РЕШЕНИЕ
№ 6081
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110137600 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „фирма, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление
адрес, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Н. К. ЯНК., ЕГН:
**********, с адрес: адрес, че същата дължи на ищеца следните суми: сумата от 183,34 лв.
- представляваща главница по Договор за потребителски кредит фирма № 82416/11.12.2018
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,20
лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2020 г. до 11.02.2020 г., сумата от
108,01 лв., представляваща договорна такса за услуга „Гарант“ за периода 11.01.2020 г. до
11.02.2020 г. и сумата от 21,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
12.01.2020 г. до 05.04.2021 г.
Претендира присъждане на направените в исковото и заповедното производство
разноски и релевира възражение за прекомерност на разноските на ответника.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит от разстояние № 82416 от 11.12.2018 г., с който на ответника е
отпуснат кредит в размер на 1100,00 лв., която сума била получена от последния на каса в
офис на фирма. Ответната страна се съгласила да й бъде осигурен и гарант за ползването на
кредита, поради което към ежемесечната й вноска по договора била начислена такса
„Гарант“. Кредитът, заедно с договорната лихва и таксата „Гарант“ следвало да се погасява
на 12 месечни вноски в общ размер от 2072,40 лв., с падеж 11-то число на съответния
месец. Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита бил удължен до 11.02.2020 г., но
ответникът не изплатил две вноски с падежи 11.01.2020 г. и 11.02.2020 г., с което изпаднал в
забава.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете
при възражения, че липсва облигационно отношение между страните, тъй като не е
получавал сумата от 1100,00 лв. В условията на евентуалност, излага съображения за
1
недействителност на процесния договор за кредит, тъй като не били спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК за размера на шрифта, на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за приложен
погасителен план към договора и на чл. 11, ал. 1 т. 20 ЗПК. Поради недействителност на
процесния договр ответникът счита, че следва да дължи на ищеца единствено чистата
стойност на кредита, без лихви и други разходи. Твърди, че клаузата за договорна лихва
също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като се надвишавал повече от
три пъти размерът на законната лихва за забава и се стигало до нееквивалентност на
насрещните престации. Счита тази клауза за част от същественото съдържание на договора,
от което прави извод за недействителност на цялата сделка. Навежда възражение и за
недължимост на таксата за услугата „Гарант“, поради непредоставяне на същата, респ. -
нищожност на клаузата, в която е уговорена.
Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба-
становище, с което поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответника, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който
поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за
което представят списък.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 19825/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 183,34 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство фирма
№82416/11.12.2018г., ведно със законна лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 13,20 лв. за периода от 11.01.2020 г. до 11.02.2020 г., договорна
такса „Гарант“ в размер на 108,01 лв. за периода от 11.01.2020 г. до 11.02.2020 г., законна
лихва за забва в размер на 21,76 лв. за периода от 12.01.2020 г. до 05.04.2021 г. С
възражение от 29.04.2021 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
По делото е представена Заявка № 82416 от ответника за сключване на договор от
разстояние фирма, на която е посочено, че е потвърдена на 11.12.2018г. Посочено е IP на
клиента: 158.58.198.94.
Съгласно Договор за потребителски кредит фирма № 82416/11.12.2018 г., между
страните е сключен договор за заем, по силата на който, ищеца предоставя на ответника
сумата от 1100 лв., която следва да бъде върната на 12 бр. месечни вноски в размер на по
172,70 лв., съгласно погасителен план. Размера на ГЛП по заема е фиксиран на 36 %, ГПР е
фиксиран на 49,70 %, общия размер на плащанията – 2072,40 лв., в т. ч. главница от 1100
лв., договорна лихва в размер на 158,40 лв. и такса "Гарант" от 814 лв., при месечна вноска
от 172,70 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора и чл. 8.1.-8.5, раздел VIII на общите условия, също
представени по делото, като изрично условие за отпускане на кредита, ответникът се е
задължил да предостави на ищеца обезпечение – банкова гаранция, а ако не успее - гаранция
от одобрено от страните дружество-гарант.
По делото са представени разписки за извършени електронни плащания от ответника
в общ размер от 1950,03 лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява размера на непогасените от ответника задължения.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
2
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Безспорно е, че договорът за кредит, като такъв, се подчинява на режима, установен
със ЗПК. Съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен,
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК, тъй като нито в договора, нито в ОУ, не
се съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, информация за задължението му да погаси
усвоената главница и лихва съгл. чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК, както и информация за размера на
лихвения процент на ден в случай на отказ от договора. Тези изисквания на ЗПК са
императивни с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК, където изрично е посочено, че при
неспазването им договорът за потребителски кредит е недействителен.
