Р Е Ш Е Н И Е
№: 967 30.06.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седемнадесети юни,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1100 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Т.Д.С.,***, ж.к.Меден рудник
бл.40, вх.1, ет.7, ап.19, чрез пълномощника адвокат Г.С. ***, срещу решение № 6
от 12.04.2021г., постановено по НАХД № 72/2021г. по описа на Районен съд -
Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0302-000013/22.02.2021г.
на началника на РУ-Царево към ОДМВР-Бургас, с което за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява моторното превозно средство (МПС) за срок
от 6 месеца.
В жалбата си С. твърди, че е запознат с практиката на съда, като цитира
решение по друго дело на Районен съд - Царево. Твърди, че по това дело същият
съдебен състав е отменил идентично НП, излагайки различни мотиви. Заявява, че
той като водач не е знаел чия собственост е бил управлявания от него автомобил,
прехвърлен ли е бил, регистриран ли е в КАТ и пр. Той е разполагал с
необходимите документи за управление на МПС, регистрационните табели били
поставени на определените за това места и автомобилът се ползвал ежедневно.
Твърди и наличие на маловажен случай, поради липсата на неблагоприятни
последици, факта, че собственикът на МПС е бил глобен, а глобата – платена,
веднага е било отстранено нарушението и собственикът е регистрирал автомобила.
Касаторът сочи също, че ако бъде потвърдено съдебното решение, ще изгуби
правото си да управлява МПС, а твърде е вероятно да загуби и работата си.
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът,
чрез адв.Г.С., поддържа жалбата на изложените основания и пледира за отмяна на
НП.
Ответникът – Районно управление-Царево към ОДМВР-Бургас, редовно уведомен,
не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност
на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, а обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. С него Районен съд - Царево е потвърдил НП №
21-0302-000013/22.02.2021г., с което на касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.4 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Наказанията на С. са
за това, че на 29.01.2021г., в 15.56 часа, в община Царево, на път втори клас
№99, на КПП-Караагач, в посока гр.Китен, управлявал лек автомобил марка Рено
Канго, рег.№ А2052МР, собственост на В.И.Д., който не е бил регистриран по надлежния ред, със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. За установеното нарушение на място му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа
който в последствие било издадено и оспореното НП.
По делото като писмени доказателства от жалбоподателя са представени
договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, според
който В.И.Д.и неговата съпруга на 11.11.2020г. са продали на лицето С.Н.С.
лекия автомобил Рено Канго с рег.№ А2052МР. Представено е и свидетелство за
регистрация на този автомобил, според което той е регистриран като собственост
на С.Н.С. на 01.02.2021г., т.е. след нарушението. Представен е фиш за налагане
на глоба на С. от същата дата и квитанция за плащането й. Към преписката освен
АУАН и НП са представени докладна записка от актосъставителя Г. П., в която той
е описал случая, както и постановление на прокурор от 17.02.2021г. за отказ да
се образува досъдебно производство. В него също е описана фактическата
обстановка по спирането от полицейските органи на автомобила Рено Канго, рег.№
А2052МР, извършената проверка и установяване на нарушението. Посочено е, че
водач на автомобила бил Т.С., а като пътник в
него пътувал С. С., който го закупил през ноември 2020г. и го управлявал до
29.01.2021г., когато го предоставил на колегата си С.. Изложена е прекратената
регистрация на автомобила и е направена преценка, че няма извършено от С.
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, защото той не е знаел, че превозното
средство е подлежало на пререгистрация. Отделно от това е счетено, че деянието
не е престъпно на основание чл.9, ал.2 от НК, като са изложени и мотиви в тази
насока.
В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани актосъставителя Г.
П.и приобретателя на автомобила С. С., които потвърждават, че при проверката С.
е бил водач на автомобила, а С. – пътник. Последният е заявил, че както той,
така и С. не са знаели, че след като автомобилът не е бил пререгистриран в
определения срок, той е бил дерегистриран.
За да постанови оспореното решение районният съд, след описание на
установената фактическа обстановки приложимите правни норми и тезата на
защитата е посочил, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Прекратяването на
регистрацията по чл.143, ал.5 от ЗДвП настъпва по силата на закона и органите
нямат задължение да информират приобретателя. Последният е бил напълно наясно
със задължението да пререгистрира автомобила. Табелите на същия и
регистрационният талон не се отнемат при този тип дерегистрация. Намерено е, че
Т.С., като водач на автомобила, преди да пристъпи към управлението му, е бил
длъжен да провери документите му, включително за собствеността чрез изискването
им от собственика С.. Следвало е да се увери, че автомобилът е бил регистриран
в срок от приобретателя с оглед, че предвидената в чл.143, ал.5 от ЗДвП
дерегистрация. Като не е сторил това той е осъществил визирания състав на
нарушение при форма на вината небрежност. Съдът е посочил, че извършената
последваща регистрация на автомобила не освобождава С. от отговорност,
нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, а наложените
наказания с в предвидени в закона минимални размери и не могат да бъдат
намалявани.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Направените с касационната жалбата възражения са неоснователни. На практика
се прави оплакване, което е било обсъдено от районния съд в решението му, като
всички изложени там фактически и правни доводи се споделят и от настоящия
касационен състав. Нарушението е извършено виновно от С. при форма на вината
небрежност, тъй като непознаването на закона не оправдава извършителя. Всеки
водач на МПС преди да пристъпи към управление е длъжен да се увери, че
съответното превозно средство отговоря на нормативните изисквания за движение
по републиканската пътна мрежа. Вярно е, че преобладаващата практика на
съдилищата (включително и по цитираното
от касатора решение на Административен съд - Бургас, но не и посочено решение
на Районен съд - Царево, което касае
различен случай – наличие на разминаване между номера на рамата вписана в
талона и тази на самия мотопед) е, че когато автомобил с прекратена
регистрация е управляван от друго лице, а не от собственика който е имал
задължение да го регистрира, се приема, че липсват обективни критерии по които
да се установи, че това лице е знаело за прекратената регистрация.
Тук случаят обаче е специфичен, защото новият собственик на автомобила,
който не го е регистрирал в нормативно-предвидения срок, е пътувал в него по
време на установяване на нарушението. Поради това водачът С. е бил длъжен преди
пътуването да се увери, че автомобилът е годен да се движи по пътищата – има
талон за регистрация, необходимата застраховка, минал е преглед и има винетка.
От талона за регистрация, ако беше проявил дължимата грижа като водач на МПС, С.
лесно е можел да установи, че автомобилът не се води на лицето пътувало с него,
което му е предоставило ползването – С. С., а на Валентин Долапчиев, поради
това могат да се приемат мотивите на районния съд за небрежност.
Както е посочено в оспореното съдебно решение, разпоредбата на чл.145, ал.1
от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно
средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по поС.ния адрес или адрес
на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.
С оглед установената фактическа обстановка безспорно се установява, че за С.
С., след като е закупил автомобила с договор с нотариална заверка на подписите
на 11.11.2020г., е възникнало задължение да го регистрира в службата за
контрол. Той не е изпълнил това в законоустановения срок, с оглед на което
регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния
орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба,
прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новият
собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се
свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, за разлика от другите
случаи на служебно прекратяване на регистрацията (напр. чл.143, ал.10 от ЗДвП).
Видно от цитираните разпоредби, законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидения от
законодателя срок, е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна
форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи
(за разлика от наказателното производство,
съгласно чл.11, ал.4 от НК, с оглед цитираното по-горе постановление на
прокурора), като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта
при тази форма на вината.
В качеството си на водач на МПС, Т.С. е бил длъжен да познава закона и да
предвиди последиците от неизпълнение на задължението да управлява годно за
движение по пътищата МПС, като изиска от пътувалия с него С. С., който му е
предоставил автомобила, информация защо същият не се води на негово име и да
установи, че автомобила не е бил регистриран в двумесечен срок от неговото
придобиване, което е довело до служебната му дерегистрация.
При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Те са издадени от компетентни органи и при спазване на
изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Описаното в НП административно
нарушение е доказано по безспорен начин, като законосъобразно е квалифицирано
по съответните правни норми и правилно са определени по вид и размер
наказанията. Анализът на писмените и гласни доказателства в съвкупност и
поотделно установяват по един безсъмнен начин, че нарушителят е извършил
нарушението виновно. В този смисъл, следва да се приеме, че той е осъществил
състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед
на което правилно е ангажирана неговата административно-наказателната
отговорност на основание чл.175, ал.3, пр.1. Да се приеме обратното, би
означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи
права от него, което е недопустимо.
С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи
безопасното движение по пътищата и недопускането на инциденти, нарушението не
би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Без значение е наказването на собственика на автомобила за просрочването
на пререгистрацията. Лишаването от право за управление на МПС е целеният
резултат при реализирането на административно-наказателна отговорност за
нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП и налагането му като наказание, поради което
е необосновано заявеното възражение срещу него. Това наказание трябва да бъде
приложено дори и когато ще бъде нарушена трудовата функция на нарушителя (напр. когато работи по трудово
правоотношение като шофьор), макар че доказателства в тази насока не
са ангажирани.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 6 от 12.04.2021г., постановено по НАХД №
72/2021г. по описа на Районен съд - Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.