Решение по дело №3841/2015 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1017
Дата: 3 ноември 2015 г. (в сила от 26 ноември 2015 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20155530103841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........          03.11.2015г.          Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 23 октомври                            2015 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: Е.Д.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 3841, по описа за 2015 година.

 

           

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание по чл. 150 от СК.

      Ищцата А.Г.М., като майка и законен представител на малолетното дете  Тодор М.М., чрез пълномощника си адв.  К.,  твърди в исковата си молба, че с Решение № 92 от 07.07.2009г., постановено по гр. д. № 1963/2009г. по описа на СтРС, ответникът М.Т.М.  е осъден, като баща на детето Тодор, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 55 лева, считано от 01.04.2009г., като от тогава са изминали 6 години, през които се изменили значително икономическите условия в страната – значително се увеличили средствата за покриване на най-необходимите битови нужди – отопление осветление, храна. Разходите за облекло, учебници и помагала за детето значително нараснали.  Поради липса на средства, детето било лишено от възможността да разполага с компютър, който му бил необходим за обучението. В същото време майката на детето се грижела и за детето си от първия й брак – Господин Т. Неделчев, за което получава от Общината  месечна издръжка от 50 лева.

Твърди също, че към момента на определяне на първоначалната издръжка ответникът се грижел за непълнолетната си дъщеря от първия му брак - Ана Минчева, която понастоящем е пълнолетна, поради което не изплаща ежемесечна издръжка. Освен присъдената със съдебното решение издръжка, ответникът не  предоставял на детето Тодор никакви други средства, с които да го подпомага.

Молбата към съда е да постанови решение, с което да измени размера на присъдената с Решение № 92 от 07.07.2009г., постановено по гр. д. №1963/2009г. по описа на СтРС издръжка, като  осъди ответника  М.Т.М. да заплаща за малолетното си дете Тодор М. ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, вместо заплащаната до този момент издръжка от 55 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2015г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

       В съдебно заседание, ищцата лично и чрез пълномощника си, заявява, че поддържа претенцията.

     Тъй като ответникът М.Т.М., при връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, не е бил намерен на постоянния му и настоящ адрес, на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК, е назначен особен представител – адв. А. ***. Особеният представител в депозирания писмен отговор взема становище за допустимост на предявения иск. В съдебно заседание, макар че ответникът М. се явява лично, същият не се отказва от назначения му особен представител, като заедно със защитника си навеждат доводи за основателност на претенцията до размера на 100 лв.

 

Д “СП” – гр.Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по иска. Представя изготвено социален доклад относно интересите на детето Тодор М.М..

 

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното заверено копие на  удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 565/13.04.2005г. на Община – Стара Загора, родители на детето Тодор М.М., родено на ***г., са страните по делото:   майка – А.Г.М., ЕГН ********** и баща – М.Т.М., ЕГН **********. С влязло в законна сила Решение № 92/07.07.2009г., постановено по гр.д. № 1963/2009г. по описа на СтРС, ответникът по настоящото дело е осъден да заплаща на малолетното си дете Тодор М.М., чрез неговата майка, ежемесечна издръжка в размер на 55 лв., считано от 01.04.2009г., до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

  Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 630/20.05.1998г. майката на детето Тодор има и друго дете – непълнолетния Господин Т. Неделчев, понастоящем на 17 години.

 Майката на детето Тодор  - А.Г.М. работи по трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер на  минималната работна заплата за страната /видно от представения трудов договор № 71/11.05.2015г. на „Широв” ЕООД-Стара Загора/. С представена по делото Декларация за СМСИС А.М. декларира, че не получава доходи от свободни професии, наеми, хонорари, като притежава следните недвижими имоти – апартамент № 21, ат.3, вх.Б на ул. Хан Аспарух № 8  в гр. Стара Загора, където живее с децата си Господин и Тодор и дворно място с постройка в с. Ловец, обл. Стара Загора.

  

      Ответникът по делото заявява, че не е в състояние да заплаща издръжка в размер по - висок от 100 лева месечно. Представя служебна бележка за получаваните от него доходи за период шест месеца назад от завеждане на настоящия иск, от която се установява, че средно месечният му брутен доход е в размер на 803.58 лева.

