№ 25
гр. Ямбол, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Тополовград, представлявана от
кмета Б.Б., подадена от пълномощника адв.Я.Х., против Решение №64/05.11.2021г. по гр.д.
№132/2020г. по описа на Тополовградски районен съд, с което е уважен предявеният от
Т.Д.И. от с.* установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и е признато за
установено по отношение на Община Тополовград, че въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност, считано от 2004г., след подписване на предварителен договор за
покупко-продажба и до настоящия момент, Тодорка И. е собственик на недвижим имот,
представляващ Сграда - ремонтна работилница със застроена площ около 630 кв.м.,
построена в УПИ-V, кв.74, по ПУП на с.*, общ.Тополовград, одобрен със Заповед №
89/18.05.1983г. на Община Тополовград, целият имот с площ от 1500 кв.м., при граници на
имота: УПИ-XV, път, УПИ-VII, УПИ-VI и улица, и Община Тополвград е осъдена да
заплати на ищцата направените от нея разноски по делото.
Оплакването на въззивната община е за неправилност на решението на ТРС,
поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и поради
необоснованост. Сочи се във въззивната жалба, че при постановяване на обжалваното
решение районният съд е допуснал процесуални нарушения, изразили се първоначално в
отказ на съда да допусне свидетели до разпит и допускане до разпит в следващо съдебно
заседание на същите свидетели, без излагане на мотиви за това, както и в преразпит на
вещото лице без да му е възложена допълнителна експертиза или задача. В нарушение на
материалния закон съдът признал правото на собственост на ищцата въз основа на
давностно владение върху имота - ремонтна работилница, изградена в стопански двор на с.*,
без да съобрази издадения от Община Тополовград акт за частна общинска собственост за
същия имот и установения по делото факт, че сградата е бивша собственост на организация
по параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно чл.45, ал.10 от ППЗППЗЗ е държавна
собственост и се актува от областния управител. Сочи, че земята, върху която е построена
работилницата е държавна и съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС не може да се придобие по
давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Въззивната община
излага, че е предприела действия по изясняване собствеността на сградата, поискала е
1
удостоверение от Областна администрация Хасково за липса или наличие на акт за
държавна собственост, като при проверката и Министерството на земеделието, храните и
горите дало отговор, че имуществото на прекратените организации по параграф 12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в
която се намира. Относно приложената от ищцата фактура за продажба на имота от ЗК
"Соколица" на дружеството "Агросакар"ООД гр.Тополовград, твърдението в жалбата е, че
фактурата е от 20.12.2002г., по-късно по образувано изп.дело №127/2003г. на ДСИ при ТРС
е наложена възбрана върху имота в полза на "Агросакар"ООД, в дневника „продажби" на
„Агросакар" ЕООД гр.Тополовград не съществува фактура за продажба на имота и от
публичната информация от търговски регистър се установява, че това дружеството, за което
се твърди, че е продало имота на ищцата, публикува празни годишни финансови отчети и не
е декларирало, че е получило тази сума. Независимо от това, според общината срокът за
окончателното изплащане на сумата по последния анекс към предварителния договор бил
03.01.2016г., а приложената фактура за плащането била с дата 20.05.2016г., към който
момент дружеството "Агросакар" ООД не се е било снабдило с документ за собственост и е
продало недвижим имот не в предвидената от закона форма. В обобщение, според
въззивната община, при безспорния факт, че земята, върху която е построена процесната
сградата е държавна собственост, дори да е налице владение от страна на ищцата, същата не
е могла да придобие собственост върху сградата, нито да бъде призната за такава.
По тези съображения моли обжалваното решение на ТРС да бъде отменено
изцяло, като бъде постановено друго решение от въззивния съд за отхвърляне на иска, с
присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
С писмения отговор въззиваемата Т.И., чрез пълномощника адв.И.Х., е оспорила
въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията
на въззивната община и при споделяне изводите на районния съд. Въззиваемата е заявила
искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивната община -
адв.Х..
Процесуалнят представител на въззиваемата Т.И. - адв.Х. пледира въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение -
потвърдено, с присъждане на разноските по представения списък по чл.80 ГПК.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Ищцата Т.Д.И. от с.*, Община Тополовград е подала искова молба, с която
против ответника Община Тополовград е предявила положителен установителен иск за
собственост по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че е собственик на недвижим имот,
представляващ Сграда- Ремонтна работилница със застроена площ от около 630кв.м.,
построена в УПИ V в кв.74 по ПУП на с.*, при посочени граници на имота.
Като придобивно основание за правото си на собственост ищцата е посочила
изтекла в нейна полза придобивна давност, започнала да тече от 03.01.2004г., когато й е
било предадено владението на имота въз основа на сключен предварителен договор с
дружеството "Агросакар"ООД. Изложените от ищцата твърдения са, че при сключването на
предварителния договор тя е заплатила цената за имота, по-късно дружеството-продавач
издало и фактура за извършеното плащане, но страните не сключили окончателен договор с
нотариален акт, тъй като продавачът "Агросакар"ООД не разполагал с акт за собственост, а
закупило имота с фактура от кооперация "Соколица". След като ищцата предприела
действия за снабдяване с нотариален акт за правото си на собственост върху сградата по
обстоятелствена проверка, установила, че ответната община е актувала сградата с акт за
частна общинска собственост от 14.06.2019г., което обусловило правния интерес у ищцата
да предяви установителния иск за собственост. Твърденията на ищцата са, че считано от
03.01.2004г. тя, заедно със синовете си, е владяла като своя спорната сграда, отглеждала е
животни в нея, поставила е съоръжения за отглеждане на животни, поддържала е сградата и
е извършила ремонт на покрива й, а ответната община никога не е владяла, ползвала или се
е разпореждала със сградата и от съставения акт за общинска собственост не е изяснено
фактическото основание за придобиването на собствеността от Община Тополовград.
Ответникът Община Тополовград е оспорил иска като неоснователен с
възраженията, че не е налице осъществено владение върху имота от страна на ищцата; че
2
имотът е бил възбранен и не е могъл да бъда предмет на разпоредителни сделки; че ищцата
не е могла да придобие сградата в резултат на давностно владение, тъй като земята, върху
която е построена е държавна собственост. Относно основанието за съставения акт за
общинска собственост ответната община е посочила разпоредбата на чл.30 от ЗСПЗЗ, тъй
като при предприетите от нея действия за изясняване на собствеността и разменената
кореспонденция с Областния управител на Област Хасково и МЗХГ, е получила указания,
според които ако сградите не са придобити по реда, предвиден в ЗСПЗЗ, на основание чл.30
ЗСПЗЗ те се предоставят безвъзмездно на общината, в която се намират.
От фактическа страна по делото е установено с представения протокол №1 от
19.06.1995г. за предаване от ЛС на основни и оборотни средства и приемането им от
комисията на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС с.*, а и не е имало
спор между страните, че спорната сграда - Ремонтна работилница, построена в УПИ-V,
кв.74, по ПУП на с.*, общ.Тополовград е била собствена - част от имуществото на ТКЗС- с.*
- прекратена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С предавателно-приемателен протокол от
10.08.2995г. комисията на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКСЗ с.* е
предала на ЗК"Соколица" с.* активи- движими вещи от имуществото на ТКЗС с.*, в т.ч.
дъждовална инсталация, семечистачна машина, колиен кантар и др., но процесната сграда
не е измежду тези активи. Липсват по делото данни за основанието, но в баланса за ЗК
"Соколица" процесната сграда е била заприходена и включена в сметка 203 "сгради", като
тази кооперация е подала и декларация по чл.17 от ЗМДТ за притежавани нежилищни
нидвижими имоти към 01.01.2000г., в която е включена сградата - Ремонтна работилница.
Видно е от приложеното изп.д.№127/1999г. по описа на ДСИ при ТРС, изпратено за
продължаване на изпълнението на ЧСИ с рег.№878 в КЧСИ и образувано в изп.д.
№14/2008г. по описа на този ЧСИ, както и от представената справка от АВп. по партидата
на кооперация "Соколица", че сградата - Ремонтна работилница е била възбранена и срещу
същата е било насочено принудителното изпълнение с извършени на 28.07.2002г. опис и
оценка, за събиране на вземане на взискателя "Агроскар"ООД гр.Тополовград срещу
длъжника кооперация "Соколица". Липсват данни по изпълнителното дело сградата да е
била продадена на публична продан, като изпълнението е било прекратено с постановление
на ЧСИ от 27.01.2016г. на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК и със същото е наредено да бъдат
вдигнати наложените възбрани и запори по изпълнителното дело.
Независимо от насоченото принудително изпълнение срещу сградата - Ремонтна
работилница за задължения на кооперация "Соколица", с фактура от 22.12.2002г.
кооперация "Соколица" е продала тази сграда, заедно с други активи, на дружеството
"Агросакар"ООД, което е включило сградата в баланса си в сметка 203 "сгради".
На 03.01.2004г. между ищцата Т.Д.И. и „Агросакар"ООД е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот сграда - Ремонтна
работилница със застроена площ от 630 кв.м., построена в УПИ - V, в кв.74 по ПУП на с.*.
Страните по предварителния договор са поели задължение да сключат в срок от една година
окончателен договор за покупко-продажбата на имота, при цена от 7000 лв., за която е
посочено в предварителния договор, че е изплатена при подписването му и същият служи за
разписка за получената сума, като за извършеното плащане продавачът "Агросакар"ООд е
издал и фактура №93 от 20.05.2016г. В договора е посочено, че при сключването му
владението върху имота е предадено на купувача Т.И.. Ищцата признава, че окончателен
договор за сградата не е бил сключен в срок, а с представените по делото анекси е
установено, че срокът за сключване на окончателния договор многократно е удължаван в
периода 2004г. - 2015г.
От представеното удостоверение за актуално състояние на кооперация
"Соколица" към 01.01.2012г. е установено, че с решение на ЯОС от 25.11.1999г. по ф.д.
№1258/94г. е вписано прекратяване и обявяване в ликвидация на кооперацията, срокът на
ликвидацията е бил удължаван, като към 01.01.2012г. в срока по §4, ал.1 ПЗР на ЗТР не е
била поискана пререгистрация на кооперацията.
Не е имало спор по делото и е установено с удостоверение от 04.09.2017г. на
Община Тополовград, че на 01.09.2017г. ищцата е декларирала в Община Тополовград като
собствена сградата - Ремонтна работилница, заплащала е местните данъци и такси за този
имот, което е удостоверено с издаденото от ответната община удостоверение за данъчна
оценка №330/09.07.2020г.
Видно е от материалите по представената преписка №ДС-19-222/17.07.2018г. на
Областна администрация Хасково и заявление до Община Тополовград от 10.07.2018г., че
3
претенция за собственост върху спорния имот - сградата от 600кв.м. в УПИ V в кв.74 по
ПУП на с.* е заявило и лицето А.И.А. от с.*, който е поискал удостоверения, че имотът не е
държавен или общински. За изясняване на собствеността върху процесната сграда между
Община Тополовград, Областен управител на област Хасково и МЗХГ е разменена
кореспонденция, с която на Община Тополовград е разяснено, че УПИ V в кв.74 по плана на
с.* (върху който е построена спорната по делото сграда), както и съседните УПИ III и УПИ
IV, са разположени на територията на бивша организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на
основание чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ са държавна собственост, а за застроените сгради не е
отразен собственик, но общината е насочена към придобиването им на основание чл.30, ал.1
ЗСПЗЗ.
От представения по делото Акт №626 от 14.06.2019г. за частна общинска
собственост е ведно, че със същия Община Тополовград е актувала процесната сграда като
частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС.
От заключението на в.лице инж.Р.Р., изготвило назначената съдебно-техническа
експертиза, по делото е установено, че процесната сграда е построена в държавно дворно
място площ с площ от 1500кв.м.- УПИ V в кв.74 по ПУП на с.*, който имот към 1994г. е бил
селскостопански двор извън границите на населеното място и е представлявал
селскостопанска неурбанизирана територия, а след 1994г. имотът е урегулиран. Относно
сградата - Ремонтна работилница със застроена площ от 630кв.м., построена в държавното
дворно място - УПИ V в кв.74, вещото лице е дало категорично заключение, че е идентична
с имота по АЧОС №626/14.06.2019г.
Разпитаните по делото пред първата инстанция свидетели Д.М., М.К., С.И. и А.А.,
са дали показания, че след като през 2004г. ищцата закупила процесната сграда -
работилница, започнала да я ползва за отглеждане на крави, поддържала сградата,
стопанисвала я, поправила покрива и в продължение на повече от 15 години никой не
предявил претенции за собственост към тази сграда
При тези фактически данни, с постановеното по спора решение ТРС е уважил
предявения установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като е приел, че
ищцата е станала собственик на процесната сграда по силата на придобивна давност, като е
владяла имота, упражнявала е фактическо господство над него с намерение да го свои в
период, по-дълъг от установения в закона срок от 10 години. Съдът е приел, че соченото от
ответника Община Тополовград основание по чл.30 от ЗСПЗЗ за придобиване на сградата не
се е осъществило, тъй като имотът е бил придобит от правоимащите лица чрез кооперация
"Соколица" съгласно протокол №1 от 19.06.1995г. и имуществото на тази кооперация е било
обследвано в цялост от ДСИ при ТРС, при което нито Община Тополовград, нито
Областният управител на Област Хасково и ОД"земеделие и гори"-Хасково не са се
припознали като собственици на имота, а през 2017г. Община Тополовград е издала
удостоверение, че имотът е собственост на ищцата Т.И..
В предмета на въззивното обжалване е въведено първоинстанционното решение
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Извършвайки тази проверка, настоящият решаващ състав на въззивния съд
приема, че решението на ЕРС е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба е
неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение районният съд не е допуснал
нарушение на съществени съдопроизводствени правила и това оплакване на въззивника е
неоснователно. Съдът е изслушал показанията на четиримата свидетели, които правилно е
допуснал до разпит, тъй като ищцата е поискала събирането на тези гласни доказателства
още с исковата молба, в първото по делото открито съдебно заседание е уточнила, че иска
разпита на свидетелите за установяване на упражняваното от нея владение, или
свидетелските показания са били допустими, относими и необходими доказателства по
делото. Посредством свидетелските показания ищцата не е целяла опровергаване на акта за
частна общинска собственост и при неприложимост на забраната по чл.164, ал.1, т.2 от ГПК
решаващият съдебен състав на ТРС е допуснал до разпит сочените от ищцата четирима
свидетели, които неправилно първият разглеждащ делото съдия от ТРС не е допуснал до
разпит. Решаващият съдебен състав на ТРС не е допуснал процесуално нарушение и при
повторното призоваване за изслушване на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице излага устно
4
заключението си и съдът и страните имат процесуалната възможност да задават въпроси на
вещото лице във връзка с депозираното заключение, което означава, че явяването в случая
на вещото лице и изслушването му от съда и страните с възможността да задават въпроси за
втори път, е в съответствие с процесуалното правило на чл.200, ал.2 ГПК, което не е
обвързано с правилото на чл.201 ГПК за възлагане на допълнително или повторно
заключение.
Решението на ТРС е постановено и при правилно приложение на материалния
закон, като крайните решаващи изводи на първоинстанционния съд се споделят от
въззивната инстанция.
Безспорно по делото е установено с представените писмени доказателства, че
спорната сграда е част от имуществото, принадлежало на бившето ТКЗС с.* - прекратена по
§12 от ПЗР на ЗСППЗ организация. Това имущество, по силата на чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ,
доколкото не е било надлежно разпоредено от ликвидационния съвет, който с протокол
№1/19.06.1995г. го е предал на комисията на правоимащите по §29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ, е съсобствено на правоимащите право на дял бивши член-кооператори - § 28, ал.2 от
ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Поради спецификата на тази съсобственост, законодателят е уредил
специален ред за разпореждане с това имущество - чрез възлагане на лицата с право на дял -
бившите член-кооператори (чл.52 ППЗСПЗЗ), или ако няма желаещи, чрез търг - чл.48, ал.8
ППЗСПЗЗ, като редът за провеждане на търга е по Наредбата за търговете (отм.).
В случая събраните по делото доказателства не установяват спорната сграда да е
придобита от кооперация "Соколица" чрез търг и представеният предавателно-приемателен
протокол от 10.08.1995г. не установява придобиване по изследвания начин, тъй като с този
протокол на кооперация "Соколица" са предадени движими вещи и в него не фигурира
сграда -ремонтна работилница. Ако се предположи, че кооперация "Соколица" е придобила
сградата - ремонтна работилница, която е част от имуществото на заличеното ТКЗС - с.*
срещу стойността на дяловете, внесените от правоимащите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ при
приемането им за членове на кооперацията, то внасянето на дяловете е следвало да се
извърши по реда, установен с нормата на чл. 27, ал.4 от ЗСПЗЗ в редакцията й - ДВ
бр.45/16.05.1995г., в сила от 20.05.1995г. - с писмен договор, но такива доказателства по
делото не са представени. Въззивният съд не установи и при извършената от него служебна
проверка по фирменото дело на кооперация "Соколица" (ф.д. №1258/1994г. по описа на
ЯОС) да е извършено придобиването на процесната сграда с писмен договор срещу
стойността на дяловете при приемането на членовете на кооперацията. Направеният от
първата инстанция извод в този смисъл, че имотът е придобит от правоимащите лица чрез
кооперация "Соколица" не се споделя от въззивната инстанция.
Изводът, който се налага е, че процесната сграда - ремонтна работилница е
имущество на прекратената организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ТКЗС с.*, което е
останало неразпределено. С разпоредбата на ал.8 на §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е
определил краен срок за разпределение на имуществото на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ -
не по-късно от 31.12.1997г. Хипотезата, при която и след 31.12.1997г. е останало
неразпределено имущество, е уредена с ал.6 на чл.56 от ППЗСПЗЗ - областният управител
свиква общо събрание на лицата по §29, ал.1 от ЗСПЗЗ и определя срок за разпределение
имуществото до шест месеца, считано от провеждане на събранието. В случай, че никое от
правоимащите лица по чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ не желае да получи собствеността на
имуществото и същото не може да бъде предадено, на основание чл.30 от ЗСПЗЗ то се
предава безвъзмездно на общината по местонахождението му и става общинска собственост
след изтичане на пет години от предаването. Целта на посочената уредба по чл.30 от ЗСПЗЗ
е да се уредят в определен срок отношенията, възникващи с прекратяването на
организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ като имуществото, което не може да бъде
разпределено или осребрено, да се запази преди да премине в собственост на общината.
Законовата уредба обуславя извод, че в петгодишния срок от предаването на общината, до
придобиването на собствеността от нея, това имущество продължава да е съсобствено на
лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават
собствеността си, а общината го ползва и стопанисва, или упражнява право на владение,
което й е предоставено по силата на закона, което може да защитава, ако някой от имотите е
завладян по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС от трето лице.
В Решение №151/25.11.2016г. на ВКС по гр.д. № 1875/2016г. на второ
гражданско отделение е даден отговор на въпроса, че когато трето лице установи без правно
основание фактическа власт с намерение за своене върху имот, който е съсобствен на лицата
5
по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ и щом я осъществява по начин, който дава възможност на всеки
заинтересуван да научи за действията му, то владението на това лице е явно и в полза на
това лице тече придобивна давност. Даденото от ВКС разрешение е, че ако владението не
бъде прекъснато до изтичане на съответния срок по чл.79 от ЗС, това трето лице може да се
позове на давността и да придобие правото на собственост от момента на изтичане на
давностния срок. Ако давностният срок не е изтекъл към момента, в който общината
придобива собствеността на основание чл.30 от ЗСПЗЗ, по отношение на такъв имот
давността ще спре да тече на основание §1 от ЗД на ЗС.
Такъв е именно разглежданият случай и той попада под посоченото дадено от
ВКС разрешение с цитираното решение. От представения предварителен договор за
покупко-продажба по делото е установено, че на 03.01.2004г. ищцата е установила
фактическата си власт върху процесната сграда - съсобствена на лицата по чл.27, ал.1 от
ЗСПЗЗ. От показанията на разпитаните по делото четирима свидетели, които съдът
кредитира се установява, че считано от този момент и понастоящем единствено ищцата
владее сградата, отглежда животни в нея и я поддържа и това владение е явно и
необезпокоявано от никого. Липсват доказателства след 2004г. фактическата власт на
ищцата да е била отнета от ответната община или от трето лице, като ищцата е декларирала
данъчно сградата и за нея няма неплатени данъци. При тези установени по делото факти
следва извода, че ищцата е завладяла сградата през 2004г. и към момента на предявяване на
иска - 14.08.2020г., когато се е позовала на придобивната давност, срокът по чл.79, ал.1 от
ЗС е изтекъл през 2014г., от когато е придобита собствеността от ищцата.
Тъй като ищцата е заявила оригинерно правното основание за придобиване
правото на собственост върху имота - процесната сграда, съдът намира, че не е необходимо
да излага съображения дали праводателят на ищцата - дружеството "Агросакар"ООД и
неговият праводател кооперация "Соколица" са могли да се разпоредят валидно със
собствеността и дали издадените от последните фактури установяват извършени плащания
за цената на сградата, тъй като това са факти без правно значение за спора, като без
значение е и възбраняването на сградата, доколкото не е налице извършена продажба на
публична продан и изпълнителното дело, по което е била наложена изпълнителната
възбрана е прекратено. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване
на фактическа власт върху вещта и то се установява само върху чужда вещ, като в
хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС, която е приложимата в случая, е без правно значение
знанието или незнанието, че вещта е чужда, макар че в случая ищцата изрично е посочила в
исковата молба знанието си, че сградата е чужда и не е могла да я придобие от продавача по
предварителния договор. Доколкото ищцата е установила самостоятелна фактическа власт
върху чужд имот при липса на правно основание за това, следва да се приеме, че по
отношение на намерението, с което тази власт е била упражнявана, приложение намира
правилото на чл.69 ЗС, според което се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Както се посочи и по-горе, в настоящия случай
следва да се приеме, че въз основа на установената през 2004г. самостоятелна фактическа
власт, упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато, ищцата Т.И. е придобила по
давност правото на собственост върху сградата - ремонтна работилница и се легитимира
като собственик на сградата и към настоящия момент.
Относно наведеното от въззивната община основание по чл.30 от ЗСПЗЗ за
придобиване от нея на правото на собственост върху процесната сграда, въззивният съд
също приема, че посоченото основание не е осъществено. От разяснената по-горе
разпоредба на чл.30 ЗСПЗЗ следва, че фактическият състав за придобиване от Община
Тополовград на неразпределено имущество на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ по реда на
чл.30 от ЗСПЗЗ включва два елемента: първият е предаване на това имущество във
фактическата власт на общината и вторият - изтичане на пет години от момента на
предаването. В случая този фактически състав не е осъществен, тъй като на първо място не е
установено да е свикано и проведено общо събрание по чл.56, ал.6 от ППЗСПЗЗ и на
следващо място не е установено изобщо процесната сграда да е била предадена във
фактическата власт на Община Тополовград. Ищцата е оспорила факта Община
Тополовград някога да е ползвала или владяла сградата и такъв факт по делото не е
установен. Общината - въззивник е доказала единствено, че на 14.06.2019г. е съставен Акт
№626 за частна общинска собственост на сградата, но този акт не обвързва съда.
Последният представлява констативен акт, като в него посоченото основание за
придобиването на собствеността е чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС. По силата на чл.5 от ЗОС актът за
общинска собственост е официален свидетелстващ документ, който без да има
6
правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличието на което
на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се
счита за общинска собственост до доказване на противното. Простото възпроизвеждане в
акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, какъвто е разглежданият
случай, не обуславя извод за установеност на правото на собственост на общината, при
липса на проведено пълно главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал
общинска собственост, в каквато насока е трайната практика на ВКС.
По изложените съображения въззивният съд намира за неоснователни
твърденията на въззивника Община Тополовград, че по силата на закона процесният имот е
станал общинска собственост. Както се прие и посочи, към момента на актуването на имота
като частна общинска собственост - 14.06.2019г., вече е бил изтекъл (през 2014г.) срокът по
чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на имота по давност от ищцата и същата се легитимира
като собственик на имота. След 2014г. по отношение на ищцата не тече срок за придобивна
давност и към 2019г. по отношение на ищцата е неприложима разпоредбата на §1 от ЗД на
ЗС относно спиране на давността за придобиване на имоти частна общинска и държавна
собственост. По отношение на ищцата не действа и забраната на чл.86 от ЗС за придобиване
по давност на вещ, която е публична държавна и общинска собственост, тъй като държавна
собственост на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ е само теренът, върху който е построена
сградата, но от една страна същият не е в предмета на спора, а от друга и теренът е частна
държавна собственост. Неоснователно е оплакването на въззивната община, че фактът, че
теренът е държавна собственост е обуславящ за осъщественото от ищцата владение и за
възможността за придобиване по давност на построената върху терена сграда, тъй като
такава връзка на обусловеност не е налице.
Предвид всичко изложено, въззивният съд намира предявения иск за основателен
и доказан, поради което правилно е уважен от първоинстанционния съд. Постановеното от
съда решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,
крайните решаващия изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първата инстанция, поради
което обжалваното решение на основание чл.271, ал.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Жалбата като неоснователна, се оставя без уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемата И. и на същата следва да се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 600 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №64/05.11.2021г. на Тополовградски районен съд,
постановено по гр.д. №132/2020г.
ОСЪЖДА Община Тополовград, пл."Освобождение"№1, представлявана от
кмета Б.П.Б., да заплати на Т.Д.И. от с.*, Община Тополовград, обл.Хасково, ул.* №10, с
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на сумата 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7