№ 64
гр. Разград, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20223300600164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 4/23.03.2022 г. постановена по нчх дело № 20213310200139, РС-Исперих
признал подсъдимия ЮДЖ. Р. С. за виновен в това, че на 22 срещу 23 май 2021 год. в село
Богданци, област Разград, в съучастие като извършител с ЕРТ. ЮДЖ. Р. от същото село,
посредством нанесени юмруци в лицето, е причинил на С. С. М. от село Самуил, област
Разград лека телесна повреда изразяваща се в счупвания на носни кости /рентгенологично/,
разкъсно-контузни рани върху видимата лигавица на горна устна, подлигавични
кръвоизливи към предверието на устната кухина от дясната страна и разкъсване на
лигавицата на долна устна, кръвонасядания в дясна половина на лицето, с което му е
причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия -
престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1
от НК го освободил от наказателна отговорности му наложил административно наказание
глоба в размер на 3000 лева.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия ЕРТ. ЮДЖ. Р. за виновен в това,
че на 22 срещу 23 май.2021 год. в село Богданци, област Разград, в съучастие като
извършител с ЮДЖ. Р. С. от същото село, посредством нанесен юмрук в лицето е
причинил на С. С. М. от село Самуил, област Разград лека телесна повреда изразяваща
се в счупвания на носни кости /рентгенологично/, разкъсно-контузни рани върху
видимата лигавица на горна устна, подлигавични кръвоизливи към предверието на
устната кухина от дясната страна и разкъсване на лигавицата на долна устна,
кръвонасядания в дясна половина на лицето, с което му е причинил временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.
130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на
1
2000 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 45 от ЗЗД, съдът осъдил
подсъдимите ЮДЖ. Р. С. и ЕРТ. ЮДЖ. Р. да заплатят солидарно на гражданския ищец
С. С. М. сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от престъплението - болки и страдания, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на довършване на деянието - 23.05.2021 год. до
окончателно плащане, като отхвърлил гражданския иск над този размер до
първоначално претендирания такъв от 10000 лева, като неоснователен и недоказан.
Също с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил
подсъдимите ЮДЖ. Р. С. и ЕРТ. ЮДЖ. Р. да заплатят солидарно на частния тъжител
С. С. М. сумата 1114 лева, представляваща направени от него съдебни и деловодни
разноски по производството, както и да заплатят по сметка на РС - Исперих сумата от
100 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. С.Д. – защитник на подсъдимите
Ю.С. и Е.Р.. Присъдата се атакува единствено в наказателната й част по отношение
участието и вината на подсъдимия Е. Р. и размера на наложените наказания на двамата
подсъдими. Твърди се, че присъдата е неправилна и постановена в противоречие със
събраните по делото доказателства, а размера на наложените наказания глоба явно
несправедлив. От въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда в частта й, с която
подсъдимия Е.Р. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде постановена
нова оправдателна присъда по отношение на този подсъдим. В условията на алтернативност
се иска да бъде изменена присъдата, като бъдат намалени размерите на наложените
наказания.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предоставения за това срок, не е постъпило възражение против жалбата.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимите адв.
Д. на същите основания и със същите искания. В допълнение се сочи необоснованост на
присъдата, поради недоказаност на обвинението. Защитата изтъква, че по делото са събрани
противоречиви доказателства от две групи свидетели и съдът не взел предвид показанията
на свидетеля Н. С.-майка на подсъдимия Е.Р.. тъй като тъжителя Д. Д. и защитника му адв.
Р. М. на същите основания и със същите искания.
В писмена молба повереника на тъжителя М. адв. К. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на атакуваната присъда.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на
постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното:
На 24.06.2021 г. в РС-Исперих е депозирана частна тъжба от СЛ. С. М. срещу ЮДЖ. Р.
С. и Е.Ю. Р., в която са изложени обстоятелства за извършено в съучастие от двамата като
извършители на 22 срещу 23 май 2021 г. в село Богданци, обл. Разград, престъпление от
частен характер, наказуемо по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по което е образувано
производство пред първата инстанция.
С частната тъжба е предявен и граждански иск от тъжителя С.М. солидарно срещу
ЮДЖ. Р. С. и Е.Ю. Р. за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 10000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателно плащане.
От фактическа страна:
Подсъдимия ЮДЖ. Р. С. е ***, работи, ЕГН - **********.
2
Подсъдимия ЕРТ. ЮДЖ. Р. е ***, работи, ЕГН - **********.
Подсъдимият Ю.С. е баща на подсъдимия Е.Р.. На 22 срещу 23 май 2021 год.
тъжителя и двамата подсъдими присъствали на абитуриентски бал в село Богданци на
близки на тъжителя и познати на двамата подсъдими. В разгара на тържеството бащата на
свидетелката Н. Ф. започнал да повдига и пуска с трясък свободни пейки, предназначени за
сядане на посетителите на тържеството. След това и тъжителя повдигнал и пуснал с трясък
два-три пъти пейките. Това подразнило подсъдимият Ю.С., който предупредил тъжителя да
не “тръшка“ пейки. Съпругата на тъжителя видяла, че подсъдимия С. е видимо раздразнен и
помолила свидетелката Ф. да отиде и прибере пейките. Тя отишла и казала на тъжителя да
остави пейките, защото действията му ядосват присъстващите. Тъжителят М. отишъл и се
извинил на подсъдимите за действията си. Подсъдимият Ю.С. обявил на свидетелката Ф., че
нейният баща имал право да създава шум с пейките, но такова право нямал тъжителя. След
извинението М. излязъл навън да пуши. С него била свидетелката Ф. и още две жени. В един
момент от залата излезнал подсъдимият Е.Р.. В момента, в който излезнал, тъжителя се
обърнал към него като подхвърлил, че братовчед му идвал. След тези думи подсъдимият го
попитал какъв братовчед му е и неочаквано му нанесъл удар с юмрук в лицето.
Непосредствено след подсъдимият Е.Р. навън излязъл и неговия баща подсъдимият Ю.Р.,
който се засилил към тъжителя и също му нанесъл два-три юмрука в лицето. Намесили се
други хора присъстващи на тържеството и разтървали страните. В резултат на нанесените
му удари С.М. получил счупване на носни кости, разкъсно-контузни рани върху видимата
лигавица на горната устна, подлигавични кръвоизливи към предверието на устната кухина
от дясната страна и разкъсване на лигавицата на долната устна, кръвонасядания в дясната
половина на лицето.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
По доказателствата:
ОчЕ.ата фактическа обстановка е приета от първоинстатнционния съд въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съдът дал вяра на показанията на
свидетелите С. И. и Н. С., като правдиви, логични последователни, взаимно се
допълващи се и кореспондиращи с данните от експертното заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза и изясняващи в пълнота обстоятелствата по делото.
Съдът не кредитирал изцяло показанията на свидетелката Н. С.. Съдът дал вяра на
нейните показания досежно случилите се вътре в залата събития, като кореспондиращи
отчасти с показанията на свидетелката Ф.. По отношение на развилите се отвън
събития, съдът не дал вяра на показанията на свидетелката С., тъй като нейните
показания относно тези обстоятелства останали изолирани от останалия
доказателствен материал. Съдът приел тези й показания като опит за изграждане на
защитна позиция в полза на двамата подсъдими, на които свидетелката С. е съответно
съпруга /за подсъдимия Ю.С./ и майка /за подсъдимия Е.Р./.
Съдът кредитирал напълно като всестранно, пълно и компетентно изготвеното
по делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Правни изводи:
Съобразявайки приетото от фактическа страна, въззивната инстанция приема, че
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд признал:
- подсъдимия ЮДЖ. Р. С. за виновен в това да е извършил престъпление по чл. 130,
ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 22 срещу 23 май 2021 год. в село Богданци,
област Разград в съучастие като извършител с ЕРТ. ЮДЖ. Р. от същото село,
посредством нанесени юмруци в лицето е причинил на С. С. М. от село Самуил, област
Разград лека телесна повреда изразяваща се в счупвания на носни кости
3
/рентгенологично/, разкъсно-контузни рани върху видимата лигавица на горна устна,
подлигавични кръвоизливи към предверието на устната кухина от дясната страна и
разкъсване на лигавицата на долна устна, кръвонасядания в дясна половина на лицето,
с което му е причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалия.
- подсъдимия ЕРТ. ЮДЖ. Р. за виновен в това да е извършил престъпление по чл.
130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 22 срещу 23 май 2021 год. в село Богданци,
област Разград в съучастие като извършител с ЮДЖ. Р. С. от същото село,
посредством нанесен юмрук в лицето е причинил на С. С. М. от село Самуил, област
Разград лека телесна повреда изразяваща се в счупвания на носни кости
/рентгенологично/, разкъсно-контузни рани върху видимата лигавица на горна устна,
подлигавични кръвоизливи към предверието на устната кухина от дясната страна и
разкъсване на лигавицата на долна устна, кръвонасядания в дясна половина на лицето,
с което му е причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалия.
Правилно и законосъобразно съдът приел, че деянието е осъществено от двамата
подсъдими при условията на чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие като извършители, тъй
като осъществените от всеки един от двамата неправомерни травматични действия по
отношение на пострадалия в съвкупност са довели до причиняване на общ престъпен
резултат.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел, че от субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимите при пряк умисъл - същите са
съзнавали, че с предприетите действия на физическа саморазправа с пострадалия
увреждат неговото здраве и видно от действията им са искали и преследвали
настъпването на неблагоприятни последици за тъжителя. Престъпният резултат е
постигнат чрез нанесен един удар в лицето на пострадалия от страна на подсъдимият
Е.Р. и два-три удара от страна на подсъдимия Ю.С.. Побоят започнал подсъдимия Е.Р.
и е довършен от подсъдимият Ю.Р., поради което правилно и законосъобразно е
прието наличието на общност на умисъла при постигане на престъпния резултат.
Правилно и законосъобразно съдът, констатирайки наличието на всички
предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК по отношение и на двамата подсъдими, ги
освободил от наказателна отговорност и наложил на всеки един от тях
административно наказание глоба..
При индивидуализация размера на наказанието глоба съдът преценил
обществената опасност на деянието и личната опасност на всеки един от подсъдимите,
съобразявайки поотделно наличните данни за отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства.
Размера на наказанието глоба по отношение на подсъдимият Е.Р. е определен при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива са отчетени
необремененото съдебни минало, младата възраст, добрите характеристични данни,
приноса му за настъпване на вредоносния резултат. Като отегчаващи вината
обстоятелства са отчетени провокативното му поведение и броя на травматичните
увреждания. Съобразявайки тези обстоятелства съдът определил наказанието глоба
под средния размер, а именно 2000 лева.
Размера на наказанието глоба по отношение на подсъдимият Ю.С. е определен
при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства са отчетени необремененото съдебни минало, самопризнанието и
4
добрите характеристични данни. Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени
интензитета на ударите, категоричността с която е преследвано настъпването на
престъпния резултат и голямото количество на травматични увреждания в областта на
главата. Съобразявайки тези обстоятелства съдът определил наказанието глоба в
средния размер, а именно 3000 лева.
Съдът уважил предявения от пострадалия С.М. граждански иск в размер на
2500.00 лева, съобразявайки преживените от пострадалия болки и страдания,
емоционален стрес и общо разстройство на здравето. Съдът приел, че в проведеното
наказателно производство е доказана причинно-следствената връзка между деянието,
осъществено от подсъдимите и причинените на пострадалия неимуществени вреди.
Съдът намерил за недоказан предявения граждански иск над 2500 лева до
първоначално предявения размер от 10 000 лева, поради което отхвърлил иска в тази
му част, като недоказан.
По жалбата:
На първо място с въззивната жалба се оспорва участието в деянието на подсъдимия
Е.Р., като това се обосновава с показанията на свидетелката Н. С. – майка на подсъдимия
Е.Р.. Показанията на свидетелката С. са внимателно преценени от съда при което на една
част от тях е дадена вяра, като подкрепящи се от останалия доказателствен материал, а за
обстоятелствата извън помещението в което е било тържеството, на показанията й не е
дадена вяра, тъй като не кореспондират с другите доказателства. Последното правилно и
законосъобразно е обяснено с желанието на свидетелката С. да подкрепи защитната теза на
нейния син.
На следващо място, в условията на алтернативност, се възразява срещу размера на
наложените наказания глоба с искане за намаляването им.
Въззивната инстанция намери и това възражение за неоснователно.
Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви при определяне размера на
наказанието глоба за всеки един от подсъдимите, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция. При определяне размера на наказанието съдът е отчел и приноса на всеки един
от подсъдимите, на което се позовава в пледоарията си защитника.
По отношение заявеното от защитата, че липсва логика на пострадалия да бъде
присъдено обезщетение в размер на 2500 лева, а на подсъдимите да бъдат наложени
наказания съответно в размер на 2000 лева и в размер на 3000 лева, въззивната инстанция
приема, че законодателят не е предвидил такава зависимост в българския НК. Размера на
наказанията глоба по отношение и на двамата подсъдими е определен в рамките на
предвиденото с чл. 78а, ал. 1 от НК. Тези наказания са справедливи по размер и при
определянето им са взети предвид всички имащи значение обстоятелства.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира основания за отмяна на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 4/23.03.2022 г. постановена по нчх дело №
20213310200139 по описа на РС-Исперих.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6