Решение по дело №87/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от началника на ДНСК, чрез упълномощен процесуален представител Ст.С., против Решение № 2 от 10.01.2025 г. постановено по АНД № 564/2024г. по описа на РС - Търговище, с което е отменено Наказателно постановление № Т-8-ДНСК-60/18.06.2024 г., издадено от Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което на „СИ ВИ ЕМ КОНСУЛТ“, чрез управителя инж. Д. С. М., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. като незаконосъобразно.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснато процесуални нарушения, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Сочи доводи за необоснованост на акта. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. взема становище чрез упълномощения процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответната страна взема писмено становище по касационната жалба. В с.з се представлява от адв.П., която оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за основателност на касационната жалба, предвид допуснато процесуално нарушение от страна на съда.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № Т-8-ДНСК-60/18.06.2024 г., издадено от Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което на „СИ ВИ ЕМ КОНСУЛТ“, чрез управителя инж. Д. С. М., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 12.03.2024 г. служители на РДНСК извършили служебна проверка на разрешение за строеж № РС-39/12.03.2024 г., издадено на основание чл.148, ал.1, 2 и 4 от ЗУТ от гл. архитект на Община Търговище по реда на чл.156 от ЗУТ, за строеж: „Преустройство на сграда за готова продукция с идентификатор 73626.117.539 в жилищна сграда и пристройка към нея“, находящ се в ПИ 73626.117.539, местност „Войнишка градина“, ЗП преустр. – 79,90 кв.м., ЗП ново стр. = 245,20 кв.м., РЗП = 325,10 кв.м., на Д. В., в качеството й на възложител на строежа. При проверката било констатирано, че за процесния ПИ 73626.117.539, м-ст „Войнишка градина“, гр.Търговище има влязло в сила застроително решение № 484/25.08.2000 г. на кмета на Община Търговище за преотреждане на терен за „Ферма за клетъчно отглеждане на кокошки за производство на яйца“. С плана за застрояване била определена устройствена зона „Предимно производствена (Пп)“, в съответствие с общия устройствен план на Община Търговище. С виза за проектиране изх. № СК- 410/06.04.2023 г., издадена от гл. архитект на Община Търговище били определени устройствени показатели за имота П застр. ≤ 60 %, П озел. ≥ 25 %, кинт ≤ 1,8 и Н ≤ 10 м (≤ 3 ет.), с ограничителни линии на застрояване – от северозапад на 3 м. от ПИ 73626.117.18, от североизток на 3 м. от ПИ 73626.117.70, от югозапад на 3 м. от ПИ 73626.117.117.41, от югоизток на 5 м. от ПИ 73626.117.39. Същата е издадена за проектиране на „Преустройство на сграда за готова продукция с идентификатор 73626.117.539.1 в жилище и пристройка към нея, в поземлен имот с идентификатор 73626.117.539, м.т Войнишка градина, гр.Търговище“, при условията на чл.25, ал.2 от Наредба № 7 от ПНУОВТУЗ. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол от 19.03.2024 г., с който било констатирано, че инвестиционните проекти са одобрени в несъответствие с разпоредбите на ЗУТ и съгласувани в несъответствие с предвижданията на ПУП, че оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл.142, ал.5, т.1, отразена в комплексния доклад съставен от консултанта е извършена в несъответствие с разпоредбите на ЗУТ и че разрешението за строеж е издадено незаконосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Посочено е, че с установеното са нарушени разпоредбите на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, във вр. чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. на ПНУОВТУЗ.

На база на тези констатации, Началникът на РДНСК - Търговище приел, че разрешеното преустройство и застрояване в имота, отреден за „Пп“ е в противоречие с чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, поради което е нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, а оценката за съответствие на всички части на инвестиционните проекти извършена като комплексен доклад, изготвен от ответната по касация страна като консултант, е незаконосъобразна, изготвена в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, съгласно който оценката обхваща проверка за съответствие на проектите с предвижданията на подробния устройствен план. Издал е заповед № ДК-11-Т-104/25.03.2024 г., с която е отменил Разрешение за строеж № РС-39/12.03.2024 г. В законоустановения 14 - дневен срок Заповедта на Началника на РДНСК за отмяна на разрешението за строеж не е обжалвана пред съда, видно от Констативен протокол от 25.04.2024 г., а и това обстоятелство не е спорно между страните. Наред с това, на ответника, в качеството му на консултант, извършващ дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ бил съставен Акт № Т-8/07.05.2024 г. за нарушение на чл.142, ал.5, т.1 във вр. с чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ и чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН въззивникът е депозирал писмено възражение вх. рег. № ДК-11-Т-104-00-343/14.05.2024 г. на РДНСК срещу акта. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта, Началникът на ДНСК – гр.София издал Наказателно постановление № Т-8-ДНСК-60/18.06.2024 г., с което наложил имуществена санкция в размер на 5000 лв., на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 от Закона за устройство на територията, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ за извършено нарушение на чл.142, ал.5, т.1 във вр. с чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ и чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. По същество, съдът е приел, че НП е законосъобразно от процесуална страна, но е необосновано, а нарушението, предмет на същото е недоказано.

Така постановеното решение е правилно. Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че ответната по касация страна не е осъществила нарушението, за което е подведена под административнонаказателна отговорност.

Доколкото необосноваността не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

В случая съдебният състав ясно и последователно е агрументирал съдебния акт като е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата и при правилно извършена преценка.

Нормата на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ въвежда като изпълнително деяние - извършване на оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5,т.1 ЗУТ - оценката за съответствие с основните изисквания към строежите обхваща проверка за съответствие с предвижданията на ПУП.

Съдът е приел, че с оглед фактите, установени от събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, следва да се приеме, че процесните строителни книжа съответстват на предвижданията на действащия ПУП. При одобряване на инвестиционните проекти не е допуснато нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗУТ и нарушения по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ. В случая, оценката е изцяло съобразена с предвижданията на ПУП, което е констатирано в изготвения комплексния доклад.

Съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ в територии и устройствени зони от разновидност "предимно производствена зона" се допуска изграждане на жилищни сгради и общежития, магазини и заведения за обществено хранене, хотели, лечебни заведения за извънболнична помощ, професионални гимназии, професионални бази и сгради на научни звена към предприятията. Видно е, че ответника по касация не би могъл да извърши нарушение по цитирания текст, защото изпълнителното деяние изисква нарушение на предвижданията на ПУП. Иначе казано ПУП следва да отговаря на изискванията на цитирания текст и ангажирането на административно наказателна отговорност се свързва с прякото нарушение на предвижданията на ПУП, а не с изискванията на подзаконовия акт, на който ПУП следва да съответства. В същия няма и фактически състав на нарушение.

В конкретния случай относимото е само обстоятелството налице ли е нарушение на предвижданията на ПУП и каквото категорично съдът е установил, че липсва. Предмет на доказване е нарушен ли е ПУП, с действията на ответната страна, т.е изпълнителното деяние от обективна страна. В случая се споделя изложеното в к. жалба, че изводите, следва да са правни. Видно от НП обаче, допълнително са привнесени изисквания с цитирания подзаконов акт, същият обаче предвижда в чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ в територии и устройствени зони от разновидност "предимно производствена зона", че се допуска изграждане на жилищни сгради и общежития, магазини и заведения за обществено хранене, хотели, лечебни заведения за извънболнична помощ, професионални гимназии, професионални бази и сгради на научни звена към предприятията. Спора се е концентрирал налице ли е основно и допълващо застрояване и кое следва да се реализира първо по ред. В случая и ПУП предвижда подобно застрояване и подзаконовия акт също. Действително предвид назначеното вещо лице възникват съмнения за обективност на заключението, но назначаването на експертиза не е било необходимо и в тази връзка няма нарушение на процесуалните правила, защото решението е правилно като краен резултат.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо и като такова следва да се остави в сила.

По искането за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат в размер на представените доказателства в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като липсва претенция за прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 10.01.2025 г. постановено по АНД № 564/2024г. по описа на РС - Търговище.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 47 ДА ЗАПЛАТИ на „СИ ВИ ЕМ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, чрез управителя инж. Д. С. М. сумата от 1000 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.