 

     Дирекция «Социално подпомагане»-Стара Загора представят  изготвен по делото социален доклад, относно защита правата и интересите на детето Тодор М.М.. За изготвянето му е проведен разговор и с двамата родители на Тодор. В същия доклад е констатирано, че майката е приоритетния родител, който полага грижи за детето, но същото поддържа контакти и често гостува на бащата, като заедно ходят на село, при родителите на бащата. Майката е споделила, че за подготовка на детето за учебната година е похарчила над 200 лева за дрехи, обувки, учебници и учебни помагала. Съобщава, че детето се нуждае от ортодонтно лечение, като за  полагане на скоби на зъбите на детето са необходими около 400 лева, ежедневно му дава средства в размер на 2 лева на ден, а всеки сезон заделя средства около 200 лева за облекло и обувки на детето.  

     В доклада е отразено и становището на бащата, който споделя, че след раздялата с ищцата първоначално ежеседмично, от петък до неделя, е вземал детето Тодор при себе си. Сега срещите били два пъти месечно с приспиване. Редовно изплащал на майката издръжка, в размер на 60 лева месечно, както и всяка учебна година подготвял детето за училище като закупувал дрехи и обувки за него. Твърди, че личния празник на детето – рожденият му ден се празнувал винаги с него и родителите му, като на детето се предоставяли дребни парични суми. Твърди също, че преди 5-6 години закупил на Тодор личен лаптоп и счита, че детето е напълно задоволено и нищо материално не му липсва.

По делото са събрани гласни доказателства от свидетеля Ц.Г.М.. В показанията си същата  сочи, че освен за малолетното дете Тодор, ищцата полага грижи и за друго свое дете, чийто баща е в неизвестност. Свидетелката твърди, че в грижите си за двете деца, А.М. среща изключително големи затруднения, като постоянно иска пари назаем от сестра си / свидетелката/ и майка си.  Постоянната липса на парични средства у ищцата, налагало детето Тодор да бъде лишавано от екскурзии. Макар ищцата да съжителства с мъж, той по никакъв начин не й помагал при издръжката на децата й. Според свидетелката, въпреки че ответникът редовно взима детето Тодор, същият, освен ежемесечния размер на издръжка, не предоставя други парични средства.

 

 Разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.

 Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба.

 В конкретния случай, съществен факт е, че от момента на определяне на последния размер на издръжка за детето Тодор до предявяване на настоящата искова молба са  изминали повече от шест години, което само по себе си е основание за изменение на определената по-рано издръжка. Следва да се вземе предвид и факта, че през този период от време нормативната уредба на СК претърпя изменение, касаещо размера на издръжката за дете. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК /в сила от 01.10.2009г./ минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, или 95 лв. Детето Тодор понастоящем е на 10 г., като неговата майка получава ежемесечни доходи равняващи се на определения за страната минимален размер на работна заплата. Получаваният от бащата М.Т. средно месечен размер на работна заплата позволява на същия да заделя средства за издръжка  в значително по-висок размер от досегашния. По делото не се събраха доказателства за това, че ответникът  е нетрудоспособен, няма данни по делото да страда от някакво заболяване, което да намалява работоспособността му, поради което и може да полага допълнително труд и реализира допълнителни доходи.

 

   По изложените съображения съдът намира, че за бащата следва да заплаща за малолетното си дете ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. Останалата част от издръжката следва да е в тежест на майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

Предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен до посочения размер, считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2015г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата част до претендирания размер 200лв.  искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 120 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

 

     На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 93.60 лв., както и сумата от 300 лв. за назначения му особен представител.

     На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението. 

     Водим от горните мотиви, съдът                 

                      

 Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена по гр.д.№ 1963/2009 г. по описа на Старозагорския районен съд, като:

 

ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетното си дете ТОДОР М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, чрез адв. К., ежемесечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от 31.07.2015г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 200 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.Т.М. с п.а. да заплати на А.Г.М. с п.а. сумата от 120 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

 ОСЪЖДА М.Т.М. с п.а. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд сумата 93.60 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и сумата 300 лева, представляваща заплатено възнаграждение на назначен особен представител.

 

ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора, в двуседмичен срок от 06.11.2015г. - датата посочена от съда за обявяване на решението.

 

                     

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: