Номер 240028.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 27.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503427 по описа за 2020 година
Производството е по реда на 248, ал.3 от ГПК.
С определение № 972/17.02.2020 г. по т.д.№ 1324/2018 г. по описа на СГС TO
VI-7 състав „Булбилд БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на СГС на основание чл. 649, ал.6 ТЗ
сумата от 636.75 лева държавна такса за исковете по чл. 108 ЗС определена съгласно чл. 69,
ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК. Съдът е посочил, че в тежест на масата се
възлагат само разноските по уважените отменителни искове. По неоснователните
отговорността за разноските следва общия принцип, че тя се понася от страната, която
неоснователно е дала повод за завеждане на делото
Срещу това определение е подадена частна жалба от „Булбилд БГ“ ЕООД,
което моли то да бъде отменено и вместо него съдът да с което решение № 2233/10.12.2019
г. по т.д. 1324/2018 г. по описа на СГС, ТО VI-7 с-в да бъде изменено като съдът осъди
„Буларко“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********* на основание чл.649, ал.6 да заплати по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 636.75 лева представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на предявения иск по чл.108 ЗС, която сума следва да се
събере от масата на несъстоятелността на „БУЛАРКО“АД- в несъстоятелност, ЕИК
*********.
Ответникът по жалбата „Буларко“ АД - в несъстоятелност не взема становище
по нея.
Съдът като обсъди представените доказателства, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„Булбилд БГ“ ЕООД, в качеството му на кредитор на „Буларко“ АД - в несъстоятелност
срещу „Буларко“ АД - в несъстоятелност и Я. А. с която са предявени: 1./ иск с правно
основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване на сключена между ответниците сделка,
обективирана в нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот, който
е евентуално съединен с 2./ иск с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 от ТЗ по
отношение на същата сделка като всеки от двата иска е обективно съединен с иск с правно
основание чл.108 от ЗС за връщане на имота, предмет на сделката.
1
С молба от 24.06.2019 г. „Булбилд БГ“ ЕООД на основание чл.232 от ГПК и в
срока по този член е заявило, че оттегля исковата молба в частта по иска с правно основание
чл.108 от ЗС.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.06.2019 г. по
т.д.№ 1324/2018 г. СГС TO VI-7 състав е прекратил производството по делото по отношение
на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
С постановеното по делото решение № 2233/10.12.2019 г. СГС, ТО VI-7
състав съдът в мотивите е посочил, че държавната такса по исковете с правно основание
чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и по обективно съединения с него иск с правно основание чл.108 от ЗС
следва да се постави в тежест на „Булбилд БГ“ ЕООД като е осъдил дружеството в
диспозитива на решението да я заплати по сметка на СГС.
С обжалваното определение решението в тази му част е отменено.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, намира следното:
Съгласно чл.621 от ТЗ Доколкото в тази част няма особени разпоредби,
прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
Специалните в производството по несъстоятелността правила, касаещи
таксите и разноските в това производство са въведени с разпоредбата на чл.620 от ТЗ.
Съгласно чл.620, ал.5 от ТЗ По дело, което се води за попълване масата на
несъстоятелността, и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително.
Съгласно чл.620, ал.7 При отхвърляне на иск по чл. 645, 646 или по чл. 647,
предявен от синдика, разноските по делото, направени от трето лице, се събират от масата на
несъстоятелността.
Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ, в производството по предявени искове по ал. 1
държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен,
следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
Предявените от ищеца искове, предмет на първоинстанционното дело са били
такива за попълване на масата на несъстоятелността. Следователно в процесния случай
особеностите са, че ищецът не е бил длъжен да внася предварително държавна такса /чл.620,
ал.5 ТЗ/. Разпоредбата на чл.620, ал.7 от ТЗ не е приложима в случая, тъй като исковете не
са предявени от синдик. Другите изрично уредени от закона хипотези, касаещи държавните
такси са за случаите в които искът е уважен, в който държавните такси се събират от
осъдената страна, и случая, в който искът бъде отхвърлен - държавните такси се събират от
масата на несъстоятелността /чл.649, ал.6 от ТЗ/.
Хипотезите на прекратяване на съдебното производство по исковете за
събиране на масата на несъстоятелността не са изрично уредени от специалния закон,
поради което по силата на чл.621 от ТЗ са приложими изцяло правилата на общия
процесуален закон.
Присъждането на разноски в гражданското съдопроизводство е
регламентирано в раздел ІІ на глава осма от ГПК.
Съгласно чл.77 ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява
2
определение за принудителното им събиране.
Разпоредбата, която определя хипотезите на пазпределяне на тежестта за
внасяне на разноски /извън случаите, в които се прилагат специалните процесуални правила,
предвидени за производството по несъстоятелност/, в които отговорността за разноските по
делото следва да се възлага на съответната страна по делото е чл.78 от ГПК. Съгласно тази
правна норма в случаите на прекратяване на делото правото да бъдат присъдени направени
разноски в производството принадлежи на ответника – чл.78, ал.4 ГПК. Следователно
страната, която има право на разноски в случаите на приключване на делото чрез неговото
прекратяване е ответника. Това означава, че в процесния случай, тъй като производството
по т.д.№ 1324/2018 г. по описа на СГС TO VI-7 състав в частта му по иска с правно
основание чл.108 от ЗС е приключило с неговото прекратяване, тежестта да заплати
разноските по това дело, в което число и държавната такса, дължима към съда, следва да се
понесе от ищеца „Булбилд БГ“ ЕООД. Съдебната практика допуска отклонение от това
правило като приема, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след
подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът
има право на направените разноски. Процесният случай обаче не е такъв. Делото е
прекратено, тъй като ищецът е оттеглил исковата си молба, за което не е посочил конкретна
причина /което не е бил длъжен да прави/.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Воден от торното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 972/17.02.2020 г. по т.д.№ 1324/2018 г. по
описа на СГС TO VI-7 състав в частта му, с която „Булбилд БГ“ ЕООД е осъдено да заплати
на СГС на основание чл. 649, ал.6 ТЗ сумата от 636.75 лева държавна такса за исковете по
чл. 108 ЗС определена съгласно чл. 69, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от
съобщаването му пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3