О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….…./………….….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 1021 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18117/02.03.2020 г., депозирана от С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв. Стилиян А., срещу
Решение № 702 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17550/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Л.М.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че въззивникът-ищец не дължи на въззиваемия-ответник сумата от 3919.13 лева, представляваща стойност на ел. енергия, начислена
след извършена корекция за минал период от 12.08.2016 г. до 14.06.2019 г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Асен” № 68, вх. Б, ет.
1, ап. 9 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/20.09.2019г. В срока по чл. 263
от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба
с вх. № 31298/27.05.2020 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във
въззивната жалба
се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд досежно спазването на процедурата по извършване на
корекцията по чл. 55 от ПИКЕЕ. Сочи се, че не са спазени правилата, обективирани
в чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ, доколкото съставеният протокол от проверката
не е изпратен на потребителя в седмодневния срок от съставянето, а едва на
20.09.2019 г. Твърди, се че е нарушена и разпоредбата на чл. 33 вр. чл. 42, ал.
5 от ПИКЕЕ, тъй като електроразпределителното дружество не е изпълнило
задължението си да обслужва процесната измервателна система и да състави досие
на същата. Излага се още, че процесното количество ел. енергия е измерено по
тарифа, която не е избрана от потребителя, съобразно чл. 11 от ПИКЕЕ. Сочи се,
че процесната корекция е в разрез и с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ,
чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.04.2014 г. и чл. 662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, доколкото в
конкретния случай претенцията е за заплащане стойността на ел. енергия
натрупана в скрит, невизуализиран на дисплея на електромера регистър, т.е.
възможността потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.
енергия и за цената, която дължи за нея е възпрепятствана. Твърди се, че не е
доказано по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че процесното
количество електроенергия е реално доставено и консумирано в обекта на
потребление на въззивника след монтажа на СТИ, както и на наличието на
неправомерна намеса в софтуера на СТИ. Въззивникът сочи още, че в настоящия
случай не могат да се приложат и общите условия на дружеството-оператор,
доколкото същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т 6 и т. 18 от ЗЗП,
което обуславя тяхната нищожност.
В
отговора на въззивната жалба въззиваемият излага подробни доводи, с които
оспорва горепосочените възражения на въззивника досежно неправилността на
изводите на първоинстанционния съд за съществуването на годно правно основание
за начисляването на процесната сума в резултат на извършената едностранна
корекционна процедура, като сочи, че оплакванията на въззивника в тази насока
са несъстоятелни, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваният
съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 18117/02.03.2020 г., депозирана от С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв. Стилиян А., срещу
Решение № 702 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17550/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1021/2020 г. на ОС-Варна за 15.07.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи
и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.