Освен това, от представените по делото писмени доказателства се установява, че
таксата за предоставяне на гаранция не е включена при изчисляването на ГПР, поради което
след включването й към параметрите на кредита, ГПР ще надвишава многократно
посочения в договора. От тук следва да бъде направен извод, че ГПР е некоректно посочен в
договора, в размер на 49,70 %, както и общата сума, дължима от потребителя, което е
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като действителният размер на ГПР надвишава
максимално допустимият по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който е пет пъти размера на законна лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС, който не може да надвишава
50%. Съгл. чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 се считат
за нищожни, а съгл. чл. 22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 -
договора е недействителен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесният договор е недействителен
съгласно чл. 26 ЗЗД –поради нарушение на закона – чл. 19, ал. 4, във вр. с ал. 5 ЗПК и чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, при което съгласно чл. 23 ЗПК - потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи. От заключението на
вещото лице се установи, че ответника е заплатил на ищеца сумата от 1950,30 лв., която
надвишава реално получената сума от 1100 лв. Ето защо, предявените искове се явяват
изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да бъде добавено, че по делото не се установи между страните да е
налице валидно сключен договор. Процесният договор е представен на хартиен носител на
стр. 23 от делото, като по силата на чл. 184, ал. 1 ГПК преписа има значение на документ на
хартиен носител, след като е заверен от страната. Насрещната страна обаче не е искала
документа да бъде представен и на електронен носител, поради което "преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание" (Решение
№ 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК), но само по отношение на
волеизявлението на представилата го страна. При липса на данни за съгласие на ответника
за сключването, договорът не може да му бъде противопоставен.
Според приетите по делото общи условия, при кандидатстване за кредит в сайта на
кредитодателя, заявката на кандидата се изпраща на ищеца по електронен път чрез
електронна форма – формуляр, в който се въвеждат личните данни на кредитоискателя.
Същият следва да е приел и общите условия на договорите, чрез изрично отбелязване в
електронно поле за целта, което предоставя и възможност общите условия да бъдат
прочетени. Въведените лични данни могат да бъдат проверени от кредитодателя, след което
на кредитополучателя по електронна поща се изпраща електронна връзка за потвърждаване
на заявката. Потвърждението се извършва чрез електронно писмо на посочена от
кредитополучателя ел. поща, като при всички положения, непотвърдени заявки не се
разглеждат от кредитодателя. След разглеждането на потвърдената заявка, следва поредно
изпращане на електронна поща с линк към договора, като заемателя следва да потвърди
отново чрез маркиране на специално поле. Едва след това потвърждение се счита, че между
страните има сключен договор. Дори да се приеме обаче, че има отправено и получено от
кредитодателя волеизявление за сключване на договор, не се ангажира нито едно
доказателство, че това волеизявление изхожда именно от ответника. Записаните във
формулярите лични данни не водят до извод, че именно ответника е договарял с ищеца
сключването на процесния договор под номер 82416, тъй като липсват доказателства
посочения електронен адрес, от който евентуално е изпратена заявката (IP 158.58.198.94) да
е свързан по какъвто и да било начин с ответника.
3
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на
ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските,
направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях
съобразно изхода по делото. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е изчислено съобразно предвидения
минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за три броя искови претенции. На основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗА, ищеца следва да заплати на адв. Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН
**********, сумата от 360,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на ответника в исковто производсвто, а на адв. К.И. Б., ЕГН **********, сумата от 360,00
лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника по ч.гр.д.№
19825/2021 г. по описа на СРС.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „фирма, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление
адрес, за признаване за установено по отношение на Н. К. ЯНК., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, че последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 183,34 лв. -
представляваща главница по Договор за потребителски кредит фирма № 82416/11.12.2018 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,20
лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2020 г. до 11.02.2020 г., сумата от
108,01 лв., представляваща договорна такса за услуга „Гарант“ за периода 11.01.2020 г. до
11.02.2020 г. и сумата от 21,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
12.01.2020 г. до 05.04.2021 г.
ОСЪЖДА „фирма, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление адрес, да
заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. име, ЕГН **********, сумата от 360,00
лв. (триста и шестдесет лева), представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника по настоящето дело.
ОСЪЖДА „фирма, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление адрес, да
заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,на адв. К.И. Б., ЕГН **********, сумата от
360,00 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща направени разноски за оказана
безплатна адвокатска помощ на длъжника Н. К. ЯНК. по ч.гр.д.№ 19825/2021г. по описа на
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №19825/2021г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4