.121 – 125), декларация обр. Сд 46 (л.126), оборотна
ведомост за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. (л.135), за периода
01.01.2016г. – 31.12.2016г. (л.130), за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г.
(л.128), за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., за периода 01.01.2019г. –
31.12.2019г. (л.113 - 114), аналитична ведомост на счетоводна сметка 159 „Други
заеми и дългове“ за 2009г. и 2010г. (л.115 - 116), счетоводен амортизационен
план за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. (л.117 - 118), хронологична
ведомост за пачка № 102 за месец януари 2009г. и месец март 2010г. (л.119 –
120) и главна книга за 2008г. (л.140 – 141), опис на натрупаните обороти и
крайните остатъци по счетоводни сметки за 2008г. (л.141, стр.2) и годишна
оборотна ведомост за 2009г, 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. (л.142 -
147). Представено е и обяснение, ведно с възражение за изтекла абсолютна
давност (л.137 – 139). В обясненията се твърди, че на 15.08.2008г. е сключил
договор за заем с „Л.“ ЕООД, като на 05.08.2013г. е сключен анекс, съгласно
който договорът за заем се прекратява, но заемателят продължава да държи сумата
вече не като заем, а като депозит за закупуване на три броя недвижими имоти в
с.Твърдица, община Бургас. Сочи, че на същата дата е сключил с „Л.“ ЕООД от
името и за сметка на едноличното дружество на сестра му предваритеЛ. договор за
продажба на трите недвижими имота за общата сума от 348 960 евро. Твърди,
че от 05.08.2013г. управителят на „Грийн Ланд“ ЕООД е продължил да държи парите
в качеството си на пълномощник на ЕТ „АИФ – А.А.“. Заявява, че прилага
нотариално заверено пълномощно от 15.11.2006г., на нотариус Е.Б., с което ЕТ
„АИФ – А.А.“ упълномощава Г. Л.да се разпорежда с недвижимите имоти на фирмата,
да договоря и получава продажната цена, но същото е представено с възражението
против съставения РД (л.69). С възражението против съставения РД е представена
и посочената в обяснението нотариално заверена декларация от ЕТ „АИФ – А.А.“ от
27.07.2020г., рег. № 2181 по описа на нотариус Е.Б. гр.Бургас, с която заявява
че е запозната със сключения предваритеЛ. договор между „Грийн Ланд“ ЕООД и „Л.“
ЕООД и е дала съгласието си ПИ с идентификатор 72151.20.26.6 с площ от 849
кв.м., ПИ с идентификатор 72151.20.27.6 с площ от 849 кв.м. и ПИ с
идентификатор 72151.22.3.3 с площ от 750 кв.м. да послужат като обезщетение по
договорите за паричен заем между „Грийн Ланд“ ЕООД и „Л.“ ЕООД. В декларацията
е посочено още, че през 2006г. е упълномощила брат си Г. Л.да представлява
генерално ЕТ „АИФ – А.А.“ с права подробно описани в представените пълномощни (л.71). В обясненията е посочено, че на
04.08.2018г. страните са сключили нов анекс, с който договарят нов срок за
сключване на окончатеЛ. договор за продажба, с оглед на невъзможността на
купувача да изплати изцяло продажната цена (л.56). Твърди се, че анекса е
представен в предходната ревизия. Представен е с възражението против РД.
Посочено
е, че на 09.03.2010г. е сключен договор за заем между „Л.“ ЕООД и „Грийн Ланд“
ЕООД, като на 01.03.2015г. е сключен анекс към този договор, с който договора
за заем е прекратен, договорено е ново основание за плащането и за държането на
заетата сумата – като депозит за закупуването на три поземЛ.и имота, подробно
описани в анекса. Жалбоподателят счита, че предвид това заетата сума е погасена
на датата на сключване на анекса, а заемателя в качеството си на пълномощник на
продавача по предварителния договор е продължил да държи парите от името и за
сметка на едноличния търговец на сестра му като пълномощник.
В
обяснението е посочено, че не може да бъде предоставена счетоводна справка от
счетоводството на ЕТ „АИФ – А.А.“, тъй като това е трето за дружеството лице,
макар и търговеца да е сестра на управителя на ревизираното лице.
При
така представените доказателства ревизиращият орган приел, че доколкото от
ревизираното лице са били изискани всички относими документи още в самото
начало на предходно извършената му ревизия, а документите са представени
поетапно, то това води до извод, че тези документи са съставени в хода на
ревизията. От органа по приходите са открити и несъответствия в представения
предваритеЛ. договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 01.03.2013г., с
който се обезпечава паричния заем по договора от 09.03.2010г., доколкото анекса
към този договор за паричен заем е съставен 2 години по-късно от сключения
предваритеЛ. договор, а същият анекс е цитиран в т.4.2 от предварителния
договор. Като друго противоречие е посочено, че неправилно в предварителния
договор от 01.03.2013г. е записано, че ЕТ „АИФ – А.А.“, съгласно чл.10 от
договора за паричен заем от 09.03.2010г., като трето лице е обезпечило със свои
собствени недвижими имоти паричното задължение на „Грийн Ланд“ ЕООД към „Л.“
ЕООД по този договор. В чл.10 от договора за паричен заем от 09.03.2010г. като
обезпечение са посочени два етажа от триетажна жилищна сграда, а не посочените
в предварителния договор три поземЛ.и имота. Според ревизиращият орган, така установените
несъответствия пораждат противоречие в твърденията на ревизираното лице. Отделно
от това е прието, че не са представени безспорни доказателства, че „Л.“ ЕООД
има осчетоводено и налично към 31.12.2018г. вземане от „Грийн Ланд“ ЕООД по
цитираните договори за заем. Няма доказателства за начисЛ.и приходи от лихви и
разчети, свързани с предоставените на ревизираното дружество заеми, нито
някакви разчети с ЕТ „АИФ – А.А.“ по предварителните договори за
покупко-продажба. В счетоводството на ревизираното дружество няма данни за
отразяване на твърдените трансформации със сключването на двата анекса към
договорите за заем. Според органа противоречиво е и твърдението на управителя
на ревизираното лице, че на 05.08.2013г. договора за заем от 15.08.2008г. за
сумата от 150 000 евро се счита за прекратен и че задълженото по кредита
се счита за погасено, а на 04.08.2018г. е сключен нов анекс към договора за
заем от 15.08.2008г., с който се удължава срока му до 04.08.2023г.
След
преценка на всички факти и обстоятелства ревизиращите са установили, че така
представените документи нямат материална доказателствена сила. Прието е, че
документите са създадени с цел да се удостоверят изгодни за издателя им факти –
неотчитане на приходи, което води до невнасяне на данък в бюджета и генерира
загуба на данъчни приходи. От органа по приходите е направен извод и, че
петгодишния давностен срок за отписване на задълженията на „Грийн Ланд“ ЕООД по
договор от 15.08.2008г. в размер на 150 000 евро изтича през 2018г., тъй
като задължението е следвало да се върне през 2013г.
В
резултата на така извършените констатации и на основание чл.78 от ЗКПО, във
връзка с чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО, ревизиращият орган приел, че декларираният
финансов резултат за 2018г. следва да бъде увеличен със сумата на заема по
договор от 15.08.2008г., сключен между „Л.“ ЕООД – заемодател и „Грийн Ланд“
ЕООД – заемополучател в размер на 293 374,50 лв., която сума през 2018г.
трябва да се отпише като задължение с изтекла давност. Въз основа на това е
опредеЛ. допълнитеЛ. корпоративен данък за 2018г. в размер на 29 337,45лв.
На основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок
корпоративен данък в размер на 29 337,45 лв. е начисЛ.а лихва в размер на
5 118,17 лв.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза сключеният
на 15.08.2008г. договор за паричен заем за сумата от 150 000 евро със срок
за връщане до 5 години, сключен между заемодателя „Л.“ ЕООД и „Грийн Ланд“ ЕООД
като заемател, не е осчетоводен в счетоводството на жалбоподателя („Грийн Ланд“
ЕООД) през 2008 година. Посочено е, че в публикувания счетоводен баланс към ГФО
на „Грийн Ланд“ ЕООД за 2008 г., в пасива на баланса, общо за Раздел
„Задължения“, са посочени 23 хил. лв., в т.ч. „Други задължения“ 23 хил. лв.
Вещото
лице е установило, че полученият заем е осчетоводен в счетоводството на
жалбоподателя през 2009г., като е дебитирана с/ка 501 „каса в лева“ с 293 374,50
лв. (левовата равностойност на заема - 150 000 х 1,95583 лв. за евро = 293
374,50) и кредитирана с/ка 159 „други заеми и дългове“ със същата сума. Като
основание за счетоводното записване е посочено „отпуснат заем срещу залог на
15.08.2008“.
Според
експертното заключение в публикувания счетоводен баланс към ГФО на „Грийн Ланд“
ЕООД за 2009г., в пасива на баланса, общо за Раздел „Задължения“, са посочени
293 хил. лв., в т.ч. „Други задължения над 1 година“ 293 хил. лв.
Във
връзка с анекса от 05.08.2013г. към горепосоченият договор, съгласно който
срокът на договора се удължава и предоставената в заем сума в размер на 150 000
евро се счита за депозит във връзка изкупуването на терените, обезпечаващи
заема, вещото лице е установило, че в счетоводството на жалбоподателя през 2013г.
не са вземани счетоводни операции.
С
експертизата е констатирано, че в годишната оборотна ведомост за отчетен период
2013г., по кредита на с/ка „други заеми и дългове“ е посочена сумата от 547 632,40
лв., в т.ч. левовата равностойност на получения заем от 150 000 евро по
договор за заем от 15.08.2008г. и левовата равностойност на получения заем от
130 000 евро по договор за заем от 09.03.2010г., сключен между същия
заемодател - „Л.“ ЕООД и жалбоподателя „Грийн Ланд“ ЕООД (150 000 + 130 000
= 280 000 евро х 1,95583 лв. за евро = 547 632,40 лв.).
В
публикувания счетоводен баланс към ГФО на „Грийн Ланд“ ЕООД за 2013 г., в
пасива на баланса, общо за Раздел „Задължения“, са посочени 548 хил. лв., в
т.ч. „Други задължения над 1 година“ 548 хил. лв.
Установено
е, че сключеният на 05.08.2013 г, предваритеЛ. договор за покупко-продажба на
недвижими имоти между ЕТ „АИФ - А.А.“, като продавач на имотите, служещи като
обезпечение по договора за заем на 150 000 евро от 15.08.2008 г., не е
осчетоводяван както от заемодателя „Л.“ ЕООД, така и от жалбоподателя.
Според
експертното заключение, във връзка с промяна в клаузи по договора за заем на
150 000 евро, направени с анекса от 05.08.2013г., през 2020г. в
счетоводството на жалбоподателя е взета счетоводна операция дебит с/ка 159
„други заеми и дългове“ кредит с/ка 491 „доверители“ 293 374,50 лв.
партида 1-Л. ЕООД доверител - Анекс 05.08.2013г.
Установено
е, че в счетоводния баланс към ГФО на „Грийн Ланд“ ЕООД за 2020г. „ в пасива на
баланса, общо за Раздел „Задължения над 1 година“, са посочени 548 хид. лв„ в
т.ч. „Други задължения над 1 година“ 548 хил. лв.
По
отношение осчетоводяването на горепосочените три документа (договор за заем,
анекс и предваритеЛ. договор за покупко-продажба на недвижими имоти) в
счетоводството на „Л.“ ЕООД, експертизата не е могла да отговори, поради
неустановен контакт, въпреки съдействието на законния представител на жалбоподателя
Г.Л., а информация относно осчетоводявания в „Л.“ ЕООД не са намерени и в
материалите по делото.
От
направената справка за публикувани финансови отчети на „Л.“ ЕООД, експертизата е
установила публикувани счетоводни баланси, в т.ч. и за периодите от 2008г. до
2013г., като в актива на никой от тях не са посочени данни за „други вземания“,
в т.ч. над една година.
По
отношение ЕТ „АИФ - А.А.“, от лицето, което е упълномощено да представлява
едноличния търговец - Г.Л., на вещото лице е било заявено, че към момента
счетоводство не е заведено.
Вещото
лице е посочило, че променените с анекса от 05.08.2013г. клаузи в договора за
заем от 15.08.2008 г. между „Л.“ ЕООД и „Грийн Ланд“ ЕООД, според които от
датата на анекса дадените в заем 150 000 евро да се считат като депозит
във връзка с изкупуването на поземЛ.ите имоти, представляващи обезпечение на
заема, изискват съответната корекция за осчетоводения към датата на анекса заем
по с/ка 159 „други заеми и дългове“, което не е направено в 2013 г. През
2020г., във връзка с променените клаузи в договора за заем на 150 000
евро, направени с анекса от 05.08.2013 г., относно удължаване срока на договора
и трансформиране на получения заем в депозит, в счетоводството на жалбоподателя
е взета счетоводна операция дебит с/ка 159 „други заеми и дългове“ кредит с/ка 491 „доверители“ 293 374,50
лв. партида 1-Л. ЕООД с пояснитеЛ. текст „Л. ЕООД доверител-Анекс 05.08.2013 г.
Според
вещото лице с взетата през 2020г. счетоводна операция дебит с/ка 159 „други
заеми и дългове“ кредит с/ка 491 „доверители“ 293 374,50 лв. партида 1-Л. ЕООД,
с пояснитеЛ. текст „Л. ЕООД доверител - Анекс 05.08.2013 г., счетоводните
записвания по горепосочените документи (договор от 2008 г. за паричен заем,
анекс от 2013 г. към същия договор и договора от 2013 г. за покупко-продажба на
недвижими имоти, служещи за обезпечаване по договора за заем), отговарят на
характера на стопанските операции по изброените документи и изискванията на
счетоводните стандарти.
При
разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че изводите по отношение
възможността на „Л.“ ЕООД да предостави заем на ревизираното дружество са
направени единствено и само на база информацията от публикуваните в Търговския
регистър счетоводни баланси. По отношение направеното записване през 2020г. в
счетоводството на ревизираното лице, а именно прехвърлянето на
вземането/задължението към „Л.“ ЕООД от сметка 159 – „Други заеми и дългове“
към сметка 491 – „Доверители“, от счетоводна гледна точка анексът е първичен
счетоводен документ, защото урежда финансовите взаимоотношения между страни,
които преди това са сключили договор.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Спорните
по делото задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 29 337,45
лв. главница са опредеЛ.и на основание чл.78 вр. чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО.
Съгласно
чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов
резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и
разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно
изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат
отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.
В чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО е регламентирано, че
при определяне
на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със
сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се
извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1.
изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5
години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който
задължението е станало изискуемо.
Страните
не спорят, че на 15.08.2008г. е бил сключен договор за заем между жалбоподателя
„Грийн Ланд“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, по силата на който жалбоподателят е получил в
заем сумата от 150 000 евро, която е следвало да върне ведно с
договорената лихва след изтичане на пет години от сключване на договора. Не е
спорно и че „Грийн Ланд“ ЕООД е получил реално тази сума на датата на сключване
на договора. Не са спорни и счетоводните записвания в счетоводството на
жалбоподателя, според които от датата на сключване на договора до 31.12.2018г.
сумата по договора е била осчетоводена по кредитна сметка 159 „Други заеми и дългове“
в размер, равен на левовата равностойност на 150 000 евро (сумата по
процесния договор) плюс 130 000 евра (сумата по договора за заем от
09.03.2010г.).
Спорът
между страните касае събитията от 2013г. насетне. Жалбоподателят счита, че с
представените анекси, и в частност този, относим към договора за заем от
15.08.2008г., на практика заемният договор е прекратен, въпреки че в анекса
няма такава клауза, защото със самия анекс предметът на договора е
трансформиран от заемна сума, която следва да се върне депозит за
покупко-продажба на недвижимия имот, който е бил предмет на обезпечението,
дадено от жалбоподателя при сключване на договора за заем. Приходният орган
счита, че анексът не е съставен на датата, на която се сочи в него, а е
съставен след започване на ревизионното производство и цели единствено да
обслужи защитната теза на жалбоподателя.
Настоящият
съдебен състав счита, че изводите на ревизиращия орган са правилни.
Анексите,
представени в ревизионното производство, нямат достоверна дата по смисъла на
чл.181, ал.1 от ГПК вр. §2 от ДР на ДОПК за ревизиращият орган, т.е.
ревизиращия орган следва да приеме, че те са съставен най-късно на датата, на
която за първи път са представени в ревизионното производство. Този извод не
противоречи на цитираната в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя
съдебна практика, защото с анексите жалбоподателят цели да изключи претенцията
на приходния орган за възникнало през 2018г. задължение за корпоративен данък.
За това Приходната агенция с оглед правомощието й (право и задължение) да
определя и събира данъчни задължения е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК вр. §2 от ДР на ДОПК. Т.е. попада в случаите, когато намира приложение,
правилото за достоверна дата, при което посочената в частния документ дата на
съставянето му е без значение. Това е така, защото трети лица по смисъла на
чл.181 от ГПК са онези лица, които черпят права от някой от издателите на
документа (в случая „Грийн Ланд“ ЕООД е страна по анеска) и могат да бъдат
увредени от неговото антидатиране (увреждането на ответника е увреждането на
фиска). Такова увреждане ще е налице, ако поради посочената в документа дата,
правата на третото лице биха били ограничени или засегнати от придобиваните въз
основа на документа права. По отношение на тези трети лица за дата на документа
се счита онази, след настъпването на която съществуването на документа е
безсъмнено. В този случай доказателствената тежест за установяването на датата
на съставянето на частния документ се носи от страната, която се позовава на
него, а не от третото лице, на което той се противопоставя.
Съществуването
на анексите към момента, когато в тях се сочи, че са създадени, не се
потвърждава посредством останалите доказателства по делото. Те са осчетоводени
от жалбоподателя едва през 2020г., когато процесното ревизионно производство е
започнало (ЗВР № Р-02000219006471-020-001/04.10.2019г. изм. със ЗВР №
Р-02000219006471-020-002/07.01.2020г. след които е издаден предходния
ревизионен акт № Р-02000219006471-091-001/16.03.2020г.-л.190), а не в годината, в която се
сочи, че са сключени. Това действие на жалбоподателя по-скоро е в подкрепа на
извода за антидатирането на представените анекси, отколкото на твърдения от
самия него извод за трансформиране на договора за заем още през 2013г.
Друг
факт, установен по делото е отсъствието до настоящия момент на сключен окончатеЛ.
договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, които са били обезпечение на
договора за заем. Според жалбоподателя на датата на сключване на анекса е
сключен и предваритеЛ. договор за покупко-продажба между действителния
собственик на имотите ЕТ „АИФ – А.А.“ и заемодателя „Л.“ ЕООД. Такива
предварителни договори са представени по делото и в тях действително се твърди
(л.239 и сл.), че на 05.08.2013г. (когато е сключен анексът относно договор за
заем от 15.08.2008г.) е сключен и предваритеЛ. договор, по силата на който
продавачът, като трето лице, обезпечаващо задължението по договор за паричен
заем от 15.08.2008г., се е задължил да продаде на купувача „Л.“ ЕООД три поземЛ.и
имота, подробно индивидуализирани, находящи се в землището на с.Твърдица,
област Бургас. Страните са се договорили, че вече предоставената в заем на
процесния жалбоподател сума от 150 000 евро ще се счита като част от
продажната цена, а остатъкът от нея до цялата договорена цена, в размер на
348 960 евро, ще бъде платена при прехвърляне на собствеността върху
недвижимите имоти, като времето на извършване на това правно действие в т.4.2.
от договора е уговорено, че ще бъде допълнително договорено с последващ анекс,
т.е. то е бъдещо несигурно събитие, както изглежда от позицията на времето.
Такъв последващ анекс до първото по делото съдебно заседание не е сключван, а в
това съдебно заседание на въпрос на съда дали предварителните договори са
станали окончателни, процесуалният представител на жалбоподателя отговори, че
не са станали и причината е в неплащане на остатъка от цената. По делото
липсват твърдения, както и доказателства, през този дълъг период от време от 2013г.
до настоящия момент какви действия е предприел продавачът, за да завърши
сделката или съответно да я развали. И в двата случая той трябва да предприеме
някакви действия – да получи остатъка от парите или да върне дадения депозит.
Очевидно такива действия не са предприети. Същевременно по делото е доказано,
че сумата, която според предварителния договор и съответния анекс следва да се
възприема като трансформирана от заем в депозит за покупко-продажба на
недвижимите имоти, предмет на обезпечението, е присъствала до 2020г. в
счетоводството на жалбоподателя като сума по кредитна сметка 159 „Други заеми и
дългове“. Този факт опровергава и твърдението на жалбоподателя, че физическото
лице Г. Л.е държал сумата като пълномощник на сестра си, която е и едноличен
търговец „АИФ – А.А.“ – собственик на обезпечаващите имоти. От счетоводството
на дружеството става ясно, че сумата е била в търговското дружество, а не във
физическото лице Г.Л., независимо от факта, че той е законен представител на
жалбоподателя. Възразяващата страна не прави разлика между субектите, но те
юридически са различни субекти и доколкото според счетоводните записвания
сумата никога не е излизала от дружеството-жалбоподател, то твърдението, че тя
е предадена на едноличния търговец чрез пълномощника Л.и се е държала от
пълномощника е недоказано.
Анализираните
по-горе факти подкрепят извода, че представените в ревизионната преписка от
ревизираното лице анекси, с които се твърди, че двата договора за заем са трансформирани
в други вид договори между други лица (доколкото само „Л.“ ЕООД“ остава субект
по предварителния договор за покупко-продажба) не се подкрепят нито пряко, нито
косвено от други доказателства, обратно – опровергават се. Обстоятелството, че А.А.
е потвърдила в декларация сключването на предварителните договори не променя
тези изводи, тъй като по делото не е спорно, че тя е сестра на законния
представител на жалбоподателя.
Отсъствието
на окончатеЛ. договор според съда има съществено значение за достигане до
извода, че представените анекси са с дата, която не може да бъде
противопоставена на приходния орган. Двата анекса и последвалите ги
предварителни договори имат за предмет обезпечението само по договора от
15.08.2008г. – трите поземЛ.и имота в землището на с.Твърдица, община Бургас,
въпреки че договорът за заем, сключен на 09.03.2010г., има за обезпечение
недвижими имоти, находящи се в гр.Бургас, които представляват апартаменти.
Тоест следва да се счита, че сумата по двата анекса, които са общо в размер на
280 000 евро, представлява част от дължимата продажна цена за тези три
поземЛ.и имота, но и в двата предварителни договора изрично е записано, че
продажна цена е в размер общо на 348 960 евро. Купувачът е следвало да
плати само още 68 960 евро, за да бъде сключен окончатеЛ. договор и да
придобие имотите, но не го е сторил. Двата предварителни договора са сключени
през 2013г. Давността за предявяване на иск за сключване на окончателния
договор по чл.19, ал.3 от ЗЗД изтича през 2018г. и до този момент, както беше
посочено по-горе, не са предприети никакви действия нито от продавача, нито от
купувача за сключване на окончатеЛ. договор. Това поведение на страните косвено
потвърждава извода на ревизиращия и на решаващия органи, че с представените
анекси жалбоподателят цели да придаде вид, че договорът за заем се е
трансформирал, т.е. цели да обслужи защитната си теза, че след 2013г. няма
задължение по сключените през 2008г. и 2010г. договори за заем със заемодател „Л.“
ЕООД. От една страна по делото няма доказателства, които дори да представляват
индиция за сключването на анексите на датите, на които се сочи в тях, че са
сключени, а от друга страна от счетоводните записвания на жалбоподателя
несъмнено се установява, че получените суми по двата договора за заем са
присъствали в неговите счетоводни записвания и то точно в сметка, която
недвусмисЛ.о сочи, че за жалбоподателя това са били заемни суми, които подлежат
на връщане.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че по отношение на опредеЛ.ото с процесния
ревизионен акт данъчно задължение е изтекла абсолютна давност. Това е така,
защото жалбоподателят неправилно счита, че задължението му е за 2008г. Съгласно
цитираната по-горе норма на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО счетоводният финансов
резултат се увеличава със съответната сума, в случая това е сумата на получения
заем, в годината, в която изтичат пет години по отношение на задължение с
петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо.
Полученият заем през 2008г. не е върнат до изтичане на договора през 2013г. и
доколкото той присъства в счетоводството на жалбоподателя до 2019г., за
приходния орган задължението по чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО възниква през 2018г.,
когато изтича петгодишният давностен срок от датата, на която задължението по
заема е станало изискуемо. Според сключения договор за заем това задължение е
станало изискуемо на 15.08.2013г.,
когато е изтекъл петгодишният срок по договора за заем за връщане на заетата
сума. Задължението по своето естество не е с периодични платежи и затова
давността да се събира принудително е петгодишна и изтича през 2018г., през
която задължението все още е присъствало в счетоводството на жалбоподателя като
невърнато.
По
тези съображения възражението за изтекла давност се явява неоснователно.
Предвид
изложеното жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърЛ.а.
С оглед неоснователността на жалбата, следва в полза на
ответника да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1563 лв. на основание чл.161, ал.1 от ДОПК вр. чл.8,
ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Грийн
Ланд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управЛ.ие гр.Бургас,
ул.“Трапезица“ № 5, представлявано от управителя Г.И.Л., против ревизионен акт №Р-02000220003971-091-001/18.12.2020г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н.К.Ж. на длъжност началник-сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията и С.Г.К.
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Б.– ръководител на
ревизията, потвърден с решение №47/08.03.2021г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ Б.при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Грийн Ланд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управЛ.ие гр.Бургас, ул.“Трапезица“ № 5,
представлявано от управителя Г.И.Л. да
заплати Дирекция „ОДОП” гр.Б.при ЦУ на НАП направените по делото разноски в
размер на 1563 (хиляда петстотин шестдесет и три) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република Б., в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: