Р Е Ш Е
Н И Е
№ 40
град Велико Търново, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадeсет
и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин К.
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия К. адм. дело № 135/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
вр. чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на П.Т.Г.,
с адрес ***, чрез *** С.П. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2020 с изх. № 02-040-6500/393 от 11.03.2022 г. на
зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е намалена
исканото със заявлението подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/
със сумата от 6529,51 лв., по Схема за преразпределително плащане /СПП/ със
сумата от 4524 лв. и по Схема за плащане
за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда-зелени директни плащания /ЗДП/ със сумата от 2162,02 лв. Жалбоподателят
поддържа в жалбата си, че отказът за финансово подпомагане, материализиран в
оспореното писмо, е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран. Твърде се и
противоречие с материалния закон. Излага доводи, че е сключил с Община Велико
Търново договор за отдаване под наем на част от поземлен имот – пасище, като
цялата площ на имота е разпределена между различни наематели. Сочи, че за
кампания 2020 г. не е бил търсен от администрацията за разрешаването на
застъпването на правните основания по отношение на сключения договор за наем. След
постановяване на отказа за финансиране бил уведомен по телефона от служители на
ДФЗ, че целият имот бил заявен от едно от лицата, сключили договор за ползване
на част от имота. В открито заседание тези оплаквания се поддържат от проц. му
представител, като се иска отмяната на акта в оспорената част. Представя
писмена защита. Претендира направените разноски.
Ответната страна – зам. изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юриск. Ц. Ц., оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че в становище на дирекция „ДПП“ с изх. №
02-040-6500/1393/04.04.2022г. подробно е обяснено как е извършена процедурата
по застъпването. Посочва, че Приложение 1 и Приложение 2 към договора не са
предоставени в общинската служба по земеделие като по този начин те няма как да
бъдат отразени в регистъра на правните основания на МЗ. Приложенията не са били
представени в имотния регистър към АВ, въпросното Приложение 1 е съставено
доста по-късно - на дата 27.04.2016г., не е подписано от лицата и не става ясно
по какъв начин Община Велико Търново е съгласувала разпределението на имота с
ползвателите. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за
съдебно-техническа експертиза съгласно представения списък. Прави възражение за
прекомерност на ***ския хонорар на другата страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е
регистриран земеделски производител. Същият е сключил с Община Велико Търново
на 29.02.2016 г. Договор за отдаване под наем на мери, пасища и ливади от
общинския поземлен фонд. Съгласно договора на жалбоподателя са дадени под наем
общо 5 пасища в землището на с. Никюп с НТП „Пасище, мера“ за срок от 6
стопански години, считано от 01.10.2015 г. Едното от пасищата е имот № 000069,
местност 069016, с площ от 148,515 дка.
Жалбоподателят е подал на
30.04.2020 г. общо заявление за подпомагане за кампания 2020 година с УИН 04/010620/869969, като е кандидатствал за подпомагане по различни
схеми и мерки. Заявени са за подпомагане общо 22 БЗС в землището на с. Никюп,
подробно описани в Таблица на използваните парцели.
На това заявление са
извършени автоматични проверки, приключили на 09.05.2020 г., обективирани в
„Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане
по директни плащания за кампания 2020 г.“ за УРН 220509 /л. 58 и сл. от делото/.
На стр.1 от цитирания документ са отбелязани 2 бр. открити несъответствия, с
детайлизиране на две грешки: Парцел с ЕНП, което не е заявено – парцели 51740-512-3-2
и 51740-512-4-1; Фермерски блокове без физически блок, общо за 3 БЗС-та:
51740-486-1, 51740-486-3, 51740-486-4. Като предупреждения са отбелязани общо
осем вида грешки, касаещи общо 8 посочени парцела.
Подадено е второ
/коригиращо/ заявление на 09.05.2020 година, с което жалбоподателят е
кандидатствал за подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане
на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за овце майки
и/или кози майки под селекционен контрол /ДПЖСК/, Схема за обвързано
подпомагане за протеинови култури /СПК/, Схема за преходна национална помощ за
земеделска земя на хектар /ПНДП/ и Агроекология и климат /Мярка 10/. Приложена
е таблица на заявените площи по схеми и мерки, както следва: СЕПП и ЗДП – по 31,07
ха, ПНДП и СПК – по 3,36 ха. Видно от таблицата на използваните парцели за 2020
година, деклариран е парцел за подпомагане по тази мярка с № от ИСАК 51740-486-3-1,
с площ от 14,90 ха.
При автоматичните проверка
на това заявление, приключили на 01.06.2020 г. /л. 100 и сл./, са констатирани
две грешки: Парцел с ЕНП, което не е заявено – парцели 51740-512-3-2 и 51740-512-4-1;
Фермерски блокове без Физически блок – БЗС-та: 51740-486-4. Като предупреждения
е отразено, че кандидатът ще получи на електронна поща потвърждение за
автоматичната му регистрация в СЕУ, и че кандидатът не е заявил направление,
което е било заявено за подпомагане пред предходната кампания – възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/
На 01.06.2020 г. е
извършено нова корекция на подаденото заявление. С него жалбоподателят е
кандидатствал за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, ДПЖСК, СПК, ПНДП и Схема за
преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с
производството /ПНДЖ 3/. Приложена е таблица на заявените площи по схеми и
мерки, както следва: СЕПП и ЗДП – по 30,73 ха, ПНДП и СПК – по 3,36 ха. Видно
от таблицата на използваните парцели за 2020 година, деклариран е парцел за
подпомагане по тази мярка с № от ИСАК 51740-486-3-2, с площ от 14,71 ха /л.
107/.
Със заповед № РД 09-155/23.02.2021
г. на министъра на земеделието, храните и горите са одобрени окончателни
специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2020 като част от СИЗП, актуализирани за 2020 година чрез
дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно заснемане и
сателитно заснемане и отразяване на резултатите от теренните проверки,
извършени през годината от областните и общински структури на МЗХГ. Наредено е
тези окончателни слоеве да се предоставят на Разплащателната агенция за
извършване на задължителни административни проверки по чл.37, ал.2 и чл.43 от
ЗПЗП. Тази заповед на министъра на земеделието, храните и горите не е била
обжалвана от жалбоподателя.
На 26.03.2021 г. в ДФЗ е
постъпило възражение от жалбоподателя, ЗП Г.К.Т., ЗП Б.Б.Б. и ЗП К.А.М., в
което се сочи, че цялата площ на отдадения под наем имот № 069016 в землището
на с. Никюп е разпределена между четиримата животновъди. Имотът е деклариран
като правно основание от всички наематели по реда на чл. 41 от ЗПЗП и всеки от
тях стопанисва и съответно е заявил за подпомагане частта, която му е разпределена
за ползване от имота. Посочено е, че поради общото правно основание в системата
ИСАК на всеки е отразено право на ползване върху цялата площ на имота от 541,49
дка и след извършване на справка в СЕУ заявената площ е отразена като двойно
декларирана, в резултат на което не са им изплатени субсидии по СЕПП в края на
2020 г. Иска се застъпването да бъде отстранено в частта за която всеки
ползвател разполага с правно основание и всеки да получи директни плащания за
частта, която обработва и има договор за наем. Към възражението, препратено на
МЗХГ, са приложени 2 бр. договора за наем, както и други документи, в т. ч.
Приложение № 1 към договор за отдаване под наем на мери, пасища и ливади от ОПФ
за ПИ № 51740.0.69 – скица, актуална към 27.04.2016г. /л. 294/
В отговор е изготвено
писмо № 94-728/16.04.2021 г. на директор на Дирекция „Поземлени отношения и
комасация“ в МЗХГ, в което са цитирани разпоредбите на чл. 41, ал. 3, ал. 6,
ал. 7 и ал. 8 от ЗПЗП и е посочено, че МЗХГ е изпълнило задълженията си
съгласно тези разпоредби. След извършване на необходимите проверки и справки,
информацията за отразените в регистрите на общинските служби правни основания
за ползване по реда на ЗСПЗЗ, касаеща всички кандидати за подпомагане с
посоченото предупреждение за грешка е предоставена по служебен път на ДФЗ-РА за
използване при формиране размера на плащанията по схемите и мерките за
подпомагане.
При тази фактическа
обстановка от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено процесното
Уведомително
писмо изх. № 02-040-6500/393 от 11.03.2022 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. Със същото в Таблица 1
„Оторизирани суми /в лева/“ са посочени размерите на исканите суми, намаленията
и оторизираните суми по схеми и мерки СЕПП /искана сума 6529,51 лв., намаления 6529,51
лв. и оторизирана сума 0 лв./, СПП /искана сума 4524 лв., намаления 4524 лв. и
оторизирана сума 0 лв./, СПК /искана сума 870,98 лв., намаления 25,31 лв. и оторизирана
сума 845,67 лв./, ЗДП /искана сума 4112,29 лв., намаления 2162,02 лв. и
оторизирана сума 1950,27 лв./ и Възстановяване от ФД /искана сума 172,14 лв. и
оторизирана сума 172,14 лв./. В Таблица 2 „Извършени плащания /в лева/“ са
посочени размери и дати на извършени плащания по посочените схеми и мерки, и е
посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от
Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени
санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, както следва: СЕПП – 1820,95
лв. и СПП – 1127,23 лв.
Уведомителното писмо е изтеглено
от жалбоподателя от СЕУ на 16.03.2022 г. Недоволен от него, П.Г. го е оспорил пред
Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена на 29.03.2022 г., в
частта, с която е намалена исканото със заявлението подпомагане по Схема за
единно плащане на площ /СЕПП/ със сумата от 6529,51 лв., по Схема за
преразпределително плащане /СПП/ със сумата от
4524 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/ със
сумата от 2162,02 лв.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка. От ответника и от трети неучастващи лица са
представени писмени доказателства, като по искане на ответника е изготвено
заключение на съдебно-техническа експертиза. От тези доказателства се
установява, че по отношение на поземлен имот с идентификатор 51740.69.16 по КК
и КР на с. Никюп /със стар номер от КВС 000069/, представляващ пасища с площ 541,493
дка, Община Велико Търново в качеството на собственик на имота и наемодател е
отдала под наем на четирима земеделски производители части от въпросния имот,
както следва: с договор от 29.02.2016 г. е отдала на П.Г. 148,515 дка; с
договор от 25.03.2016 г. е отдала на Г.К.Т. 122,225 дка; с договор от
25.03.2016 г. е отдала на Б.Б.Б. 135,370 дка и с договор от 14.04.2016 г. е
отдала на К.А.М. 135,370 дка. Изготвена е скица, актуална към 27.04.2016 г.,
визуализираща конкретното разпределение на частите от имота между отделните
земеделски производители. Договорите са регистрирани по надлежния ред. Установява
се, че за кампания 2020 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане 14,71 ха от
въпросния имот – парцел 51740-486-3-2, а Г.К.Т. за същата кампания от този имот
е заявил за подпомагане 33,61 ха – парцел 51740-486-7-1 и 12,48 ха – парцел
51740-486-5-2.
След образуване на съдебното
производство по оспорване на уведомителното писмо пред АСВТ, с
административната преписка е депозирано становище от 04.04.2022 г. от издателя
на акта /л. 33-36/, според което в резултат на извършените административни
проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за
2020 г., а именно застъпена площ от 14,71 ха е заявена от Г.К.Т., като на
основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. ДФЗ-РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато
за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на
площите не е отстранено. Посочено е, че част от заявените от П.Г. площи за
кампания 2020 попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“,
поради което на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и
във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП се отказва частично или пълно плащане
за такава площ. В табличен вид са дадени констатираните несъответствия по СЕПП,
СПП и ЗДП, в която са посочени 9 такива парцела. Поддържа се становището, че
извършените оторизации по СМП, базирани на площ, по линия на директни плащания
в заявлението на кандидата П.Г. са коректни и в съответствие с разпоредбите на
чл.43 от ЗПЗП.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при
условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП и представената Заповед №
03-РД/772/08.03.2022 г. на ИД на ДФЗ.
Съдът
намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но
е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените
правила за това.
Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено намалението
/отказът/ на субсидии по 4 мерки и схеми, общо в размер от 13240,84 лв., като
освен това са определени санкции за бъдещ период на основание чл. 19а Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията
в размер от 2948,18 лв.
От
съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са
съобразени, за да се разпореди посоченият резултат и под кое точно
материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено
изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на
фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен
вид единствено са посочени размерите на исканите суми, на намаленията и на
оторизираните суми. Според поясненията в писмото в колона 3 „Намаления“ се
отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при
които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното
заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на
място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от
СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; - намаления на субсидията в случаите,
когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението
съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - линейно намаление
съгласно чл. 65, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията. В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици
не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта,
които приема органът.
Фактическите основания не могат да се извлекат и от
документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо –
заявлението за подпомагане и неговите корекции със съответните приложения, и резултатите
от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2020 г. с дати на последна обработка 09.05.2022
г. и 01.06.2022 г. Посочените в таблицата от становището от 04.04.2022 г.
парцели, по отношение на които според ответника е установено застъпване с друг
кандидат и излизане извън специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“ /л. 34-35/ по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с парцелите,
посочени в грешките и предупрежденията при автоматичните проверки. Всъщност е
логично, че след като окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2020 е одобрен на 23.02.2021 г. със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите, то към датите на заявлението за
кандидатстване и автоматичните проверки е невъзможно заявени от жалбоподателя
площи да излизат извън този слой. Визираният от ответника като заявен и от друг
кандидат парцел 51740-486-3-2 също не фигурира сред грешките и предупрежденията
от автоматичните проверки.
Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не
обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до
постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от
органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй
като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна
на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на фактически
основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана
волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва
финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за
неговото упражняване, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни
основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени. Дотук
изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо с оглед порока
по чл.146, т.2 от АПК.
Едва в становище изх. № 02-040-6500/393/04.04.2022
г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, приложено към административната
преписка, са изложени някакви фактически и правни съображения. Според настоящия
състав е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат посочени едва в
хода на съдебното производство, чрез излагането им в съпроводителните писма до
съда. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика – напр. Решение № 5897
от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о. Решение № 7084 от
13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2022 г., V о. Решение № 4455 от
11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2022 г., V о. и др. Според тези решения, които се
споделят от настоящия състав, съгласно
ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта
на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг
документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган,
издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в
случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения,
позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен
ред. От посоченото следва изводът, че подобно "препращане" е възможно
до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но не и да се
"допълва" акта с мотиви, едва след обжалването му по съдебен ред.
Впрочем, в случая в оспорения административен акт липсва препращане към други
документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта. Липсата на
конкретно посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи
нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства
съдебния контрол, и е недопустимо едва в хода на съдебното производство органът
да установява съображенията си - фактически и правни, за издаване на обжалвания
акт. Недопустимо е и да се извличат мотиви към оспорения акт от фактически
установявания в заключения на вещи лица по назначени в съдебната фаза
експертизи. Изявленията на адм. орган в цитираното становище са пример за
възприетата от издателя на уведомителното писмо порочна практика в
производството по издаване на ИАА по ЗПЗП, да не изпълнява задължението си за
мотивиране на актовете съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК, въпреки правилото на
чл.10б, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която разпоредба,
относима към конкретното УП, Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.
Дори хипотетично да се приеме, че уведомителното
писмо е мотивирано надлежно посредством последвалото становище на издалия го
орган, то обжалваният акт е издаден в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, РА намалява
размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания,
когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно
препращащата норма на чл. 4 на същия законов текст, Разплащателната агенция
намалява размера на плащането или отказва плащане по чл. 3 съгласно критериите,
установени в законодателството на Европейския съюз. В конкретния случай,
предвид мотивите, изложени в становището от 04.04.2022 г. на ответника,
извършеното с обжалваната част на уведомителното писмо намаление на
подпомагането на жалбоподателя е обосновано основно с наличието на застъпени
площи (заявени площи от повече от един ЗС) в размер на 14,71 ха в декларирания
от жалбоподателя парцел 51740-486-3-2. Спорният парцел № 51740-486-3-2 в
землището на с. Никюп, общ. В. Търново е заявен за подпомагане от жалбоподателя
с обща заявена площ от 14,71 ха. Твърди се, че при извършените кръстосани
проверки са установени застъпени площи, заявени от повече от един кандидат за
подпомагане, в декларирания от жалбоподателя парцел, като застъпването е с
парцел 51740-486-7-1, с площ 33,61 ха, заявен от Г.К.Т. с УРН 226185.
Кандидатите са сключили договори с Община Велико Търново, които са регистрирани
по надлежния ред. От договор за отдаване под наем на мери, пасища и ливади от
общинския поземлен фонд от 29.02.2016 г. с вх. рег. № 1663 от 29.02.2016 акт № 6,
том 3 на СВ В. Търново, се установява, че на жалбоподателя са предоставени 148,515
дка от имот с кад. № 000069 (КВС), сега с идентификатор по КККР на с. Никюп 51740.69.16.
Видно от договор от 25.03.2016 г. на СВ В. Търново, в същия имот са
предоставени 122,225 дка на наемателя Г.К.Т.. На други двама земеделски
производители също са отдадени под наем други части от въпросния имот № 000069,
като е изготвена скица за разпределението на отделните части между наемателите.
Това от своя страна означава, че в процесния имот с кад. № 000069, за който
кандидатства за финансиране жалбоподателя, има четирима ползватели, но на всеки
от тях е предоставена съответната част от площта на имота, като ако всеки беше
заявил коректно тази част за финансиране (съответно на предоставеното му под
наем, най-малкото като площ) до дублиране и застъпване не може да се стигне,
защото няма дублиране на ползването нито като размер, нито като място. От
заключението на СТЕ се установява, че жалбоподателят е заявил площи за
подпомагане, които реално са му били предоставени от Община В. Търново, а Г.К.Т.
произволно е очертал /заявил/ за подпомагане площ в този имот от 33,61 ха, трикратно
над предоставената му с договора му за наем. Налага се изводът, че в случая
жалбоподателят е заявил площи, които реално са му били предоставени от Община Велико
Търново по силата на договор от 29.02.2016 г., а установените от ответника
застъпени площи от 14,71 ха в декларирания него парцел 51740-486-3-2 се дължат
на некоректното заявяване от страна на Г.К.Т. на площи, които са значително над
предоставените му под наем и не в частта, където е отредено неговото ползване.
Неоснователно се поддържа от ответника, че при
изясняване на правото на ползване се ползват данните, представени от МЗХГ /сега
МЗ/, които ДФ "Земеделие" не може да коригират, нито проверяват.
Вярно е, че ответникът ползва данните за заявените за подпомагане парцели от
МЗ, но това не означава, че не дължи проверка на тези данни, особено след като
принципно те са придружавани от документи, удостоверяващи коректността им. Нормата
на чл. 41, ал. 3-9 от ЗПЗП регламентира кои земеделски земи са допустими за
подпомагане и по какъв начин се регистрират правните основания за ползването на
земеделските земи. Вярно е, че съгласно чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, МЗХГ степенува,
обобщава и предава на РА еднократно или на етапи данни за регистрираните правни
основания за ползване на земеделските земи, с което ответникът цели изграждане
на защитната си теза, че именно с оглед тези данни следва да работи при
проверките. Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 41, ал. 8 от ЗПЗП,
РА дължи при извършване на проверката по ал. 7 (при която се съпоставят данните
по ал. 5 на същия текст, при спазване на изискванията на ал. 3 и 4 от с. з.)
когато се установят заявени без правно основание площи, да извърши географско
определяне на площта и местоположението им. В този случай следва МЗХГ да
предостави допълнителна информация на РА. Съгласно чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП когато
при проверките по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание,
РА прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В настоящия случай административният
орган не е извършил тези дължими проверки, при които да установи наличието или
липсата на правно основание относно заявените от двамата земеделски стопани
площи, доколкото с договорите им за ползване са им предоставени различни части
от един и същи парцел. ДФЗ не може да коригира данните от МЗХГ, но дължи
посочените проверки, още повече, че за процесните имоти са предоставени
доказателства – договорите, свързани с тези данни, и ДФЗ-РА е било уведомено
отново през 2021 г. за наличието на няколко наемателя във въпросния имот. При
проверките процесният имот е установен като заявен от двама кандидати, но не е
констатирано, че единият от тях няма право на ползване върху по-голямата част
от заявения от него за подпомагане имот.
Липсата на техническа възможност в системата на МЗХГ
/сега МЗ/ за въвеждане на данни за части от поземлен имот (било то като
ползвани от повече от едно лице или като съсобственост) не означава, че
собственикът - в случая Община Велико Търново, не може да отдаде под наем части
на имоти на различни лица, което представлява и форма на разделяне на
ползването, още по-малко, че в този случай множеството ползватели не могат да
кандидатстват за финансиране. В случая жалбоподателят е представил договора си
за наем, който доказва легитимността на ползването на описаната в него част от
имот с кад. № 000069 (КВС), като е заявил за финансиране тъкмо тази част, като
до този договор МЗ има достъп. С оглед на това, не може техническите
затруднения, свързани със софтуера на МЗ, да се вменяват във вина на
жалбоподателя, който да носи неблагоприятни последици, изразяващи се в
намаление на финансирането. На Министерството именно за това се представят и
договорите или другите правните основания за ползване на заявените за
финансиране площи от всички лица – за да се извърши проверка на заявените
обстоятелства от всеки кандидат. Да се приеме, че нито министерството, нито
ответника могат да проверяват тези данни означава да се даде възможност на
всеки недобросъвестен кандидат да заяви произволно каквито намери за добре
площи, вкл. хипотетично в землища дори на цялата страна и да блокира по този
начин изплащането на помощи на всички останали земеделски производители в
страната, които са декларирали коректно данни и заявили за подпомагане само
площи, които са им предоставени за ползване. Нещо повече, това означава
изначално да се изключат от финансиране всички имоти, които имат повече от един
собственик или ползвател, ако те не са разпределили ползването си на място.
Нито законът, нито наредбата обаче поставят такова изискване и след като в
случая двойно заявените площи са били съпътствани с договори, които ясно
установяват, че жалбоподателят е заявил за финансиране площ, която му е
предоставена за ползване (поне като размер), а от договорът на другия кандидат
се установява, че същият няма право на ползване върху площ със заявените от
него размери изобщо, няма как да се откаже финансиране на добросъвестния
кандидат, който няма начин за защита срещу произволното деклариране от страна
на трети лица, освен в производство като настоящото. След като жалбоподателят е
заявил за финансиране площ от имот, който му е предоставен с валиден договор от
Община Велико Търново и няма договор за ползване на същата част от този имот и
с другия кандидат, на първия не може да се откаже финансиране, само защото вторият
кандидат очевидно дублира площта на жалбоподателя недобросъвестно – така напр.
по идентичен казус Решение № 9912 от 7.11.2022г. на ВАС по адм. д. № 5428/2022
г., V о.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че жалбоподателят не е заявил точно
предоставената му за ползване част от имота, и че договорите с Община Велико
Търново страдат от пороци, тъй като отдадената вещ не е точно индивидуално
определена със своите граници, съответно в Общинска служба Земеделие не е представена
скица за разпределението на площта между отделните ползватели като приложение
към договорите. Именно
посочените обстоятелства е следвало да бъдат изяснени в рамките на
административното производство. Липсата на коректна проверка не може да бъде
извинена с обстоятелството, че системата на МЗ не позволява разделяне на
имотите и поставяне на граници съгласно разпределението на ползването,
съответно липсата на техническа възможност за въвеждане на данни за части от
поземлен имот. Подобни технически затруднения, свързани със софтуера на МЗ, не
следва да бъдат основание за носене на неблагоприятни последици, изразяващи се
в намаление на финансирането от земеделските стопани, които коректно са заявили
имотите, ползвани от тях на валидно правно основание. Не може да бъде прието,
че след като и двамата земеделски производители са се съгласили да сключат
подобни договори, то следва да търпят неблагоприятните последици от това
положение. В случая не е спазена процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (Наредбата), уреждаща процедурата за изясняване на
застъпванията за заявени площи от повече от един кандидат. Не е налице
основание за приложимост на нормата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата. От
доказателствата по делото са установени елементите от фактическия състав на
нормата на чл. 17, ал. 4 от Наредбата, съответно уведомителното писмо е в
нарушение на материалния закон - нормите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл.
17, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009г.
Следва
оспореното писмо да се отмени в обжалваната част и тъй като са налице условията
на чл.173, ал.2 от АПК, следва преписката да се изпрати на ответника за мотивирано
произнасяне по заявлението на жалбоподателя при съобразяване с изложените в
настоящото решение мотиви.
При този
изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски.
Жалбоподателят претендира разноски за ***ско възнаграждение общо в размер на
2500 лв. по три броя договори за правна защита и съдействие /от 11.10.2022 г.
за сумата от 930 лв., от 28.11.2022 г. за сумата от 910 лв. и пак от 28.11.2022
г. за сумата от 660 лв./. Ответникът прави възражение за прекомерност, но съдът
намира същото за неоснователно. Вярно е, че претендираното ***ско
възнаграждение надхвърля минималното възнаграждение изчислено по правилата на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения /при
материален интерес от 13 215,53 лв. – размера на отказаното подпомагане,
което се обжалва, възнаграждението възлиза на 1589,40 лв. съгласно чл. 7, ал. 2
вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата/. Същевременно следва да се отчете фактическата и
правна сложност на делото и активното процесуално поведение на процесуалния
представител на жалбоподателя. Предвид това съдът намира, че не са налице
основания за редуциране на ***ското възнаграждение. Следва да се присъди и
внесената държавна такса в размер на 10 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2020 с изх. № 02-040-6500/393 от 11.03.2022 г., издадено от зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в обжалваната част, с която е намалено
исканото със заявлението подпомагане по Схема за единно плащане на площ
/СЕПП/ със сумата от 6529,51 лв., по Схема за преразпределително плащане
/СПП/ със сумата от 4524 лв. и по
Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/ със сумата от 2162,02
лв. ВРЪЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя
заявление за подпомагане за кампания 2020 година съобразно дадените в
мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 да заплати на П.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, разноски по делото в размер на 2510 лв. /две хиляди петстотин и
десет лева/ |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: